1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е N 549 гр. София, 15.11.2011г. Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на девети ноември две хиляди и единадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова частно гражданско дело N 350/ 2011 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази: Производството е по чл.274 ал.3 т. 1 ГПК. Б. В. Л. чрез пълномощника си адв.А. е обжалвала определението на Пловдивския окръжен съд № 624 от 02.03.2011г. по ч.гр.д.№ 565/2011г. , с което е потвърдено прекратително определение на Пловдивския районен съд № 1726 от 15.02.2011г. по гр.д.№ 2803/2011г. Ответниците са подали отговор, в който молят обжалваното разпореждане да се потвърди и да им бъдат присъдени разноските по делото. С обжалваното определение Пловдивският окръжен съд е приел, че искът е недопустим, защото отмяната на продажбата при условията на втората хипотеза на чл.37 ЗН изисква разпореждането да е извършено след вписване на исковата молба за намаление на завещателните разпореждания или даренията, а от данните по настоящото дело става ясно, че намалението по чл.30 ЗН е направено по възражение срещу предявен ревандикационен иск срещу наследника по закон със запазена част след като имотът вече е бил отчужден. Частната жалба е подадена в срок срещу въззивно определение, с което не се уважава частна жалба срещу преграждащо развитието на делото определение на първоинстанционен съд и е допустима при условията на чл.280 ал.1 ГПК. В изложението за допускане на касационното обжалване се поставя въпросът предпоставките, които визира чл.37 ЗН и които определят възможността на наследника, в чиято полза е намалено завещанието да поиска отмяна на разпоредителната сделка , извършена в полза на трето лице от материалноправен характер ли са или са условия за допустимостта на самия иск. Въпросът е от значение за допустимостта на процеса като същевременно е обусловил решаващите изводи на съда, поради което е налице общото основание на чл.280 ал.1 ГПК. От друга страна разпоредбата урежда сложен фактически състав, не е достатъчно ясна и рядко се прилага /предявените на това основание искове са изключително малко на брой/ , по нея няма утвърдена единна практика на ВКС с оглед на което е налице основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК и частната жалба следва да се допусне за разглеждане по същество. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване на стоящият състав на ВКС намира следното: Сроковете в гражданското право са давностни и преклузивни като нормативно са уредени само давностните срокове, с изтичането на които се погасява възможността да се търси съдебна защита на накърненото субективно право. За давностните срокове съдът не следи служебно, а само по възражение на заинтересованата страна, освен това те не водят до недопустимост на предявения иск, а до неговата неоснователност поради погасяване по давност на субективното материално право, на което се търси защита. С изтичането на преклузивните срокове се прекратява самото материално право и за тях съдът следи служебно. Разпоредбата на чл.37 ЗН предоставя правна възможност на наследника по закон, който е упражнил правото си по чл.30 ЗН и запазената му част от наследството е възстановена, но не може да я допълни , защото завещаните или подарени имоти са отчуждени преди да е изтекла една година от откриване на наследството или след като е била вписана исковата молба за намалението, да предяви иск за отмяната им, ако наследникът не може да допълни своята запазена част от имуществото на заветника или надарения и ако приобретателят не допълни запазената част в пари. От съдържанието на разпоредбата следва, че едногодишният срок по чл.37 ЗН е част от фактическия състав за отмяната на разпореждането , наред с останалите условия – облагодетелстваното лице да не може да допълни запазената част на наследника с възстановена запазена част, както и третото лице-купувач да не желае да допълни запазената част в пари т.е. спазването на срока не е условие за допустимостта на иска по чл.37 ЗН, а е свързан с основателността на претенцията. В. съд неправилно е относъл срока към допустимостта на иска , поради което обжалваното определение, както и потвърденото определение на първата инстанция следва да се отменят и делото да се върне на Пловдивския районен съд за по-нататъшен ход. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯВА определението на Пловдивския окръжен съд № 624 от 02.03.2011г. по ч.гр.д.№ 565/2011г. , с което е потвърдено прекратителното определение на Пловдивския районен съд № 1726 от 15.02.2011г. по гр.д.№ 2803/2011г. и ВРЪЩА делото на Пловдивския районен съд за продължаване на процесуалните действия. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: