Р Е Ш Е Н И Е № 442/12 г. Гр.София 29.01.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав, ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА НИНОВА ЧЛЕНОВЕ:КОСТАДИНКА АРСОВА ВАСИЛКА ИЛИЕВА при секретар Даниела Цветкова и в присъствието на прокурор изслуша докладваното от съдията /председател/ ТЕОДОРА НИНОВА гражданско дело № 347/2012 г. Производство по чл. 290-293 ГПК. Обжалвано е въззивното решение на Хасковския окръжен съд № 16 от 13.02.2012 г., постановено по гр.д.№ 3/2012 г., с което е потвърдено решение № 354 от 31.05.2010 г. по гр.д.№ 1949/2009 г. на Хасковския районен съд за отхвърляне предявените от Я. А. П., ЕГН [ЕГН] [населено място],[жк], [улица], Д. А. Т., ЕГН [ЕГН] от [населено място], , [улица]-...., Х. А. Т., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица]-..., С. Н. Т., ЕГН [ЕГН] и Й. Н. Б., ЕГН [ЕГН], последните трима със съдебен адрес: [населено място], „Б.-1”, офис №...., адв.Ю. М. срещу Р. Х. П., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС за установяване по отношение на последната, че Я. А. П., Д. А. Т. и Х. А. Т. са собственици на по 1/6 ид.ч., а С. Н. Т. и Й. Н. Б.-на по ¼ ид.ч. от следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 77195.706.214 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-.../......г. на изпълнителния директор на АК-София, с площ от 587 кв.м., с административен адрес: [населено място], местност „К. 1”, кадастрален район ..., с трайно предназначение – урбанизирана, с начин на трайно ползване-ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор № ..., при граници: поземлени имоти с номера ....., ......,.....,......,..... и ..... и осъждането й да им предаде владението върху имота, както и с искове с правно основание чл. 537, ал.2 от ГПК за отмяна на нотариален акт №...., том. ..., рег. №....., дело №..... от ..... г. на нотариус В. М., като неоснователни и недоказани. Недоволни от въззивното решение са ищците Я. А. П., Д. А. Т., Х. А. Т., С. Н. Т. и Й. Н. Б., представлявани от адвокат Ю. М., които претендират за отмяната му като считат, че е неправилно понеже е постановено в противоречие с материалния закон – чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ във връзка с чл.4а, ал.6 ПЗР ЗСПЗЗ и чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ, а имотът е възстановен в стари реални граници. От ответника по касация Р. Х. П., представлявана от адвокат Н. С., е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за неоснователност тъй като няма идентичност между „Ю.”, „К.” и „К. І” и не е изработен и одобрен план за новообразуваните имоти, по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ. Претендира за направените разноски по делото пред настоящата инстанция за адвокатски хонорар. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведеното отменително основание и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел ,че предявилите иска лица не са успели да проведат пълно и успешно доказване на правото си на собственост върху имота на основание земеделска реституция. Същите основават правото си на собственост на решение на ПК и ОСЗ и удостоверения, издадени в процедурата по реституиране на земеделските земи, попадащи в територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Фактическият състав на реституцията обаче не е завършен предвид установеното, че няма изработен и влязъл в сила план по чл. 28 ППЗСПЗЗ. С определение І 598 от 19.07.2012 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване с оглед необходимостта да бъде извършена проверка за допустимостта на обжалваното решение и преценка за приложимостта на указанията, дадени в ТР № 1/1997 г. ОСГК на Върховния съд досежно предпоставките, при наличието на които може да се приеме, че постановеното от ОСЗ решение е породило конститутивното си действие в хипотеза на възстановяване на собствеността в терен по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ. Преди да разреши спора по същество, съдът при повторната касация трябва да се произнесе дали обжалваното въззивно решение отговаря на изискванията за валидност и допустимост, а въведеното с нормата чл.6 ГПК диспозитивно начало не изключва служебното задължение на съда да извършва валидни процесуални действия по движение и приключване на делото, най-съществени от които са решенията по аргумент от чл.7, ал.1 ГПК, в който смисъл т.1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. В случая действалата към момента на издаване на решение № 36019 от 28.09.2007 г. на ОСЗ-Х. редакция на разпоредбата на чл.28, ал.1 ППЗСПЗЗ изрично предвижда, че за възстановяване на собствеността върху имоти, находящи се в терен по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ е необходимо изготвяне на помощен план по § 4 к, ал.1 ПЗРЗСПЗЗ, който да съдържа данни както за имотите, предоставени за ползване, така и за имотите, съществували преди образуване на ТКЗС и ДЗС, като установяването на границите на имотите, съществували преди този момент, следва да стане по реда на чл.28, ал. 3 ППЗСПЗЗ и съответно правото на собственост следва да бъде възстановено именно върху имота, идентифициран по предвидения в чл.28, ал. 3 ППЗСПЗЗ начин като идентичен с притежавания преди кооперирането. Установено е при повторното разглеждане на делото от въззивния съд, че към момента на постановяване на обжалваното решение не е изработен и одобрен план на новообразуваните имоти с който да се определят и одобрят имотните граници на възстановените имоти в територии по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ. В т.1 на ТР № 1/1997 г. на ОСГК на ВС е прието, че с оглед обективните последици от колективизацията, свързана с включването на частните земеделски имоти в селскостопанските организации и премахване на реалните им граници, довели до липсата на конкретно обособена вещ като обект на собственост, индивидуализацията на земеделските земи следва да се определя от реалните им граници с решенията на ПК /сега ОСЗ/ и са дадени указания, че решенията на ПК /ОСЗ/ са необходими правни актове, с което за да се породи конститутивното им действие и правото на собственост да премине в патримониума на заявителя-следва да бъде завършен предвиденият в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ фактически състав по възстановяване на земеделски земи от съответния вид, а в случая липсват доказателства за одобрен план на новообразуваните имоти т.е. процедурата по възстановяване на собствеността не е приключила, поради което и предявеният иск за ревандикация на основание чл.108 ЗС се явява недопустим. По изложените съображения въззивното решение се явява недопустимо и следва да се обезсили. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответницата по касация се присъждат претендираните и направени разноски за адвокатски хонорар пред настоящата инстанция в размер на сумата 500 лева. Водим от горното и на основание чл.293, ал. ІV във връзка с чл.270, ал. ІІІ ГПК Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 16 от 13.02.2012 г. по гр.д.№ 3/2012 г. на Хасковския окръжен съд и оставеното с него в сила решение № 354 от 31.05.2010 г. на Хасковския районен съд, постановено по гр.д.№ 1949/2009 година. ОСЪЖДА Я. А. П. ЕГН [ЕГН] от [населено място],кв.”Б.” [улица], Д. А. Т. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] вх.”Б”, етаж .... ап...., Х. А. Т. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх. „Б”, етаж ..., ап..., С. Н. Т. ЕГН[ЕИК] и Й. Н. Б. ЕГН [ЕГН] двамата със съдебен адрес [населено място] „Б.-1” офис ... чрез адвокат Ю. М. да заплатят на Р. Х. П. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] на основание чл.78 ГПК сумата 500 /петстотин/ лева. ПРЕКРАТЯВА производството по делото, в тази част решение има характер на определение и може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на Върховния касационен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: