4 Р Е Ш Е Н И Е № 461/11 С., 16.01.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 1206 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 123 от 31.01.2011 г. е допуснато касационно обжалване на решение № от 21.04.2010 г. по гр.д. № 2307/2003 г. на Софийски градски съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, предявен от Т. Д. С. от [населено място] против Л. Н. Ц. от [населено място] за обявяване на окончателен на предварителен договор от 16.05.1996 г. за продажба на апартамент, находящ се в [населено място], [улица] срещу сумата 1100 лева. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 164 ГПК (чл. 133 ГПК отм.) и в частност допустими ли са свидетелски показания, когато не се претендират последиците на един договор, а установяването му е с оглед друго спорно правоотношение. По приложението на чл. 164, т. 6 ГПК (чл. 133, ал.1, б. „е” ГПК отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното: Съгласно чл. 164, ал.1, т.6 ГПК, страната не може да доказва със свидетелски показания симулативност на сделка, в която е участвала. Структурно близка до симулативната е фидуциарната сделка, с която се прехвърля собственост, за да се създаде обезпечение на кредитора. С фидуциарната сделка страните не желаят прехвърлянето, а преследват друга юридическа цел – заобикаляне на забраната за предварително уговаряне на начин на удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона. Този порок на сделката води до нейната нищожност поради противоречие със забраната по чл. 152 ЗЗД. За установяване на заобикалянето на закона са допустими всички доказателствени средства, предвид което ограничението по чл. 164, ал.1, т.6 ГПК за симулативните сделки не може да намери приложение. Когато страната твърди, че сделката за прехвърляне на имот е сключена в нарушение на чл. 152 ЗЗД за обезпечение на заем, тя следва да установи съществуването на заемното правоотношение. В този случай не се претендират последиците на договора за заем, поради което неприложима е и забраната по чл. 164, ал.1, т.3 ЗЗД. Доказването на заемното правоотношение е с оглед разкриване на характера на съглашението да се обезпечи връщането на получен заем; да се заобиколи забраната на чл. 152 ЗЗД, поради което за установяване, че сделката е сключена в нарушение на чл. 26, ал.1 ЗЗД са допустими всички доказателствени средства. В обжалваното въззивно решение е прието, че между страните по делото е сключен предварителен договор от 16.05.1996 г., с който ищцата се е задължила да продаде на ответника собствения си апартамент, находящ се в [населено място], [улица] срещу сумата 1100 лева. Прието е, че страните са валидно обвързани от сключения предварителен договор; че възражението на продавача за недействителност на съглашението при условията на чл. 152 ЗЗД не е доказано – липсва начало на писмено доказателство, съставляващо индиция, че между страните е сключен договор за заем, предвид което свидетелските показания са недопустими. Искът за обявяване на предварителния договор от 16.05.1996 г. на основание чл. 19, ал.3 ЗЗД е уважен като основателен. В касационната жалба против въззивното решение на Софийски градски съд, подадена от Л. Н. Ц. се поддържа, че съдът е приложил неправилно чл. 152 ЗЗД; в нарушение на съдопроизводствените правила не е обсъдил доказателствата в тяхната цялост и в частност показанията на свидетелите, установяващи симулативността на сделката за прехвърляне правото на собственост върху имота. Ответникът по касационната жалба Т. Д. С. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания срещу въззивното решение са основателни. Предвид изложените мотиви по приложението на 164, ал.1 ГПК, изводът за недопустимост на свидетелски показания за установяване на заемното правоотношение е в нарушение на процесуалните правила. От доказателствата по делото се установява, че през 1996 година ответницата е получила от ищеца заем в размер на 110 000 неденоминирани лева. Това обстоятелство се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели А. Б. и П. Г.. Свидетелката Б. установява, че ответницата Л. Ц. е узнала от нея за възможността да се получи от ищеца заем срещу обезпечение; че през 1994 година тя също е получила от ищеца заем, за обезпечение на който е сключила с него предварителен договор за прехвърляне на собствения и имот, като ищецът се е отказал от правата по предварителния договор след връщане на заема. Представеният по делото предварителен договор от 1994 г., с който свидетеля А. Б. обещава да прехвърли недвижим имот на ищеца е напълно идентичен с процесния предварителен договор от 1996 г. – обстоятелство, даващо основание показанията на свидетелката да се приемат като обективни и изцяло достоверни. Свидетелят Г. установява че през 1996 г. е придружил ответницата по нейно искане, за да върне на ищеца вноска по предоставения и заем; че е присъствал на разговор между страните, при който ищецът е отказал да получи вноската по заема, заявявайки, че е взел друго решение относно имота, обещан с предварителния договор. За действителната цел на сключения през 1996 г. предварителен договор за продажба на апартамент, находящ се в [населено място], [улица] площ от 80 кв.м. – да послужи за обезпечение на предоставения от ищеца заем, сочи и уговорената в него продажна цена в размер на 110.000 лева (преди деноминацията), многократно по-ниска от реалната стойност на имота, която съгласно приетите по делото технически експертизи към момента на сключването му е около 320.000 лева по НБПЦНИ, а средната пазарна цена възлиза на около 6.270.400 лева. С. анализ на доказателствата по делото сочи, че действителната воля на страните по предварителния договор е било чрез обещанието за прехвърляне на собствеността да се обезпечи връщане на заетата от ищеца сума в нарушение на забраната по чл. 152 ЗЗД, поради което договорът се явява нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Предвид действителното предназначение на сделката правните и последици не могат да бъдат зачетени. Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявеният иск с правно основание чл. 19, ал.3 ЗЗД се отхвърли като неоснователен. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на касатора – ответник по делото следва да бъдат присъдени направените съдебни разноски в размер общо на 546 лева. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.4 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение от 21.04.2010 г. по гр.д. № 2307/2003 г. на Софийски градски съд, ІV „Б” отделение. ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т. Д. С. от [населено място] , ЕГН [ЕГН] против Л. Н. Ц. от [населено място], ЕГН [ЕГН] иск с правно основание чл. 19, ал.3 ЗЗД за обявяване на окончателен на предварителен договор от 16.05.1996 г. за продажба на апартамент, находящ се в [населено място], [улица] срещу сумата 1100 лева. ОСЪЖДА Т. Д. С. от [населено място] , ЕГН [ЕГН] да заплати на Л. Н. Ц. от [населено място], ЕГН [ЕГН] сумата 546 (петстотин четиридесет и шест) лева разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: