Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                                                                                                   №240     София,  19 май  2010 година   Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети април две хиляди и десета година, в състав:                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                                                                ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА                                                               ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА      при участието на секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н.дело № 770/2009 год.   Производството е образувано по касационна жалба от подсъдимия М. М. М. против решение № 189 от 23.11.2009 год. по внохд № 216/2009 год. по описа на Великотърновски апелативен съд. В нея е изразено недоволство от обжалвания съдебен акт като се твърди, че той е незаконосъобразен, тъй като от обективна и субективна страна инкриминираното с обвинителния акт деяние е несъставомерно по чл. 257/отм./ във вр. чл. 255, ал. 1 и чл. 256, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 НК, поради което искането на касатора е за оправдаването му от настоящата инстанция. В съдебно заседание пред касационната инстанция жалбоподателят-подсъдим, редовно призован, не се явява. Защитникът на М. поддържа жалбата, като същевременно развива доводи и по основанието на чл. 348, ал. 1, т. 3 НК, като счита, че по размер наложеното наказание е завишено и неоснователно е отказано приложението на института на „условното осъждане”. В тази насока се иска изменяване на въззивното решение. Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна. При постановяване на решението въззивният състав не е допуснал нарушение на материалния закон, а наложеното наказание не е явно несправедливо. Затова, като правилно и законосъобразно, обжалваното решение следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като съобрази доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното: С присъда № 65 от 15.06.2009 год. по нохд № 544/2008 год. на Плевенския окръжен съд подсъдимият М. М. М. е признат за виновен в това, че за периода от 14.02.2001 год. до 14.01.2004 год. в гр. Б., обл. Враца и в гр. П., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на собственик и управляващ ЕТ „ЗОРИ 93-М. Минков” - гр. К. избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери-653044.66 лв. /данък добавена стойност/, като потвърдил неистина и затаил истина в подадени в Териториални данъчни агенции-гр. Враца и гр. П. справки-декларации /подробно описани в присъдата/ за ДДС по реда на чл. 100 от Закона за данък върху добавената стойност/обн. ДВ, бр. 153/23.12.1998 год., изм. и доп. с бр. 109/16.12.2003 год. в сила от 01.01.2004 год. /отм. / и дневници за покупки и продажби на ЕТ”ЗОРИ 93-М. Минков”-гр. Кнежа, в които следвало да отрази информация за търговската си дейност за всеки отчетен данъчен период и използвал първични счетоводни документи с невярно съдържание при упражняване на стопанската си дейност и при водене счетоводството на фирмата, поради което и на основание чл. 255, ал. 3, във вр. ал. 1, т. 2, предл. 1 и 2, т. 6, предл. 2, във вр. чл. 26, ал. 1, във вр. чл. 2, ал. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на две години и шест месеца лишаване от свобода и конфискация на цялото имущество. Определен е първоначален „Общ” режим за изпълнение на лишаване от свобода. На основание чл. 45 и сл. от ЗЗД М. е осъден да заплати на Министъра на финансите, като представител на държавата 653044.66лв. представляващи обезщетение за причинените имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. По реда на чл. 189, ал. 3 и чл. 301, ал. 1, т.т. 10 и 12 НПК съдът се е произнесъл по направените по делото разноски, както и по дължимата на държавата такса върху уважения иск, които възложил в тежест на подсъдимия. С решение № 189 от 23.11.2009 год. по внохд № 216/2009 год. на Великотърновския апелативен съд присъда № 65 от 15.06.2009 год., постановена по нохд № 544/2008 год. по описа на Плевенския окръжен съд е изменена, като на основание чл. 2, ал. 2 от НК е преквалифицирано деянието, за което подсъдимият М. М. М. от гр. К. е осъден по чл. 255, ал. 3, във вр. ал. 1, т. 2, предл. 1 и 2, във вр. чл. 26, ал. 1 НК, в такова по чл. 257/отм. /, във вр. чл. 255, ал. 1/изм./ и чл. 256, ал. 1/изм./, във вр чл. 26, ал. 1 НК. На основание чл. 373, ал. 2 от НПК във вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК определеното от първоинстанционния съд наказание на М. от две години и шест месеца лишаване от свобода е намалено на една година и десет месеца, като е отменено наказанието „конфискация на цялото имущество” и вместо него на подсъдимия е наложено наказание „глоба” в полза на републиканския бюджет в размер на пет хиляди лева. В гражданско-осъдителната част, с която М. е осъден да заплати в полза на държавата сумата от 653044.66лв., представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане присъдата е отменена, като е прието, че гражданската отговорност на подсъдимия вече е гарантирана чрез изпълнителен титул-влязъл в сила ДРА, при което е било недопустимо допускането и приемането на исковата претенция в полза на държавата с произход-укрити данъчни задължения на същото основание и разглеждането й в наказателното производство. В останалата част, включително и по начина на изпълнение на наказанието „лишаване от свобода” - при първоначален „Общ” режим, присъдата е потвърдена. Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на чл. 347 НПК, Върховният касационен съд намира жалбата за неоснователна. Производството в Окръжния съд е преминало при диференцираната процедура по Глава двадесет и седма, чл. 370-374 НПК/съкратено съдебно следствие в производство пред първата инстанция/. Съдът е разяснил на подсъдимия въпросите по чл. 371 от НПК и го уведомил, че доказателствата от досъдебното производство и направените от него самопризнания по чл. 371, т. 2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата. С протоколно определение съдът е одобрил изразеното съгласие на подсъдимия М разглеждането на делото да протече по реда на съкратеното съдебно следствие и обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва направеното самопризнание по фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. По оплакването за незаконосъобразност в касационната жалба са наведени доводи за несъставомерност на деянието по чл. 257/отм. /, във вр. чл. 255, ал. 1/изм./ и чл. 256, ал. 1/изм./, във вр чл. 26, ал. 1 НК. Въззивното решение е постановено при спазване изискванията на чл. 313, чл. 314 и чл. 339, ал. 2 от НПК, като доводите на подсъдимия и защитата му за несправедливост са обсъдени и са посочени основанията, поради които не се възприемат. Решението е взето по вътрешно убеждение, основано на закона и установените по несъмнен начин обстоятелства, които са резултат на внимателна преценка и анализ на доказателствата, събрани и проверени по реда на НПК. Няма нарушения на правилата на формалната логика и установената взаимна връзка на отделните факти при възприемане на фактическата обстановка. При приетите за установени по несъмнен начин факти законът е приложен правилно – подсъдимият М е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъплението по чл. 257/отм./, във вр. чл. 255, ал. 1 и чл. 256, ал. 1/ред. ДВ, бр. 62/1997 год. /, във вр чл. 26, ал. 1 НК. Апелативният съд е направил правилни правни изводи относно приложимия материален закон с оглед разпоредбата на чл. 2, ал. 2 НК и приложението на чл. 257/отм. / НК, като по-благоприятен за подсъдимия закон. До изменението на НК /ДВ., бр. 75/2006 год./, с което нормата на чл. 257 НК бе отменена, тя се явяваше квалифициран по-тежко наказуем състав на престъпленията по чл. 255 и чл. 256 НК, в случай, че предметът на престъплението е в особено големи размери. В чл. 255, ал. 3 НК е предвиден по-висок минимум на наказанието лишаване от свобода от три години, докато в чл. 257, ал. 1/отм./ НК той е две години. Отделно от това, разпоредбата на чл. 255, ал. 3 НК предвижда и конфискация на част или на цялото имущество на виновния, докато кумулативното наказание в чл. 257/отм./ е глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева. Независимо от по-високия като размер максимум на предвиденото наказание лишаване от свобода, който е десет години, нормата на чл. 257 НК/отм. / е по-благоприятна за дееца, защото определените му наказания са обвързани с по-ниския минимум на наказанието лишаване от свобода, с по-леко по вид кумулативно наказание при задължителното приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК при индивидуализиране на наказанието, с оглед проведената съдебна процедура по Глава ХХVІІ НПК и разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК. Затова, Апелативният съд правилно е квалифицирал извършеното от подсъдимия деяние като престъпление по чл. 257/отм. / във вр. чл. 255, ал. 1, във вр. чл. 256, ал. 1 (редакция до 13.10.2006 г.), във вр. чл. 26, ал. 1 НК, чийто фактически състав сега изпълва съдържанието на разпоредбата на чл. 255, ал. 3, във вр. ал. 1, т. 5 и т. 6, във вр. ал. 1 НК (при наличието на квалифициращия признак "особено големи размери"), тъй като първата от двете посочени норми се явява за подсъдимия "по-благоприятен закон" по смисъла на чл. 2, ал. 2 НК. В рамките на оплакването пред касационната инстанция за явна несправедливост на наложените на М. наказания- лишаването от свобода и глобата, не са наведени конкретни доводи за тяхното очевидно несъответствие на степента на обществена опасност на деянието и дееца по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. Възразява се ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, като се твърди, че е изключително тежко за извършеното престъпление. Доводите на защитата по това основание не се споделят от касационната инстанция. Индивидуализацията на определените на подсъдимия М. наказания лишаване от свобода и глобата, е извършена при съобразяване разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК, при приложението на чл. 55, ал. 1 НК /респ. чл. 58а НК, в редакцията ДВ, бр. 27/2009 год./ и при отчитането на характера на деянието, както и на личността на дееца. При преценката по двете санкции съдът е обсъдил задълбочено тежестта на инкриминираното деяние, съобразно механизма му на извършване, количествени и качествени характеристики на използваната документация, насоченост за ощетяване на държавния фиск и реализирания вредоносен резултат, както и съответните субективни измерения в съзнанието на извършителя, като е отчел и укритите данъчни задължения-653044.66 лв., които многократно надвишават размера на квалифициращото обстоятелство, дефинирано в чл. 93, т. 14 НК. Завишената степен на обществена опасност на деянието, отрицателният обществен отзвук на този вид противоправни посегателства, проявената престъпна упоритост, сочещ за формирани у подсъдимия М престъпни навици, а от там и до завишената му обществена опасност са довели двете предишни инстанции до извода, че целите на специалната и генералната превенции, визирани в чл. 36 НК ще бъдат постигнати само и единствено чрез ефективното изтърпяване на наложеното наказание ”лишаване от свобода”, което изцяло се споделя и от настоящия касационен състав. Поради това и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,     Р Е Ш И:     ОСТАВЯ В СИЛА решение № 189 от 23.11.2009 год. по внохд № 216/2009 год. по описа на Великотърновски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: