- 5 - ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 83 гр. София 15.02.2017 година. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 21.09.2016 (двадесет и първи септември две хиляди и шестнадесета) година в състав: Председател: Борислав Белазелков Членове: Борис Илиев Димитър Димитров като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 2949 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 154 110/11.12.2015 година, подадена от Р. К. Б. срещу част от определение № 20 197/22.10.2015 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ-Б въззивен състав, постановено по гр. д. № 13 021/2015 година. С обжалваното определение съставът на Софийски градски съд е потвърдил разпореждане от 24.09.2015 година на Софийския районен съд, І-во гражданско отделение, 125-ти състав, постановено по гр. д. № 44 453/2015 година, в частта му, с която е върната подадената от Р. К. Б. искова молба с вх. №14 022/28.07.2015 година. В частната касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното определение в тази му част е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което и е необосновано. Направено е искане определението и потвърденото с него първоинстанционно разпореждане да бъде отменено и делото да бъде върнато на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК частният жалбоподател твърди, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски градски съд. Р. К. Б. е бил уведомен за обжалваното определение на 07.12.2015, а подадената от него срещу същото частна касационна жалба е с вх. № 154 110/11.12.2015 година. Предвид на това е спазен предвидения от чл. чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежни страни, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: За да постанови определението си съставът на Софийски градски съд е приел, че с разпореждане от 20.08.2015 година първоинстанционният Софийски районен съд, І-во гражданско отделение, 125-ти състав е оставил производството по гр. д. № 44 453/2015 година без движение като е дал указания за уточняване на основанието, на което ищците претендират право на собственост върху спорния имот, за колко имота се претендира и да бъде представена данъчна оценка на имот с идентификатор № 11884.5616.358. Отбелязано е, че са посочени неблагоприятните последици от неизпълнението на тези указания, а именно, че исковата молба ще бъде върната. Указанията били съобщени на Р. К. Б. на 04.09.2015 година. Ден преди това, а именно на 03.09.2015 година била постъпила молба-уточнение, в т. 4-та, от която относно представянето на данъчна оценка е изискано издаването на данъчно удостоверение. С разпореждане от 07.09.2015 година е било прието направеното с молбата уточнение на исковете, като по отношение на представянето на удостоверение за данъчна оценка на имота с идентификатор № 11884.5616.358 срокът е продължен с една седмица. При положение, че първоначалният срок за това е изтичал на 11.09.2015 година, продълженият срок е изтекъл на 18.09.2015 година, тъй като съдът не бил длъжен да уведомява страните за продължаването. Исканото удостоверение за снабдяване с данъчната оценка на имота е било издадено на 07.09.2015 година, но до изтичането на продължения срок за отстраняване на нередовностите на исковата молба такава оценка не е била представена. Разпореждането за връщането на исковата молба на Р. К. Б. било постановено на 24.09.2015 година, т. е. след изтичането на този срок, поради което и било законосъобразно, тъй като не са били отстранени нередовностите на исковата молба. Във връзка с тези изводи на въззивния съд в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК частният жалбоподател поставят въпросите (уточнени по реда на т. 1, изр. 3 от ТР № 1/29.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК) за това задължен ли е съдът, след като е оставил производството по делото без движение по реда на чл. 129 от ГПК, да уведоми страната за това, че е издал поисканото от нея съдебно удостоверение въз основа на което тя да се снабди с друго доказателство, с което не разполага; в такъв случай откога започва да тече срока за представяне на това доказателство-от датата на издаване на съдебното удостоверение или от датата на която страната е уведомена за издаването му, като в случай че в молбата за издаване на удостоверението е поискано срокът за представяне на доказателството да бъде определен след издаване на удостоверението длъжен ли е съдът с разпореждането за издаване на удостоверението да определи и този срок, като съответно уведоми за това страните. Настоящия състав на ВКС, ГК, ІV г. о. намира, че трябва да бъде допуснато касационно обжалване на определението на Софийски градски съд, тъй като поставените въпроси са обусловили изводите на съда, като се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Задължението за отстраняването на нередовностите на исковата молба тежи върху ищеца, поради което той трябва да предприема активни действия в тази насока. Той може както да представя допълнителни доказателства за отстраняване на недостатъците, така и да иска издаването на съдебно удостоверение за снабдяването с такива доказателства. Съгласно правилото на чл. 7, ал. 2 от ГПК съдът задължително връчва на страните препис от подлежащите на самостоятелно обжалване актове, като за останалите актове подобно задължение не съществува, извън случая по чл. 144 от ГПК, който обаче е неприложим при отстраняване на нередовностите на исковата молба. Затова за съда не съществува задължение да уведомява ищеца, че искането му за издаване на съдебно удостоверение е уважено. Тъй като той е заинтересования от отстраняването на нередовностите на исковата молба, той ще трябва да прояви активност като установи този факт. Това следва и от обстоятелството, че той е задължен да отстрани нередовностите в определения от съда срок, който не може да бъде спиран или прекъсван поради направеното искане за издаване на съдебно удостоверение. Това искане би могло да бъде основание за продължаването на срока за отстраняване на нередовностите. Началния момент, от който започва да тече новоопределения срок е изрично определен в закона-чл. 63, ал. 2, изр. 2 от ГПК поради което за съда не съществува задължение да уведомява страната за продължаването, а тя е длъжна да следи за това. Изтичането на срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба ще породи предвидените в закона последици, дори и в случаите, когато са предприети действия по уведомяването на ищеца за издаденото удостоверение и това е станало след крайния момент на срока. Затова доказателството, за снабдяването, с което е издадено съдебното удостоверение трябва да се представи до изтичането на срока. Същевременно началния момент на срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба, респективно на ноопределения такъв по чл. 63, е уреден закона и съдът не може да определя друг такъв момент, а само следва да съобрази продължителността на срока с конкретните действия, които трябва да бъдат извършени за отстраняването на нередовностите. С исковата молба с вх. №14 022/28.07.2015 година, въз основа на която е образувано гр. д. № 44 453/2015 година по описа на Софийския районен съд, І-во гражданско отделение, 125-ти състав ищците, сред които е и Р. К. Б. са поискали да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че те са собственици на имот с идентификатор № 11884.5616.45 и имот с идентификатор № 11884.5616.358. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че тези имоти първоначално са представлявали имот пл. № 220 по кадастралния план на [населено място] с площ от 1754.00 м2, от който впоследствие са били образувани два дворищно регулационни парцела, а именно парцел ІV-44 и V-45 в кв. 30. Към исковата молба е приложено удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК № [ЕГН]/30.06.2015 година на Дирекция „Общински приходи” на Столична община, отдел ОП „Нови Искър”. От същото е видно, че макар в него да е посочено, че се касае само до парцел V-** в кв. ** и за построената в него сграда, то е декларирана не само площта на този парцел, а цялата площ от 1754.00 м2 на бившия имот пл. 220, поради което трябва да се приеме, че включва и площта попадаща в парцел ІV-** в кв. **. С молба вх. № 1 084 887/03.2015 година ищците са поискали от първоинстанционния съд при определяне на цената на иска, а оттам и на размера на дължимата се държавна такса да вземе предвид именно това удостоверение за данъчна оценка, тъй като същото обхваща както имот с идентификатор № 11884.5616.45 така и имот с идентификатор № 11884.5616.358. В противен случай е поискано да им бъде издадено съдебно удостоверение, въз основа на което да се снабдят с друго такова за данъчната оценка на имот с идентификатор № 11884.5616.358 като им се даде съответния срок, след издаване на удостоверението, за представянето на оценката по делото. С разпореждане от 07.09.2015 година първоинстанционният съд е постановил да бъде издадено поисканото съдебно удостоверение и е дал нов едноседмичен срок за представянето му по делото. Последното трябва да се тълкува като продължаване на срока за представяне на доказателствата за данъчната оценка на имот с идентификатор № 11884.5616.358. Първоначалния срок за това е изтичал на 11.09.2015 година, поради което съгласно чл. 63, ал. 2, изр. 2 от ГПК продълженият срок е изтекъл на 18.09.2015 година. Изтичането на така определения по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК срок за отстраняване на нередовностите на исковата молба не може да доведе до връщането й по реда на чл. 129, ал. 3 от ГПК, дори да не са отстранени посочените недостатъци, ако констатацията на съда за съществуването им е неправилна. Затова при обжалването на разпореждане за връщането на искова молба по реда на чл. 129, ал. 3 от ГПК въззивният съд трябва да провери дали са налице трите кумулативно дадени предпоставки за това, а именно да са налице действителни нередовности на молбата, да е даден срок за отстраняването на същите и този срок да е изтекъл без да са отстранени. В случай, че съдът неправилно е преценил, че исковата молба страда от недостатъци и определи срок за поправяне на същите, то постановеното от него разпореждане ще подлежи на отмяна като ще трябва да се пристъпи към разглеждането на спора. Не съществува задължение във всеки един случай на промяна на кадастралния, регулационния план или на кадастралната карта собствениците на включените в тях имоти да ги декларират отново пред данъчните органи, съобразно новата им индивидуализация по тези планове или карти. Затова съдилищата не могат да изискват издаваните от данъчните органи удостоверения за данъчната оценка на недвижимите имоти да отразяват задължително актуалното им състояние по благоустройствените актове. В случаите, когато е налице такава промяна, настъпила след данъчното деклариране на имота, съдът ще трябва въз основа на всички приложени към исковата молба и евентуално впоследствие доказателства да извърши преценка дали представената данъчна оценка се отнася до спорния имот или не. В конкретния случай и двата съда-първоинстанционният и въззивният не са извършвали такава преценка. От отразеното в удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК № [ЕГН]/30.06.2015 година на Дирекция „Общински приходи” на Столична община, отдел ОП „Нови Искър” и от останалите приложени към исковата молба доказателства може да бъде направен обоснован извод, че описания в удостоверението имот обхваща и двата спорни имота, както този с идентификатор № 11884.5616.45, така и този с идентификатор № 11884.5616.358. Затова и първоинстанционният съд не е имал основание да оставя производството по делото без движение до представяне на доказателства за данъчната оценка на последния имот, респективно да връща исковата молба поради непредставянето на такава в определения от него срок по чл. 129, ал. 2 от ГПК. Дори и да се приеме обратното то съдът е задължен да определи подходящ срок, в който ищците да се снабдят с данъчна оценка на имота. Разпоредбата на чл. 63, ал. 2, изр. 2 от ГПК посочва минималната продължителност на продължения процесуален срок, но не съдържа ограничения за максималната му такава. Поради това този срок може да надвишава предвидения в чл. 129, ал. 2 от ГПК първоначален едноседмичен срок. В случая определения от съда срок, в който ищците да представят доказателства за данъчната оценка на имот с идентификатор № 11884.5616.358, макар и продължен не е подходящ, тъй като към настоящия момент този имот вече е записан на други лица-ответниците по делото. С оглед на горното определението на Софийски градски съд и потвърденото с него разпореждане на първоинстанционния съд трябва да бъдат отменени в частта му, с която е върната искова молба с вх. №14 022/28.07.2015 година по отношение на предявените от Р. К. Б. искове и делото трябва да се върне на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 20 197/22.10.2015 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ-Б въззивен състав, постановено по гр. д. № 13 021/2015 година в частта му, с която е потвърдено разпореждане от 24.09.2015 година на Софийския районен съд, І-во гражданско отделение, 125-ти състав, постановено по гр. д. № 44 453/2015 година, в частта му, с която е върната подадената от Р. К. Б. от [населено място],[жк], [улица], с Е. [ЕГН] искова молба с вх. №14 022/28.07.2015 година. ОТМЕНЯВА определение № 20 197/22.10.2015 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ-Б въззивен състав, постановено по гр. д. № 13 021/2015 година и потвърденото с него разпореждане от 24.09.2015 година на Софийския районен съд, І-во гражданско отделение, 125-ти състав, постановено по гр. д. № 44 453/2015 година, в частта им, с която е върната подадената от Р. К. Б. искова молба с вх. №14 022/28.07.2015 година като ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.