Р Е Ш Е Н И Е   № 165    София, 05 юни 2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България,  трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седми април две хиляди и девета година, в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА           ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                                                             ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА   при участието на секретаря  Л.Гаврилова и в присъствието на прокурора  М.ВЕЛИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията)  ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 163/2009  година Производството е образувано на основание касационна жалба на частния обвинител и граждански ищец Й. Д. Д. чрез повереника й адв. В срещу въззивно решение № 588 от 10.02.2009г. по внохд № 77/07г. по описа на Софийския апелативен съд. В жалбата се поддържа,че е налице касационно основание по чл.348,ал.1 т.1,2 НПК,тъй като въззивната инстанция не се е произнесла по отношение на уважения частично граждански иск,въпреки,че подсъдимите са обжалвали присъдата както в наказателната,така и в гражданската й част. Прави се искане за отменяване на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Подсъдимите Н. С. П. и Б. М. К. редовно призовани,не се явиха в съдебно заседание. Становище по жалбата не са представили. Представителят на Върховната касационна прокуратура в заключението си изрази становище за основателност на жалбата,тъй като прекратявайки производството по давност,въззивният съд не се е произнесъл по уважения граждански иск. Затова намира,че решението следва да се отмени и делото върне на въззивния съд. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С горното решение,Софийският апелативен съд е ОТМЕНИЛ присъда № 78 от 23.11.2006г. постановена по нохд № 864/2005г. по описа на Софийски градски съд и е ПРЕКРАТИЛ наказателното производство по делото. С посочената присъда,Софийският градски съд е признал подсъдимите Н. С. П. и Б. М. К. за ВИНОВНИ в това,че на 12.11.1993г. в гр. С.,кв.”Панчарево”,ресторант”Езерото” в съучастие като съизвършители са причинили на Й. Д. Д. средна телесна повреда изразяваща се в счупване на ябълчена кост, причинило счупване на челюстта,както счупване на четири ребра в ляво и едно в дясно,поради което и на основание чл.129,ал.1 вр.с ал.1 вр.с чл.20,ал.2 и чл.54 НК ГИ ОСЪДИЛ :подсъдимия Н. Плачков-на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,подс. Бл. К. на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл.66,ал.1 НК съдът е ОТЛОЖИЛ изтърпяването на наказанията по отношение на двамата подсъдими за изпитателен срок от по ПЕТ ГОДИНИ,считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата,съдът е ОСЪДИЛ двамата подсъдими,ДА ЗАПЛАТЯТ на пострадалата Й. Д. сумата от по 15 000/петнадесет хиляди/лева,за всеки от тях,ведно със законните последици. ОТХВЪРЛИЛ е исковете до пълните им размери от по 80 000 лева за всеки от подсъдимите. Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА: За да отмени осъдителната присъда и прекрати наказателното производство,въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл.81,ал.3 вр.с чл.80,ал.1 т.3 НК. Приел е,че е по отношение на деянието по чл.129,ал.1 НК извършено на 12.11.1993г. и наказуемо с наказание до 5 години лишаване от свобода е настъпила абсолютната погасителна давност за наказателното преследване на подсъдимите,която е изтекла на 12.11.2008г.,по време на производството пред въззивната инстанция. Изводът на съда е правилен и съответен на фактите по делото. Съгласно цитираната разпоредба независимо от спирането и прекъсването на давността,наказателното преследване се изключва,ако е изтекъл срок,който надвишава с една втора срока,предвиден в предходния член. Това означава,че за деянието по чл.129,ал.1 НК давностният срок за наказателно преследване по смисъла на чл.80,ал.1 т.3 НК е десетгодишен,а абсолютният давностен срок е петнадесет години. Срокът е изтекъл на 12.11.2008г.,което обуславя и правомощието на въззивния съд на основание чл.334 т.4 НПК да отмени присъдата и прекрати наказателното производство. Прекратявайки наказателното производство на това основание, съдът обаче е пропуснал да се произнесе по уваженият срещу подсъдимите в полза на пострадалата Д. граждански иск. От диспозитива на присъдата е видно,че подсъдимите са осъдени да й заплатят всеки от тях сумата от по 15 000/петнадесет хиляди/лева. Съгласно разпоредбата на чл.307 НПК,съдът се произнася по гражданския иск и когато признае,че подсъдимият е невинен,наказателната отговорност е погасена или подсъдимият следва да се освободи от наказателна отговорност. Това означава,че когато съдът прекрати наказателното производство поради изтекла давност,той задължително се произнася по гражданския иск предявен по делото. В случая, гражданскоправните последици на деянието по чл.129 НК, за което е настъпила абсолютната погасителна давност в периода от постановяване на присъдата до приключване на делото пред въззивния съд, следва да се обсъдят,независимо от погасяване на наказателното преследване срещу подсъдимите. Такава възможност за съда е уредена в препращащата разпоредба на чл.317 вр.с чл.301,ал.3 НПК В този смисъл,като е отменил изцяло присъдата ,а не се е произнесъл по уважения в полза на пострадалата граждански иск,въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348,ал.3 т.1 вр.с ал.1 т.2, вр.с чл.307 НПК. Нарушението е съществено ,тъй като е довело до ограничаване на процесуалните права на пострадалата –гражданския ищец и частен обвинител Й. Д. и е основание за отменяване на решението и връщане на делото за произнасяне по гражданската част на присъдата. Воден от изложените мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.4 НПК Върховният касационен съд,трето наказателно отделение       Р Е Ш И:     ОТМЕНЯВА въззивно решение № 588 от 10.02.2009г. по внохд № 1010/2007г. по описа на Софийския апелативен съд , с което е отменена присъда № 78 от 23.11.2006г. постановена от Софийския градски съд Нак.колегия,9 състав по нохд № 864/2005г. в гражданско-осъдителната й част. ВРЪЩА делото в тази част на Софийския апелативен съд за произнасяне по предявения и уважен граждански иск от друг състав. ОСТАВЯ В СИЛА решението в частта,с която е отменена наказателната част на присъдата и е прекратено наказателното производство по делото. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: