Р Е Ш Е Н И Е № 238 гр. София, 20 юли 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на единадесети юни, две хиляди и петнадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев Мая Цонева при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора Кирил Иванов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №690 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по искане на защитника на осъдения Н. А. Н. (озаглавено молба) и искане от самия осъден (озаглавено жалба) за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по ВНОХД 337/2014 г. по описа на Окръжен съд- гр. Разград. С присъда №410, постановена на 24.09.2014 г. по НОХД №588/2014 г. по описа на Районен съд- гр. Разград осъденият Н. е признат за виновен в това, че на 28.08.2014 г. в [населено място] е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на Р. Ш. А.- лице, навършило 14 годишна възраст, като деянието е извършено чрез употреба на сила, като на основание чл.150, ал.1 НК и чл.54, НК му е наложено наказание две години и шест месеца „лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим. С присъдата Н. е осъден да заплати и разноски по водене на делото в размер на 250 лева. С решение №85 от 01.12.2014 г., постановено по ВНОХД 337/2014 г. по описа на Окръжен съд- гр. Разград е изцяло потвърдена първоинстанционната присъда. В исканията се поддържа, че са налице основанията на чл.422, ал.1, т.5 НПК, във вр. с чл.348, ал.1, т. 2 и т.3 НПК за възобновяване на приключилото наказателно производство. Твърди се, че съдебните състави са постановили неправилно осъдителни съдебни актове, тъй като единственото доказателство, което подкрепя обвинителната теза са показанията на свидетелката А.. Поддържа се, че тя е била в лоши отношения с Н. и това е причината да го уличи в извършването на престъпление. Оспорват се и изводите на решаващите съдилища по отношение на възприетото заключение на съдебно- психиатричната експертиза, като се поддържа, че осъденият е бил под сериозно въздействие на алкохол и няма спорен за случилото се. Твърди се, че при това обстоятелство неправилно е преценено, че той се е намирал в състояние на леко алкохолно опиване, а съдилищата е трябвало да назначат трайна съдебно- психиатрична експертиза, която обективно да прецени, дало Н. е имал възможност да преценява вярно обстоятелствата и да ръководи постъпките си. Прави се оплакване и за явна несправедливост на наложеното наказание, като се твърди, че личността на осъдения не е с висока степен на обществена опасност и обществената опасност на извършеното инкриминираното деяние не е висока, което е и основание наказанието да бъде определено при приложението на разпоредбата на чл.55 НК. При условията на алтернативност се предлага да бъде възобновено приключилото наказателното производство, да бъде отменен въззивния съдебен акт и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или да бъде намалено наложеното на Н. наказание, след което да бъде приложена разпоредбата на чл.88а НК и изпълнението на наказанието да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 НК В хода на касационното производство защитникът на осъдения поддържа съображенията, отразени в исканията. Твърди, че решаващите съдилища са допуснали съществени нарушения на процесуални правила при оценката на доказателствения материал, а и неправилно са приложили материалния закон, като са приели, че осъденият е довършил престъплението по чл.150, ал.1 НК, а не са ангажирали отговорността му за опит за извършване на същото престъпление. Предлага, при преценка на основателността на исканията, да бъде отчетено и психическото състояние на Н. и конкретно това, че той е бил употребил алкохол и няма спомен за случилото се. На тези основания моли наказателното производство да бъде възобновено, да бъде отменен въззивния съдебен акт, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от Окръжен съд- гр. Разград. Алтернативно предлага да бъде изменена първоинстанционната присъда и бъде намалено наложеното наказание. Представителят на държавното обвинение поддържа, че липсват основанията за приложение на разпоредбата на чл.422, ал.1, т.5 НПК, като Н. правилно е признат за виновен в извършване на престъплението- предмет на приключилото производство и наложеното му наказание не е явно несправедливо. Моли да бъде отчетено и това, че наказанието е твърде снизходително и неговия размер е между предвидения минимален и среден размер на наказанието „лишаване от свобода“ за конкретното престъпление. Осъденият Н. моли да му бъде намалено наказанието. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: По допустимостта на исканията: Депозираните искания за възобновяване на приключилото наказателно производство са подадени в срока по чл.421, ал.1 НПК. С тях се атакува съдебен акт, който не е проверен по касационен ред. Ето защо исканията трябва да бъдат разгледани. По основателността на исканията: Разгледано по същество исканията за възобновяване са неоснователни. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Единствените конкретни оплаквания, отразени в исканията, относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, са тези за допуснато нарушение на процесуални правила, свързани с анализа на доказателствените материали и конкретно приетото от предходните съдебни състави, че осъденият Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.150, ал.1 НК. Касационната инстанция, след като провери постановените първоинстанционен и въззивен съдебни актове прецени, че решаващите съдилища са направили пълен и верен анализ на доказателствените материали. Правилно са били ценени показанията на свидетелите А., М., В. и И.. Всеки един от тези свидетели е дал информация за възприетото от него, като показанията им не само не си противоречат, а и се допълват. Не може да бъде възприета тезата на защитата, че постановените осъдителни съдебни актове почиват единствено на показанията на свидетелката А., тъй като обстоятелството, че тя е пострадала от инкриминираното деяние и конкретно от действията на подсъдимия се установява и от показанията на останалите свидетели (М., която е възприела виковете й и В. и И., които непосредствено след произшествието са били в дома на А. и тя им е разказала за действията на осъдения). Правилно решаващите съдилища са ценили тези доказателствени източници, а не са кредитирали изцяло обясненията на Н., тъй като същите се опровергават не само от посочените свидетелските показания, а и от други доказателствени източници, в това число приетите по делото експертизи. Касационният съд не възприе и оплакването, че решаващите съдилища неправилно са преценили, че състава на престъплението е осъществен от субективна страна. Вярно те са приели, че осъденият е употребил алкохол преди случилото се и към момента на извършване на престъплението се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опиване- лека степен. Правилно са приели, че той е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи действията си, като законосъобразно са отчели събраните гласни доказателства и конкретно информацията, че той по време на нападението е предприел действия, насочени към лишаване на пострадалата от възможност да се движи и вика, а след него е заявил, че няма страх от случилото се. Правилно решаващите съдилища са преценили, че заключението на приетата съдебно- психиатрична експертиза следва да бъде ценено и липсва необходимост от назначаването на повторна такава, тъй като обясненията на Н., че не си спомня случилото се опровергават от другите доказателствени източници и в тази им част представляват защитна версия. Единствено и само с оглед пълнота на изложението трябва да бъде посочено и това, че дори осъденият да не е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, то това негово състояние без съмнение е било причинено от употребен от него алкохол. В случая той сам съзнателно се е поставил в това състояние и това обстоятелство не може да бъде основание Н. да бъде оневинен. Предвид изложеното, касационният съд прецени, че в хода на приключилото наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които да налагат отмяна на постановените съдебни актове. По оплакването за неправилно приложение на материалния закон: Касационният съд не може да сподели тезата на защитата, че неправилно Н. е признат за виновен в извършване на довършено престъпление по чл.150, ал.1 НК, а не е ангажирана наказателната му отговорност за извършване на опит към това престъпление. Престъплението по чл.150, ал.1 НК е формално по своя характер, което е и основание да се приеме, че от юридическа гледна точка опит за извършването му не може да бъде направен. Ето защо предложената от защитата правна квалификация на инкриминираното деяние е принципно невъзможна. Предвид изложеното, съдът прецени, че като са квалифицирани инкриминираното деяние, осъществено от осъдения, като престъпление по чл.150, ал.1 НК решаващите съдилища са приложили правилно материалния закон. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание: Касационният съдебен състав прецени, че правилно като отегчаващи отговорността обстоятелства са отчетени обремененото съдебно минало на Н., възрастта на пострадалата и родствената й връзка с жената, с която осъдения съжителства. Независимо, че не са отразени по изричен начин, като смекчаващи отговорността обстоятелства е следвало да бъдат ценени сравнително невисоката степен на упражнената сила по отношение на пострадалата и по- ниската обществена опасност на конкретните действия на осъдения, в сравнение с други престъпления с идентична правна квалификация. При тези смекчаващи и отегчаващи отговорността на Н. обстоятелства правилно наказанието му е било определено към минималния размер, предвиден в санкционната част на нормата на чл.150, ал.1 НК и е преценено, че същото трябва да бъде ефективно изтърпяно, тъй като не са налице предпоставките за приложението на чл.66, ал.1 НК. Касационният съд приема, че в конкретния случай правилно наказанието е определено по реда на чл.54 НК, а не по реда на чл.55, ал.1, т.1 НК, тъй като по делото липсват многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на осъдения обстоятелства и предвиденото минимално наказание не е несъразмерно тежко. Напротив същото е адекватно на тежестта на конкретното престъпление, съобразено е с обществената му опасност и тази но осъдения Н. и е в размер, гарантиращ постигане на целите на специалната и генералната превенция. Ето защо наказанието на осъдения не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 НК и то не следва да бъде редуцирано. Така мотивиран, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на осъдения Н. А. Н. и неговия защитник за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по ВНОХД 337/2014 г. по описа на Окръжен съд- гр. Разград. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.