О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 33 гр. София, 28.01.2022 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 3770 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №159 от 05.07.2021г. по гр.д. № 1059/2021г. на Пловдивски окръжен съд, с което е постановено следното: 1/ обезсилено е решение № 260163 от 15.01.2021г. по гр.д. № 19684/2019г. на Пловдивски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от А. Б. К. против „Пловдив медия“ ООД, ЕИК 115810573, /в решението дружеството погрешно е изписано като АД/ иск за заплащане на 2500лв. обезщетение за нарушение на чл. 25з ЗЗЛД във с чл.4, т.2 от Регламент ЕС 2016/679, изразяващо се в неправомерно обработване на личните му данни относно регистрационен номер на автомобил, публикувани в статия от 22.10.2019г.; прекратено е производствотто по този иск и е изпратено по компетентност на Административен съд-Пловдив; 2/ отменено е горепосоченото решение на Пловдивски районен съд в частта, с която „Пловдив медия“ ООД, е осъдено да заплати на А. Б. К. сумата 1000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане - обида, разпространена в статия от 22.10.2019г., както и в частта за разноските, като вместо това е постановено отхвърляне на този иск; 3/ потвърдено е решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен иска на А. Б. К. против „Пловдив медия“ ООД за разликата над 1000 лв. до 7500 лв. обезщетение за неимуществени вреди за разпространени в статия от 22.10.2019г. обиди и клеветнически твърдения.
Решението се обжалва от ищеца А. Б. К. във всичките му части. Поддържа се неправилност на основанията, посочени в чл. 281, т.3 ГПК. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се визират основанията по чл. 280, ал.1, т.3 и чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК.
Ответникът „Пловдив медия“ ООД в писмения си отговор оспорва жалбата. Моли да не се допуска касационно обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск по чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Неправомерното деяние на ответника, визирано от ищеца, е публикация от 22.10.2019г. в информационната платформа plovdivmedia.com със заглавие „Кандидат за кмет паркира както му
скимне, заплашват пусналия поста за това във Фейсбук“. Ищецът твърди, че е накърнено доброто му име посредством нарушаване неприкосновеността на личния му живот, изнесени са обидни твърдения и е извършено неправомерно обработване на негови лични данни. Претендира 2000лв. обезщетение за недопустимата намеса в личния му живот, 2500лв. обезщетение за неправомерно обработване на лични данни и 5500лв. обезщетение за обидните твърдения, които уронват престижа и доброто му име.
Първоинстанционният съд е присъдил 1000лв. обезщетение за нанесена обида и в останалата част е отхвърлил иска.
Въззивният съд е приел, че искът за вреди, произтичащи от неправомерно обработване на лични данни е от компетентност на административния съд. Касае се за нарушение по чл. 25з ЗЗЛД и съгласно чл. 39, ал.1 и ал.2 от посочения закон редът за защита е по АПК. Поради това е намерил решението за недопустимо по отношение на тази претенция с размер 2500лв. и е обезсилил решението, прекратил е производството и е изпратил спора на Административен съд-Пловдив.
Останалите два иска съдът е намерил за неоснователни. Поради това е постановил отмяна на първоинстанционното решение в уважителната част за сумата 1000лв. и е отхвърлил този иск, както и е потвърдил извършеното от районния съд отхвърляне на претенциите до пълния предявен размер.
От фактическа страна не се спори, че ответникът „Пловдив медия“ ООД е издател на интернет медията „plovdivmedia.com“. На 22.10.2019 г. в този сайт е публикувана статия със заглавие „Кандидат за кмет паркира както му скимне, заплашват пусналия поста зат ова във Фейсбук“, която статия визира личността на ищеца. Съдържанието на материала, в печатен вид, е приложено по делото. Безспорно е също, че ищецът е адвокат, вписан в списъка на Адвокатската колегия [населено място], а статията е публикувана по време на предизборната кампания за местните избори 2019 г., на които ищецът се е кандидатирал за кмет на [населено място], издигнат от коалиция „Демократична България“.
От съдържанието на статията е видно, че повод за нейното публикуване е неправилно паркираният личен автомобил на ищеца, който факт е бил оповестен най-напред във Фейсбук от член на група „Забелязано в Пловдив“, придружен със снимка на автомобила. В началото на статията е записано следното: "Мерцедес, паркиран в нарушение до зала "Колодрума", предизвика възмущението на пловдивчани от квартала. Автомобилът е спрян в зона, забранена за движение, точно пред билетните каси на залата. Мерцедесът е собственост на адвокат А. К., който е кандидат за кмет на
Демократична България. В предизборната си програма той се обяви за "нулева
толерантност към шофьорите, които си позволяват да спират на главни булеварди или други забранени за това места", но очевидно по неизвестна причина е нарушил собствените си принципи. Снимките, които вече са стигнали до социалната мрежа, се превърнаха в повод за дебат. Сред коментиращите има и хора от квартала, които твърдят, че заради малкия брой паркоместа и много апартаменти, паркирането в района
е мисия невъзможна. Други пък смятат, че човек, който има претенции да управлява града, не може с лека ръка да нарушава законите и да паркира където и както му скимне ". Статията припомня предишен спор относно паркиране на МПС, разразил се на улица в [населено място] между ищеца и посочени в статията лица, придружен с „брутална арогантност, обиди, заплахи за побой.../по цитирани думи на ищеца/.
По-нататък в статията се казва следното: „Навремето, когато се кандидатстваше за някаква работа, за която се изискаха специални умения, а не само приказки, най-напред питаха какъв ПУЦ си изкарал. Малцина у нас нямаха тапия от поне един Професионален учебен център, както наричаха ПУЦ-а. Кандидатът за кмет на Пловдив от партия Демократична България адвокат А. К. го афишират като надпартиен и спец
по интелектуална собственост и авторско право. При представянето на кандидатурата му, обаче, не стана ясно дали смятаният за мастит юрист е преминал през някой общински ПУЦ, че да има първоначални познания, а не да се учи тепърва как се управлява община“. ... „Хвалят го, че е специалист по Интернет право и дигитализация, екоактивист, автор на 5 книги в областта на правото и над 80 научни публикации. Вероятно мнозина под тепетата, преди да заспят, четат книгите му, вместо да броят до хиляда овце.“
Свидетелските показания, събрани по делото сочат, че публикацията се отразила негативно на емоционалното състояние на ищеца. Свидетелката П., с която ищецът живее на съпружески начала, сочи, че той бил с високо кръвно налягане, притеснен, много напрегнат, изнервен, страдал от безсъние, главоболие. Получил уртикария по цялото тяло; състоянието му се отразило както на семейните отношения, така и на работното му място, защото два месеца след статията всички служители го напуснали. Свидетелят Т. също сочи, че ищецът бил неспокоен, питал се защо толкова го очернят и на кого е попречил.
За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че не е установено противоправно поведение на автора на процесната статия, за което да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на издателя по чл.49 ЗЗД. Позовал се е на съдебната практика, според която не е противоправно изразеното негативно журналистическо мнение, засягащо конкретно лице, когато действията на това лице се коментират във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие. Свободата на изразяване на мнение, гарантрана като конституционно значима ценност по чл. 39, ал.2 КРБ, е изключена само когато се използва за накърняване правата и доброто име на другиго, за призоваване към насилствена промяна на конституционния ред, към извършване на престъпление, разпалване на вражда или към насилие над личността. Ако не е налице някое от тези изключения, журналистите правомерно могат да изразяват оценъчни съждения. Наред с това, негативните оценки за публична личност не пораждат отговорност, освен ако засягат достойството на личността, т.е. допустимите граници на критика на публичните фигури са по-широки. В тази насока съдът се е позовал и на практика на ЕСПЧ. Въз основа на това, преценявайки фактите по конкретния случай, е установил, че изявленията са направени спрямо ищеца в качеството му на кандидат за кмет на града по време на предизборна кампания, което предполага по-ниска степен на защита откъм критики; също така в статията се засяга наболял проблем за града, свързан с паркирането и то в контекста на предизборно обещание на ищеца за нулево толериране на нарушителите. От значение е и че статията отразява факт от обективната действителност - автомобилът на ищеца действително е бил паркиран на забранено място. По-нататък съдът е счел, че изразеното в статията журналистическо мнение има оценъчен характер за притежаваните от ищеца качества за длъжността, за която кандидатства, както и професионалните му такива. Тези оценки са в рамките на свободата на изразяване на журналистите и не са противоправни. Съдът приема, че статията е оказала негативно въздействие върху ищеца и вероятно той е претърпял вреди, но липсва основание за обезщетяването им, тъй като не е налице елемента противоправност на деянието.
При преценка на поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав приема следното:
Формулирани са от касатора три правни въпроса, които той намира, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Първият въпрос е: До къде се разпростира правото на дадена медия по чл. 25з ЗЗЛД да информира обществеността за актуална и обществено значима информация; такава ли е информацията в настоящия случай; законни ли са действията на ответника, при положение, че не е придобил личните данни на „публична личност“ по предвидения в закона ред. Този въпрос е свързан с иска, основан на неправомерно разпространение на лични данни на ищеца. По този иск въззивният съд не се е произнасял по същество, а е приел, че не е компетентен да го разгледа. Поради това въпросът няма отношение към изхода на производството по този иск и не отговаря на общата предпоставка за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал.1 ГПК.
Вторият въпрос е: какво включва правото на неприкосновеност на личния живот по чл. 32, ал.2 КРБ, съотнесено към чл. 45 ЗЗД. Въпросът е базиран на оплакванията, че с публикуваната статия са изнесени обстоятелства от личния му живот, а разпоредбата на чл. 32 КРБ забранява гражданите да бъдат следени, снимани, филмирани или записвани без тяхно съгласие. Повдига се проблемът за баланса между правото на неприкосновеност на личния живот и правото на свободно изразяване на мнение и неговото разпространение по чл. 39 КРБ. Твърди се, че извършените спрямо ищеца действия от ответната медия са целенасочено преднамерени и умишлени, че проверка на достоверността на информацията не е била извършена. В рамките на този въпрос касаторът отново повдига проблема за защита на личнте му данни, накърнени посредством фотографирането на личния му автомобил. Тук следва да се посочи, че Пловдивски окръжен съд в мотивите на обжалваното решение е изложил подробни съображения относно необходимия баланс между правото на индивида да бъде информиран и да информира и правото на всеки гражданин на ненакърнимост на неговата чест и достойнство. Надлежно са определени границите на правото на свободно изразяване на мнение, които стигат до правата и доброто име на другиго. В тази връзка съдът е посочил и конкретните обстоятелства, които според практиката на ЕСПЧ имат значение при преценка на допустимата намеса и пропорционалност при действието на двата интереса. А те са: дали е засегнат въпрос от обществен интерес, какъв е характерът на намесата, какво е положението на клеветящия, какъв е статусът на наклеветения, какъв е предметът на спорните изявления, по какви причини са направени, публично ли е изявлението и какви са последиците от него. Воден от тези критерии при извършената преценка дали деянието на журналиста от ответната медия е противоправно, съдът е отчел решаващото за случая обстоятелство, че поведението на ищеца е коментирано през призмата на обществен интерес - неговото кандидатиране за кмет на града, че статията засяга наболял проблем с паркирането и че по този проблем ищецът има заявената позиция, че ще проявява нетърпимост към нарушенията на правилата за паркиране в града. При тези мотиви и доколкото поставеният от касатора въпрос има разрешения в практиката, на които въззивният съд се е позовал, то не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Третият правен въпрос е: дали изопачаването на данни, без тяхната проверка, фактически е проява на деликтно, клеветническо поведение в хипотезата на чл. 45 ЗЗД поради неспазване на принципа на добросъвестност на журналистическата практика. По този въпрос също не следва да се допуска касационно обжалване. От една страна, въззивният съд е приел, че изнесените в медията данни за неправилно паркиране на автомобила на ищеца отговарят на обективната действителност и по това спор не е имало. Поради това не е ясно в какво се състои изопачаването на данните /твърденията на ищеца се свеждат до това, че не той е извършил паркирането, а жената, с която живее, но не оспорва, че автомобилът е негов/. Що се отнася до останалите обидни, според него, квалификации в статията, свързани с неговото образование и компетентност за длъжността, те са оценъчни съждения, които не могат да бъдат проверявани за вярност. Освен това, право на журналистите е да подбират изразните средства и стила, в който поднасят информацията. А тези изразни средства и техники на писане не могат да бъдат контролирани от съда, както подробно е разяснено в обжалвания съдебен акт. От друга страна, въззивният съд е обосновал и виждането си, подкрепено в практиката на ВКС и на ЕСПЧ, че спрямо публични личности допустимите граници на критика са по-широки.
Порокът „очевидна неправилност“ се обосновава от касатора с довод за тежко нарушение на закона, а именно на презумпцията за невиновност, доколкото в статията се твърди, че „паркира както му скимне“. Твърди се също, че ответникът след приключване на устните състезания разпространява клеветнически твърдения за него - че е загубил адвокатските си права и съдебни битки. Визираните доводи не запълват основанието „очевидна неправилност“, така както е разяснено в практиката на Върховния касационен съд. От мотивите на съдебния акт не е видимо нито тежко нарушение на закона, нито явна необоснованост; напротив, решението е надлежно мотивирано и подробно обосновано. Твърдението, че ищецът „паркира както му скимне“, се съдържа в статията, а не е извод на съда, още по-малко такъв, нарушаващ презумпцията за невиновност. Що се отнася до поведение на ответника, което е извън ревевираните по делото фактически обстоятелства и е извършено след приключване на устните състезания по спора, то изобщо не може да бъде вземано предвид.
На основание горното следва да бъде отказано допускане на касационен контрол.
В полза на ответника следва да се присъдят направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №159 от 05.07.2021г. по гр.д. № 1059/2021г. на Пловдивски окръжен съд по касационната жалба на А. Б. К..
ОСЪЖДА А. Б. К. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.3 да заплати на „Пловдив медия“ ООД ЕИК 115810573 сумата 1000 /хиляда/ лева разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |