Р Е Ш Е Н И Е № 12 гр. София, 21 април 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на седемнадесети януари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при секретаря Н. ЦЕКОВА в присъствието на прокурора Кр. КОЛОВА изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 505 по описа за 2011 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 424, вр. 423 от НПК и е образувано по искане на задочно осъдения Ю. Б. Р. за възобновяване на НОХД № 102/2009 г. на К. окръжен съд и отмяна на постановената по него присъда № 12/07.09.2009 г., потвърдена изцяло от П. апелативен съд с решение № 252/27.11.2009 г. по ВНОХД № 412/2009 г. С присъдата Ю. Б. Р. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343 ал. 3, пр. 3, б. „б”, вр. ал. 1, б. „в”, за което във вр. с чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК е бил осъден на 2 години лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл. 343г от НК е бил лишен от право да управлява МПС за срок от 3 години. Частично е бил оправдан по обвинението деянието да е било извършено в пияно състояние. Със същата присъда и на основание чл. 68 ал. 2 от НК окръжният съд е постановил Р. да изтърпи отделно част от наложеното му наказание по присъда № 106/13.10.2008 г. по НОХД № 826/2008 г. на РС – Кърджали – 6 месеца лишаване от свобода при общ режим в затворническо общежитие от открит тип. В искането, поддържано в с. з. пред ВКС лично от осъдения и от упълномощения му защитник, се излагат доводи за нарушено право на лично участие в съдебното производство. Твърди се, че Р. не е знаел за постановената присъда, която е била произнесена в негово отсъствие без да са били положени необходимите усилия за призоваването му. Узнал е за осъждането след екстрадирането му от К. Холандия. Прокурорът от ВКП намира, че искането е неоснователно. Осъденият е знаел за образуваното съдебно производство, като в тази връзка е извършил изрично упълномощаване на защитник. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по чл. 423 от НПК, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е било депозирано на 23.08.2010 г., като ВКС счита, че това е било сторено в 6-месечния срок от узнаване на влязлата в сила присъда. За най-ранен момент на узнаване ВКС преценява постановеното решение на Съдът в Амстердам от 06.08.2010 г. за предаването му въз основа на приложената по делото ЕЗА, а за най-късен – привеждането му в затвора за изпълнение на присъдата на 20.08.2010 г., в какъвто аспект са и твърденията на осъдения. И в двата случая искането е подадено в изискуемия 6-месечен срок. Разгледано по същество, то е и ОСНОВАТЕЛНО предвид наличие на условията по чл. 423 ал. 5 от НПК. От приложената по делото Е. заповед за арест и решението на Съдът в Амстердам от 06.08.2010 г., който я е уважил, е видно, че Ю. Б. Р. е поискан и съответно предаден по повод присъдата на Окръжен съд Кърджали от 07.09.2009 г., потвърдена от П. апелативен съд на 27.11.2009 г. Изрично в решението си Амстердамският съд е заявил, че тази присъда е постановена в негово отсъствие, като не е било ясно подсъдимият Р. да е бил лично призован или по някакъв друг начин информиран за датата и мястото на с. з. Обсъдено е, че предаването му би следвало да бъде отхвърлено, освен ако издаващата ЕЗА институция не е предоставила гаранции за възобновяване и преразглеждане на делото при осигуряване на правото на защита. Тъй като именно такава гаранция е дадена, което е видно и от самата ЕЗА (вж. пар. (d)), искането за предаване е било уважено. Преценявано е и правното значение на активираното наказание по условната присъда от 13.10.2008 г., като по този повод изрично е установено, че не е била постановена в отсъствие на Р. и защитната гаранция за предаване не намира приложение за нея. Имайки предвид посочените дотук данни, ВКС намира, че са налице условията по чл. 423 ал. 5 от НПК за уважаване на направеното искане за възобновяване. Осъденият Р. е бил предаден от К. Холандия при предоставени гаранции за възобновяване на делото, поради което и не следва да се преценява дали той е знаел за съдебното производство срещу него. Затова и съгласно чл. 425 ал. 2 от НПК се налага присъдата по НОХД № 102/2009 г. на К. окръжен съд да бъде отменена, както и решението на Апелативен съд – П., с която същата е била потвърдена, като делото се върне за ново разглеждане на първата инстанция от друг състав от стадия на съдебното заседание. Тъй като задочно осъденият е бил задържан единствено в изпълнение на влязлата в сила присъда, която ВКС отменя, като взетата по отношение на Р. мярка за неотклонение е „подписка”, останала непроменена до края на съдебното производство и понастоящем не са налице основания за изменението й, то изрично произнасяне по реда на чл. 423 ал. 4 от НПК не е необходимо. Предвид гореизложеното и на основание чл. 425 ал. 2, вр. чл. 423 ал. 5 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 102/2009 г. на К. окръжен съд, като ОТМЕНЯВА постановената по него присъда № 12/07.09.2009 г., както и решението на П. апелативен съд № 252/27.11.2009 г. по ВНОХД № 412/2009 г., с която същата е била изцяло потвърдена И ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ на Окръжен съд – Кърджали от друг съдебен състав от фазата на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.