Р Е Ш Е Н И Е № 165 Гр.София, 05.04.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми март, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора ГЕБОВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 428/12 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 434/25.11.11 г., постановено от АС-София /САС/, НО, 7 състав по В.Н.Д.759/11 г.,е изменена присъда от 15.04.10 г.,постановена от ГС-София /СГС/, НО,4 състав по Н.Д.2078/07 г., като е преквалифицирано извършеното от подсъдимия Д. Н. М. престъпление в грабеж, осъществен при условията на опасен рецидив за стойност 415 524 неденоминирани лв., оправдан е да е употребил заплаха, за част от инкриминираната сума и е намалено наложеното му наказание лишаване от свобода от седем на шест години. Зачетено е времето,през което подсъдимият е бил задържан по настоящото производство с мярка за неотклонение Задържане под стража. Присъдата е потвърдена в останалата част. С нея подсъдимият е признат за виновен в извършено от него престъпление по чл.199, ал.1,т.4 вр.чл.198,ал.1 вр.чл.29,ал.1,б. А НК. Оправдан е да е извършил други две вменени му деяния-кражби. Оправдан е изцяло и другият подсъдим по настоящото производство А. В. М.. Срещу така постановеното решение на втората инстанция е постъпила жалба от подсъдимия с релевирани всички касационни основания по чл.348, ал.1 НПК. Моли се съдебният акт на апелативния съд да бъде отменен и касаторът да бъде оправдан или да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Ако не се уважи някое от тези две искания, да бъде изменено въззивното решение и да бъде намалено наложеното наказание. В съдебно заседание пред ВКС касаторът и неговият защитник поддържат жалбата с изтъкнатите в нея аргументи. Представителят на ВКП моли същата да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид сезиращия го документ и отразените в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на правомощията си по чл.347 НПК, намира за установено следното: ПО ПРЕТЕНЦИИТЕ ЗА НАРУШЕНИЯ НА чл.348,ал.1,т.2 НПК. Няколко са възраженията, повдигнати в насока на защита на касационното основание “съществено нарушение на процесуалните правила”, като се има предвид, че се касае за нарушено право на защита на подсъдимия. Веднага трябва да се заяви, че процесното дело е продължило почти 14 години /деянието по грабежа е с дата 28.08.98 г./,като от 2001 г.е на съдебна фаза. Защитата излага аргументация, свързана с допуснати нарушения още в хода на досъдебното производство, които не са отстранени и са рефлектирали върху съдбата на процесното дело. Затова и съдилищата по фактите били допуснали нарушения на разпоредбите на чл.13,14 и 107,ал.5 НПК. Без съмнение в хода на досъдебното производство са допуснати процесуални нарушения, но първо, те не са толкова съществени и второ, не биха могли тепърва да бъдат отстранени. И така, свидетели и обвиняем са дали показания и обяснения в хода на досъдебното производство извън процесуалните срокове, поради което се наложило да се отправят указания от страна на прокурора за преразпити, относими обаче към друго дело. Изтъкнатото няма сериозно значение, защото малко доказателствени материали са ползвани от ДП на съдебна фаза /за тях казаното не важи/, а основно направените изводи по фактологията на престъпната дейност и авторството на деянието са облегнати на събрани пред съд доказателствени материали. Твърди се, че досъдебното производство е водено тенденциозно и не е извършен оглед на местопроизшествието, нито е намерено оръжието,с което пострадала е била ранена. Поради състоянието на П., същата веднага е била откарана в болница и силите са били фокусирани върху нейния оздравителен процес. Липсата на твърдените от защитата фактори е вярна, не може да бъде преодоляна, но тя самостоятелно не води до незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Сериозно атакувани са разпознавателните протоколи, приложени на досъдебното производство, като в рамките на процесуално-следственото действие разпознаване свидетелите П. и В. разпознават подсъдимия като извършител на коментирания грабеж. Това е станало почти незабавно след извършване на престъплението. Защитата прави опит да въведе неприобщени от страна на съда показания на пострадалата от досъдебното производство, за да обори нейното възприятие за нападналото я лице, но в тази насока по такова възражение,въздигнато пред него, въззивният съд е изложил тезата си с убедителни мотиви, възприемани и от настоящата инстанция. Същевременно правилно е отчетено, че жената през всичките посочени близо 14 години винаги и несъмнено е отстоявала позицията си, че именно касаторът е нейният нападател и обяснява, че в хода на борбата е успяла да възприеме характерни черти, които я карат да го посочи и в съдебно заседание. Свидетелят В. е разпознал лицето на досъдебното производство, но в хода на съдебния процес заявява,че подсъдимият не е това лице. Като оставим настрана изминалото време до съдебното разпознаване от страна на този свидетел, отчетливо въззивният съд е очертал становището си, че той не е видял самото нападение, а само предполага кой е нападателят, разказвайки за съмнителен младеж,когото срещнал няколко минути преди грабежа и с когото провели разговор за това колко е часът. Пряк свидетел на нападението не е и свидетелката К.. Нищо не може да се противопостави на убедеността на пострадалата,че нейният нападател е М.. В жалбата са изложени възражения за неразпитване от страна на водещия тенденциозно досъдебното производство разследващ орган поискан свидетел М. М. /ако се приеме,че родителите на дееца са пристрастни при осигуряването на алиби/, нито пък поемните лица по протоколите за разпознаване. Искания за разпит на тези лица в хода на съдебното производство не са отправяни, а съдът сам не е преценил за нужно да ги допуска по линия на официалното начало, най-малко защото е ценил събрания доказателствен материал като достатъчен за обосноваване отговорността на дееца по това процесно деяние /както бе казано, той е оправдан по обвинение за две кражби/. Ако е искал да сочи алиби, подсъдимият е следвало да бъде активен в тази си позиция и пред СГС. Що се отнася пък до поемните лица, същите са подписали разпознавателните протоколи без възражения и липсват каквито и да са основания да се приеме, че в тях са отразени неверни неща и че представените за разпознаване лица не са сходни по външност помежду си, каквито са изискванията при такова процесуално-следствено действие. Самият В. твърди,че е посочил тогава мъж, който, според данните и положения от него подпис върху протокола, излиза, че е бил подсъдимият. А по- късно съобщава, че не е той. В тази насока съображения бяха изложени по-горе в настоящите мотиви. По-нататък, според защитата от пороци страда и постановлението за привличане на подсъдимия в качеството на обвиняем от досъдебното производство, тъй като по него не било ясно в какво се изразяват инкриминираните сила и заплаха. Това е ясно според обвинителния акт, в чиято обстоятелствена част е изписано извлечимото за тези форми на принуда поведение. Освен това САС е оправдал дееца за осъществена заплаха. Затова по-нататъшни разсъждения по този въпрос не са необходими. Обвинителният акт, отново според защитата, страдал от съществени недъзи и не отговарял на указанията, дадени по ТРОСНК 2/02 г.а именно-липсвали място и дата на изготвянето му. Казаното не отговаря в буквален смисъл на процесуалната действителност. Обвинителният акт е приложен по първото съдебно разглеждане на делото-Н.Д.622/01 г.по описа на СГС и е изпратен в съда заедно с постановление за частично прекратяване. Преди това обаче има една съпровождаща страница,неотделима част от тези материали. В нея е отразено какво се внася за разглеждане в СГС, че това се прави от Софийска Градска прокуратура и е положена дата 04.04.01 г. Ето защо не може да се приеме,че обвинителният акт страда от непреодолим порок. Отделен е въпросът, предвид правомощията на върховната съдебна инстанция по наказателни дела, доколко тепърва тя би могла да върне делото на допусналия обсъждания недъг орган-ДП, ако бе констатирала такова нещо, предвид актуалната редакция на разпоредбата на чл.354,ал.3 НПК. ПО ПРЕТЕНЦИИТЕ ЗА НАРУШЕНИЯ НА чл.348,ал.1,т.1 НПК. Те могат да бъдат разглеждани в две направления. На първо място, защитата настоява на факта, че с допускане на третираните нарушения,които са от категорията на съществените такива, много тежко е ограничено правото на защита на касатора и по този начин с неговото осъждане се е стигнало до нарушение на материалния закон. Предвид гореизложеното, ВКС не намира основания да сподели тази теза. На второ място се набляга на явната неустановеност на това какво е представлявал накитът, носен от пострадалата, предмет на престъпно посегателство. Дори се счита, че второстепенният съд не е изложил задоволителни аргументи по този въпрос до степен, че остава неясно въобще каква е вещта. Действително, прието е, че един пандатив-плочка с инициали КМ- от медальона е намерен на мястото на престъплението по-късно. Това е отчетено от страна от САС и деецът е оправдан да е извършил грабеж на този елемент. Поначало на стр.3 и 7 от мотивите на въззивния съдебен акт е вземано и фактическо, и доказателствено,и правно отношение по коментирания въпрос. Намерено е по фактологията, че част от синджира,който бил скъсан, се бил заплел в косата на потърпевшата и по-късно бил открит в болницата. Същевременно не става ясно дали подсъдимият реално е отнесъл останалата част от медальона с други пандативи, които така и не са намерени или пък те са останали на улицата, след проведената борба с потърпевшата и бягството на дееца при изтичване навън на съседите след чуване на нейните викове. Тъй като няма извършен оглед незабавно след осъществяване на престъплението, този проблем остава нерешен. Затова, доколкото в рамките на приетата от страна на втората инстанция фактология по престъпната дейност трябва да се осмисли поведението на касатора като такова, ненавеждащо на извод за установяване на пълна фактическа власт върху инкриминираната му вещ, за което е използвал принудата под формата на сила, следва да се говори за недовършен опит по смисъла на чл.18,ал.1 НК. Казаното несъмнено е в полза на М. и решението на САС следва да бъде изменено в посочения смисъл. ПО ПРЕТЕНЦИЯТА ЗА НАРУШЕНИЕ НА чл.348,ал.1,т.3 НПК. И в жалбата, и в съдебно заседание пред ВКС, защитата е доста пестелива по отношение на това въздигнато касационно основание, но в краен случай настоява за негово приложение при положение,че върховната съдебна инстанция по наказателни дела не зачете другите аргументи. По мнение на състава на Върховния съд, в светлината на приетите факти и доказателствата, ценими в тази връзка, следва да се стъпи не на плоскост на явна несправедливост на наложеното наказание по смисъла на чл.348, ал.5,т.1 вр.ал.1,т.3 НПК, а на нарушение на материалния закон с индивидуализиране на наказанието на М. при условията на чл.54, а не на чл.55 НК. Допуснато е нарушение на материалния закон с неговото неправилно прилагане. Казаното е така, защото и към момента на постановяване на решението на второстепенния съд дълготрайността на производството е била налице. Едно относително просто от фактическа и правна страна дело трае близо 14 години. Действително, най-бързо то е протекло пред САС, но преди това при две разглеждания от първостепенния съд е белязано с изключително дълго гледане, за което подсъдимият, а и неговият съпроцесник, нямат абсолютно никаква вина. Нормата на чл.55 НК трябва да се приложи, предвид казаното, а и в съобразие с практиката на Европейския съд по правата на човека при приложение на чл.6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Преценявайки този фактор, както и приемането на опит за грабеж в светлината на нормата на чл.58,б.А вр.чл.55,ал.1,т.1 НК, ВКС счита,че следва да определи наказание лишаване от свобода за срок от две години. Така отмерен, срокът ще се яви необходим и достатъчен за преоценка от страна на дееца не противоправното му поведение и на превъзпитание към стриктно спазване на чуждите телесна и имуществена неприкосновеност. От друга страна се дава послание към обществото за неотменимост на наказанието в случаите, в които законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност на едно лице-извършител на престъпление. Предприемайки тези действия, касационната инстанция по същество намалява наказанието на подсъдимия,което е едно от исканията по неговата жалба и е потвърдено в съдебно заседание. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.2,т.1 и 2 вр. ал.1,т.3 вр.чл.348,ал.2 вр.ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА решение № 434/25.11.11 г.,постановено от АС-София, НО, 7 състав по в.н.д.759/11 Г., както следва: ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното от Д. Н. М. престъпление по чл.199,ал.1,т.4 вр.чл.198,ал.1 вр.чл.29,ал.1,б. А НК в грабеж, извършен при условията на недовършен опит по чл.18,ал.1 НК. На основание чл.58,б. А и чл.55,ал.1,т.1 НК определя на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от ДВЕ години. ОСТАВЯ в сила решението в останалата част. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/