5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 935 София, 15,12,2010 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на единадесети декември през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Бобатинов ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Емил Марков при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 640 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 16933/11.V.2010 г. на Т. П. С. от гр. Р., подадена против въззивното определение № 1281 на Варненския ОС, ГК, от 19.ІV.2010 г., постановено по ч.гр. дело № 535/2010 г., с което е била оставена без уважение негова частна жалба срещу протоколното определение от откритото с.з. на 17.ІІ.2010 г. пред Варненския РС, ГК, 25-и с-в, по гр. дело № 3926/08 г.: за частично прекратявате на първоинстанционното пр-во по отношение първоначално конституираните като ответници И. С. К. и Л. Хр. К. - по съображения за липса на правен интерес от водене на установителен иск за собственост срещу тях. Единственото оплакване на Т. П. С. е за постановяване на атакуваното въззивно определение при допуснати от Варненския ОС съществени процесуални нарушения, довели до лишаване на частния касатор от възможност „да защити по съдебен ред нарушеното си материално право”, като в тази връзка той инвокира довод за подписване на обжалвания съдебен акт с особено мнение, изразено от член на съдебния състав. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, изготвено от процесуалните му представители по пълномощие, частният касатор Т. П. С. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното въззивно решение Варненският ОС се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за наличието на правен интерес от водене на отрицателен установителен иск за собственост, „решен противоречиво от съдилищата”, а същият правен въпрос бил от значение „за точното прилагане на закона”. В тази връзка се прави позоваване върху три влезли в сила съдебни акта на различни състави на ВКС, както следва: 1/ Опр. № 423 от 16.VІІ.2009 г. на ВКС, І-во т.о. по ч. т. дело № 261/2009 г.; 2/ Р. № 1019/10.V.1996 г. по гр. дело № 519/95 г. на ІV-то г.о.; 3/ Р. № 30/30.І.2009 г. по ч. гр. д. № 5244/08 г. на І-во г.о., а също и върху определение на Варненския ОС, ГК, постановено по ч. гр. дело № 2122/07 г. Ответниците по частната касационна жалба И. С. К., Л. Хр. К., М. С. И., П. М. П. и Й. Хр. Данева-Петрова не са ангажирали свои становища нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността на оплакването за неправилност на атакуваното въззивно определение. Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Варненския ОС частната жалба на Т. П. С. от гр. Р. ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване единствено в хипотезата по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, са следните: Макар съдебната практика по релевирания от касатора въпрос за правния интерес от водене на отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК да не може да бъде уеднаквена – предвид това, че той е винаги специфичен за конкретното дело и е обусловен от фактическите твърдения и правните доводи на отделния ищец, налице е ориентация в юриспруденцията от близо 4 десетилетия към една по-широка положителна преценка – в смисъл, че не е необходимо интересът да е непременно непосредствен, а е достатъчен и евентуален правен интерес. (В този смисъл Р. № 419/75 г. на І-во г.о. на ВС на Н., Сб. пор. № 50 ). В заключение, подписването на обжалваното въззивно определение с особено мнение на един от членовете на съдебния състав е факт, който в настоящия случай служи като допълнителна аргументация, обосноваваща приложно поле на касационния контрол. Разгледана по същество частната касационна жалба на С. е основателна. Неин предмет е определение на въззивен съд, с което се оставя без уважение частна жалба срещу частично преграждащо по-нататъшното развитие на делото пред първостепенния съд: спрямо първоначално конституираните двама ответници. Това определение на Варненския ОС противоречи както на чл. 130 ГПК, така и на разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК. Твърденията на Т. П. С. в исковата му молба, по която е било образувано частично прекратеното гр. дело № 3926/08 г. по описа на Варненския РС, са били не само за отчуждаване на процесния недвижим имот от страна на И. и Л. К. в полза на купувача М. С. И., извършено до датата на подаването й, но за това че дори и след този момент /на датата 11.V.2008 г./ първият от тях предприел самоуправни фактически действия по премахване на налична ограда и овощни дръвчета, за което било подадено оплакване от ищеца до кмета на Район „П.” – община Варна. Следователно изложеното в обстоятелствената част на тази искова молба е налагало по-широк поглед при констатиране наличие /или липса/ на правен интерес за водене на конкретния отрицателен установителен иск за собственост, като в това отношение се разграничават онези обстоятелства, около които предстои да се проведе доказване в процеса и те да бъдат взети предвид на плоскостта на преценка за основателност на същата искова претенция. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ въззивното определение № 1281 на Варненския окръжен съд, ГК, от 19.ІV.2010 г., постановено по ч. гр. дело № 535/2010 г., КАКТО И ПОТВЪРДЕНОТО с него протоколно определение на Варненския РС, ГК, 25-и с-в, от откритото с.з. на 17.ІІ.2010 г. по гр. дело № 3926/08 г. /л. 273/ - за частично прекратяване на последното по отношение на първоначално конституираните ответници И. С. К. и Л. Хр. К. – двамата от гр. Варна. В Р Ъ Щ А делото на първостепенния съд за по-нататъшни процесуални действия по отрицателния установителен иск за собственост, предявен от Т. П. С., вкл. и с участието на тези двама ответници. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2 Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 640 по описа за 2010 г.