Р Е Ш Е Н И Е
№ 551
гр. София, 20 март 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА
КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ
при секретаря……...….Аврора Караджова….......……и в присъствието на прокурора….....….........Антони ЛАКОВ…….….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 1723 по описа за 2012 г.
Производството е образувано по касационен протест от прокурор при окръжна прокуратура гр. Сливен срещу въззивна присъда № 3 от 12.07.2012г., постановена по внохд № 244/12г. на Окръжен съд гр. Сливен.
В протеста се сочи касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК, като се излагат доводи, че постановявайки оправдателна присъда по отношение на подсъдимия Н. П. Н. за престъпление по чл.311 от НК, окръжният съд е нарушил закона. Твърди се, че чрез съставянето на протокола за разпит на св. Н., в който били отразени неверни изявления, че тя желае прекратяване на производството по чл.343 от НК, подсъдимият направил опит да осуети воденото срещу И. Х. Д. наказателно производство. Настоява се за отмяна на постановения съдебен акт и осъждане на подсъдимия Н. по повдигнатите му обвинения по чл.288 във вр. с чл.18 от НК и чл.311 от НК.
Пред касационния съд протестът се поддържа от прокурора от ВКП както е подаден.
Подсъдимият Н., редовно призован за съдебното заседание пред касационния съд, не се явява. Не се явяват и защитниците му адвокати М. и К..
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 274 от 21.03.2012г. на Районен съд гр. Сливен, постановена по нохд № 1395/11г., подсъдимият Н. П. Н. бил признат за виновен в това, че на 17.06.2010г. в [населено място], в качеството му на длъжностно лице – държавен служител на МВР, в кръга на службата си – разследващ полицай в ОД на МВР Сливен съставил официален документ – протокол за разпит на свидетел от 17.06.2010г. по ДП № 368/2010г. по описа на РУП Сливен, в който удостоверил неверни обстоятелства и изявления - че е извършил разпит на С. И. Н. от [населено място], по време на който същата е направила изявления за правата си на пострадала по ДП № 368/2010г. по описа на РУП Сливен, с цел да бъде използван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства и изявления, поради което и на основание чл. 311 ал.1, вр. с чл. 55 ал.1, т.2 б. „б” от НК му било наложено наказание „Пробация”, с пробационни мерки „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от една година, с периодичност три пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година.
Със същата присъда подсъдимият Н. Н. бил признат за невинен в това, че на 17.06.2010г. в [населено място], в качеството му на орган на власт – държавен служител на МВР, в кръга на длъжностите, които му налага службата – разследващ полицай в ОД на МВР, като предал на Г. И. Г. и И. Г. Н. да предоставят на С. И. Н., пострадала по ДП № 368/2010г. на РУП Сливен протокол за разпит на свидетел от същата дата, за да бъде подписан от нея в уверение на това, че желае наказателното производство да бъде прекратено, без да е присъствала и правила такова изявление пред разследващия полицай, направил опит да осуети наказателното преследване срещу виновното лице И. Х. Д. с цел да го избави от наказание което му се следва по чл. 343 ал.1 б. „б”, пр.2 от НК, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което бил оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 288, във вр.с чл. 18 ал.1, пр.1 от НК.
По протест на прокурор от районната прокуратура гр. Сливен и по жалба на подсъдимия било образувано внохд № 244/12г. на Окръжен съд гр. Сливен. С присъда № 3 от 12.07.2012г., постановена по същото дело, въззивният съд отменил присъдата в частта, с която подсъдимият Н. Н. бил признат за виновен за престъпление по чл.311, ал.1 от НК и постановил нова присъда, с която го оправдал по това обвинение. В останалата част потвърдил постановената от районния съд присъда.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери следното:
Подаденият протест в частта, с която се иска отмяна на присъдата относно оправдаването на подсъдимия Н. за престъпление по чл.288 във вр. с чл.18, ал.1, пр.1 от НК, следва да бъде оставен без разглеждане като недопустим. По това обвинение подсъдимият е бил признат за невинен с постановената от районния съд присъда, която е била потвърдена в тази част и от въззивната инстанция. Съгласно чл. 346, т.2 от НПК, на обжалване по касационен ред подлежат само новите присъди, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция. Нова присъда, различна от първоинстанционната, е била постановена само по отношение на обвинението по чл.311 от НК, което налага извод, че само в тази част атакуваният съдебен акт подлежи на касационен контрол.
Оплакването за нарушение на закона от страна на въззивната инстанция, с оправдаването на подсъдимия за престъплението по чл.311 от НК, касационният съд намери за основателно.
Правно релевантните за това обвинение факти са били установени безпротиворечиво от двете инстанционни съдилища. Вън от съмнение е обстоятелството, че подсъдимият е бил разследващ полицай в ОД на МВР [населено място] и като такъв е имал качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.”а” от НК. Несъмнено също така е авторството на изготвения от него документ в кръга на службата му – протокол за разпит на свидетелката Начева, подписан от Н. в долната лява част за „разследващ полицай” (съгласно заключението на графическата експертиза). Обстоятелствата, че свидетелката Н. не се явила за разпит на процесната дата в [населено място], че не е била разпитвана в качеството на свидетел и не е правила изявления пред подсъдимия, че желае прекратяване на производството по чл.343 от НК, са били приети за установени от съдилищата, предвид корелацията им със събраните гласни доказателства, включително и с обясненията на подсъдимия.
За да признае Н. за невинен, въззивният съд е приел, че липсата на подпис на св. Начева върху изготвения протокол за разпит сочи на липса на реквизит, в отклонение от реда и формата за издаване на официален документ, поради което протоколът е негоден да служи като годно доказателствено средство.
Така изложените съображения не могат да бъдат споделени. В мотивите си въззивният съд е разсъждавал върху годността на протокола като доказателствено средство, а не върху елементите от състава на престъплението по чл.311 от НК. От обективна страна деецът е длъжностно лице, което действайки в кръга на службата си, издава истински документ, в който удостоверява неверни обстоятелства или изявления с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства или изявления – т. нар. в правната теория „лъжливо документиране”.
В конкретния случай подсъдимият е съставил протокола за разпит на свидетел в качеството си на длъжностно лице и в кръга на възложената му служба. В него е удостоверил неверни обстоятелства – че на посочената в протокола дата е разпитал лично и непосредствено свидетелката Н. и че последната е направила пред него изявление, че желае прекратяването на наказателното производство, след което го подписал. С това подсъдимият е извършил всички действия в кръга на службата си по удостоверяване на вписаните в протокола обстоятелства и изявления, които обаче са неверни. Решаваща за съставомерността на престъплението по чл.311дейност е на този, който документира лъжливо, т.е. на този, чието волеизявление, макар и истинско, е невярно. Протоколът за разпит е официален удостоверителен документ и това, че разпитваният го подписва, не променя вида на документа в частен, който да изисква официална заверка (каквото е например нотариалното заверяване на частни документи). Полагането на подпис от разпитваното лице не представлява елемент от официалното удостоверяване, тъй като с подписа си в протокола за разпит свидетелят потвърждава единствено, че направените от него изявления са записани правилно – чл.237, ал.4 от НПК. Липсата на подпис от страна на разпитвания може да се дължи на различни причини – на пропуск или отказ протоколът да бъде подписан, като в първия случай пропускът може да бъде отстранен, а във втория протоколът не би представлявал годно доказателствено средство, ако отказът не е бил удостоверен по надлежния ред. Във всички случаи обаче преценката дали този протокол представлява годно доказателствено средство, не променя изводите за съставомерност на престъплението по чл.311 от НК, когато длъжностното лице е осъществило всички признаци от състава на престъплението.
По тези съображения касационната инстанция намери, че материалният закон е бил приложен неправилно от страна въззивния съд, което обуславя отмяната на постановената присъда в частта относно обвинението по чл.311 от НК и връщането на делото на въззивния съд за ново разглеждане в отменената част от друг състав.
Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 3 от НПК, ВКС, І НО,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ протест от прокурор при окръжна прокуратура гр. Сливен срещу въззивна присъда № 3 от 12.07.2012г., постановена по внохд № 244/12г. на Окръжен съд гр. Сливен в частта, с която е потвърдена оправдателната присъда на районен съд гр. Сливен по обвинението по чл.288 във вр. с чл.18, ал.1, пр.1 от НК.
ОТМЕНЯ въззивна присъда № 3 от 12.07.2012г., постановена по внохд № 244/12г. на Окръжен съд гр. Сливен в частта, с която подсъдимият Н. П. Н. е бил оправдан по обвинението по чл. 311, ал.1 от НК.
Връща делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на Окръжния съд гр. Сливен.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |