Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е                                                                             №  314                                               София    17.05.2010г.                                                  В ИМЕТО НА НАРОДА                                                                         Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на тринадесети април  през две хиляди и десета година в състав :   ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА                                  ЧЛЕНОВЕ:    МАРИЯ ИВАНОВА          ИЛИЯНА ПАПАЗОВА   при участието на секретаря Анжела Богданова в присъствието на прокурора, като изслуша докладваното от съдия Папазова  гр.д.№ 638 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :             Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от Д. Н. Д. от гр. В., ч. процесуалния си представител-адвокат Г. против въззивно решение от 21.07.2008г.по в.гр.д. № 4* по описа за 2004г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 15.03.2004г. по гр.д. № 823/2002г.на Районен съд София,67 състав в обжалваните отхвърлителни части. Искането е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на спора по същество с уважаване на претенциите. Претендира направените по делото разноски. С определение № 565 от 4.06.2009г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК във връзка с поставения въпрос - за дължимостта на дневни командировъчни пари на шофьор,извършващ международни превози. В съдебно заседание страните не се явяват,не се представляват и не вземат становище. Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното: Независимо,че в касационната жалба са развити доводи само във връзка с иска по чл.215 от КТ,тъй като в нея е посочено,че е подадена срещу постановеното от СГС решение,настоящият съдебен състав приема, че предмет на обжалване е целия въззивен акт. С него СГС е оставил в сила решение на районния съд,с което са отхвърлени следните обективно съединени искове: с правно основание чл.215 от КТ за сумата от 8 968лв., представляваща дължима суми за командировъчни пари от извършени задгранични превози за периода 21.08.2000г.-9.10.2001г., ведно със обезщетение за забава в размер на 1 090лв., ,по чл.245 ал.2 от КТ за сумата от 90лв., представляваща обезщетение за забава върху дължимото трудово възнаграждение от 1000лв., по чл.128 от КТ за сумата от 1 400лв., представляваща неправомерно извършени удръжки от трудовото възнаграждение на ищеца и по чл.245 ал.2 от КТ за сумата от 120 лв.,представляваща обезщетение за забава. От така предявените четири иска-два са недопустими на основание чл.280 ал.2 от ГПК,тъй като са с цена на иска до 1000лв. На това основание по отношение на претенциите – с правно основание чл.245 ал.2 от КТ за сумите от 90лв. и от 120 лв.,представляващи обезщетение за забава върху вземанията за дължимо и за неправомерно удържано трудово възнаграждение - касационното производство следва да бъде прекратено като недопустимо. Касационната жалба в останалата част – относно претенцията с правно основание чл.215 от КТ и тази по чл.128 от КТ е допустима и следва да бъде разгледа по същество. За да постанови решението си-в тази част,въззивният съд е приел,че жалбоподателят в качеството си на шофьор,извършващ възложените му от работодателя международни превози,е имал място на работа в превозните средства на дружеството,като постоянната му работа е извършвана при и по време на пътуването в страната и чужбина,поради което същия попада в категорията на чл.6 ал.1 т.1 от Наредбата за командировките в страната. За иска по чл.128 от КТ е приел,че е недоказан,първо защото не е установено извършването на удръжки и второ,защото настоящата хипотеза не попада сред изброяването по чл.272 от КТ. Съгласно чл.290 ал.2 от ГПК-касационният съд се проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. В случая посоченото е неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Тезата на касатора е,че в случая не намира приложение Наредбата за командировките в страната,а Наредбата за служебните командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози на товари и пътници. Настоящият съдебен състав споделя тезата на касатора. Отговорът на поставения въпрос във връзка, с който е допуснато касационно обжалване вече е даден с постановено по реда на чл.290 от ГПК решение по гр.д. № 3* по описа за 2008г.на І г.о.на Върховен касационен съд. Неправилна е съдебната практика, според която командировъчни пари не се дължат,защото пътуването със и в превозно средство е място на работа на шофьорите. Тази практика не се споделя от настоящия състав,защото не съответства на съдържанието на понятието „командировка”,като изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя извън мястото на постоянната му работа и не на определеното му работно място. В случая приложима е не Наредбата за командировките в страната,а Наредбата за служебните командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози на товари и пътници,наричана по-долу Наредбата. Съгласно параграф 1 от Заключителните й разпоредби- тя се прилага за всички стопански организации,които имат собствени автомобили и автобуси и извършват международни превози, каквато е и ответната- „Бултранс”ООД. Съответно- дължими са и следва да бъдат изплатени дневни командировъчни пари на шофьор,извършващ международни превози и то в размер,не по-малък от определения в Наредбата. Като е приел обратното –въззивният съд е постановил неправилен акт,който следва да бъде отменен,а спорът решен по същество –на основание чл.293 ал.2 ,във вр.с ал.3 от ГПК,пред вид това,че не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия. В случая е безспорно установено,че ищецът/сега касатор/ е работел през исковия период като шофьор в транспортна фирма за извършване на международни превози- „Бултранс”О. ,като е извършил за периода октомври 2000г.-септември 2001г.общо десет курса в чужбина,за което са издадени десет броя командировъчни заповеди. За тази си дейност той е следвало да получи съгласно чл.8 от Наредбата командировъчни пари в размер на 35 щатски долара на ден- за единична езда и по 27.50 щатски долара на ден-при двойна езда. В случая –пред вид факта,че във всички представени документи е посочено само името на ищеца,а и ответникът не е направил възражение,че курсовете са извършвани съвместно с друг шофьор, съдът приема,че е извършвана единична езда. Определеният от заключението на приетата по делото експертиза размер на дължимата сума – за осъществените от ищеца международни превози за процесния период възлиза на 10 945.26лв./като изчислението е правено по курса на долара към датата на издаване на командировъчните заповеди./От така определената сума следва да се приспаднат 3 657лв.,за които вещото лице е дало заключение,че не са били своевременно отчетени от ищеца на ответника и са останали дължими. Следователно –исковата претенция се явява основателна за сумата от 6 288лв. В останалата част до 8 968лв.следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Следва да бъде отхвърлена като недоказана и претенцията за обезщетение за забава в размер на 1 090лв. Ищецът не е ангажирал доказателства,установяващи начина на изчисление на така претендираната сума. Недоказана е и претенцията по чл.128 от КТ за сумата от 1 400лв., претендирана като неправомерно извършени удръжки от трудовото възнаграждение на ищеца. В тази част решението на въззвния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила,тъй като развитата от касатора теза,че това са пари,които са му били откраднати в чужбина и удържани от работодателя от трудовото му възнаграждение, по никакъв начин не беше установена. Обратно – вещото лице,след справка в счетоводството на дружеството дава заключение,че няма документи,въз основа на които да се направи извод за подобна удръжка. С оглед на горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение   Р Е Ш И :     ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима подадената от Д. Н. Д. от гр. В. ул.”Княз Борис І”№1 ап.4 касационна жалба против въззивно решение от 21.07.2008г.по в.гр.д. № 4* по описа за 2004г. на Софийски градски съд в ЧАСТТА,касаеща претенциите – с правно основание чл.245 ал.2 от КТ за сумите от 90лв. и от 120лв., представляващи обезщетение за забава върху вземанията за дължимо и за неправомерно удържано трудово възнаграждение и ПРЕКРАТЯВА в тази част производството по делото. ОТМЕНЯ въззивно решение от 21.07.2008г.по в.гр.д. № 4* по описа за 2004г. на Софийски градски съд в ЧАСТТА,касаеща предявения иск по чл.215 от КТ за сумата от 8 968лв. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ ОСЪЖДА „Бултранс”О. гр. С. със саделище и а. на управление:гр. София кв.”Надежда”бл.106 вх.”В”ет.1 ап.1,представлявано от управителя П. да заплати на Д. Н. Д. от гр. В. ул.”Княз Борис І”№1 ап.4 сумата от 6 288лв./шест хиляди двеста осемдесет и осем/лева,представлява стойността на неизплатени дневни командировъчни пари за извършени от него международни превози за периода октомври 2000г.-септември 2001г.,като ОТХЪВРЛЯ иска като неоснователен и недоказан в останалата му част до 8 968лв.,както и за претенцията за обезщетение за забава в размер на 1 090лв. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 21.07.2008г.по в.гр.д. № 4* по описа за 2004г. на Софийски градски съд в останалата обжалвана част досежно претенцията по чл.128 от КТ за сумата от 1 400лв., неправомерно извършени удръжки от трудовото възнаграждение на ищеца. РЕШЕНИЕТО е окончателно,освен в частта,в която е прекратено производството,в която подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ:1.     2.