Р Е Ш Е Н И Е № 148 Гр.София, 27.06.2019г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ НАДЕЖДА ТРИФОНОВА при секретар Кр.Павлова и в присъствието на прокурора Софиянски изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 588/2019 година. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимата М. В. С., подадена чрез защитника й адв. Н. К., срещу въззивно решение № 50 от 06.02.2019г., постановено по ВНОХД № 1296/2018г. по описа на Софийски Апелативен съд. В депозираната жалба се очертават оплаквания срещу справедливостта на определеното наказание. Очертават се възражения, касаещи възприетите факти относно настъпилото пътно произшествие, които според защитата следва да се оценят в светлината на чл.55 НК като многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Иска се от касационната инстанция да измени въззивното решение, като намали наказанието, наложено на подс. С. и приложи редукцията, съобразно разпоредбата на чл.55 НК. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд защитникът поддържа жалбата, като акцентира на твърдението за явна несправедливост на наложеното наказание. Подсъдимата в лична защита заявява, че поддържа доводите на адвоката си. Повереникът на частните обвинители К. и И. К. Ч.- адв. Д. счита жалбата на подсъдимата за неоснователна, а определеното наказание за справедливо. Твърди, че доводите, изложени в касационната жалба не обосновават твърдението за явна несправедливост на наказанието, а са относими към фактическата обстановка, която подсъдимата не оспорва. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становището, че жалбата не е основателна. Не констатира определеното наказание да е несправедливо, като изрично подчертава, че водачите на моторни превозни средства имат задължение да спазват правилата за движение, независимо от физическите особености на пешеходците. В последната си дума пред касационната инстанция подсъдимата С. моли да се намали наказанието й. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда от 11.07.2018г., постановена по НОХД № 2578/2018г., Софийски градски съд е признал подсъдимата М. В. С. за виновна в извършване на престъпление по чл.343, ал.3, пр.7,б.”б”, пр.1, вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК, като й е определил наказание „лишаване от свобода“ в размер на 2 години, изтърпяването на което е отложено по реда на чл.66 НК за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.343г, вр. чл.343 НК, подсъдимата е лишена от право да управлява МПС за срок от 3 години. Осъдена е да заплати направените по делото разноски. С решение № 50 от 06.02.2019г., постановено по ВНОХД № 1296/2018г. по описа на Софийски Апелативен съд присъдата е била изменена в частта относно определеното наказание. Въззивната инстанция е увеличила същото на три години „лишаване от свобода”, изпитателният срок е определен на четири години, а наказанието „лишаване от право” да се управлява МПС е изменено на 4 години. Жалбата на подсъдимата С. е неоснователна. В същата се визира касационното основание по чл.348, ал.1,т.3 НПК и в тази насока се правят крайните искания за редуциране на наложеното наказание и приложението на чл.55 НК. Същевременно като доводи в подкрепа на твърдението се посочват възражения за допуснати съществени процесуални нарушения при оценката на доказателствата - касационно основание по чл.348, ал.1,т.2 НПК. Настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че Върховният касационен съд упражнява контролните си правомощия при порок в доказателствената дейност на предходните инстанции в резултат на допуснати от тях съществени нарушения на процесуалните правила при събирането, проверката и оценката на доказателствата, но не разполага с правомощия да променя фактическата обстановка, доколкото въззивният съд е последен по установяване на фактите. В тази насока следва да се отчете и обстоятелството, че съдебното производството по настоящото дело е протекло по реда на чл.371,т.2 НПК, като подсъдимата е признала изцяло фактите, изложени в обвинителния акт и се е съгласила да не се събират доказателства за тях. Твърдението на защитника, направенио в абстрактен план, че едни доказателства са подценявани за сметка на други, по същество представлява оспорване на признатите вече факти. В тази насока следва да се отбележи, че в Тълкувателно решение № 1 от 2008г. на ОСНК на ВКС в т.8.3 изрично се посочва, че оттеглянето на самопризнанието е недопустимо след постановяване на съдебното определение по чл.372, ал.4 от НПК. Основният довод, който защитата на подсъдимата аргументира пред настоящата инстанция, касае справедливостта на наказанието. Наказателната отговорност на подс. С. е била реализирана при спазване на нормативното изискване на чл.373, ал.2 НПК, с оглед провеждането на диференцираната процедура по чл.371, т.2 НПК. Така на основание чл.58а, ал.1 НК, първоначално й е определено наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства - 3 години „лишаване от свобода”, което е минималното наказание в санкционната част на чл.343, ал.3, б.”б” НК. След редукцията същото е индивидуализирано на две години „лишаване от свобода”. Въззивната инстанция, с оглед оплаквания на частните обвинители за несправедливост на наказанието, обективирани във въззивната им жалба, е увеличила същото, като наказанието „лишаване от свобода” е определено на четири години и шест месеца. След редукцията по чл.58а, ал.1 НК окончателно е индивидуализирано на три години. Изпитателният срок по чл.66 НК е завишен на четири години, като на четири години е увеличено и наказанието „лишаване от право” да се управлява МПС. Доводът за явна несправедливост на наложеното наказание се обосновава с факта на недооценяването на обстоятелствата, влияещи върху наказателната отговорност на подсъдимата от страна на въззивния съд. Настоящият състав намира възраженията за неоснователни, тъй като при определяне на наказанието не е допусната несправедливост в твърдяната в жалбата насока, като безспорно са спазени изискванията на чл.58а, ал.1 НК. Апелативната инстанция е изложила мотиви относно съществуването на предпоставките, водещи до увеличаване на наказанията на подсъдимата. Аргументирано е отбелязано, че смекчаващите вината обстоятелства са надценени от първия съд, без да се отчете реално тежестта на отегчаващите такива - възможността, която подсъдимата е имала да възприеме пресичащата пострадала от далечно разстояние, и невъзможността й да избере подходящите реакция и поведение, съобразени с правилата за движение. Касационната инстанция не може да сподели възраженията в жалбата на подсъдимата, обосноваващи съпричиняване от страна на пострадалата, разгледано на плоскостта на физическите й особености - ниско тегло, което не е отчетено от въззивния съд. Въпреки данните за кахексия при пострадалата /тежко измършавяване/, не са налице медицински обосновани изводи за връзка с настъпилата смърт. В тази насока може да се направи заключението, че въззивният съд е взел предвид всички относими към наказателната отговорност на подсъдимата обстоятелства, подробно ги е анализирал и не е подценил нито едно от тях. Следва да се отбележи, че искането, направено пред настоящата инстанция за приложение на чл.55 НК при индивидуализиране на наказанието на подсъдимата, не е подкрепено с аргументи. Схематичното му споменаване в жалбата и в пледоарията пред настоящия съд, без да са представени правно защитими доводи, правят невъзможно произнасянето на касационната инстанция. Трябва да се отчете фактът, че и първият съд, и въззивната инстанция са изложили мотиви, обосноваващи решението им да не приложат разпоредбата на чл.55 НК, като законосъобразно са приели, че в конкретния казус смекчаващите вината обстоятелства /чисто съдебно минало на подсъдимата, добри характеристични данни, липса на сериозни административни нарушения на ЗДвП, демонстрирано искрено съжаление за случилото се/ не могат да се оценят като многобройни или изключителни. В този аспект ВКС намира, че увеличеното от въззивната инстанция наказание е съответно на извършеното и достатъчно за комплексното постигане на целите по чл. 36 от НК, като не се констатира явна несправедливост . Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че не е налице соченото в жалбата касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК и въззивното решение следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно. Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 50 от 06.02.2019г., постановено по ВНОХД № 1296/2018г. по описа на Софийски Апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.