Р Е Ш Е Н И Е № 578 гр. София, 10 март 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на шестнадесети декември двехиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Биляна Чочева при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 2003/2013 год. Производството по чл. 346 т.1 от НПК е образувано по подадени в срок касационен протест на М. Б.- Прокурор при Пловдивската апелативна прокуртура и касационни жалби на частните обвинители М. Л. И. и Н. А. С. и на подсъдимите Д. А. Л. и М. А. И. против присъда № 150 от 9.07.2013 год. постановена по ВНОХ дело № 486/2012 год. на Пловдивския апелативен съд. Протестът касае частта от присъдата, с която е потвърдена оправдателната присъда по отношение обвинението на подсъдимия В. В. Г.. Бланкетно се твърди, че в тази част въззивната присъда е постановена при допуснати нарушения по чл. 348 ал.1т.1 и 2 от НПК и се иска да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. В допълнението към него се излагат съображения, че в качеството си на дежурен лекар в “Спешно приемно отделение” подсъдимият Г. е изпълнил задълженията си в непълен обем, недостатъчно задълбочено и професионално, като не е назначил консултации с педиатър и инфекционист, не е предал пациента на следващия дежурен лекар и като го е оставил без адекватно лечение е допринесъл за влошаването на здравословното състояние на детето, довело до смъртта му. В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. По жалбата на частните обвинители изразява становище, че е основателна само по отношение оправдаването на подсъдимия Г. и е неоснователна в частта, с която се иска увеличаване по размер на наказанията на подсъдимите Д. Л. и М. И.. По жалбите на подсъдимите изразява становище като неоснователни да бъдат оставени без уважение. В жалбата и в съдебно заседание от частните обвинители М. И. и Н. С. се поддържат всички касационни основания, като се излагат съображения за неправилно приложение на материалния закон в частта, с която е потвърдено оправдаването на подсъдимия В. Г. и на подсъдимата Д. Л. за датата 18.09.2009 год. и за явна несправедливост на наказанието на осъдените подсъдими. По същество се иска присъдата в оправдателната част на бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав, а в осъдителната част да бъде изменена, като наказанията на осъдените подсъдими бъдат увеличени по размер. В съдебно заседание изразяват становище жалбите на подсъдимите да бъдат оставени без уважение В жалбата, в допълнението към нея направено по реда на чл. 351 ал.3 от НПК и в съдебно заседание от подсъдимата Д. Л. се поддържат всички касационни основания по чл. 348 от НПК, като се излагат съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при събирането и оценката на доказателствата, довели до ограничаване на правата й с отмяна на оправдателната присъда и осъждането й, за неправилно приложение на материалния закон с осъждането й при липса на причинна връзка между нейното поведение и смъртта на детето и за явна несправедливост на наказанието в частта, с която е наложено наказанието по чл. 37 т.7 от НК. В условията на алтернативност се иска въззивната присъда да бъде отменена изцяло и да бъде оправдана или да бъде изменена като бъде отменено наложеното наказание по чл. 37 т.7 от НК. По жалбата на частните обвинители изразява становище да бъде оставена без уважение. В жалбата, в допълненията към нея, изготвени по реда на чл. 351 ал.3 от НПК от защитниците на подсъдимата М. И. и в съдебно заседание се поддържат всички касационни основания по чл. 348 от НПК, като се излагат съображения за неправилно приложение на материалния закон с осъждането й за деяние, което не съставлява престъпление и за нарушения на правилата при събиране и оценка на доказателствата. По същество се иска новата присъда на въззивната инстанция да бъде отменена и да бъде оправдана. По жалбата на частните обвинители изразява становище да бъде оставена без уважение. Подсъдимият В. Г. лично и чрез защитника си изразява становище за неоснователност на протеста и жалбата на частните обвинители. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 от НПК изцяло провери правилността на протестираната и обжалвана въззивна присъда, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 15 от 4.10.2012 год. постановена по Н. дело № 16/2011 год. Смолянският окръжен съд е признал подсъдимата Д. А. Л. за невинна в това, че за времето от 9.47 часа на 18.09.2009 год. до 3.35часа на 20.09-2009 год. в гр. См. чрез бездействие, поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, за която се изискват специални знания по силата на нормативен акт и представляваща източник на повишена опасност – общопрактикуващ лекар по непредпазливост да е причинила смъртта на Н. Н. С. на 4 год., поради което я е оправдал по предявеното обвинение по чл. 123 ал.1 пр.2 от НК. Признал е подсъдимия В. В. Г. за невинен в това за времето 7.20 – 8.00часа на 19.09.2009 год. в гр. См. като дежурен лекар ординатор в “Спешно приемно отделение” при МБАЛ “Д-р Б. Ш.” поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност представляваща източник на повишена опасност, като дежурен лекар да е причинил по непредпазливост смъртта на Н. Н. С. от гр. См., поради което го е оправдал по предявеното обвинение по чл. 123 ал.1 пр.2 от НК. Признал е и подсъдимата М. А. И. за невинна в това за времето 3.35- 6.30 часа на 20.09.2009 год. в гр. См., като дежурен лекар в “Спешно приемно отделение” при МБАЛ “Д-р Б. Ш.” поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност- лекар ординатор, за която се изискват специални знания по силата на нормативен акт, представляваща изтичник на повишена опасност да е причинила по непредпазливост смъртта на Н. Н. С. от гр.См., поради което я е оправдал по предявеното обвинение по чл. 123 ал.1пр.2 от НК. С присъда № 150 он 9.07.2013 год. постановена по ВНОХ дело № 486/2012 год. Пловдивският апелативен съд е отменил присъдата в частта по оправдаването на подсъдимите Д. Л. и М. И. и вместо нея е постановил нова присъда с която е признал 1. Подсъдимата Д. Л. за виновна в това, че за времето от 20.24 часа на 18.09.2009 год. до 3.35 часа на 20.09.2009 год. чрез бездействие, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, за която се изискват специални знания, представляваща източник на повишена опасност – общопрактикуващ лекар, съгласно договор между НЗОК и ЕТ”Д.-61- д-р Д. Л.- амбулатория за първична медицинска помощ- индивидуална практика”, като е нарушила разпоредбите на чл. 46 ал.2 и ал.3 от Закона за здравно осигуряване, чл. 81 ал.2 т.1 от Закона за здравето, чл. 116 ал.1т.1 и 2 във вр. с чл. 112 ал.5 т.10, чл. 119 ал.1т.1 и 2 и чл. 120 ал.1 от Националния рамков договор между НЗОК и БЛС и С. от 2006 год., чл. 15 ал.1т.1 и 2 във вр. с чл. 7 т.3, чл. 18 ал.1т.1 и 2 и чл. 20 ал.1 от сключения от нея договор с НЗОК причинила по непредпазливост смъртта на Н. Н. С., поради което и на основание чл. 123 ал.1 пр.2 във вр. с чл. 54 от НК я е осъдил на една година лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал.1 от НК е отложил изтърпяването му с изпитателен срок от три години, а я е оправдал по обвинението да е извършила деянието в периода 9.47- 20.24 часа, както и за нарушения по чл. 45 ал.1т.3 от Закона за здравното осигуряване и по чл. 80 от Закона за здравето във вр. с Наредба № 41 от 21.12.2005 год. На основание чл. 160 във вр. с чл. 123 и чл. 37 ал.1т.7 от НК е лишил подсъдимата от правото да упражнява лекарска професия за срок от една година от влизане на присъдата в сила. 2. Подсъдимата М. И. за виновна в това, че за времето 3.35-6.30 часа на 20.09.2009 год. в гр. См. като дежурен лекар в “Спешно приемно отделение” при МБАЛ [фирма] гр. См., поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност – лекар ординатор, за която длъжност се изискват специални знания по силата на нормативен акт, представляваща източник на повишена опасност, в нарушение на разпоредбите на чл. 46 ал.2 и ал.3 от Закона за здравното осигуряване, чл. 99 ал.3 т.1 и т.2 във вр. с ал.2 във вр. с ал.1 от Закона за здравето, чл.5 т.1 и т.11 от Договор № 2102235/27.03.2009 год., чл.2, чл.3, чл.4 т.2, чл.6, чл. 9 т.2, т.3.т.4,т.5,т.6 и т.7, чл. 14 ал.1 т.2 и 3 от Правилника за Спешно приемно отделение при МБАЛ “Д-р Б. Ш.”, както и задълженията от длъжностната си характеристика по непредпазливост причинила смъртта на Н. Н. С., поради което и на основание чл. 123 ал.1пр.2 във вр. с чл. 54 от НК я е осъдил на две години лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал.1 от НК е отложил изтърпяването му с изпитателен срок от три години от влизане на присъдата в сила, а я е оправдал за останалите вменении й нарушения по Закона за здравното осигуряване, Закона за здравето, Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на МБАЛ “Д-р Б. Ш.” и Правилника за Спешно приемно отделение при същата болница. Потвърдил е присъдата в останалата част. В касационният протест и жалбата на частните обвинители М. И. и Н. С. се поддържат идентични доводи за допуснати нарушения в частта, с която е потвърдена първоинстанционната присъда, поради което настоящият състав прие, че следва да бъдат разгледани общо. Посочените в касационните протест и жалба касационни основания по чл. 348 ал.1т.1 и 2 от НПК в частта, с която е потвърдена оправдателната присъда на първата инстанция, не се подкрепят от данните по делото и са неоснователни. В протеста бланкетно се твърди, че са налице касационните основания по чл. 348 ал.1т.1 е 2 от НПК, а в допълнението към него се твърди, че въззивният състав неправилно е подходил при оценката на фактите и доказателствата, без да се излагат конкретни съображения кои доказателства превратно е оценил и кои отбстоятелства от значение за правилното решаване на делото е приел за установени при отсъствие на доказателства. При проверката на присъдата в тази част въззивният състав е упражнил в пълен обем правомощията си по чл. 313 и чл. 314 от НПК. Констатирал е, че по делото са останали неизяснени обстоятелствата дали детето е предадено на следващия лекар в спешния кабинет и чие задължение е било да извърши вменените с обвинителния акт на подсъдимия Г. действия и да прецени дали се нуждае от домашно или болнично лечение. Доколкото подсъдимият Г. и застъпилият на смяна след него д-р М. са поддържали коренно различни версии, като първият е твърдял, че детето, доведено за преглед от родителите си в спешното отделение десет минути преди края на смяната е било прегледано, била снета анамнеза от родителите и извикан за консултация хирург, след което било предадено на следващата смяна и д-р М. е помолен да го прегледа, а вторият, че е било обслужено и изписано за домашно лечение преди да застъпи на смяна, е назначила очна ставка между двамата. При съпоставянето им противоречието не е преодоляно и за да формира вътрешно убеждение по този въпрос съдът самостоятелно и подробно е обсъдил останалите писмени и гласни доказателства. След цялостния анализ на всички събрани в първата инстанция доказателства и тези които допълнително е събрал в проведеното съдебно следствие, въззивният състав е възприел правните изводи за липса на виновно поведение от под. Г., което да се намира в причинна връзка с настъпилия резултат. На стр. 57-60 от мотивите на новата присъда, която в тази част има характер на решение, е изложил достатъчно съображения, поради които е отхвърлил доводите за допуснати от него нарушения на правилата за добра лекарска практика при прегледа на детето, извършен в край на работната му смяна. Посочил е доказателствените източници, от които е приел, че извършеният от него преглед не е бил повръхностен, констатирал е пустулизацията/ нагнояване/ на една от обривните единици, преценил е необходимост от консултация с хирург, изчакал е идването му, като междувременно предал дежурството заедно с пациента на застъпващия на смяна след него лекар. В рамките на надлежно установените факти въз основа на проведеното допълнително съдебно следствие и установените фактически обстоятелства при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на всички доказателствени материали, материалният закон е приложен законосъобразно, като е прието, че липсва доказано виновно поведение в под. Г., допринесло за причиняване смъртта на детето. След предаването на дежурството и на детето на медицинския екип застъпил на смяна, за него е отпаднало задължението да му осигурява консултации евентуално с други специалсти и да назначава изследвания, в какъвто смисъл са възраженията на частните обвинители. Неправилни действия от негова страна не са извършени с назначената консултация от лекар хирург, а по нататък не той, а новият лекарски екип е имал задължение да изясни констатацията на консултанта и евентуално да предприеме други лечебни дейности. Този екип е оформил и фиша за изписване на детето, като по делото не е спорно, че това е извършила медицинската сестра от новата смяна. При тези данни като е потвърдил присъдата в тази част не е постановил съдебният си акт при наличието на основание за отмяна. В жалбите на подсъдимите Д. Л. и М. И. се поддържат идентични оплаквания и доводи за допуснати съществени нарушения по смисъла на чл. 348 ал.1т.1 и 2 от НПК, поради което настоящият състав прие, че следва да бъдат разгледани общо за да получат общ отговор. Оплакването на жалбоподателките за допуснати нарушения на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата от въззивната инстанция, довели до неправилно приложение на материалния закон с отмяната на оправдателната присъда и осъждането им, не се подкрепя от денните по делото и е неоснователна. При цялостната служебна проверка на оправдателната присъда на Смолянския окръжен съд, инициирана по протест на прокурора и жалба на частните обвинители, постановена срещу подсъдимите Д. Л., В. Г. и М. И. с доводи за необоснованост и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилно приложение на материалния закон, въззивната инстанция не се е отклонила от предписаните и с процесуалния закон правомощия. Въззивното производство е провела по реда на глава двадесет и първа от НПК, като съдебният състав е изпълнил в пълен обем задълженията си за разкриване на обективната истина при проверката на правилността на невлязлата в сила присъда. Преценил е, че контролираният от него съд се е отклонил от задълженията си за вземане на решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като не е обсъдил в тяхната цялост заключенията на изслушаните експертизи и не е преодолял по надлежния процесуален ред противоречивите им експертни становища относно причината за смъртта на детето, не е констатирал противоречията в показанията на част от свидетелите, дадени в досъдебното производство и в съдебното следствие и без основание е отхвърлил мотивираното искане на прокурора за изясняването им чрез провеждане на очни ставки между подсъдимия Г. и св. М. и между подсъдимата Л. и родителите на починалото дете. В съответствие с правомощията си на инстанция по същество е провел допълнително съдебно следствие, при което отново е разпитал св. Р. Д. и М. К., констатирал е противоречивите сведения, които са дали при разпитите и в досъдебното производство и по надлежния процесуален ред е приобщил към доказателствените материали показанията, които са дали пред разследващите. Чрез извършване на очни ставки се е опитал да изясни съществените противоречия между обясненията на подсъдимите и показанията на свидетелите по въпросите предаден ли е пациента от под. Г. на следващия лекар в спешното отделение и кой е разпоредил да си отиде за домашно лечение и по въпросите колко и с какво съдържание телефонни разговори са провеждани между подсъдимата Л. и родителите на болното дете. След като се е запознал със заключенията на изготвените две тройни и две петорни комплексни съдебно медицински експертизи и е преценил, че са дали противоположни експертни становища по основния въпрос по делото, а именно причината за смъртта на детето, а отделно от това отговорите, които са дали на поставените им задачи дават основание да се считат за необективни и възникват съмнения за тяхната правилност, е назначил повторна комплексна съдебно медицинска експертиза, на която е поставил конкретни задачи да изследват цялата налична медицинска документация, касаеща здравословната история на детето от раждането му, да направят оценка на развитието и здравословното му състояние, относно наличието на предходно заболяване, което по някакъв начин би могло да е свързано със смъртта му, за развитието на заболяването “варицела” и проявните му симптоми, с които подсъдимите е следвало да се съобразят в процеса на осъществяваната от тях дейност по лечението му и дали евентуалното развитие на заболяването е последица от техни пропуски в хода на оказваната медицинска помощ. Експертизата е възложил на изцяло нови медицински специалисти притежаващи специални знания и практически умения от областта на науката и практиката, които са най близко до проблема поставен за изясняване с това доказателствено средство. След като първоначално определените вещи лица са отказали да изпълнят възложените им задачи, мотивирайки се с липсата на хистологичните препарати, иззети при аутопсията на детето, е възложил нейното изпълнение на специалисти от друг съдебен окръг. Не се спори, че изготвилите експертното заключение вещи лица притежават необходимите знания в областите, в които работят, а именно съдебна медицина, патологоанатомия, инфекционни и детски болести, но се твърди, че съдът безусловно е приел и основал изводите си относно причината за смъртта на детето, само на това заключение, игнорирайки факта, че вещите лица не са извършили собствени изследвания и научно медицински анализ на обективно съществуващите факти. Възраженията на страните по този въпрос са намерили отговор в мотивите на въззивния съдебен акт, изготвени по реда на чл. 339 ал.3 от НПК. Съдът е отговорил на наведените в протеста и жалбата доводи против правилността на присъдата, посочил е какви нарушения приема за допуснати при анализа на доказателствата, каква оценка им прави, какви обстоятелства приема за установени от тях и какви са правните му съображения за отмяна на оправдателната присъда в частта, касаеща подсъдимите Л. и И. и за осъждането им. Фактическите положения относно образованието, и придобитата правоспособност на лекар, както и конкретно извършваните дейности от Л. като общопрактикуващ лекар, притежаващ правоспособност по педиатрия и избрана от родителите за личен лекар на четиригодишното дете Н. С. и от И. като лекар в “Спешно приемно отделение при МБАЛ “Б. Ш.” гр. См., както и задълженията, които са имали при осъществяване на тези дейности са точно установени и не се оспорват. Въззивният състав без основание е упрекнат от жалбоподателките, че е изоставил основна част от въприетите от първата инстанция факти и обстоятелства, както и правната им оценка за липса на виновно поведение, като ги е заменил с факти, установени в отклонение в процесуалните правила. Въззивната инстанция е инстанция по същество, която има правомощие не само да събира нови доказателства, но и да дава различна оценка на събраните в първата инстанция такива и да прави от тях други изводи. На стр. 30-37 от мотивите на въззивното решение съдът подробно е посочил какви по различни фактически обстоятелства приема за установени от началния момент, в който е установено заболяването на детето до смъртта му, като подробно е изброил доказателствените източници, от които ги приема за установени. Съдът не е игнорирал нито един от доказателствените източници, в това число обясненията на подсъдимите, показанията на рапитаните свидетели и многобройните експертни заключения и не ги е оценил в разрез с правилата на формалната логика. Подробно е аргументирал не само кое налага провеждане на въззивно съдебно следствие и допълнително назначаване на повторна комплексна съдебно медицинска експертиза, но и защо възприема изцяло като компетентно изготвеното от нея заключение. На стр. 41 от мотивите на решението е отговорил на наведения довод за характера на иззетите при аутопсията хистологични препарати и мотивирано е приел, че загубването им по принцип препятства работата на последващите експерти, но няма характер на абсолютно основание препятстващо даване на експертно заключение. Вещото лице може да откаже изпълнение на възложената задача когато поставените въпроси излизат извън неговата специалност или когато материалите, с които разполага не са достатъчни за да си състави обосновано мнение. На него се предоставят всички материали, необходими за изготвяне на заключението, като няма процесуална пречка да бъдат представени и предходни заключения по въпроси итересуващи експерта. Установено е, че хистологичните препарати, изготвени при тройната съдебно медицинска експертиза, не са открити и ползвани пряко от вещите лица изготвили последната експертиза, но резултатите от тяхното изследване от тройната съдебно медицинска експертиза назначена в досъдебното производство и изслушана от съда, се намират в кориците на делото и няма процесуална пречка да бъдат използвани. Разчитане на хистологичните препарати е направила не само тройната съдебно медицинска експертиза, както се твърди от жалбоподателката Л., но и от петорната експертиза, назначена в досъдебното производство. В този смисъл е допълнението на доцент Г. в съдебно заседание на л.286: ”Добре е документирана аутопсията, разполагали сме със снимковия материал, гледали сме и хистологичните препарати”. При това доколкото хистологичното изследване е приоритет на патологията, а за първи път в състава на тази експертиза е включен специалист патолог, неоснователно се поддържа, че правото на подсъдимите на справедлив процес е нарушено, като не са кредитирани заключенията на тройната съдебно медицинска експертиза. За възприемане на експертното заключение не е достатъчно наблюденията и изследванията на вещите лица да са непосредствени и обективно, но преди всичко експертите да притежават необходимите специални знания и да разполагат с достатъчно материали за да си съставят обективно мнение. В съдебно заседание експертът от тройната съдебно месицинска експертиза д-р С. изрично е заявил: “Ние сме се опитали в рамките на нашите възможности, на едно хистологично изследване, на малко теория, да стигнем до някакъв извод за причината за смъртта, но при едно коректно и внимателно четене на експертизата ще видите, че така и не сме стигнали до окончателно мнение защо и от какво умря това дете. Ние нямахме достатъчно данни за да бъдем категорични в отговора”. При установеното от тези експерти, че при сложни случай аутопсията следва да се извърши с участието на патолог, който да извърши микроскопското изследване на хистологичните препарати, а по делото експертизата е изпълнена само от съдебни лекари, които нямат задължение да поддържат професионално познанията си по микроскопска диагностика, каквото изискване е валидно за патолозите и при заявеното от вещото лице, неоснователно се поддържа, че съдът следвало да се довери на тази експертиза и да игронира последващите заключения, изготвени от специалисти в съответните области и разполагащи с необходимите доказателствени материали и като не го е направил е ограничил правото на подсъдимите на справедлив процес. Това право би било нарушено при отказ да бъде попълнено делото с необходими доказателства и да бъдат изяснени съществени обстоятелства, от значение за правилното му решаване, а не когато в съответствие с вътрешното си убеждение съдът мотивирано кредитира даден доказателствен източник. Съдът внимателно е подложил на съпоставка и анализ всички заключения на съдебно медицинските експертизи и е мотивирал решението си кое от тях кредитира, включително и в частта относно причината за смъртта на детето, а именно токсоинфекционен шок с полиорганна недостатъчност – хемораргична пневмония, сепозен менингит, остра бъбречна, дихателна и сърдечна недостатъчност, развили се на базата на основното заболяване “варицела”, усложнена с бактериална инфекция. Възражението на защитата за тяхната обективност и правилност е лишено от реални основания, защото няма обективни данни, сочещи на тяхна предубеденост, пристрастност и некомпетентност, както и изводите им да са формирани при оказано външно внушение. При приетите по делото факти, че за времето 18-19.09.2009 год. настъпило влошаване в здравословното състояние на болното от “варицела” детето, като продължавало да поддържа темпетарура, получило зачервяване и подпухване на лицето, че обривните пъпки започнали да се подуват, като около една обривна единица имало оточност, за което на 19.09.2009 год. сутринта в 7.20 часа родителите обезпокоети от състоянието му го завели на преглед в спешен център, че там под. Г. го прегледал и извикал за консултация хирург, който извършил преглед и назначил лечение, че под. Г. предал дежурството и детето на застъпващия дневна смяна, който от своя страна не го прегледал, че родителите продължили да провеждат назначеното от хирурга лечение, но състоянието на детето продължавало да се влошава, за което в 19.35 часа отново била уведомена личната лекарка, която вместо да извърши контролен преглед и наблюдение на детето по телефона казала да не правят компресите назначени от хирурга, а му предписала други медикаменти, че през нощта температурата внезапно спаднала, но детето продължавало да се чувства зле, поради което родителите преценили, че се нуждае от медицински грижи и в 3.30 часа го завели отново в спешното отделение, че там подсъдимата И. не му извършила обстоен преглед и не забелязала нищо тревожно в състоянието му, че извикала по телефона педиатър, но такъв отказал да го прегледа, като заявил, че трябва да бъде прегледано от инфекционист, какъвто имало на разположение чрез повикване, че такъв не бил осигурен, като на родителите било обяснено да изчакат идването му на работа дневна смяна, че по настояване на бащата под. И. назначила кръвно изследване, а след продължителни опити от друго медицинско лице бил намерен венозен източник и започнало вливане на една банка натриев хлорид и една ампула витамин “С”, че преди изтичане на цялата банка състоянието на детето рязко се влошило и едва тогава били предприети действия по извършване на реанимационни мероприятия, които се оказали безуспешни, материалният закон е приложен точно с отмяната на оправдателната присъда и осъждането на подсъдимите Л. и И.. Налице са всички материално правни предпоставки за квалифициране поведението на всяка от подсъдимите като непредпазливо престъпление по чл. 123 ал.1 пр.2 от НК. Законодателят е криминализирал пропуските на осъществяващите медицинската практика специалисти, като правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност за здравето и живота на хората, когато съставомерният резултат се дължи на немарливо изпълнение на задълженията им, произтичащи от конкретни норми в закона, подзаконови нормативни актове или създадени въз основа на тях правила, от които следва да се ръководят. Всяка от подсъдимите е имала не само възможност но и задължение да осигури динамично наблюдение върху състоянието на детете и да положи необходимите медицински грижи. Всяка е проявила груба небрежност, като съзнателно е влязла в противоречие с установените правила за упражняване на лекарската професия и за дейността, която е изпълнявала и по този начин са нарушили установените от правото норми охраняващи човешкия живот По делото специалистите от последвата петорна съдебно медицинска експертиза подробно са посочили какви пропуски и грешки, допуснати от двете подсъдими при лечението на детето са в пряка причинно следствена връзка със съставомерния резултат. Подсъдимата Л. като общопрактикуващ лекар, притежаващ специалност по педиатрия и избрана от родителите за личен лекар на детето го е прегледала в началния период на заболяването и е поставила точна диагноза, тъй като в този момент състоянието му е било обичайно. Последващите й действия противоречат на правилата за добра медицинска практика, като здравната грижа за малко дете с висока температура е непълноценна. Не е извършила повторен преглед на детето и не е осигурила наблюдение на състоянието му при съобщеното влошаване от родителите вечерта на 18.09.2009 год. Несъстоятелен е довода, че родителите на детето не са съобщили за тревожни симптоми, навеждащи на извод, че се налага предприемане на някакви допълнителни действия от нейна страна. Родителите в никакъв случай не са неглежирали здравето на детето си и не са се отнесли безотговорно, защото през целия период на заболяването са имали постоянен контакт с подсъдимата, като специалист в своята област. Те не са имали съответните опит и медицински познания да преценят колко тежко е състоянието му, но са съобщавали симптомите му и два пъти са го водили в спешното отделение. Тя от своя страна е могла при един допълнителен преглед да разпознае настъпващите усложнения. Съобразно заключението на кредитираната експертиза детето вечерта на 18 септември е било в тежко състояние, като при пълен преглед от този момент, извършен от личния или всеки друг лекар, е могло да се установи наличието на усложнена “лещенка” и да се предприеме адекватно лечение. Да се приеме, че не е имало нищо обезпокоително в състоянието му до последните часове на престоя му в спешното отделение, в какъвто смисъл е възражението на тази жалбоподателка, означава да се игнорират показанията на родителите на детето, които точно са преценени като обективни, защото са подкрепени от достатъчно други доказателства. Смъртта на детето не е била неизбежна, нито в резултат на неблагоприятно стекли се обстоятелства в последните часове от живота му. Нуждаело се е от квалифицирана медицинска помощ, която родителите своевременно са търсили, но за него не са били положени необходимите медицински грижи, като от нея и от другите лекари е проявена медицинска небрежност. Подсъдимата И. повръхностно е осъществила прегледа на детето, не е провела качествен диагностично лечебен процес, неправилно е задържала детето в продължение на три часа да чака инфекционист, не е провела спешни консултации с педиатър и не е превела детето в реанимационно отделение. Детето при повторния му престой в спешното отделение е било в тежко шоково състояние, иезискващо спешни рианимационни действия. Още в първия момент е било възможно установяването на усложненията на “варицелата” и застрашаващото живота състояние на детето. За него е имало видими признаци, разпознаваеми не само от медицинските сестри и санитарката, на които липсват съответни медицински познания, но и от случайно намиращия се там пациент А. лез медицинско образование, който е установил:” Аз мислех, че детето има проблеми със зъбите, защото беше подуто по лицето, очите му бяха по отворени от нормално. Това състояние прогресивно се е влошило в следващите часове, но не са предприети адекватни действия за овладяването му. Неоснователен е довода, че неправилно е определен кръга на относимата за случая правна регламентация на изпълняваната от тях лекарска практика и съответствието на действително осъщественото в случая поведение с дължимото, произтичащо от действащите правни норми и професионални правила в сферата на здравеопазването. Вменените от обвинението неизпълнени задължения от страна на подсъдимите установяват общи принципи за поведение, но все пак съдържат онова изискване към лекарите добросъвестно да изпълняват професионалните си задължения, като нарушението им има пряко отношение и е причина за смъртта на детето. Достатъчно е тези общи принципи да са формулирани в нормативен акт, който да превдижда задължение за спазването им, така както е прието по делото. Цялото разнообразие при упражняване на лекарската професия обективно няма как да бъде правно уредено чрез формулиране пунктоално на самите правила в тяхната цялост. Осигуряване на непрекъснатост на медицинските грижи от страна на личния лекар, така както е регламентирано в Националния рамков договор от 2006 год. не следва да се тълкува в смисъл непрекъснат физически контакт с болния пациен, а възможност във всеки момент при промяна в състоянието му своевременно да се реагира. Оплакването за явна несправедливост на наказанията, наложени на двете подсъдими, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. При установената фактическа обстановка и приложен материален закон наказанията лишаване от свобода са индивидуализирани в рамките на закона и при съблюдаване изискванията по глава пета от НК, като точно е преценена относителната тежест на всички обстоятелства по чл. 54 от НК, съобразени са и целите по чл. 36 от НК. Липсват изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, които да правят несъразмерно тежко минималното наказание предвидено в чл. 123 ал.1 от НК, поради което е неоснователно искането на жалбоподателката И. за приложение на разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.2 от НК. Допълнителното им намаляване по реда на касационното обжалване би било проява на неоправдан либерализъм и няма да допринесе за постигане целите на специалната и гереналната превенция. С оглед на допуснатите тежки нарушения при упражняваната от тях дейност правилно е приложена и разпоредбата на чл. 160 от НК, като е наложено комулативно предвиденото наказание “лишаване от право да упражняват лекарска професия”. Това наказание не е задължително и се налага по преценка на съда, а в случая тя е направена и мотивирано е прието, че мерките за въздействие върху подсъдимите, с оглед цялостното постигане на предупредителното и превъзпитателно възействие на наказанието по отношение на тях и останалите членове на обществото следва да включва и наказанието по чл. 37 ал.1т.7 от НК. Сроковете му са определени в рамките на закона. Наказанията са съответни на степента на обществената опасност на деянията и на данните за личната им обществена опасност, като не са налице основания за увеличаването им, поради което е неоснователно искането в тази смисъл на частните обвинители. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационе съд приема, че при постановяване на присъдата на Пловдивския апелативен съд не са допуснати поддържаните в протеста и жалбите нарушения и следва да бъде оставена в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 от НПК Р Е Ш И : Оставя в сила присъда № 150 от 9.07.2013 год. постановена по ВНОХ дело № 486/2012 год. по описа на Пловдивския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: