1 Р Е Ш Е Н И Е № 241 София, 02 август 2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и десета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря ........................... Румяна Виденова ...................................... и в присъствието на прокурора ........ Антони Лаков ............................, като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 170/2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК.Същото е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 924/09г. по описа на Районен съд- К. и отмяна на постановената по него присъда № 108 от 01.12.2009г., и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. В искането на Главния прокурор се изтъкват касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК, като се твърди, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение при приложението на материалния закон с направената преквалификация на деянието, както и процесуално такова, като не e упражнил правомощията си по чл.289, ал.1, пр.последно от НПК, с което е нарушил правата на подсъдимия и пострадалия. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП поддържа искането на Главния прокурор, по съображенията изложени в него и моли същото да бъде уважено. Адвокат В., назначена в качеството на служебен защитник, оспорва искането за възобновяване, тъй като съгласно чл.421 от НПК това може да стане само по отношение на дело, завършило с оправдателна присъда. Осъденият Ш. Ш., редовно призован за съдебното заседание пред касационната инстанция , не се явява и не изразява личното си становище по искането. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК.Постановената присъда е влязла в сила и не е била проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК. Неоснователни са възраженията на защитата за недопустимост на искането, тъй като разпоредбата на чл.421, ал.1 от НПК визира възможност да се прави искане за приложение на закон за по-тежко наказуемо престъпление, какъвто е настоящият случай. Разгледано по същество искането е неоснователно. С присъда № 108 от 01.12.2009г., постановена по нохд № 924/09г., РС-Кърджали, е признал подсъдимия Ш. Р. Ш. за виновен в това, че на 27.08.2009г. в землището на с.Скалище, общ.Кърджали, при превишаване пределите на неизбежната отбрана, причинил на Б. Ю. О., средна телесна повреда, изразяваща се в контузии на мозъка, довели до разстройство на съзнанието, временно опасно за живота и счупване на лявата лакетна кост, довела до трайно затруднение движението на лявата ръка за срок от два месеца, поради което и на основание чл.132, ал.2, вр. ал.1, т.2, вр. чл.55, ал.1, т.2 б.”Б” от НК му е наложил наказание „пробация”, включващо следните пробационни мерки:”задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от осем месеца , с периодичност на срещите два пъти седмично и “задължителни срещи с пробационен служител” за срок от осем месеца, като го е оправдал по първоначално повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК. На първо място, Г. прокурор в искането си поддържа касационно основание за неправилно приложение на материалния закон, позовавайки се на първоначални действия по нападение от страна на подсъдимия. В практиката и доктрината няма спор, че когато “отбраняващият се” съзнателно провокира с активни действия нападение не може да отговаря за неизбежна отбрана, респективно превишаване на нейните предели, а следва да носи наказателна отговорност на общо основание. Именно с такива действие се обосновава искането, като се твърди, че е налице нападение от страна на подсъдимия, изразяващо се в посегателство върху имота на пострадалия. Неизбежната отбрана е допустима срещу посегателства не само върху личността, но и спрямо „правата на отбраняващия се”, т.е. и спрямо имуществените му права, но при липсата на причинени вреди институтът на неизбежната отбрана няма приложение-Решение № 889/2006г. на ВКС, І н.о. Независимо от положените от решаващия съд усилия по делото не се доказват причините, поради които животните на подсъдимия са влезли в нивата на св.О., дали това е станало самоволно, поради наличие единствено на ограда от тел, която според свидетелите е преодолима или е резултат от целенасочени действия на подс.Шевкед. Също така, не се установява да са причинени каквито и да било вреди в процесния имот. Пострадалият Б. О., който е бил в нивата, е извиквал на подсъдимия да изведе овцете, като веднага е предприел и активни действия, хвърляйки камъни по животните.Подсъдимият от своя страна е влязъл в имота, за да изведе животните, което е било възприето от св.Сезгин Апти.Срещайки се, пострадалият съборил подсъдимия на земята и започнал да му нанася удари, в каквото първоначално разположение двамата са били възприети от разпитаната по делото свидетелка, очевидец-Фахизе Али.Освен това, последната и съпругът й възприели последвалите действия, при които вече пострадалият е бил на терена и подсъдимият му е нанасял удари с дървена тояга. При така установеното развитие на инцидента, не може да се приеме, че подсъдимият сам е провокирал действията по неизбежна отбрана срещу себе си. Искането е неоснователно и във втората му част, касателно допуснато процесуално нарушение във връзка с неупражняване от страна на съда на правомощията му по чл.289, ал.1 от НПК да прекрати наказателното производство, а по дело от общ характер е постановил присъда за престъпление от частен характер.Твърди, се, че с тези си действия съдът е лишил неконституирания в процесуално качество пострадал от правото на жалба по чл.75, ал.1 от НПК, против такова прекратяване.Невярно е твърдението, че в производство от общ характер не може да се постанови присъда за престъпление от частен характер. Законодателят е визирал такава процесуална възможност, но при наличието на определени законови предпоставки, свързани с изменение на обвинението. В случая разпоредбата на чл.289, ал.1, пр.последно от НПК, препращаща към тази на чл.24, ал.4 от НПК, не би могла да намери приложение, тъй като е относима към съвсем различна хипотеза, свързана с прекратяване на наказателно производство, което е образувано по тъжба, какъвто не е настоящият казус.Също така, разпоредбата на чл.75, ал.1 от НПК, визира права на пострадалия в досъдебното производство. В съдебната фаза на процеса, актовете, които подлежат на обжалване могат да бъдат атакувани само от страните , сред които не е пострадалият.Нормата на чл.253 от НПК изрично сочи, кои са страните в съдебното производство и сред тях не е пострадалият. Не може да се приеме за основателно и твърдението за нарушени права на подсъдимия, тъй като същият не се е възползвал, но е имал правото да обжалва първоинстанционната присъда пред ОС-Кърджали. Водим от горното, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главния прокурор за възобновяване на нохд № 924/09г. по описа на РС-Кърджали. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: