Р Е Ш Е Н И Е 184 гр.София, 05.10. 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов ЧЛЕНОВЕ: БоянЦонев Драгомир Драгнев при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1168 по описа за 2016 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. и Н. Д. против решение от № 1951 от 09.10.2015 г., постановено по в. гр. д. № 1546 по описа за 2015 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 10 състав, в частта, с която е потвърдено решение от 13.01.2015 г. по гр. д. № 14620 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, Първо Г.О., 15 състав, за отхвърляне на предявения от техния наследодател иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати обезщетение за неимуществени вреди от водено срещу него наказателно производство, приключило с оправдателна присъда, над 15 000 лв. до пълния предявен размер от 80 000 лв. Касаторите твърдят, че решението на Софийския апелативен съд в обжалваната част е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което молят настоящата инстанция да го отмени и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск. Ответникът по жалбата Прокуратурата на Република България я оспорва и моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба срещу решението на Софийския апелативен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с цена 80 000 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 363 от 7.04.2016 г. по настоящото дело поради противоречие с решение от 3.11.2014 г. по гр. д. № 8832/2013 г. по описа на СГС, Г.О., 17 състав, потвърдено с решение № 1127 от 29.05.2015 г., постановено по гр. д. № 649 по описа за 2015 г. на Софийския апелативен съд, по въпроса за определяне размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. При отговора на този въпрос в трайната съдебна практика се приема, че следва да се вземат предвид всички конкретни обстоятелства, довели не само до физически болки и страдания, но и до накърняване на достойнството, честта и доброто име на лицето. Когато незаконното наказателно преследване е насочено срещу гражданин, заемащ висок професионален или политически пост, и е съчетано с широко медийно отразяване на случая, то може да причини край на неговата кариера, влошаване на обществения статут, изолиране от обичайната социална среда. Тези неимуществени вреди също подлежат на обезщетяване. Застъпеното в пледоарията на Прокуратурата на Република България схващане, че лицата, заемащи обществена длъжност, са длъжни да търпят и съответните неблагоприятни последици, касае други хипотези- на обществена критика от медиите и обикновените граждани. Когато обаче наказателната репресия е извършена от компетентен държавен орган, разполагащ с механизмите да установи достоверността на твърденията за извършено престъпление, за държавата се поражда отговорност за обезщетяване на причинените от незаконното обвинение по-тежки неимуществени вреди, претърпени от лицето на публична длъжност. В настоящия случай при определяне размера на неимуществените вреди на 15 000 лв. и отхвърляне на иска над тази сума до 50 000 лв. в обжалваната част от решението Софийският апелативен съд напълно е игнорирал обстоятелствата, че към момента на повдигане на обвинението пострадалият е заемал длъжността „заместник-министър“, че наказателното преследване и медийният отзвук от случая го са го лишили от професионална и политическа кариера, че той самият се е чувствал смазан, унизен и изолиран от обществото. Ето защо е правилно решение № 1127 от 29.05.2015 г., постановено по гр. д. № 649 по описа за 2015 г. на друг състав на Софийския апелативен съд, с което на друго лице, заемащо същата длъжност, обвинено в същото престъпление и страдащо от сходно заболяване, е определено обезщетение в размер на 50 000 лв., съобразено с горепосочените обстоятелства. От този отговор на въпроса следва, че решенията на Софийския апелативен съд и потвърденото с него първоинстанционното решение за отхвърляне на иска над 15 000 лв. до 50 000 лв. трябва да бъдат отменени и вместо тях следва да бъде постановено друго решение за присъждане на разликата. В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска над 50 000 лв. до 80 000 лв., въззивното решение трябва да бъде оставено в сила. По делото не е установено, че онкологичното заболяване на Д. Ш. се дължи на наказателното преследване. Вещото лице само е изказало предположение, че негативните емоции може да са допринесли за по-бързото развитие и метастазиране в черния дроб. Причинната връзка обаче не може да се предполага, а следва да бъде безспорно доказана. При този изход на делото Прокуратурата на Република България дължи на жалбоподателите 1831,25 лв. адвокатско възнаграждение и 193, 75 лв. други разноски съразмерно на уважената част от иска. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от № 1951 от 09.10.2015 г., постановено по в. гр. д. № 1546 по описа за 2015 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 10 състав, и потвърденото с него решение от 13.01.2015 г. по гр. д. № 14620 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, Първо Г.О., 15 състав, В ЧАСТИТЕ, С КОИТО е отхвърлен предявеният от Д. Н. Ш./починал, наследен от Г. Д. В. и Н. Д. Ш./ иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати обезщетение за неимуществени вреди от водено срещу него наказателно производство, приключило с оправдателна присъда, над сумата от 15 000 лв. до размера от 50 000 лв., както и относно разноските по делото, като вместо тях ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България да заплати допълнително на Г. Д. В.-[ЕГН], и Н. Д. Ш.-[ЕГН], по 17 500/по седемнадесет хиляди и петстотин/ лв. на всеки един от тях, която сума в размер на 35 000 лв. общо представлява обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно водено наказателно производство срещу Д. Н. Ш., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.10.2013 г. до окончателното и изплащане, както и 2025/ две хиляди двадесет и пет/ лв. разноски по делото съразмерно уважената част от иска. ОСТАВЯ В СИЛА решение от № 1951 от 09.10.2015 г., постановено по в. гр. д. № 1546 по описа за 2015 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 10 състав, и потвърденото с него решение от 13.01.2015 г. по гр. д. № 14620 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, Първо Г.О., 15 състав, В ЧАСТИТЕ, С КОИТО е отхвърлен предявеният от Д. Н. Ш./починал, наследен от Г. Д. В. и Н. Д. Ш./ иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати обезщетение за неимуществени вреди от водено срещу него наказателно производство, приключило с оправдателна присъда, над сумата от 50 000 лв. до пълния предявен размер от 80 000 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: