2 Р Е Ш Е Н И Е № 72 гр. София, 08.07.2020 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на девети юни през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 500 по описа за 2019г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на ответника „Мипс - Инвестмънт“ АД, [населено място] чрез процесуален представител адв. И. Н. А. срещу решение № 238 от 24.10.2018г. по в. т. дело № 369/2018г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 327 от 26.04.2018г. по т. дело № 1188/2017г. на Варненски окръжен съд и въззивникът „Мипс - Инвестмънт“ АД е осъден да заплати на Х. Г. И. от [населено място] сумата 360 лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт е признато за установено по предявения от Х. Г. И. срещу „Мипс - Инвестмънт“ АД на основание чл. 71 ГПК иск, че Х. Г. И. притежава 1 060 броя акции на приносител по 100 лв. всяка, на обща стойност 106 000 лв., които представляват 10% от капитала на „Мипс - Инвестмънт“ АД, и ответното дружество е осъдено да предаде на Х. Г. И. временно удостоверение по чл. 167 ТЗ за тези акции, както и сумата 440 лв. – разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. С определение № 696 от 05.12.2019г. по настоящото т. дело № 500/2019г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която „Мипс - Инвестмънт“ АД е осъдено да предаде на Х. Г. И. временно удостоверение по чл. 167 ТЗ за 1 060 броя акции на приносител по 100 лв. всяка, на обща стойност 106 000 лв., които представляват 10% от капитала на „Мипс - Инвестмънт“ АД, както и в частта за присъдените разноски в размер 180 лв. – част от платеното адвокатско възнаграждение за въззивното производство и 220 лв. – част от присъдените разноски за първоинстанционното производство. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване в посочената част на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния правен въпрос: Допустимо ли е да се задължава дружеството – ответник да издаде акции или временни удостоверения на приносител след като със закон такава възможност е отменена? Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че обжалваният съдебен акт е в противоречие със Закона за изменение на Търговския закон /обн. ДВ, бр. 88/23.10.2018г./, съгласно който понятието „акции на приносител“ изцяло се заличава от Търговския закон и разпоредбата на чл. 178, ал. 1 ТЗ императивно ограничава наличните акции да съществуват само като поименни. Счита, че няма законово право да изпълни въззивното решение, тъй като към датата на неговото постановяване в правния мир не съществува легална материална субстанция акция, респективно временно удостоверение на приносител. Касаторът излага и евентуални доводи, че при липсващи временни удостоверения, които дружеството е издало, единственият ред за тяхното повторно издаване е по глава 53 ГПК – Обезсилване на ценни книжа. Поддържа становище за недопустимост на иска и поради липса на правен интерес, предвид разпоредбата на чл. 515, ал. 1, изр. 4 ГПК – за взискателя липсва възможност да иска принуда по реда на чл. 527, ал. 1 ГПК, доколкото тази норма е обща и се игнорира от специалната норма на чл. 515 ГПК. Твърди, че е недопустимо ответното дружество да бъде задължено да издаде дубликат, доколкото тази възможност е предвидена само и единствено по отношение на налични поименни акции /чл. 515, ал. 2 ГПК/. Ответникът Х. Г. И. от [населено място] /ищец в първоинстанционното производство и въззиваем във въззивното производство/ чрез процесуален представител адвокат Н. В. С. оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на решението на въззивната инстанция в допуснатата до касационно обжалване част. Твърди, че съдът е обвързан от петитума на предявения пред него иск и че към момента на предявяване на иска Търговският закон е допускал съществуването на акции на приносител и ответното дружество е такова с акции на приносител. Ответникът излага доводи, че с измененията в Търговския закон /ДВ, бр. 88/23.10.2018г./ се отменят разпоредбите относно акциите на приносител, не се предвижда автоматично конвертиране на акциите на приносител в поименни, но с преходните и заключителните разпоредби на ЗИТЗ се урежда редът за замяна на заварените акции на приносител, като тяхната конверсия в поименни акции се извършва по определена процедура, след провеждане на която акционерът ще е конвертирал своите акции в поименни. Поради това съдът законосъобразно е постановил издаване на акции на приносител или временно удостоверение за такива акции, а след провеждане на процедурата по § 11 ЗИТЗ същите могат и трябва да бъдат конвертирани в поименни акции. Ответникът моли въззивното решение да бъде оставено в сила, евентуално ответното дружество да бъде осъдено да му предаде временно удостоверение за поименни акции същия брой, евентуално 1 060 броя поименни акции, представляващи 10% от капитала на „Мипс – Инвестмънт“ АД. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените доводи във връзка с релевираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: Въззивният съд е констатирал, че въззиваемият /ищец в първоинстанционното производство/ Х. Г. И. е учредител на въззивното дружество /ответник по исковата молба/ „Мипс – Инвестмънт“ АД с 250 акции на приносител, всяка на стойност 100 лв.; в резултат на увеличение на капитала на дружеството през 2003г. е придобил още 2 600 новозаписани акции на приносител; с два договора за продажба на акции от 29.07.2008г. е продал 1 790 акции и е останал собственик на 1 060 акции на приносител от капитала на „Мипс – Инвестмънт“ АД. Поради изложените съображения и с оглед обстоятелството, че ответното дружество не е представило доказателства, че ищецът се е разпоредил по реда на чл. 187, ал. 2 във връзка с чл. 185, ал. 2 ТЗ с останалите 1 060 броя акции на приносител, съдебният състав е направил извод за основателност на иска по чл. 71 ТЗ за приемане за установено, че Х. Г. И. притежава 1 060 броя акции на приносител по 100 лв. всяка, на обща стойност 106 000 лв., представляващи 10% от капитала на „Мипс – Инвестмънт“ АД. В посочената част въззивното решение е влязло в сила. Въззивната инстанция е приела за установено, че въззивното дружество /ответник по иска/ не е издавало акции на приносител, нито временни удостоверения. Посочила е, че липсата на издадени при учредяването или в по-късен момент акции, задължава акционерното дружество по смисъла на чл. 167, ал. 1 ТЗ срещу направените имуществени вноски за сметка на записаните акции да издаде на акционерите временно удостоверение, подписано от упълномощен член на управителния съвет, съответно на съвета на директорите. Въззивният съд е приел, че временните удостоверения представляват поименни ценни книги, поради което представените с отговора на исковата молба удостоверения № 002, № 004, № 005, № 006 и № 007, всички от 01.11.2001г., нямат характер на временни удостоверения по смисъла на чл. 167 ТЗ, а ако се приеме, че същите биха легитимирали приносителя им като акционер във въззивното дружество, то това е само за посочения в тях номинал от 25 000 лв., съответстващ само на 250 акции, с които въззиваемият се е разпоредил към 31.10.2012г. След обсъждане на показанията на свидетелите М. Д. М., М. Н. Н. и П. Г. С. и отчитайки възможната заинтересованост от изхода на делото на свидетеля П. С., съдебният състав е направил извод, че въззивникът /ответник по иска/ не е установил да е издал на въззиваемия /ищец/ срещу направените от последния за сметка на записаните акции имуществени вноски съответното временно удостоверение, материализиращо правото на акционера да получи записаните акции. Въпреки направеното от ищеца с нотариална покана с рег. № 7141, том 3, № 134 от 21.07.2017г. на нотариус Тикова, връчена на 27.07.2017г., искане да му бъде издадено временно удостоверение по чл. 167 ТЗ за притежаваните от него 1 060 акции на приносител, представляващи 10% от капитала на дружеството, такова не е издадено и не му е предадено. Въззивният съд е изложил съображения, че след като по смисъла на чл. 167 ТЗ временното удостоверение замества акциите до момента на издаването им, независимо, че не им е тъждествено и по своята правна характеристика представлява поименна ценна книга от категорията на заповедните, както и има удостоверителна функция за членството на посоченото в него лице в съответното акционерно дружество и направените вноски, то несъмнено неиздаването му е нарушение на едно от основните защитни права на акционера, произтичащо от правото му на акция. Направил е извод, че с осъщественото от органите на въззивното дружество /ответник по иска/ бездействие са нарушени конкретни, изрично установени от законодателя и гарантирани с нормата на чл. 167, ал. 1 ТЗ членствени права на въззиваемия /ищеца/ в качеството му на акционер, поради което исковата претенция е основателна. По релевантния правен въпрос: Съгласно чл. 167, ал. 1 ТЗ срещу направените имуществени вноски за сметка на записаните акции акционерите получават временно удостоверение, подписано от упълномощен член на управителния съвет, съответно на съвета на директорите. Временно удостоверение следва да бъде издадено и при увеличаване на капитала. То представлява ценна книга, която материализира правото да се получат записаните от притежателя на удостоверението акции съгласно чл. 167, ал. 2 ТЗ, както и всички членствени права на акционера по аргумент от чл. 187, ал. 2 и ал. 3 ТЗ. Разпоредбата на чл. 178, ал. 1 ТЗ /в редакцията преди изменението със Закона за изменение на Търговския закон, обн. в Държавен вестник, бр. 88 от 23.10.2018г., в сила от 23.10.2018г./ регламентира издаване на два вида налични акции - поименни акции и акции на приносител. Преди постановяване на въззивното решение със Закона за изменение на Търговския закон, обн. в Държавен вестник, бр. 88 от 23.10.2018г., в сила от 23.10.2018г. /ЗИТЗ/ e отменена правната уредба на акциите на приносител и с § 10 от ДР на ЗИТЗ са въведени изискванията на чл. 10, § 2, чл. 58, § 1, 2 и 5 и чл. 59, § 1, буква „а“ и § 2 от Директива /ЕС/ 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20.05.2015г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент /ЕС/ № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията /ОВ, L 141/73 от 05.06.2015г./. На основание новата редакция на чл. 178, ал. 1 ТЗ, считано от 23.10.2018г. наличните акции на акционерните дружества могат да бъдат само поименни. Съгласно § 11, ал. 1 ПЗР на ЗИТЗ издадените до влизането в сила на ЗИТЗ /обн. ДВ, бр. 88 от 23.10.2018г./ акции на приносител или заместващи ги временни удостоверения се заменят с поименни акции. Акционерните дружества, издали акции на приносител или заместващи ги временни удостоверения, са длъжни в 9-месечен срок от влизането в сила на този закон, т. е. от 23.10.2018г., да изменят уставите си, като предвидят, че акциите им са поименни, да заменят акциите на приносител или заместващите ги временни удостоверения с поименни акции, да започнат да водят книги за акционерите, да заявят за вписване промените и представят за обявяване изменените устави в търговския регистър /§ 11, ал. 2 ПЗР на ЗИТЗ/. Предвидено е, че след влизането в сила на този закон срещу временни удостоверения, удостоверяващи права по записани акции на приносител, се получават само поименни акции /§ 11, ал. 2 ПЗР на ЗИТЗ/. За да получи поименните акции, е необходимо акционерът да представи за замяна притежаваните от него акции на приносител или заместващите ги временни удостоверения в предвидения 9-месечен срок от влизане в сила на ЗИТЗ /обн. ДВ, бр. 88 от 23.10.2018г./. Съгласно § 11, ал. 4 ПЗР на ЗИТЗ в случай, че акционер не представи за замяна притежаваните от него акции на приносител или заместващи ги временни удостоверения в срока по ал. 2, дружеството ги обезсилва, като разпоредбите на чл. 189, ал. 3, изр. 3 и 4 ТЗ се прилагат съответно. Акционерът, чиито акции на приносител или заместващи ги временни удостоверения са обезсилени съгласно ал. 4, има право да поиска от дружеството да му заплати равностойността на направените по тях вноски в 6-месечен срок от узнаването, но не по-късно от 5 години от датата на обезсилването /§ 11, ал. 5 ПЗР на ЗИТЗ/. Посочените правни норми са императивни и имат действие от влизане в сила на ЗИТЗ - 23.10.2018г. При новата действаща към момента на постановяване на въззивното решение уредба липсва правна възможност акционерното дружество да издава акции на приносител или заместващи ги временни удостоверения. За да бъдат заменени издадените акции на приносител или заместващите ги временни удостоверения, е необходимо същите да бъдат предадени от акционера на акционерното дружество в законоустановения срок, в противен случай те подлежат на обезсилване. За да бъдат представени акциите на приносител или временните удостоверения от акционера на дружеството, е необходимо преди това същите да са били издадени от акционерното дружество и предадени на акционера. Ако акциите на приносител или заместващите ги временни удостоверения не са били издадени, то е невъзможно акционерът, притежаващ съответен брой акции на приносител, да ги представи за замяна. В този случай акционерното дружество, след като е изпълнило задължението си по § 11, ал. 2 ПЗР на ЗИТЗ, е длъжно да издаде на акционера поименни акции или заместващите ги временни удостоверения, съответни на акциите на приносител, респективно на временното удостоверение, които преди изменението на ТЗ е било длъжно да издаде. Целта на издаването само на поименни акции и замяната на акциите на приносител или заместващите ги временни удостоверения с поименни акции е да бъде установен действителният притежател на акциите, чието име да бъде посочено в ценната книга. При влязло в сила решение, установяващо кое лице е притежател на определен брой акции на приносител, и липса на издадено преди 23.10.2018г. временно удостоверение, материализиращо правото на това лице да получи съответния брой акции на приносител съгласно чл. 167, ал. 2 ТЗ, както и всички членствени права на акционера по аргумент от чл. 187, ал. 2 и ал. 3 ТЗ, не може да бъде ограничено правото на този акционер да получи поименни акции срещу акциите на приносител по смисъла на § 11, ал. 3 ПЗР на ЗИТЗ, тъй като не се касае до бездействие на акционера, а до бездействие на органите на акционерното дружество, с което са нарушени конкретни, изрично установени от законодателя и гарантирани с нормата на чл. 167, ал. 1 ТЗ членствени права на съответния акционер. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав дава следния отговор на релевантния правен въпрос: Недопустимо е да бъде задължавано акционерно дружество – ответник да издаде акции или временни удостоверения на приносител след като със закон такава възможност е отменена. В хипотезата, когато акционерното дружество до изменението на Търговския закон със ЗИТЗ /обн. ДВ, бр. 88 от 23.10.2018г./ не е издало дължимите акции на приносител или заместващото ги временно удостоверение и не ги е предало на съответния акционер, то следва да издаде и предаде на акционера поименни акции или заместващите ги временни удостоверения, съответни на акциите на приносител, респективно на временното удостоверение, които преди изменението на ТЗ е било длъжно да издаде. По правилността на въззивното решение: При така дадения отговор на релевантния правен въпрос се налага извод, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно – постановено е в противоречие с материалния закон, а именно в противоречие със Закона за изменение на Търговския закон /обн. ДВ, бр. 88 от 23.10.2018г./. Волята на ищеца е ответното акционерно дружество да бъде осъдено да му предаде съответния документ, материализиращ неговите членствени права в акционерното дружество Съдебният състав не е съобразил, че с направеното изменение на Търговския закон е заличено понятието „акции на приносител“ и е направено ограничение на наличните акции, като е предвидено съществуване само на поименни акции. Към датата на постановяване на съдебното решение акционерното дружество няма право, нито задължение да издава акции на приносител, респективно временни удостоверения за такива акции. Доводът на касатора, че при липсващи временни удостоверения, които дружеството е издало, единственият ред за тяхното повторно издаване е по глава 53 ГПК – Обезсилване на ценни книжа, по принцип е правилен, но не съответства на данните по делото, тъй като в настоящия случай по делото не е установено, че дружеството е издало временни удостоверения за пълния размер на притежаваните от ищеца акции. Обезсилване на временно удостоверение на приносител по реда на чл. 560 – чл. 568 ГПК може да бъде осъществено, ако лицето, което има право върху него е лишено от владението върху него въпреки волята му или ако временното удостоверение на приносител е унищожено. Следователно и двете хипотези се отнасят до случаи, при които временното удостоверение на приносител е издадено. В настоящия случай временно удостоверение за притежаваните от ищеца 1 060 акции на приносител не е издавано, поради което не може да бъде и обезсилено. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че решението на Варненски апелативен съд е неправилно, поради което следва да бъде отменено. Поради това, че не се налага извършване на други съдопроизводствени действия делото следва да бъде решено от настоящата инстанция. Предвид изпълнение на задължението по § 11, ал. 2 ПЗР на ЗИДТЗ /обн. ДВ, бр. 88 от 23.10.2018г./ за изменение на устава, предвиждане, че акциите са само поименни и вписване на промените в Търговския регистър, „Мипс – Инвестмънт“ АД следва да бъде осъдено да предаде на Х. Г. И. временно удостоверение по чл. 167 ТЗ за 1 060 броя обикновени поименни акции по 100 лв. всяка, на обща стойност 106 000 лв., представляващи 10% от капитала на „Мипс – Инвестмънт“ АД. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК касаторът следва да заплати на ответника /ищец/ останалата част от направените разноски в първоинстанционното производство в размер 220 лв. и въззивното производство в размер 180 лв. Поради това, че крайният извод за дължимите разноски за производствата пред Варненски окръжен съд и Варненски апелативен съд не се променя, въззивното решение в частта за присъдените разноски следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 238 от 24.10.2018г. по в. т. дело № 369/2018г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение в частта, с която е потвърдено решение № 327 от 26.04.2018г. по т. дело № 1188/2017г. на Варненски окръжен съд в частта, с която „Мипс - Инвестмънт“ АД е осъдено да предаде на Х. Г. И. временно удостоверение по чл. 167 ТЗ за притежаваните от него 1 060 броя акции на приносител по 100 лв. всяка, на обща стойност 106 000 лв., които представляват 10% от капитала на „Мипс - Инвестмънт“ АД и вместо това постановява: ОСЪЖДА „Мипс - Инвестмънт“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], к. к. „Св. К. и Е.“, хотел „А. А.“ да предаде на Х. Г. И. временно удостоверение по чл. 167 ТЗ за 1 060 броя обикновени поименни акции по 100 лв. всяка, на обща стойност 106 000 лв., които представляват 10% от капитала на „Мипс - Инвестмънт“ АД. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 238 от 24.10.2018г. по в. т. дело № 369/2018г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение в частта за присъдените разноски в размер 180 лв. – част от платеното адвокатско възнаграждение за въззивното производство, и 220 лв. – част от присъдените разноски за първоинстанционното производство. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.