Р
Е Ш Е Н И Е
№62
София. 25.06. 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска
колегия, второ отделение в съдебно заседание на осми април две хиляди и девета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТОДОР
ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
при секретаря Лилия Златкова
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 546/2008 година
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „И”О. , гр. С., представлявано от управителя М. А. , чрез процесуалния му пълномощник, срещу въззивно решение № 29 от 14.03.2008 г. по т.д. № 1943/2007 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, шести състав, с което след частична отмяна на постановеното от Софийски градски съд, VІ-7 състав решение по т.д. № 1154/2005 г., касаторът е осъден да заплати на В. Н. В. , действащ като Е. с фирма „П” , гр. Н., на основание чл.327, ал.1 ТЗ, сумата от 21 741.19 лева представляваща неизплатена цена по договори за покупко-продажба, ведно със законната лихва от 12.05.2005 г. и сумата 1 648.20 лв. на основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
С определение № 4 от 07.01.2009 г., ВКС, ТК, ІІ т.о. е допуснал касационно обжалване на решението поради наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК – противоречиво разрешаване на съществени материалноправeн и процесуалноправни въпроси, свързани с: доказателствената сила на първичните счетоводни документи, когато те не отговарят на предвиденото в Закона за счетоводството съдържание и разграничение от частния свидетелствуващ документ по ГПК, доказателственото значение на счетоводните книги, както и с приложението на чл.301 ТЗ по отношение резултата от действия на трети за дружеството - купувач лица. Констатирано е, че даденото от въззивната инстанция разрешение по посочените въпроси се отклонява от практиката на Върховния касационен съд и на Пловдивския апелативен съд по цитираните и приложени по делото решения.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради допуснати нарушение на материалния закон – чл.327, ал.1 ТЗ и чл.7, ал.1 ЗСч/отм./ и съществено нарушение на съдопроизводствени правила – чл.188 ГПК/отм./. Счита, че от представените по делото писмени доказателства не може да се направи извод за предаване на описаните във фактурите стоки, поради което не би могло да се ангажира отговорността за заплащане на тяхната цена, а от друга страна въззивният съд не е отчел изрично заявеното оспорване на представените по делото експедиционни бележки. По съображения в жалбата, поддържани в съдебно заседание, се иска отмяна на въззивното решение в обжалваната част.
Ответникът по касация – ЕТ”П”, чрез процесуалния си пълномощник, счита въззивното решение за правилно.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след като прецени данните по делото с оглед заявените основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, приема следното:
За да постанови обжалваното осъдително решение по предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, въззивният съд, въз основа на представените експедиционни бележки е приел, че посочените в едностранно подписаните фактури стоки са доставени от Е. и получени от дружеството – касатор. Според съда, при неоспорване автентичността на експедиционните бележки и с оглед разпоредбата на чл.301 ТЗ, е доказано наличието на сключени договори за търговска продажба, в изпълнение на които ищецът в качеството си на продавач, е предал на ответника - купувач, описаните в тях по вид и количества стоки. За ответника е възникнало задължение да плати цената на стоките по представените фактури, с изключение на фактура № 6755/31.08.2004 г., за отразените стоки в която не е представена експедиционна бележка. При постановяване на решението в обжалваната част, решаващият съдебен състав е съпоставил данните по експедиционните бележки, с отразените в едностранно подписани фактури данни относно вида и количеството на стоките, а по отношение цената на стоките, е прието, че фактурираната цена съответства на обичайната цена по смисъла на чл.326, ал.2 ТЗ, с оглед единични цени за част от артикулите по единствената двустранно подписана фактура.
Решението е неправилно.
Не могат да бъдат споделени фактическите и правни изводи на въззивната инстанция за основателност на предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86, ал. ЗЗД, в посочените размери. Решаващият състав необосновано е счел за доказано наличието на валидно сключени договори за търговски продажби на посочените в процесните фактури стоки: каси, решетки, капаци и др. и предаването им с представените във въззивното производство експедиционни бележки на купувача, съответно за неизпълнение задължението на купувача да заплати цената на стоките.
Действително, съдържащите се в експедиционните бележки данни за вида и количеството на стоките съответстват на отразеното в издадените от Е. – ищец /сега ответник по касация/ данъчни фактури. Вярна е и констатацията на Софийския апелативен съд, че не е оборена формалната доказателствена сила на експедиционните бележки, независимо, че процесуалният пълномощник на касатора по същество е отрекъл изцяло фактите, относими към съществуващо изискуемо вземане на продавача за неплатена цена на посочените стоки. Независимо от това обаче неправилно е прието, че следва да се зачетат направените от трети лица/ шофьори на посочените в експедиционните бележки товарни автомобили/ удостоверителни изявления по приемане на стоките от името и за сметка на ТД – касатор. Не би могло да се сподели разбирането, че третите лица, подписали експедиционните бележки за „П” са удостоверили факти, след настъпването на които вземането за цената на стоките става изискуема. По делото липсват данни за надлежно упълномощаване на тези лица да действат от името на търговското дружество при получаване на стоката, а въззивният съд неправилно е приложил презумпцията по чл.301 ТЗ. За да се приеме, че търговецът – купувач е потвърдил извършените от третите лица действия по приемане на стоките, е необходимо той да не се е противопоставил веднага след узнаването. Релевантен към спора би бил моментът на представянето/получаването/ на фактурите и/или експедиционните бележки или доставянето на описаните стоки до склада на купучава. По делото липсват надлежни писмени или гласни доказателства за уведомяване на търговското дружество – касатор, респ. на неговия законен представител, или пълномощник, за сключени от негово име договори за търговски продажби. Представените във въззивното производство 3 броя известия/обратни разписки/ не доказват твърдяните от Е. обстоятелства за изпращане на част от фактурите на посочения в тях, като купувач, ТД „И”О. , тъй като в известията липсват данни за съдържащите се в пощенските пратки документи. При извършената проверка в счетоводството на дружеството и вещото лице е установило липсата на първични счетоводни документи за процесните продажби, както и липсата на данни за записвания във вторичните счетоводни документи, като носители на диференцирана информация. Затова за момент на узнаване по смисъла на чл.301 ТЗ би следвало да се приеме моментът на представяне на експедиционните бележки – в производството пред Софийския апелативен съд, като се отчете изричното противопоставяне от търговеца - касатор, извършено чрез неговия процесуален пълномощник и обективирано в протокола от съдебно заседание на 20.02.2008 г. От значение за противопоставянето на търговското дружество, по смисъла на чл.301 ТЗ, е и първоначално заявеното становище по материалноправния спор, след получаване на приложените към исковата молба писмени доказателства.
По отношение на издадените от ЕТ”П” данъчни фактури и то след около 3 – 4 месеца след издаването на експедиционните бележки/ с изключение на фактури №№ 6* и 6611/, следва да се приеме, че формалната им доказателствена сила, като частни свидетелствуващи документи, обхваща единствено писменото изявление и авторството, но не и други факти. В чл.7, ал.1 т. 5 и т.6 от Закона за счетоводството/ЗСч/, в редакцията му преди изм. с ДВ бр.96/2004 г., изрично е предвидено, че във фактурата следва да се отрази не само име на съставител и на получател, но и подписи на лицата, отговарящи за осъществяването на стопанската операция. Независимо от липсата на равнозначност на понятието писмен документ по смисъла на ГПК и понятието първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, както и, че липсата на задължителен реквизит от съдържанието на фактурата препятства доказването само на самата стопанска операция, процесните неподписани за „получател” фактури не доказват и твърдяните от Е. факти на получаване на стоките от съответно длъжностно лице на дружеството – касатор. При липсата на подпис за получател от лице, което е отговорно да оформи съответната стопанска операция, фактурите не могат да бъдат годни доказателства за извършени фактически действия по получаване и приемане на стоките, нито пък доказателство за облигационна обвързаност между страните по силата на неформални договори за търговски продажби.
Предвид горните съображения, настоящият съдебен състав на Търговска колегия на ВКС, приема, че въззивното решение в обжалваната му част, като неправилно, следва да бъде отменено. Доколкото не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, съобразно правомощията на касационната инстанция по чл.293, ал.2 ГПК спорът следва да се реши по същество, като се отхвърлят исковите претенции като неоснователни.
При този изход на делото, ответникът по касация дължи на касатора разноски в размер на 794.80 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 29 от 14.03.2008 г. по т.д. № 1943/2007 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, шести състав, вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Н. В. , действащ като ЕТ”П”, гр. Н., ул.”П” № 5 срещу „И” О. , със седалище и адрес на управление гр. С., ул.”С” № 62 искове по чл.327, ал.1 ТЗ за сумата 21 741.19 лева, ведно със законната лихва от 12.05.2005 г. и по чл.86, ал.1 ЗЗД – за сумата 1 648.20 лева.
ОСЪЖДА ЕТ”П” да заплати на „И” О. , сумата 794.80 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: