4 Р Е Ш Е Н И Е № 617 София, 05 декември 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на първи декември 2011 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА ПАВЛИНА ПАНОВА при секретаря ............Ив. ИЛИЕВА........................... и в присъствието на прокурора от В. .........И. ЧОБАНОВА................., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 2526/2011 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения Е. О. М. за възобновяване на ВНОХД № 310/2011 г. по описа на Окръжен съд – Русе и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 101/01.07.2011 г., с което е било потвърдено определение, постановено на 18.05.2011 г. по НЧД № 890/2011 г. на Русенския районен съд. В искането се изтъкват доводи за допуснати съществени нарушения на материален закон, тъй като съдът неправилно е оставил без уважение искането на осъдения М. за извършване на ново групиране на наложените му наказания по всички присъди, тъй като извън новата група на групиране, извършена от РРС с предходно определение са останали осъждания, за които М. счита, че са налице предпоставките за приложение на чл. 25 вр. чл. 23 от НПК. Претендира се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане с оглед извършване на правилно групиране на наказанията. Служебно назначеният защитник на осъдения М. пледира за уважаване на жалбата, тъй като счита, че е допуснато нарушение, доколкото една от присъдите, включени в съвкупността е била отменена от ВКС, поради което следва да се извърши ново групиране, като същата отпадне от изградената съвкупност. Осъденият поддържа жалбата си и аргументите на защитата. Прокурорът от ВКП намира искането за неоснователно, тъй като след извършването на групиране на наказанията по осъжданията на М. с определение от 28.01.2011 г. не са настъпили нови осъждания, които да налагат формиране на нова съвкупност, а извършеното групиране е в най-благоприятното съчетание за осъдения. Предлага жалбата да бъде оставена без уважение. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване, депозирано от осъдения М., е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. С определение, постановено на 18.05.2011 г. по НЧД № 890/2011 г., Русенският районен съд е оставил без уважение искането на Е. М. за извършване на ново групиране на осъжданията му по общо 20 броя присъди. Въз основа на депозирана жалба от осъдения е било образувано въззивно производство пред Русенския окръжен съд по ВНЧД № 310/2011 г. за проверка на така постановеното определение, приключило с решение № 101/01.07.2011 г., с което първоинстанционното определение е било потвърдено. Доводите за допуснато нарушение на закона поради неправилен отказ от страна на съдебните инстанции за извършване на ново групиране на наказанията, наложени на М., са неоснователни. За да постанови съдебния си акт, първоинстанционният съд е обсъдил наличието на вече постановен влязъл в сила съдебен акт – определение № 101/28.01.2011 г. по НЧД № 3063/2010 г. по описа на Русенския районен съд, по силата на който е било извършено групиране на всички наказания, наложени на осъдения М. по общо двадесет броя осъждания, както и на последните четири от всички негови осъждания, по които е била сформирана самостоятелна група от съвкупност, а именно: по НОХД № 1355/2010 г., по НОХД № 1483/2010 г., по НОХД № 1166/2010 г. и по НОХД № 2088/2010 г. Постановено е било осъденият да изтърпи едно общо наказание, а именно – най-тежкото от всички наложени с отделните присъди -това от пет години лишаване от свобода, което е наложено по НОХД № 1166/2011г. След постановяване на това определение липсват нови осъждания на М., които да налагат преценката на необходимостта от разграждане на вече сформираната съвкупност и изграждане на нова/нови, които да са в по-благоприятно съчетание за него. Действително, с решение № 271/30.05.2011 г., постановено по НОХД № 1404/2011 г. на ВКС, е била отменена присъдата по НОХД № 2088/2010 г. и делото е върнато за ново разглеждане, по което до момента не е постановена нова присъда. Това обстоятелство обаче правилно е преценено, че не налага формиране на нова съвкупност, тъй като по никакъв начин не се отразява върху вече изградената с предходното, влязло в сила определение. По отменената от ВКС присъда осъденият М. е бил наказан с наказание лишаване от свобода в размер на две години и пет месеца, а определеното общо наказание по правилата на чл. 25 вр. чл. 23 от НК, което той следва да търпи по кумулираните присъди, е в размер на пет години лишаване от свобода и това не е наказанието, наложено по отменената присъда, а с присъда по НОХД № 1166/2010 г., която е в сила. Отмяната на присъда, с която е наложено наказание, което не се отразява на размера на наложеното най-тежко наказание по реда на чл. 25 вр. чл. 23 от НК, не е причина за извършване на ново групиране на наказанията. Поради това правилно първоинстанционният съд е обосновал липса на необходимост от ново групиране, тъй като липсва ново осъждане или ново обстоятелство, което да се отразява на съвкупността. Такова ще е налице с евентуалното ново осъждане или оправдаване на М. по висящото наказателно обвинение, което ще представлява последващо на осъжданията по НОХД № 1355/2010 г., по НОХД № 1483/2010 г. и по НОХД № 1166/2010 г. и като такова ще е основание за пререшаване на въпроса за размера на наказанието /В т.см. ТР №3/2009 г. на ОСНК на ВКС/. Въззивният съд е извършил цялостна проверка на оспорваното определение и след комплексен собствен анализ на доказателствените източници е потвърдил валидността на правилно установените от първата инстанция фактически и правни положения, с което материалният закон е бил приложен правилно. Изцяло неоснователно е твърдението, че правилното приложение на материалния закон изисква ново групиране на наказанията по посочените от осъдения присъди. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице основания за възобновяване на наказателното дело, поради което и искането за това следва да бъде оставено без уважение. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Е. О. М. за възобновяване на ВНЧД № 310/2011 г. по описа на Окръжен съд – Русе и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 101/01.07.2011 г., с което е било потвърдено определение, постановено на 18.05.2011г. по НЧД № 890/2011 г. на Русенския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.