2 Р Е Ш Е Н И Е № 60309 гр. София, 13.12.2021 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на шести декември две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков 2.Десислава Попколева при секретаря Даниела Цветкова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1445 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Д. П. против решение № 260014/03.02.2021 г., постановено по гр.д.№ 995/2020 г. от състав на Окръжен съд – Добрич. Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор, като в открито съдебно заседание не изпраща представител. Касационното обжалване е допуснато с определение № 60634/30.09.2021 г.. Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, налице ли е основанието по чл.328, ал.1, т.6 КТ в случаите, в които при сключването на договора работникът не отговаря на изискванията за образование или квалификация за работата. Касационното обжалване е допусната в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – поради противоречие с практиката на ВКС - т.р. №4/2021 г., постановено по т.д.№ 4/2017 г. на ОСГК на ВКС. По отговора на правния въпрос, настоящия състав на ВКС споделя изцяло тълкуването, дадено с цитираното тълкувателно решение, а именно: Когато минималните изисквания за образование или професионална квалификация не са предвидени в нормативен акт, работодателят може да определя тези изисквания с длъжностната характеристика и/или в щатното разписание. С оглед особеностите на конкретната работа и нуждите на предприятието, работодателят може да въведе и по-високи изисквания за образование и квалификация за заемане на определена длъжност от нормативно установените или при сключването на индивидуалния трудов договор да приеме, че работникът или служителят притежава нужните умения и образование, които са достатъчни за изпълнение на съответната трудова функция. Сключването на трудов договор при начална липса на изискванията на работодателя за определена длъжност не е пречка за съществуване на самия договор, а преценката на работодателя, че определен кандидат може да изпълнява възложената работа в интерес на предприятието, е възможно да бъде оправдано от гледна точка на професионалния опит на работника или служителя на същата или сходна позиция, или от липсата на друг кандидат за вакантната длъжност. Работодателят може да прекрати трудовия договор като упражни своето субективно преобразуващо право само на предвидените в закона основания, които законодателят е предвидил с цел да се осигури по-голяма защита при уволнение на икономически по-слабата страна. Ето защо, юридическият факт като основание за прекратяване на трудовия договор е неоправдано да е налице при възникване на трудовото правоотношение, а работодателят да е преодолял защитата на работника при уволнение още преди да е започнало неговото изпълнение, позовавайки се на вътрешните си правила за изискуемите образование и професионална квалификация, чието действие вече е дерогирал. В този смисъл, ако работодателят се е съгласил, че притежаваните от работника или служителя образование и/или квалификация не представлява обективна причина за изпълнението на трудовата функция при сключване на трудовия договор, но впоследствие е прекратил трудовото правоотношение, поради липсата им за заемане на съответната длъжност, работодателят всъщност ще се позовава на въведените от него изисквания при приемане на работа, за които самият той е приел, че не са били пречка да се изпълнява трудовия договор. Позоваването от работодателя, в тези случаи, на основанието за прекратяване на индивидуалния трудов договор по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, за липса на изискуемите образование и/или професионална квалификация, ще противоречи на общия принцип, установен в чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България, да „не се допуска злоупотреба с права и тяхното упражняване, ако то накърнява права и законни интереси на другите”, поради което следва да бъде отречено. В тези хипотези, прекратяването на трудовия договор не може да е поради поведението на работника или служителя, тъй като основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е безвиновно, нито поради причина, че работникът или служителят не отговаря на въведените от работодателя с длъжностната характеристика и/или щатното разписание минимални изисквания за образование и квалификация, които с приемането на работа, двете страни по договора са се съгласили, че не представлява обективна пречка за изпълняваната работа. Работодателят няма право да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, като се позове на тяхната липса, като обективна пречка, която не позволява на работника или служителя да изпълнява заеманата длъжност, освен ако не е знаел и не е могъл да узнае за това (напр. при постъпване на работа не са били представени документи за притежаваното от работника или служителя образование и/или професионална квалификация съгласно Наредба № 4 от 11.05.1993 г. за документите, които са необходими при сключване на трудов договор). В този случай, липсата на притежаваните от работника или служителя образование и/или професионална квалификация при сключване на трудовия договор, когато изискванията не са нормативно установени, а са били въведени от работодателя, не може да бъде основание за законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ поради това, че липсва новонастъпил юридически факт като основание за едностранно прекратяване на трудовия договор и е налице злоупотреба с право от страна на работодателя. Безспорно е, че с трудов договор от 10.07.1991г. ищцата е назначена при ответника на длъжност „инкасатор“ в район Добрич 2, като при сключване на договора на ищцата не е връчена длъжностна характеристика, тъй като това изискване е въведено по-късно. Впоследствие на ищцата са връчени две длъжностни характеристики за длъжността „инкасатор“. Възложените на длъжността трудови функции по двете характеристики са напълно еднакви. Едната характеристика е връчена на дата, която не е отбелязана и тя изисква средно образование за заемане на длъжността, другата характеристика е връчена на 23.12.2009г. и тя изисква средно – икономическо образование за заемане на длъжността.С допълнително споразумение от 30.06.2011г. ищцата е преназначена на длъжност „отчетник измервателни уреди в отдел инкасатори, район Добрич 2“. Длъжностна характеристика за тази длъжност е връчена на ищцата на 22.05.2017г. с поставено изискуемо средно – икономическо образование за заемането й. С покана, връчена на ищцата на 13.05.2020г., работодателят поискал същата да представи документ, удостоверяващ образованието й. В определения еднодневен срок ищцата представила свидетелство за зрелост и квалификация, от което се установява, че тя е завършила курса на СПТУ по стенография и машинопис към Техникум по икономика с придобита професия „секретар – администратор“. При преценка, че ищцата не притежава изискуемото за заеманата от нея длъжност „отчетник измервателни уреди“ средно – икономическо образование и на осн.чл.328 ал.1 т.6 от КТ работодателят е издал заповед, с която прекратил трудовото правоотношение. Видно от длъжностните характеристики, връчени на ищцата, трудовите функции са идентични, от момента на възникване на трудовото правоотношение през 1991 г., до прекратяването му през 2020 г. с оспорваната в настоящото производство заповед. От връчването на длъжностната характеристика през 2017 г., с която се въвежда изискването за средно – икономическо образование, до издаването на заповедта за прекратяването на трудовото правоотношение работодателят се е съгласил, че притежаваните от работника или служителя образование и/или квалификация не представлява обективна пречка за изпълнението на трудовата функция, но впоследствие е прекратил трудовото правоотношение, поради липсата им за заемане на съответната длъжност. В тази хипотеза, работодателят се позовава на въведените от него изисквания при връчването на длъжностната характеристика през 2017 г.,за длъжност, на която е ищцата е от 2011 г., за които самият той е приел, че не са били пречка да се изпълнява трудовия договор за период от три години. На това основание и с оглед отговора на правния въпрос и тълкуването, дадено с т. р.№4/2021 г. по т.д.№ 4/2017 г. от ОСГК на ВКС, прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата представлява злоупотреба с право, основание, въведено от ищцата в спора пред първоинстанционния съд. Предвид изложеното, заповедта за прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, като ищцата следва да се възстанови на заеманата преди уволнението длъжност. С оглед изхода на спора, в полза на ищцата следва да се присъдят направените за трите съдебни инстанции съдебни разноски, общо в размер на 1500 лева, а по сметката на ВКС държавна такса в размер на 300 лева. Водим от горното, състав на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 260014/03.02.2021 г., постановено по гр.д.№ 995/2020 г. от състав на Окръжен съд – Добрич, като вместо него постановява: ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и отменя на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ уволнението на Н. Д. П. от [населено място], [улица], ап.1, извършено с заповед № ЛС-05-712/19.05.2020 г. на прокуриста на „Водоснабдяване и канализация“ АД [населено място] ЕИК[ЕИК]. ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344, ал.1 т.2 КТ Н. Д. П. от [населено място], [улица], ап.1 на заеманата преди уволнението длъжност „отчетник измервателни уреди“ във „Водоснабдяване и канализация“ АД [населено място] ЕИК[ЕИК]. ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ АД [населено място] ЕИК[ЕИК] да заплати на Н. Д. П. от [населено място], [улица], ап.1 на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 1500 /хиляда и петстотин/, както и по сметката на ВКС държавна такса в размер на 300 лева. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.