Р Е Ш Е Н И Е № 149 Гр.София, 28 март 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети март, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора МАРИНОВА Разгледа докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.175/12 г.и за да се произнесе,взе предвид следното: Производство е по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК. Постъпило е искане от Ц. Ц. Д. /озаглавено жалба/ за възобновяване на воденото срещу него и завършило с определение за кумулация Н.Ч.Д. 12616/11 г.по описа на РС- София. Твърди се, че същото е незаконо-съобразно и се моли наказателното производство да бъде възобновено и делото-върнато за ново разглеждане от районния съд за определяне на вярна кумулация. В съдебно заседание пред ВКС осъденият и назначеният му пред тази инстанция служебен защитник настояват искането да бъде уважено. Защитата тълкува същото като позоваващо се на касационните основания по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК. Представителят на ВКП намира определението по производството, чието възобновяване се иска, за законосъобразно. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и отразените в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на правомощията си по настоящата процедура, намира за установено следното: Искането за възобновяване на наказателното производство, подадено в шестмесечния законен срок от влизане в сила на постановеното на 04.08.11 г. протоколно определение по Н.Ч.Д.12616 /11 г.по описа на РС-София /СРС/, НО, 18 състав /12.01.12 г./, е неоснователно. Видно от същото, единственият спор, който Д. въвежда в писмен вид, е относим към въпроса към коя от множеството определени спрямо него групи с наказания, следва да се включи наказанието, наложено по съдебен акт, постановен по Н.О.Х.Д.1782/04 г.по описа на РС-Мездра. На стр.7 от мотивите към протоколното определение, посочено по-горе, е изяснен проблемът как наказанието по това дело може да бъде групирано в две различни съвкупности и защо в крайна сметка е избрана първата такава. Не отговаря на процесуалната действителност твърдението, че същото е предмет на кумулация и по двете съвкупности. Това се извлича както от простия, така и от по-задълбочения прочит на мотивите на обсъжданото определение. Отделно от това, на 08.02.12 г., след насрочване на производството за възобновяване пред ВКС, към същото е постъпила допълнителна молба от Д., с искане по посоченото Н.Ч.Д. да бъде отменено лишаването от свобода за срок от 1 година по съдебен акт по Н.О.Х.Д.281/99 г.по описа на РС-Мездра. Поради казаното, без други съображения, се иска освобождаване от затвора в гр. Враца, до произнасяне на делото от страна на ВКС, за което касационната инстанция се е произнесла с определение от 13.02.12 г. В тази връзка в съображенията, представени пред ВКС от служебния защитник, е посочено, че искането следва да се разшири и с оглед произнасяне по последното засегнато осъждане. Допълнително е направен извод за липса на достатъчно доводи от страна на първостепенния съд относно това защо е постигнато най-благоприятно съотношение при групиранията между осъжданията на искателя. ВКС не намира, че изложеното е състоятелно. РС-София е направил пълен анализ на всички осъждания на Д. и е преценил наказанията по тях в благоприятен за него вариант. По този повод е осмислял във взаимовръзка едни и същи осъждания по какъв най-добър за осъдения начин трябва да бъдат преценени. Затова цялостното групиране е вярно и не са налице касационни основания, които да водят до необходимост за възобновяване на наказателното производство. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Ц. Ц. Д. за възобновяване на Н.Ч.Д.12616/11 г.по описа на РС-София. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/