7 Р Е Ш Е Н И Е № 414 София, 17 ноември 2011година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на 26 септември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при участието на секретаря:Даниела Околийска и в присъствието на прокурора:Атанас Гебрев изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №1874 по описа за 2011 година Срещу решение по внохд.№329/2010 г. на Апелативен съд гр. Пловдив са подадени касационни жалби от подсъдимите П. Й. С.,М. Б. С. и Т. С. К. В съдебно заседание жалбите се поддържат лично от подсъдимите и защита,с ангажирани всички касационни основания. Частния обвинител и повереникът не са взели становище по жалбите. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановеното решение законосъобразно и при спазване на процесуалните правила,а жалбите на подсъдимите изцяло неоснователни. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 21.04.2011 г. постановено по внохд.№329/2010 г. на Апелативен съд гр. Пловдив е потвърдена присъда по нохд.№748/2009 г. на Окръжен съд гр.Ст.Загора. С посочената присъда подсъдимите са признати за виновни на 6/7 февруари 2009 г. в [населено място] и в [населено място],под.П. С. при условията на опасен рецидив,тримата в съучастие като съизвършители отнели чужди движими вещи от владението на Г. Ж. и К. П. ,с намерение противозаконно да ги присвоят,като употребили за това сила и заплашване спрямо П.,грабежът е в особено големи размери на обща стойност 1 876 411,13лв. и са били въоръжени с автомат,поради което и на основание чл.199 ал.2 т.3 вр. с ал.1т.4 НК вр. с чл.198 ал.1НК вр. с чл.20 ал.2 НК вр. чл.29 ал.1б. а НК и чл.54 НК за под.П. С. е осъден на доживотен затвор.На основание чл.199 ал.2 т.3 НК вр. с чл.198 ал.1 НК вр. с чл.20 ал.2 НК и чл.54 НК подсъдимия М. Б. С. е осъден на лишаване от свобода за срок от шестнадесет години и шест месеца.На основание чл.199 ал.2 т.3 НК вр. с чл.198 ал.1 НК вр. с чл.20 ал.2 НК и чл.54 НК подсъдимия Т. С. К е осъден на лишаване от свобода за срок от осемнадесет години и шест месеца. С присъдата подсъдимия П. С. за виновен и в това, че по същото време и на същото място е извършил престъпление по чл.339 ал.1 НК, за което и при условията на чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от шест години.На основание чл.23 ал.1 НК е определено едно общо най-тежко наказание –доживотен затвор,което да се изтърпи при първоначален специален режим в затвор. Подсъдимите К и С. същото са признати за виновни да са извършили престъпление по чл.339 ал.1 НК, за което на К наказанието е три години и шест месеца ,а за подсъдимия С. – две години и шест месеца.На основание чл.23 НК на подсъдимия К най-тежкото наказание е лишаване от свобода за срок от осемнадесет години и шест месеца,а за подсъдимия С. шестнадесет години и шест месеца. ПО ЖАЛБИТЕ на под.П. С.,М. С. и Т. К : Оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения, в голямата си част са за пропуски на досъдебното производство : -основанието послужило за привличане като обвиняеми на под. П. С. и М. С. на 27.02.2009 г. и извършените процесуално следствени действия на 26.02.2009 били в нарушение на процесуалните правила,тъй като в случай на неотложност е следвало протокола за претърсване и изземване в парк “Б.” да бъде одобрен от съдия,което не е сторено. -в нарушение на процесуалните правила като свидетели били допуснати полицейските служители К. Я.,Н. Н. и В. Д.,които извършвали действия по разследването -игнорирани доказателствени материали установяващи телесните увреди по под.М. С. -съществени процесуални нарушения при оценка на самопризнанието на подсъдимия М. С.,на които преди всичко се позовавали инстанционните съдилища,като не били взети предвид собствените му интереси,при условие че самопризнанието е направено по вътрешни подбуди и без насилие -по отношение на под.К тези обяснение на под.С. били оговор,доказателствено средство с недостатъчна сила,което следва да се подкрепи от други доказателства -липсвал отговор на доводи във въззивните жалби,главно за нарушения в досъдебното производство,по отношение на процесуално следствените действия с под.М. С. и липсата на установени от дознателя увреждания по св.П.,както и най вече по авторството на извършените деяния. Доводите са неоснователни. На първо място същите оплаквания са правени и пред двете инстанционни съдилища и след като подробно са обсъдени правилно са оставени без последици. Атакувания протокол на л.136 том 1 от досъдебното производство е такъв за оглед ,а не за претърсване и изземване изготвен е в съответствие с разпоредбите на чл.155 НПК и следващите ,където не се предвижда одобрение на съдия,с изключение на случаите оглед на труп и освидетелстване на живо лице. Несъстоятелно е оплакването за “допускането” на свидетелите Я.,Н. и Д.-полицейски служители ,които “извършвали действия по разследване”.Данните по делото сочат,че тримата са били ангажирани с разкриване на престъплението и показанията им сочат лични възприятия,а не данни събрани при процесуално следствени действия,а и съда ги е ценил като косвени доказателства отразяващи чужди възприятия /тези на под.М. С. / за факти от значение. Не вярно е и твърдението ,че не са взети предвид “телесните увреди “ по под.М. С. и не са съпоставени обясненията му пред съдия с останалите доказателства по делото.И двете инстанционни съдилища са отделили особено внимание на отречените обяснения на под.С..Правилно и въззивния съд е приел,че следва да се кредитират обясненията му дадени пред съдия на досъдебното производство приобщени по реда на чл.279 ал.1т.3 и 4 НПК,а не тези дадени в хода на съдебното следствие.Зад този извод стои подробен и задълбочен анализ на самите обяснения съпоставени с всички доказателства по делото в това число,показанията на св.П.,показанията на полицейските служители,техническите експертизи,анализа на ползваните мобилни телефони и СИМ карти/виж л.37 и сл. от мотивите на решението /. Няма как да бъде споделена и тезата ,че по отношение на под.К осъждането е на база оговор/обясненията на под.С./,който не е подкрепен от други доказателства.Както бе посочено по горе обясненията на под.С. се подкрепят от показанията на пострадалите св.П. и П.,от показанията на св.Я.,Д. и Н.,от протоколите за оглед в парк “Б.” и къщата на св.П.,от намерените и иззети пари и златни накити,както и на останалите писменни и гласни доказателства и доказателствени средства. Неоснователни са и оплакванията за липса на отговор от въззивния съд на направени пред него възражения.Съобразно задължението по чл.339 ал.2 НПК подробно са обсъдени всички доводи на защитата,като са посочени и основанията поради които не се възприемат.Удовлетворени са и всички относими искания по доказателствата,дори и за установяване на обстоятелства извън предмета на доказване- графологична експертиза на подписа на поемно лице и установяване състоянието на слуха на св.П. /експертиза на л.428 от въззивното съдебно следствие с приложена тонална аудиометрия /. По възраженията на подсъдимите изключително подробно и в детайли са обсъдени показанията на пострадалите .Изяснени са не само характера и вида на увредите по тях но и степента на годност като свидетели,включително психичното и психологично състояние както към момента на извършеното деяние,така и към момента на депозиране на показанията. Отново във връзка за възражения на подсъдимите е и сравнителния анализ на трафични данни,предоставени от мобилните оператори установяващ поддържана на 7.02.2009 г. открита мобилна връзка между подсъдимите,чрез мобилния телефон на св.П.,по време на вземане на парите и бижутата от офиса на “Пещострой”гр.Стара Загора /виж л.25 до 31 от същите мотиви /. Посоченото по горе ,макар и неизчерпателно дава основание на извода ,че всички възражения на подсъдимите по доказателствената дейност на съда,дори и очевидно неотносимите са обсъдени и получили отговор /виж л.41 до 56 от мотивите / и преповтарянето им и ненужно. Атакуваното решение не страда от приписваните му пропуски по събиране и оценка на доказателствата.Напротив инстанционните съдилища са събрали по предвидения в НПК процесуален ред необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства,подробно и детайлно са ги обсъдили,като са посочили кои обстоятелства от предмета на доказване приемат за установени и на коя доказателствена основа.Посочили са и на кои доказателствени средства не следва да се даде вяра и защо. При правилно и безпротиворечиво установени факти, инстанционните съдилища са направили законосъобразен извод относно авторството на всеки един от подсъдимите в извършените деяния на 6 /7.02.2009 г. в [населено място] и [населено място],личното му участие,водещата роля на под.С.,както и на всички квалифициращи деянията обстоятелства,т.е. при правилно установените факти и закона е приложен правилно. Неоснователни са и оплакванията за явна несправедливост на наложените наказания. При определяне вида и размера на наказанието на под.П. С. са съобразени изключително високата степен на обществена опасност на дееца,обстоятелството че деянията са извършено само шест месеца след изтичане на срока на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказание лишаване от свобода,водещата му роля при замисляне и осъществяване на престъплението грабеж,асоциалното поведение.Съобразена е и изключително високата степен на обществена опасност на деянията извършени от него.Законосъобразно е прието ,че целите на наказанието могат да бъдат постигнати с наказание доживотен затвор за престъплението по чл.199 ал.2 НК и лишаване от свобода за срок от шест години за престъплението по чл.339 НК. За подсъдимия М. Б. С. : са съобразени всички обстоятелства от значение-чистото му съдебно минало,това че реално е съдействал за разкриване на обективната истина по делото и за възстановяване на щетите,както и младата му възраст.Наказанието е определено при значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства за престъплението по чл.199 ал.2 НК в размер на шестнадесет години и шест месеца и за престъплението по чл.339 ал.1 НК в размер на две години и шест месеца. За подсъдимия Т. С. К –наказанието е определено при лек превес на отегчаващите вината обстоятелства,отчетен е личния му принос,не добрите характеристични данни за него и чистото му съдебно минало.Наказанието за престъплението по чл.199 ал.2 НК е в размер на осемнадесет години и шест месеца ,а за престъплението по чл.339 ал.1 НК в размер на три години и шест месеца. Определените по чл.23 НК наказания за всеки от подсъдимите са достатъчни и справедливи,съобразени с личната обществена опасност на подсъдимите, както и с обществената опасност на извършеното.Съобразена е и конкретиката на извършения квалифициран въоръжен грабеж ,сочеща на интензивност на приложената сила,продължителност на въздействието върху пострадалите св.П.,както и на очевидна липса на осъзнаване на тежестта на извършеното. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение законосъобразни,при спазване на процесуалните правила и определените наказания справедливи,а подадените жалби от подсъдимите изцяло неоснователни. Ето защо и на основание чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение по внохд.№329/2010 г. на Апелативен съд гр. Пловдив,с което е потвърдена присъда по нохд.№748/2009 г. на Окръжен съд гр. Стара Загора. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :