Р Е Ш Е Н И Е № 355 Гр.София, 20.09.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети септември, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ЦЕКОВА В присъствието на прокурора ВЕЛИНОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 1155/13 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по реда на чл.423, ал.1 НПК. Постъпило е искане от осъдения по Н.О.Х.Д. 262/01 г.по описа на РС-Генерал Тошево В. Й. Д., с което се иска възобновяване на наказателното производство поради провеждане в отсъствие на осъдения и поради наличие на допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на съдебния акт, след което във връзка с чл.423,ал.1 НПК-отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане на първостепенния съд, на основание чл.422,ал.1,т.5 НПК-същото, или при констатиране на последното основание-намаляване на наложеното наказание, което да бъде определено при условията на чл.55,ал.1 НК като компенсация за неразумно дълъг срок в съответствие с чл.6, § 1 от ЕКЗПЧОС. В съдебно заседание пред ВКС упълномощеният защитник на осъдения и самият той поддържат искането. Прокурорът от ВКП не намира основания, налагащи възобновяване на производството, приемайки допустимост и на процедурата по чл.423 НПК, и на тази по чл.422,ал.1,т.5 НПК. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изложените в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, годни да бъдат ценени в настоящата процедура, намира за установено следното: Присъда №75 на РС-Генерал Тошево, оповестена по Н.О.Х.Д.262/01 г.на 12.10.04 г.q е влязла в сила на 28.10.04 г. С нея В. Д. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.196,ал.1,т.2 вр.чл. 195, ал.1,т.2, 4 и 5 вр.чл.29,ал.1,Б.А НК и вр.чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, търпимо при първоначален строг режим. Пред ВКС са представени сведения, че Д. е задържан във Франция на основание Европейска заповед за арест на РП-гр.Генерал Тошево, издадена на 12.03.09 г., в която,наред с други, фигурира и посочената по-горе присъда. С постановление на прокурор от ВКП от 23.11.12 г.е възложено на ГД-Охрана при МП приемане и конвоиране от Франция до Затвора в София на осъдения, което да стане на 30.11.12 г. Съгласно справка № 8711/15.12.12 г. на МП, ГД “Изпълнение на наказанията”Затвора-гр.София, Д. е постъпил в затвора на 30.11.12 г. Искането за възобновяване на наказателното производство е с дата 21.05.13 г. и следователно е допустимо, тъй като е предявено в регламентирания в нормата на чл.423,ал.1 вр.чл.421,ал.3, пр.2 НПК срок-шестмесечен от узнаване от задочно осъденото лице за влязлата в сила присъда. След като Д. е предаден за изтърпяване на наказание в рамките на изпълнена процедура по екстрадиция, при поискано от него преразглеждане по реда, предвиден в НПК като национален закон в тази връзка, се изследва цялостното му познание за воденото срещу му наказателно производство. Съдът понастоящем не е обвързан с разпоредбата на чл.423,ал.5 НПК за задължително възобновяване на делото, без да се преценява дали искателят е знаел за съдебното производство срещу него или не. Липсват предоставени гаранции за това. По съществото на процедурата се констатира следното: Досъдебното производство е образувано срещу А. А. и В. Д. на 13.10.98 г. по данни за извършена от тези лица кражба, квалифицирана като осъществена при условията на опасен рецидив за Д.. На л.11 от ДП е приложено постановление за привличане на последния в качеството на обвиняем и му е взета мярка за неотклонение Парична гаранция в размер на 150 лв. Към делото е приложен протокол за предявяване на предварителното производство на Д. на неустановена дата през 1998 г./номерирането и подреждането на ДП търпи тежък укор/. След това досъдебното производство по неясни причини е продължило едва през 2000 година, като е приложена декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, подписана лично от искателя на 10.04.00 г. На 21.04.00 г.е изготвено заключително постановление за приключване на полицейско производство с мнение за предаване на двете привлечени към наказателна отговорност лица на съд. На л.25 е приложено писмо от РП-Генерал Тошево за връщане на дознанието за провеждане на допълнително разследване, с дата 07.04.01 г. По неясни съображения не е изготвен дължим в случаи като този процесуален акт- постановление. Въпреки това при прегледа на доказателствените материали е очевидно, че връщането е станало на основание прекратително определение на РС-Генерал Тошево, постановено на 27.02.01 г.по образуваното на 17.09.00 г.пред него Н.О.Х.Д.141/00 г. Следва да се отбележи, че на л.110 от това дело е приложено пълномощно на адвокат Г.Г., подписано от двамата дейци с отразяване за негово представителство само по Н.О.Х.Д.141/ 00 г.по описа на РС- Генерал Тошево. При новото разследване, на 18.05.01 г.Д. е разпитан като уличено лице в присъствие на защитник, проведени са допълнителни действия, последвани от повторно привличане и разпит на искателя на 18.09.01 г., без друго вземане на мярка за неотклонение. На 19.09.01 г.е налице финално предявяване на полицейското производство-лично на Д.. Следва образуване на Н.О.Х.Д.262/01 г.по описа на РС-Генерал Тошево- на 07.11.01 г. Същият ден делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, проведено на 19.03.02 г.,когато Д. се е явил лично. С разпореждането е потвърдена и описаната в приложението на обвинителния акт като взета спрямо него мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 150 лв. На л.15 от съдебното дело е приложено пълномощно на адвокат Г. Г., като единствен упълномощител по него за явяване по Н.О.Х.Д. 262/01 г.по описа на РС-Генерал Тошево е подсъдимият А.,не и Д.. В съдебно заседание на 25.06.02 г. искателят не се е явил, представяйки болничен лист за уважаване на отсъствието му. Без разяснения съдът е преценил, че за него се явява адвокат Г.. Макар и редовно призован, Д. не се е явил и в съдебно заседание на 03.12.02 г., Мярката му за неотклонение е изменена от Подписка /неясно защо,след като преди това е потвърдена по-тежка мярка за неотклонение Парична гаранция/ в Задържане под стража. Този съдебен акт е атакуван пред горестоящ съд в производство по глава 16 НПК /стар/, въз основа на което е образувано В.Н.Ч.Д.644/02 г.по описа на ОС-Добрич. С определение от 16.12.02 г.той е потвърден. По това производство е представен договор за правна защита и съдействие между В. Д. и адвокат Ж. Ж. /л.3/, касаещ Н.О.Х.Д.262/01 г. Единственото участие на този защитник във воденото пред първата инстанция съдебно производство се състои в изготвяне на молба от 10.12.02 г. за разрешаване на свиждане на няколко лица с подсъдимия Д.. В съдебно заседание на 29.04.03 г. последният се е явил лично и не е възразил да бъде представляван от адвокат Г., но адвокат Ж. не е бил обозначен като негов представител. Тогава мярката за неотклонение на Д. по искане е била променена от Задържане под стража в Парична гаранция в размер на 400 лв., платена в определения десетдневен срок. Тъй като лицето е останало задържано до внасяне на наложената парична гаранция, то е било призовано от мястото му на задържане. На 16.05.03 г.е получило лично призовка за следващото съдебно заседание на 30.09.03 г.от 13.30 ч. Междувременно е освободено /л.56 от съд.дело/ на 02.06.03 г., но не се е явило в съдебно заседание на 30.09.03 г. Призовано е от посочения в делото адрес, но призовката е върната в цялост, без отбелязвания. Въпреки това в съдебно заседание на 04.02.04 г.,когато Д. не се е явил, нито пък негов упълномощен представител /какъвто той би следвало да уведоми, предвид предишното си присъствие в залата и незадължителната му до този момент защита/, е отбелязано,че се намира в чужбина. В тази връзка е разпоредено да се изпрати питане до РДВР Добрич дали има данни осъденият да е напускал пределите на страната. Отнета е в полза на държавата постановената и платена парична гаранция. На л.64 и 65 от съдебното дело е приложена върната в цялост призовка за Д. за съдебно заседание на 18.05.04 г., на която вече има отбелязване, че лицето се намира в чужбина. На 27.02.04 г.Регионална дирекция на вътрешните работи, [населено място] е отговорила, че на 04.02.04 г. осъденият е напуснал пределите на страната през ГКПП Малко Търново и няма данни да се е върнал след тази дата. За да обгрижи провеждане на насроченото вече съдебно заседание, без да има яснота дали и кои са евентуално упълномощени адвокати на осъдения, съдът е поискал определяне от страна на съответната адвокатска колегия, на адвокат с оглед назначаването му за служебен защитник на Д.. В съдебно заседание на 18.05.04 г. последният не се е явил, а за подсъдимия А. се е явил нов упълномощен от него защитник-адвокат Р.. Адвокат Г. е преустановил своето участие в процеса. Адвокат Ж. пък никога не се е легитимирал в съдебно заседание като пълномощник на Д.. Затова съдът е назначил служебен защитник и приел за налични условията на чл.268,ал.1,т.3 НПК за искателя. Макар и да не е даден ход на делото поради неявяване на свидетели и отказ на страните да се четат показанията им, явно е прието наличие на неизвестен адрес на Д., за когото са постъпили данни, че се намира извън пределите на РБ. Очевидно е разкрита възможност делото да се разглежда в негово отсъствие. Това е станало с финален съдебен акт в съдебно заседание на 12.10.04 г., с участие на служебен защитник, неатакувал същия. След произнасяне на присъдата е потвърдена мярка за неотклонение на Д.- Парична гаранция в размер на 150 лв. Задочното разглеждане на наказателно производство е изключение от рутинното развитие на процеса в съдебна фаза, доколкото сред изискванията за покриване на минимален стандарт по силата на чл.6, т.1 вр.т.3, б “с”, “d”и “e” от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/ челно място заема личното участие на привлеченото към наказателна отговорност лице. Затова като характерен компенсаторен механизъм, обуславящ присъствие на подсъдимия с ефикасно упражняване на каталога процесуални права, законът е регламентирал института на възобновяване на наказателното производство в случаи на задочно осъждане. Възобновяването обаче не може да става обезателно, а при стриктно съблюдаване на прогласените във всяко местно законодателство предпоставки, разбира се, обмислими в светлината на практиката на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/. Като дължима предпоставка за възобновяване се третира процесуалното поведение на обвиняемия-дали е запознат с воденото срещу му производство, но въпреки това е демонстрирал поведение по незаинтересованост и липса на желание да участвува в него. В този смисъл решаващият изхода в процедура по възобновяване съд проследява цялата верига от действия или бездействие на обвиняемия, респективно подсъдимия, в хода на наказателното производство, както и ролята на водещите процеса държавни органи за информиране за започнато срещу му дело. Казаното по принцип, отнесено към описаните по-горе данни за провеждане на наказателното производство, чието възобновяване се иска, установява, че Д. не само е знаел за воденото срещу му дело, а и сам е участвувал известно време като субект в негова съдебна фаза. Да,вярно е,че производството се е оказало по-продължително от нужното, че действията на решаващите органи не се отличават с изключителна пълнота и прецизност. Но също така е вярно и че това не са съображения, които в конкретния случай при манифестиран отказ на лицето да продължи личното си участие в съдебното производство, напускайки страната, без да даде данни за новото си местоживеене /съдът не е бил задължен да го търси навсякъде в чужбина/, са релевантни за процедурата. Собственото на осъдения поведение стои в основата на невъзможност за уведомяване за по-нататъшното развитие на наказателния процес. Неявяването му в съдебно заседание от един момент нататък се дължи на негово недвусмислено изявено нежелание за лично участие и не представлява уважителна причина. Ето защо не са налице предпоставките по чл.423,ал.1 НПК за възобновяване на наказателното производство спрямо Д. на това основание. Основните съображения, изложени в процесното искане всъщност, са относими не толкова към претенции за незаконосъобразно проведена процедура по задочно разглеждане на делото /макар и да има такива, обсъдени по-горе и приети за неоснователни на принципна плоскост/, колкото към допускане на съществени процесуални нарушения в хода на наказателното производство, накърнили правото на защита на осъдения и на явна несправедливост на наложеното наказание с несъобразяване продължителността на делото- касационни основания по чл.348, ал.1,т.2 и 3 НПК. Иначе казано, се настоява за приложение на процедура по чл.422,ал.1,т.5 НПК в случай на невъзприемане на наличие на предпоставки за възобновяване на делото по силата на чл.423,ал.1 НПК. Представителят на ВКП намира искането в тази част за процесуално допустимо, но неоснователно. Според ВКС обаче в конкретния казус такава позиция е неиздържана по следните съображения: Няма спор, че възобновяване на едно наказателно производство може да бъде искано на посочените в чл.422,ал.1 и чл.423 НПК основания. Легитимираните лица са описани в чл.420 НПК и те са Главният прокурор, окръжният и съответният нему военен прокурор, ръководителят на специализираната прокуратура и осъденият. Две са формите, при които последният може да иска възобновяване- в случаите на чл.422,ал.1,т.5 НПК и на чл.423,ал.1 НПК. В първата хипотеза осъденият се оплаква от конкретни нарушения по актовете, а във втория- единствено от своето неучастие в наказателното производство. За да може въобще да бъде образувано производство по възобновяване по чл.423,ал.1 НПК, както е в процесния случай, се проследява дали е спазен шестмесечният срок от узнаване на влязлата в сила присъда, което обстоятелство е залегнало в закона и подлежи на установяване. При спазване на този срок, ако се констатира, че незаконосъобразно делото е било разгледано не в присъствие на осъденото лице и то не е имало познание за висящо наказателно обвинение, за да прецени дали да се защитава лично или е дезинтересирано, производството подлежи на възобновяване, отмяна на съответните постановени съдебни актове и връщане на делото в стадия,когато е започнало задочното производство /чл.425,ал.2 НПК/. Когато такова искане не е уважено, би могло да се премине в процедура по разглеждане по чл.422,ал.1,т.5 НПК от една страна при изрични подобни претенции на осъдения с надлежни съображения, а от друга-само ако възобновяването се иска в шестмесечен срок от влизане в сила на съответния акт, какъвто е срокът за тази процедура. В конкретния казус не е така, факт за което бе изписан по-горе в настоящото решение. Съгласно нормата на чл.421,ал.3 НПК, осъденият може да направи искането по чл.422,ал.1,т.5 НПК в шестмесечен срок от влизане в сила на съответния акт. За задочно осъдения срокът започва да тече от датата, на която е узнал, че присъдата е влязла в сила. Редакцията на цитирания законов текст е такава по приетия ЗИД НПК, ДВ,бр.109/08 г. Тогава е добавено второто изречение. То дава възможност за прокарване на теорията за различен срок за задочно осъдения при активиране на процедура по чл.422, ал.1,т.5 НПК, доколкото в нормата на чл.423,ал.1,изр.1 НПК срокът е упоменат изрично. Действително, прибавянето на коментираното изречение създава подобно впечатление, но не бива да бъде подхождано механично. Иде реч за изчерпателност на посочване на сроковете по всички процедури за всички възможни лица. Чл.421 НПК урежда сроковете, в които всяко легитимирано лице може да иска възобновяване. За осъдения това е процедура по чл.422,ал.1,т.5 НПК, посочена в отличие от другите основания по чл.422,ал.1. За задочно осъдения липсва цифрово посочване, тъй като процедурата за негово искане в това му качество е само такава по чл.423 НПК. Затова той може да ползва процедура по чл.422,ал.1,т.5 НПК, но когато иска активирането й в шестмесечен срок от влизане на съответния акт в сила. Тогава ще отговаря на нейните предпоставки и е без значение дали е осъден задочно или не. Ако се приеме обратната теза, означава задочно осъдените лица да бъдат поставяни в по-благоприятна позиция от присъстващите при разглеждане на делото обвиняеми, понесли всички неблагополучия и ограничения на висящ против тях процес. И това е така, тъй като при констатация на познание на задочно осъден за налично срещу му наказателно обвинение и демонстрирано нежелание да участва в процедури по тях, той ще се ползва от различен, по правило по-дълъг срок от спазвалия стриктно процесуално поведение осъден, в който да иска възобновяване на основание чл.422,ал.1,т.5 НПК. В обобщение, ако законосъобразно задочно осъдени лица са присъствали на водения срещу им процес, би могло въобще да не се стигне до никакви пороци при постановяване на съдебните актове, атакувани от тях. Именно затова законът и практиката на ЕСПЧ опазва правото на лично информирано участие на обвиняемия, което при накърняване води до задължителна отмяна на съответните актове. Казаното с пълна сила важи за В. Д., чиито оплаквания, основани на чл.422,ал.1,т.5 вр.чл.348, ал.1,т.2 и 3 НПК, в светлината на изтъкнатите доводи няма да бъдат разглеждани. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение намира,че искането за възобновяване не следва да бъде уважавано. Затова Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на Н.О.Х.Д. 262/ 01 г.по описа на РС-Генерал Тошево. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/