1 3 Р Е Ш Е Н И Е № 205 СОФИЯ, 12.11.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на тринадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 619/2015 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. По касационна жалба на М. Т. К. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 16 530 от 25.08.2014 г. по гр.д. № 4726/2010 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решението на Софийски районен районен съд, постановено на 03.12.2009 г. по гр.д. № 24465/07 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. Т. К. против Областна администрация- София иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението върху част от УПИ ІІІ- СО от кв. 43 по плана на [населено място], м. “И. В.” от 440 кв.м., поради вероятна недопустимост на решението. Жалбоподателката счита, че въззивното решение е недопустимо на две основания: поради това, че е постановено срещу ненадлежна страна, и поради неконституиране като страни по делото на основание чл. 15, ал.3 ГПК/ отм./, съотв. чл. 26, ал.4 ГПК, на останалите наследници на общия наследодател. Ответниците по касация Областна администрация - София и Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, не са взели становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Жалбоподателката в настоящото производство е предявила иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на недвижим имот, описан в исковата молба. Като ответник в исковата молба е посочила Областна администрация- София, като е твърдяла, че имотът се владее от Държавата чрез областния управител на област София. Сезирала е съда с искане да осъди Областна администрация - София да й предаде владението върху имота. С определение от 24.02.2014 г. по гр.д. № 4726/2010 г. въззивният съд е констатирал нередовност на исковата молба, изразяваща се в противоречие между изложените в обстоятелствената част твърдения, че имотът се владее от Държавата чрез областния управител, и заявеният петитум, и е дал възможност на ищцата да отстрани тази нередовност, като посочи надлежен ответник. В същото съдебно заседание пълномощникът на ищцата е заявил, че искът следва да се счита предявен против Държавата, представлявана от областния управител на област София, а не срещу Областната администрация на област София. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което искът на М. К. е отхвърлен срещу първоначалния ответник - Областна администрация- София. При тези данни се налага извод, че въззивното решение е недопустимо. При действието на отменения ГПК от 1952 г., по реда на който се е развило производството пред въззивната инстанция/ § 2, ал.2 ПЗР на ГПК/, в правомощията на въззивния съд е след като констатира нередовност на исковата молба, да остави същата без движение и да даде възможност на ищеца да я приведе в съответствие с изискванията на чл. 98 и 99 ГПК/ отм./, като при изпълнение на тези указания исковата молба се счита за редовна от деня на подаването й. Съгласно разясненията, дадени в т.4 от ТР № 1/ 17.07.2001 г., пред въззивния съд е допустимо отстраняване на дефекти във връзка с всички реквизити за редовност на исковата молба. В случая въззивният съд правилно е преценил, че е налице несъответствие между изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основава искът за собственост, и посочения в нея ответник- Областна администрация - София, поради което е дал възможност на ищцата да посочи надлежен ответник. При наведени в исковата молба твърдения, че имотът се владее от Държавата, с насочването на иска срещу нея, констатираната нередовност е била отстранена и въззивният съд е следвало да постанови решение по отношение на този ответник, като отмени първоинстанционното решение и в зависимост от направените фактически и правни изводи по спора, да постанови ново решение по съществото на спора, с което да уважи или да отхвърли предявения вече против надлежния ответник иск. Като не е сторил това, а е потвърдил постановеното по нередовна искова молба първоинстанционно решение, въззивният съд сам е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено и делото върнато на въззивния съд за постановяване на решение по отношение на конституирания надлежен ответник. В качеството си на юридическо лице /чл. 57, ал.2 от Закона за администрацията/, областната администрация е самостоятелен правен субект, различен от Държавата и постановяването на решение по отношение на областната администрация не е равнозначно на решение против Държавата. Доколкото по делото не е установено процесният имот да е предаден от държавата за управление по смисъла на чл. 14, ал.3 ЗДС на областната администрация в качеството й на самостоятелно юридическо лице, тя не се явява процесуално легитимирана да отговаря по предявения иск като процесуален субституент на държавата. Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи за недопустимост на въззивното решение поради това, че останалите наследници на бившия собственик на имота, от когото той е бил одържавен, не са били конституирани като страни по делото на основание чл. 15, ал.3 ГПК/ отм./. Неправилно е разбирането на жалбоподателката, че при предявяване на иска за собственост тя има качеството на техен процесуален субституент. Законът - чл. 15, ал.2 ГПК/ отм./, не допуска предявяването на чужди права пред съд, освен в предвидените в закон случаи. Когато съсобственик предявява против трето за съсобствеността лице иск за ревандикация на цялата вещ, той защитава своето право да ползва цялата вещ, което произтича от нормата на чл. 31, ал.1 ЗС. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 16 530 от 25.08.2014 г. по гр.д. № 4726/2010 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решението на Софийски районен районен съд, постановено на 03.12.2009 г. по гр.д. № 24465/07 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. Т. К. против Областна администрация- София иск с правно основание чл. 108 ЗС. ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: