Р Е Ш Е Н И Е № 53 гр. София, 05 февруари 2013 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 2200 по описа за 2012 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Д. К. Я. и по жалба на частния обвинител и граждански ищец К. Д. С. срещу нова въззивна присъда на Окръжен съд, Благоевград, № 399 от 5.10.12 г, по ВНОХД № 365/12. С въззивната присъда е изменена присъда № 2231 от 22.05.12, по НОХД № 111/12, постановена от Районен съд, Разлог, както следва: - присъдата е отменена в наказателната й част и подсъдимият е признат за виновен в това, че на 16.10.2009 г, по пътя от местността „Ш.” за [населено място], е причинил на К. Д. С. тежка телесна повреда, изразяваща се в посттравматично пълно отлепване на ретината, довело до състояние на постоянна слепота с дясното око, с оглед на което и на основание чл. 128, ал. 2, пр. 2 вр. ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на три години „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, - присъдата е изменена в гражданската й част, като е увеличен размерът на обезщетението за неимуществени вреди на 30 000 лв, а искът е отхвърлен до пълния му размер от 70 000 лв, - присъдата е отменена в частта, с която подсъдимият е осъден да заплати на частния обвинител и граждански ищец сторените по делото разноски / адвокатско възнаграждение за повереник /, в размер на 1 300 лв, - постановено е подсъдимият да заплати държавна такса от 400 лв върху увеличения размер на гражданския иск, както и да заплати на частния обвинител и граждански ищец направените от него разноски, в размер на 550 лв, за адвокатско възнаграждение, - присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда е постановено следното: - подсъдимият е признат за виновен в това, че на 16.10.2009 г, по пътя от местността „Ш.” за [населено място], по непредпазливост е причинил на К. Д. С. тежка телесна повреда, изразяваща се в посттравматично пълно отлепване на ретината, довело до състояние на постоянна слепота с дясното око, престъпление по чл. 133, пр. 1 вр. чл. 128, ал. 2, пр. 2, алт. 1 вр. ал. 1 НК, и, на основание чл. 78 а НК, е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание глоба, в размер на 4 000 лв, - подсъдимият е осъден да заплати на пострадалия обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 20 000 лв, заедно със законните последици, както и да заплати държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, в размер на 800 лв, - подсъдимият е осъден да заплати на частния обвинител и граждански ищец направените от него разноски / за адвокатско възнаграждение на повереник /, в размер на 1 300 лв. С жалбата на подсъдимия се релевират всички касационни основания. Изтъква се, че при анализа на доказателствата е допуснато нарушение по чл. 14 НПК, че неправилно е приета липса на нападение по чл. 12 НК, че осъждането почива на версията на пострадалия за инкриминираните събития, че неправилно е приета значителна сила на удара, че в подкрепа на изводите за приложение на чл. 128 НК въззивният съд е следвало служебно да допусне нови доказателства, че материалният закон е приложен неправилно / налице е чл. 12 НК, респективно, деянието е съставомерно по чл. 133 НК /, че наложеното наказание е явно несправедливо. С жалбата се правят алтернативни искания: да бъдат отменени осъдителните съдебни актове и подсъдимият да бъде оправдан, на основание чл. 12 НК, или да бъде отменено решението, като делото бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане, или да бъде изменено решението, като бъде приложен закон за по-леко наказуемо престъпление / по чл. 133 НК / и бъде намалено присъденото обезщетение за неимуществени вреди, или да бъде приложен чл. 55 НК, респективно, да бъде намален размерът на обезщетението за вреди. С жалбата на частния обвинител и граждански ищец се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, касаещо произнасянето по гражданската отговорност и по размера на присъдените разноски. Сочи се, че правилно въззивният съд е приел, че за причинената тежка телесна повреда се следва обезщетение, в размер на 50 000 лв, но неправилно е счел, че поради приноса на пострадалия, обезщетението следва да се редуцира до 30 000 лв, че са налице основания за уважаване на иска в размер от 70 000 лв, че незаконосъобразно е постановено частично заплащане на разноските за адвокатско възнаграждение. С жалбата се иска да бъде увеличено обезщетението за вреди до пълния претендиран размер, респективно, да бъдат присъдени направените от жалбоподателя разноски в пълния им размер. В съдебно заседание на настоящата инстанция жалбоподателите или техни представители не се явяват и не изразяват становище по жалбите. Представителят на ВКП счита жалбите за неоснователни. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице. Въззивният съд е извършил собствен анализ на доказателствените източници, стриктно спазвайки изискванията на чл. 14 НПК и правилата на формалната логика. Събраните по делото доказателства са достатъчни за разкриване на обективната истина, поради което не е имало процесуална необходимост от допускане на нови доказателства във въззивното производство. Вярно са интерпретирани показанията на св. С., св. П., Б. и св. Г., респективно, обясненията на подсъдимия. Версията на пострадалия не е кредитирана безусловно, а само доколкото тя кореспондира на показанията, депозирани от присъствалите на място лица: св. П., св. Б. и св. Г.. Относно силата на удара е дадена вяра на казаното от св. С., тъй като то напълно се подкрепя от заключението на СМЕ-зи. Обясненията на подсъдимия са анализирани вярно, като е отдадено дължимото значение на двойнствената им природа / като доказателствено средство и средство за защита /. Правилно е прието, че пострадалият е инициирал конфликта и този факт законосъобразно е отчетен, както в аспекта на наказателната отговорност, така и в аспекта на гражданската такава. Верен е изводът, че е липсвало нападение по смисъла на чл. 12 НК, респективно, че подсъдимият не е нанесъл удара, упражнявайки правото си да противодейства на нападение. Изследвано е и обстоятелството дали подсъдимият се е намирал в състояние на афект и правилно е прието, че не е било налице такова състояние. Липсата на допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК препятства възможността за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено. Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Правилно установените факти сочат на съставомерност по чл. 128 НК и такава е възприетата по делото правна квалификация. Правилно е решен въпросът относно субективната страна на деянието. Касае се за умишлено нанесена тежка телесна повреда, а не за непредпазливо деяние. В тази насока е съдебната практика относно умишлените телесни повреди, а именно: че в тези случаи, деецът действа с алтернативен умисъл относно вида на телесната повреда и затова следва да понесе отговорност за най-тежкия резултат. По настоящето дело е установено, че извършителят е нанесъл удар със стъклен предмет по лицето на пострадалия, и то, от близко разстояние, което категорично сочи на умисъл за причиняване на телесна повреда, в случая, тежка такава. Ето защо, законосъобразно въззивният съд е счел, че правилното приложение на материалния закон изисква да бъде отменена наказателната част на първоинстанционната присъда, с която подсъдимият е бил признат за виновен и осъден по чл. 133 НК, и да бъде постановено осъждане по чл. 128 НК. Не може да бъде уважено искането за отмяна на осъдителните съдебни актове и оправдаване на подсъдимия, тъй като не са налице предпоставките на чл. 12 НК, което препятства възможността за приложение на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Въззивният съд е отчел смекчаващите и отегчаващи обстоятелства и е съобразил целите по чл. 36 НК. Като смекчаващо обстоятелство е оценено състоянието на раздразнение на подсъдимия, което не е преминало в афект, а като отегчаващо такова причиняването на по-леки телесни повреди, които са несъставомерни. Като смекчаващо обстоятелство е взето предвид и съпричиняването на резултата от неправомерното поведение на пострадалия. Определеното наказание е при превес на смекчаващите обстоятелства и е минималното възможно при хипотезата на чл. 54 НК / три години „лишаване от свобода” /. Така определено, то отговаря на критерия за справедливост, залегнал в чл. 348, ал. 5 НПК. Не са налице условията на чл. 55 НК, тъй като, от една страна, липсват многобройни смекчаващи обстоятелства, респективно, нито едно от тях няма характера на изключително такова, а, от друга страна, наложеното наказание не се явява несъразмерно тежко на извършеното. Ето защо, не може да бъде уважено искането на подсъдимия за смекчаване на наказателноправното му положение чрез приложение на чл. 55 НК. Законосъобразно са решени и въпросите относно гражданската отговорност. Деянието покрива признаците на непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД и затова правилно е ангажирана гражданската деликтна отговорност на подсъдимия. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е спазен принципът на справедливостта по чл. 52 ЗЗД, както и е отчетено съпричиняването, което обуславя намаляване на дължимото обезщетение. В случая, правилно е посочено, че обезщетението би следвало да възлезе на 50 000 лв, но, доколкото е налице съпричиняване, дължимият размер следва да бъде сведен до 30 000 лв. При това положение, не са налице основания за пререшаване на въпроса относно размера на обезщетението за вреди в насока на неговото завишаване или в насока на неговото намаляване. Основателно е оплакването на жалбоподателя С., че въззивният съд неправилно се е произнесъл по размера на дължимите му разноски. Съгласно чл. 189, ал. 3 НПК, подсъдимият следва да заплати на частния обвинител и граждански ищец сторените от него разноски в наказателното производство. Задължението е равно на размера на разноските, които са направени. Ето защо, при осъждане на подсъдимия да заплати разноските за адвокатско възнаграждение за повереник, за дължима се приема уговорената сума / вписана в пълномощното / независимо от това дали тя е платена или предстои нейното заплащане. Въззивният съд обаче незаконосъобразно е приел, че се дължат разноски само за сума, която вече е платена, поради което решението в тази част следва да бъде отменено и делото, в същата част, следва да бъде върнато на окръжния съд, за ново разглеждане, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК. По изложените съображения, жалбата на подсъдимия се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а жалбата на частния обвинител и граждански ищец се явява частично основателна и следва да бъде частично уважена. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 и т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ нова въззивна присъда на Окръжен съд, Благоевград, № 399 от 5.10.12 г, по ВНОХД № 365/12, като я ОТМЕНЯ в частта относно произнасянето по разноските, касаещи частния обвинител и граждански ищец. ВРЪЩА делото, в отменената част, за НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на въззивния съд, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК. ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата й част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: