3 Р Е Ш Е Н И Е №. 25 гр. София, 01.03.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на деветнадесети февруари, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ и при участието на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №287/12 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на [фирма]-гр. П. срещу решение №581 от 08.12.2011 г. по в.гр.д. № 517/2011 на Пловдивски апелативен съд /П./, с което е потвърдено изцяло първоинстанцонното решение №21/24.02.2011 г. по т. д. №168/2009г. на ОС-Пазарджик за отхвърляне иска на касатора с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД срещу МБАЛ [фирма]-гр.П. за сумите от 13 469,67 лева-стойност на допълнителни СМР и 30 920 лева –на предходни такива, съгласно уговорките в споразумение между страните от 23.06.2009 г.. Излагат се доводи и оплаквания за нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му. В жалбата се излагат доводи и оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост на въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока уважаване на иска. Ответната страна изразява становище за липса на предпоставките за допускане до касация и за неоснователност на касационната жалба. С определение № 522 от 06.07. 2012 г. постановено по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.3 ГПК по обуславящия изхода на делото правен въпрос: дали приемането на извършени СМР по договор за строителство следва да става с акт обр. 19 като условие за заплащане на възнаграждение, когато това е изрично уговорено между страните. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД срещу МБАЛ [фирма]-гр.П. за сумите от 13 469,67 лева-стойност на допълнителни СМР и 30 920 лева –на предходни такива, съгласно уговорките в споразумение между страните от 23.06.2009 г.. приел е за безспорно установено, че отношенията между страните се базират на договор за строителство от 01.04.2008 г. по силата на който ищецът е следвало да изпълни строеж на разширение на МБАЛ Е. в [населено място] срещу заплащане на сумата от 977 686 лева без ДДС. В хода на строителството работните проекти били променяни и се наложило да бъдат изпълнени допълнителни непредвидени в първоначалния договор СМР заплащането на които било предмет на уреждане в допълнителните споразумения подписани между страните, съответно на 04.03.2009 г. и на 23.06.2009 г.. Доколкото последните предвиждат като условие за заплащане на допълнителните строителни работи от възложителя на изпълнителя, представянето на акт обр. 19 , в който да се опишат по количества и видове непредвидените допълнителни СМР и да се представят съответните количествено-стойностни сметки и това не е сторено, то съдът приема, че заплащането на тяхната стойност не се дължи от страна на възложителя. Този извод на решаващия съдебен състав е необоснован. От съдържанието на т. ІІ на споразумението на страните от 23.06.2009 г. към договора за строителство сключен помежду им на 01.04.2008 г. се установява, че ответникът-възложител констатира изпълнението на процесните допълнителни СМР подробно описани в т.т. 1-13 на т. ІІ от споразумението, без да излага възражения за неправилно изпълнение, от което следва, че същите са приети по смисъла на чл.264 ал.3 ЗЗД. Уговорка в т.ІІІ се отнася до тяхното остойностяване. В този смисъл следва да се тълкува и уговорката в т.ІV от договора , която представлява установителен договор относно дължимата за други СМР сума, плащането на която е поставена под отлагателно условие : окончателната рекапитулация на дължимата сума по предходната уговорка. Ето защо, настоящият състав на ВКС, ІІ т.о. счита, че в случая не се касае за уговорка, която да поставя приемане на извършените СМР чрез издаването на акт образец 19 като условие за плащане на дължимото възнаграждение на изпълнителя от страна на възложителя, доколкото извършените СМР са приети със самото споразумение и само конкретният размер на тяхното остойностяване е останал неизяснен и недоказан. В този случай решаващият съд е следвало да назначи служебно/ чл.195 ал.1 ГПК/ вещо лице с такава задача, която да се изпълни на база уговорените в основния договор и допълнителното споразумение от 04.03.2009 г. цени. От изложеното следва, че така обжалваното решение се явява необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалното правило на чл.195 ал.1 ГПК, поради което следва да се отмени на основание чл. 293 ал.2 ГПК и делото се върне на основание чл.293 ал.3 ГПК на въззивния съд за разглеждане от друг състав, който да извърши съответните процесуални действия, съгласно дадените по-горе указания. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №581 от 08.12.2011 г. по в.гр.д. № 517/2011 на Пловдивски апелативен съд. ВРЪЩА преписката по по в.гр.д. № 517/2011 на Пловдивски апелативен съд за повторно разглеждане от друг състав на съда, съгласно чл.293 ал.3 ГПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.