Р Е Ш Е Н И Е № 192 гр.София , 04 юли 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора от ВКП М. МИХАЙЛОВА като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 446/2014г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Образувано е по искане от осъдения Н. Г. С. за възобновяване на наказателно дело нохд № 4114/2012г. на Софийски районен съд, като бъде отменена влязлата в сила присъда по делото и делото да бъде върнато за ново разглеждане на районния съд, алтернативно - осъденият да бъде оправдан, или да бъде намален размера на наложеното на осъдения наказание. В искането за възобновяване на наказателното дело, макар и не прецизно, се заявяват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното производство по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Развиват се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, като се твърди неясност и необоснованост на мотивите на първоинстанционната присъда, както и непълнота на доказателствата и тяхната недостатъчност за обосноваване на обвинителната теза. Възразява се срещу основаване на присъдата само върху показанията на свидетелите - полицейски служители. Във връзка с това оплакване се прави искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд, при което да бъдат изяснени по безспорен начин всички обстоятелства по делото, без обаче да се сочат конкретно неизяснени обстоятелства и несъбрани доказателства. Прави се и оплакване за неправилно приложение на материалния закон, като искателят не оспорва употребата на алкохол, но твърди, че не е управлявал МПС, позовавайки се на противоречия в свидетелските показания за това, дали автомобилът е бил в движение. Във връзка с това оплакване се прави искане за отмяна на присъдата и за потвърждаване на невинността на осъдения. Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание се обосновава с доброто поведение на осъдения в обществото и се прави искане за намаляване на срока на наложеното наказание "лишаване от свобода". В представени писмени бележки упълномощеният за това производство защитник на осъдения С. - адв. Г. К., развива съображения в подкрепа на заявените касационни основания. Излагат се доводи за непълнота на доказателствата, като се твърди, че не е разпитан единственият очевидец - св. В., като се критикува невъзможността да бъде призована и разпитана. В подкрепа на оплакването за неправилно приложение на материалния закон се сочи довод, че осъденият не е извършил престъплението, тъй като не е управлявал автомобила - бил е употребил алкохол, но изводите за управление на МПС почиват на предположения. Поддържат се алтернативно направените искания - за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, за отмяна на присъдата и оправдаване, за изменение с намаляване на наложеното наказание. В съдебно заседание пред касационната инстанция представляващият осъдения адв. К., поддържа искането за възобновяване по изложените в него съображения. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на искането за възобновяване. Осъденият Н. С. не участва лично в производството. Върховният касационен съд провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване, подадено от осъдения С., е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 НПК, при посочени основания по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 НПК. Същото е направено в срока по чл. 421, ал. 3 НПК. Разгледано по съществото си, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. С присъда от 06.02.2013 г., постановена по нохд № 4114/2012г. по описа на Софийски районен съд, НО, 111 състав, Н. Г. С. е признат за виновен в това, че на 06.05.2011г. около 18.00ч. в [населено място],[жк], по [улица], с посока на движение от /улица/ към [улица]е управлявал МПС – л. а. „марка”, "модел" с ДК [рег.номер на МПС] с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – а именно 2,3 на хиляда, установена по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на десет месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим в затвор. На основание чл. 343г НК Н. С. е лишен от право да управлява МПС за срок от една година. Извършено е приспадане по реда на чл. 59, ал. 1 НК и в тежест на осъдения са възложени направените по делото разноски. Присъдата е била проверена по реда на въззивното обжалване и с Решение № 1321 от 21.11.2013 г. по внохд № 3216/2013г. по описа на Софийски градски съд, е била потвърдена. В искането за възобновяване на първо място се релевират оплаквания, свързани с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, което е предвидено в закона като основание за възобновяване чрез препращането в чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Наведените оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на съдебните актове са лишени от основание. Идентични доводи са били формулирани и във въззивната жалба срещу първоинстанционната присъда, като съставът на Софийски градски съд им е дал обоснован отговор, изпълнявайки задължението си по чл. 339, ал. 2 НПК – на стр. 4 от въззивното решение е обективиран по ясен начин процеса на формиране на вътрешното убеждение в съдебния състав, чрез оценка на достоверността на свидетелските показания и на кореспонденцията между доказателствените факти, изводими от гласните и писмени доказателствени средства. При така изложените в искането съображения във връзка с основанието по чл. 348, ал.1, т. 2 НПК, проверката, която касационната инстанция следва да извърши, е за правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави при събирането и оценката на доказателствата и при изпълнение на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, като следва да се има предвид, че оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда, в която е недопустима намеса. Мотивите на присъдата, както и въззивното решение съдържат в пълен обем изискуемия анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване, като доказателствените факти са изведени въз основа на дължимата прецизна преценка на доказателствените източници, преценени поотделно и в тяхната съвкупност. Лишено е от основание формално заявеното в искането оплакване за неяснота и необоснованост на мотивите. Това е така, понеже необосноваността не съставлява касационно основание, респективно - основание за възобновяване на наказателното дело, а тезата за неяснота е голословна, доколкото направеният анализ от инстанциите по същество на доказатествената съвкупност се отличава с прецизност и логическа издържаност и дава яснота за процеса на формиране на вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Двете съдебни инстанции са направили фактическите изводи за значимите за съставомерността на деянието обстоятелства въз основа на фактическите данни, съдържащи се в свидетелските показания на свидетелите В. и М., писмените доказателства - АУАН, талон за изпращане на медицинско изследване, химическа експертиза. По делото не е имало спор, че осъденият С. на инкриминираната дата е употребил алкохол и алкохолната концентрация в кръвната му проба е била 2,3 на хиляда. Изводите за това фактически обстоятелство са недвусмислено изведени от гласните доказателствени средства - показанията на свидетелите В. и М. /по отношение на получения сигнал за движение на МПС, за извършеното наблюдение и последваща проверка, включително и с техническо средства/, на св. Д. /по отношение на употребата на алкохол от С./, писмените доказателства - протоколи от извършени изследвания. Спорният въпрос, поставен и в искането за възобновяване, е бил дали осъденият С. е управлявал МПС. Както по отношение на останалите съставомерни факти, така и по отношение на този, не са налице пороци във формиране на вътрешното убеждение на решаващите съдилища. В подкрепа на фактическите изводи, че осъденият е управлявал лекия автомобил, след употреба на алкохол, с посочената концентрация в кръвната проба, логически издържано са ценени показанията на свидетелите В. и М., които са еднопосочни за възприетите лично от тях обстоятелства, че осъденият е управлявал лек автомобил "марка", като те са го спрели и осъществили проверка в момент, когато той е паркирал автомобила, управлявайки го по улицата в[жк], посочена от обвинението. Не са били налице основания за дискредитиране на показанията на тези свидетели, като служебното им качество не може а приори да ги лиши от достоверност. Показанията на посочените свидетели, преценени и във връзка с писмените доказателства, приложени по делото, съставляват достатъчна доказателствена основа за формиране на фактическите изводи по отношение на обстоятелството, че осъденият е управлявал посоченото МПС, като тези изводи изобщо не се опровергават от другите събрани по делото доказателства и не са налице твърдяните от защитата противоречия. Развитата в искането теза за непълнота на доказателствата при постановяване на съдебните актове, не може да бъде възприета като основателна. По отношение на всички правно значими обстоятелства са събрани, проверени и подложени на анализ допустимите и относими доказателства, които са позволили надеждно обосноваване на фактическите изводи. Оплакването, че първоинстанционният съд не е положил усилия да идентифицира, призове и разпита като свидетел лицето А. В., не може да се прецени като съществено нарушение на процесуалните правила и в частност на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Това е така, защото липсват обективни данни посоченото лице да е било очевидец на деянието, а и това лице не е било индивидуализирано при формулиране на доказателственото искане от страна на подсъдимия по начин, позволяващ идентифициране, съответно - издирване и разпит в наказателното производство като свидетел. В допълнение към това, събраната и обсъдена доказателствена съвкупност напълно позволява извеждане на стабилни фактически изводи, така че тези изводи не почиват на предположения. Поради тези съображения, не са налице предпоставки за възобновяване на делото, отмяна на постановените актове и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В рамките на установената фактическа обстановка, като не се констатират пороци при доказателствената дейност на решаващите съдилища, материалният закон е приложен правилно. Доводите за допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК се мотивират в искането с оспорване на приетото обстоятелство, че осъденият е управлявал лекия автомобил. Следва да се отбележи, че в това производство съдът проверява приложението на материалния закон в рамките на установената от решаващите съдилища фактическа обстановка. Както първоинстанцинният, така и въззивният съд са приели, че осъденият С. на 06.05.2011г. около 18.00ч. е управлявал МПС – л. а. „марка”, "модел" с ДК [рег.номер на МПС] , в [населено място],[жк], по [улица], с посока на движение от ул. "502" към [улица]и паркирал пред /блок №/. Тези фактически изводи са направени при правилно извършена доказателствена дейност и при спазване на изискването за обективност и пълнота, така че оспорването им е лишено от основание. При несъмнено установено управление на лек автомобил от осъдения, след употреба на алкохол и с концентрация на алкохол в кръвната проба над установената в закона, а именно 2,6 промила, която е установена при спазване на правилата на Наредба № 30/2001г., е приложен материалният закон, който е следвало да бъде приложен. Решаващите съдилища правилно са възприели, че установените факти се субсумират от обективна и субективна страна под състава на престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК. В рамките на възприетата фактическа обстановка претенцията за оправдаване на осъдения е неоснователна. Не може да бъде възприето и оплакването за явна несправедливост на наложеното на С. наказание десет месеца „лишаване от свобода”, още повече, че в искането не се сочи конкретна аргументация на това оплакване извън обстоятелството, че осъденият има добро поведение. Индивидуализацията на наказанието на осъдения С. за така извършеното престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, е извършена при спазване на правилата по чл. 54 НК – при съвкупна преценка на обстоятелствата, влияещи върху отговорността. Превесът на отегчаващи вината обстоятелства и най-вече преценката за завишена лична степен на обществена опасност на дееца предвид на предходните му осъждания и множеството му административни наказания за нарушения на правилата за движение, както и съобразяването с целите по чл. 36 НК, правилно е мотивирал налагане на наказание над средния предвиден в закона размер. Соченото в искането „добро поведение” на осъдения е отчетено при определяне на наказанието, защото като смекчаващо вината обстоятелство са преценени добрите характеристични данни за С.. Не се сочат и не се установяват обстоятелства, които да обосноват смекчаване на наказателно правното положение на осъдения. Поради това, претенцията за намаляване на размера на наложеното му наказание, е без основание. Изложените съображения мотивират извода на касационната инстанция, че искането за възобновяване на наказателното дело по посочените в него съображения е неоснователно. Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. Г. С. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 4114/2012г. на Софийски районен съд, 111 състав и внохд № 3216/2013г. на Софийски градски съд, VІІІ въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.