Решение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.6Р Е Ш Е Н И Е
№ 61
София, 13.06. 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на втори март две хиляди двадесет и втора година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева
ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов
Димитър Димитров
при участието на секретаря Диана Аначкова,
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 803 /2021 г.:
Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
С определение № 28 от 19.01.2022 г. по касационната жалба на Р. Г. П. е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 777 от 03.08.2020 г. по възз. гр. дело № 1424 /2019 г. на Пловдивски окръжен съд, поправено с решение № 260178 от 05.10.2020 г. по същото дело, в частта, с която с него е определен разширен режим на лични отношения на детето с бащата.
Със същото определение въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване в останалата част.
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: дали при определяне на конкретните мерки на лични отношения съдът следва да съобрази конкретните обстоятелства, установени по делото, които имат значение за защита на интереса на детето и да обоснове мерките с установените обстоятелства?
Правният въпрос е по приложението на правилото на чл.59, ал.4 СК, което е било установено и с предходните семейни кодекси и настоящият състав в съответствие с установената практика приема положителен отговор на този въпрос, по следните съображения:
Настоящият състав съобразява задължителните указания към съдилищата, дадени с т. ІІ от ППВС № 1 /12.11.1974 г. за критериите, от които изхожда съдът при решаване на въпроса на кого от родителите да се предостави упражняването на родителските права, при което е разяснено понятието „интереси на децата" по смисъла на чл.29 СК (от 1968 г., отм.).
Постановлението на пленума на ВС е запазило значението си и при действието на следващия Семеен кодекс от 1985 г. (отм.) и при действащия Семеен кодекс, в сила от 01.10.2009 г., в които е предвидено задължение за съда да следи за интересите на децата. С разпоредбата на чл.59,ал.4 от действащия СК са предвидени обстоятелства, които имат значение при определяне на мерките за родителските права.
По приложението на разпоредбата на чл.59, ал.4 от действащия СК настоящият съдебен състав споделя разрешението, прието с решение № 58 от 12.02.2014 г. по гр.д. № 6073 /2013 г. на IV г.о. на ВКС, с решение № 67 /06.03.2015 г. по гр.д. № 4648 /2014 г. на IV г.о. на ВКС, и с други последващи решения на ВКС за обстоятелствата, които визира правилото на чл.59,ал.4 СК, в която те са изброени примерно, а не изчерпателно и че най-добрият интерес на детето се определя в съответствие с легалната дефиниция по § 1,т.5 от ДР на Закона за закрила на детето.
Тъй като въпросът е поставен във връзка с обжалване на въззивно решение и се отнася до правомощията на въззивния съд, то следва да бъдат съобразени задължителните указания към съдилищата, дадени с разрешението на т.1 от ТР № 1 /09.12.2013 г. по т.д. № 1 /2013 г. на ОСГТК на ВКС, че въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище.
Съдът съобразява конкретните обстоятелства, като ги установява и обсъжда значението им за спора.
Настоящият състав съобразява и приетото с т.19 от ТР № 1 /04.01.2001 г. по гр.д. № 1 /2000 г. на ОСГК на ВКС, че въззивният съд въз основа на преценка на събрания по делото доказателствен материал, е длъжен да направи свои фактически и правни изводи по съществото на спора, като обсъди направените от страните доводи и възражения, които имат значение за материалноправния спор. Това тълкувателно решение, което е постановено при действието на ГПК от 1952 г. (отм.), не е изгубило действието си по изведения въпрос, който се отнася до същността на задълженията на въззивния съд, които са предвидени и в действащия ГПК, в сила от 2008 г., с разпоредбите на чл.269, изр.2, чл.236, ал.2 и чл.273 (ГПК), включително да изложи свои мотиви за основателността на доводите за пороци на първоинстанционното решение и по съществото на спора.
В този смисъл е решение № 68 /24.04.2013 г. по т.д. № 78 /2012 г. на ІІ т.о. на ВКС, постановено в производство по чл.290 ГПК, с което е прието, че с разпоредбата на чл.236, ал.2 ГПК е предвидено задължение на въззивния съд да мотивира своето решение, т.е. да се произнесе по спорния предмет, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди доводите и възраженията на страните.
От изложеното следва отговорът на правния въпрос, че при определяне на конкретните мерки на лични отношения съдът следва да съобрази конкретните обстоятелства, установени по делото, които имат значение за защита на интереса на детето.
Ответникът по касационната жалба Б. В. Г. оспорва нейната основателност.
За мотивите на въззивния съд:
Въззивният съд е приел, че и двамата родители притежават високи възпитателски качества, а детето се чувства много добре при всеки един от тях, като няма данни за негативни прояви на родителите спрямо детето. Въззивният съд се е позовал на разрешенията, приети с ППВС № 1 /12.11.1974г. – т. ІІ, б. „е“, съгласно които е приел, че майката е по – пригодна да отглежда и възпитава дете от женски пол, както и обстоятелството, че същото живее вече дълъг период с майка си и рязката промяна в ежедневието му би довело до ненужен стрес. Така въззивният съд е приел, че най - добре интересът на детето ще бъде защитен, ако упражняването на родителските права по отношение на него бъде предоставено на майката.
Въззивният съд е приел (дословно), че при това положение на бащата следва да се предостави достатъчно разширен режим на лични контакти с Д., за да може да общува с детето си, независимо дали е в страната или извън нея. Въззивният съд е приел, че така (поради това) към определения с обжалваното решение режим за осъществяване на лични контакти на бащата с детето следва да се добави и още 15 дни през лятото за периода първи юни – тридесет и първи август, един ден (24 часа) за рождения ден на бащата от 18. часа на 30.03 до 18 часа на 01.04 с преспиване, както и една допълнителна седмица от 10. часа на 15.12 до 18. часа на 22.12. с преспиване. Определеният разширен режим на лични контакти на детето с бащата е както следва: 7 (седем) последователни дни с преспиване от първата неделя на съответния месец в 10.00 часа до 18.00 часа на съботата – последния от тези седем дни; два пъти по 15 (петнадесет) дни през лятото, считано от периода първи юни до тридесет и първи август всяка календарна година, които да не съвпадат с отпуска на майката, в които не се включват седемте последователни дни с преспиване от първата неделя на съответния месец в 10.00 часа до 18.00 часа на съботата – последния от тези седем дни; за рождения ден на бащата – 31.03. от 18.00 часа на 30.03. до 18.00 часа на 01.04 с преспиване; от 10.00 часа на 15.12. до 18.00 часа на 22.12; за Коледните празници на всяка нечетна година от 10.00 часа на 24.12. до 18.00 часа на 27.12. с преспиване; за Новогодишните празници на всяка четна година от 10.00 часа на 31.12. до 18.00 часа на 02 януари; за В. празници на всяка четна година от 10.00 часа на Велики петък до 18.00 часа в понеделник – втория ден на В..
По основателността на касационната жалба:
При дадения отговор на правния въпрос, настоящият състав намира за основателни доводите на жалбоподателката Р. П., че при определяне на разширения режим на лични отношения на детето Д. Б. Г. с баща му Б. В. Г. съдът не е обсъдил и съобразил събраните по делото доказателства за това, че през времето на престоя от седем последователни дни в месеца при баща му детето не посещава детска градина и че това се отразява неблагоприятно на психологическото му състояние и че съдът не е обосновал кои конкретни интереси на детето са водещи за критериите за определяне на режима на лични отношения между бащата, който е родителят, който не упражнява родителските права и детето.
Както беше посочено при обсъждане на мотивите на въззивния съд, той не е обсъдил никакви обстоятелства, които имат значение за защита на интереса на детето, а единственият му мотив за определяне на по-разширен режим на лични контакти на бащата с детето, е за да може бащата да общува с детето си независимо дали е в страната или извън нея.
Основателен е и доводът, че поради необсъждането на значението на тези обстоятелства, които имат значение за определяне на режима на лични отношения на детето с бащата, необоснованият отказ на съда да допусне съдебно-психологическа експертиза със задача да установи как са се отразили тези факти върху психиката на детето, представлява отказ да бъдат установени релевантни за спора обстоятелства, за които въззивният съд следи служебно, което представлява процесуално нарушение. Това нарушение е съществено, защото се е отразило върху съдържанието на режима на лични отношения.
Така настоящият съдебен състав формира извода, че въззивният съд е нарушил задължението си да следи служебно за защита на интересите на детето, предвидено в правилото на чл.59,ал.4 СК, според което бракоразводният съд определя местоживеенето на децата, предоставянето на родителските права и мерките относно упражняването на тези права и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата и привързаността на децата към родителите.
Вместо това при определяне на мерките на лични отношения на детето с бащата съдът е дал предимство на интересите на бащата, а не на интересите на детето, което се е отразило на правилността на въззивното решение в тази част, която е допусната до касационно обжалване.
Поради изложеното дотук за допуснатите нарушения на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила съгласно правомощията на настоящата инстанция по чл.293 ГПК, въззивното решение следва да бъде отменено в допуснатата до касационно обжалване част.
Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на въззивния съд, който следва да се произнесе по направеното доказателствено искане на Р. П. за допускане и назначаване на съдебно-психологична експертиза (в първото по делото с.з. на въззивния съд на 17.09.2019 г., т.I, л.90), като съобрази дали задачите, които поставя Р. П., са относими към обстоятелствата, които имат значение за защита на интересите на детето.
За да определи подходящ режим на лични отношения на детето с бащата, въззивният съд трябва да установи дали детето е отсъствало от детска градина и къде е пребивавало детето, когато бащата го е гледал при престоя си в България (дали в населено място, където детето живее, или в населено място), включително в периода след приключване на устните състезания пред въззивния съд (бащата живее и работи във Франция и има възможност да прекарва една седмица от месеца в България, откъдето да работи, за да осъществява контакти с детето).
Въззивният съд следва да съобрази обстоятелството, че най-важната подготовка на детето за живота и неговото социализиране се извършва в училище, съответно предвид възрастта на детето Д. Г. (то е родено на 13.04.2015 г.) и предстоящото му тръгване на училище, защитата на неговия интерес изисква да бъде определен такъв режим на лични отношения, който да бъде съобразен в най-голяма степен с посещаване на училище и с учебните и извънкласни занимания на детето, които ще имат най-голямо значение в неговото ежедневие по време на учебната година. Режимът на лични отношения с бащата не трябва да пречи на училищните и извънучилищни занимания на детето, а да ги подпомага. По време на учебните занятия личните отношения на бащата и детето трябва да се осъществяват в населеното място, в което детето живее и учи – в населено място, за да не се нарушава необходимият дневен режим на детето и да не се поражда у него тревожност и несигурност.
Освен да прецени събраните по делото доказателства за конкретните обстоятелства, които имат значение за защита на интересите на детето, въззивният съд следва да събере доказателства и за настъпилите след провеждането на устните състезания при първото разглеждане на делото от въззивния съд такива обстоятелства, включително и служебно, за да определи най-благоприятния за интересите на детето режим на лични отношения с бащата.
При новото разглеждане на делото от въззивния съд на основание чл.294, ал.2 ГПК той следва да се произнесе по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд.
Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 777 от 03.08.2020 г. по възз. гр. дело № 1424 /2019 г. на Пловдивски окръжен съд, поправено с решение № 260178 от 05.10.2020 г. по същото дело, в частта, с която с него е определен разширен режим на лични отношения на детето с бащата.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд в тази част.
Решението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.