6 Р Е Ш Е Н И Е № 17 София, 28 февруари 2011 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на деветнадесети януари двехиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Теодора Стамболова при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 647/2010 год. Производството по чл. 346 т.1 НПК е образувано по касационен протест на П. И. Н.- прокурор в С. апелативна прокуратура против въззивно решение № 161 от 19.05.2010 год. постановено по ВНОХ дело № 203/2010 год. на Софийски апелативен съд. В протеста се поддържат касационни основания по чл. 348 ал.1т.1 и 2 НПК, като се излагат съображения за допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на прокуратурата като страна, която повдига и поддържа обвинението и до неправилно приложение на материалния закон. По същество се иска въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура в съдебно заседание поддвържа протеста само относно обвиненията по чл. 195 и чл. 339 НК, но не го оттегля в останалата част. Ответниците по протеста Й. Й. и Д. Г. чрез защитниците си изразяват становище, че протестът е неоснователен. Ответникът по протеста И. С. и защитника му не са взели становище по него. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на протестираното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 31 от 20.06.2007 год. постановена по НОХ дело № 1449/2005 год. Софийският градски съд е признал подсъдимите Й. И. Й., Д. С. Г. и И. Й. С. за невиновни и ги е оправдал по предявените обвинения както следва: 1. В периода от 1.09.2002 год. до 27.08.2003 год. в[населено място] тримата да са организирали и ръководели организирана престъпна група помежду си и с участието Б. К. А., А. М. П. и С. С. Г., която да е била въоръжена с два автомата АК 7.62 и създадена с цел да върши престъпления по чл. 339 ал.1 НК – престъпление по чл. 321 ал.3 алт.1 е 2 във вр. с ал.1 НК. 2. На 10.12.2002 год. в[населено място], в съучастие като съизвършители първите двама да са отнели лек автомобил- джип марка “М.” 230 С от владението на К. И. К., служител на И. агенция за борба с градушките към Министерство на земеделието, без съгласието на собственика и държателя и с намерение противозаконно да го присвоят и деянието е било извършено от две лица с помощта на техническо средство и по специален начин- престъпление по чл. 195 ал.1 т.4 алт.2 е 3 и т.5 НК 3.За времето 1.09.2002 год.- 27.08.2003 год. тримата в съучастие като съизвършители помежду си и[населено място] А., А. М. П. и С. С. Г. в лек автомобил – джип марка “М.” 230С да са държали огнестрелно оръжие – автомат “К.” тип десантен и боеприпаси 30 броя патрони, без да имат за това надлежно разрешение -–престъпление по чл. 339 ал.1 алт.2 НК. С присъдата съдът е признал за невиновен и оправдал по предявените обвинения и подсъдимия С. С. Г.. С въззивно решение № 161 от 19.05.2010 год. постановено по ВНОХ дело № 203/2010 год. Софийският апелативен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция. Касационният протест е основателен. Оплакването за неправилно приложение на материалния закон се мотивира с нарушения в оценъчната дейност по проверката на доказателсвените източници. В този смисъл е изложеното съображение, че при изграждане на вътрешното си съдийско убеждение по въпросите, включени в предмета на доказване по чл. 301 НПК, съдилищата са достигнали до погрешни изводи, като последица от неправилна и превратна оценка на доказателствата. По този начин се релевира неизпълнение задължението на съда да вземе решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и на внимателна проверка на всички събрани доказателства. Такива нарушения по чл. 14,107 и 339 ал.2 НПК, довели до потвърджадане на оправдателната присъда, по делото са допуснати. Производството пред Софийски апелативен съд е образувано по протест на прокурора, в който е релевирано оплакване нарушение на материалния закон в частта, с която подсъдимите Й. Й., Д. Г. и И. С. са признати за невинни и оправдани по обвиненията по чл. 321 ал.3 и чл. 339 ал.1 НК. В негова подкрепа участващия по делото прокурор в съдебно заседание е посочил конретни нарушения при оценката на доказателствата, както и доказателствените материали, подкрепящи обвинението, които са игнорирани. Въззивният състав е декларирал, че е извършил цялостна проверка на присъдата, при която е констатирал, че първоинстанционният съд е събрал в пълен обем и по съответния процесуален ред всички доказателства, необходими за правилното решаване на делото и е установил всички факти, включени в предмета на доказване. По същество обаче не е направил такава проверка, поради което не е констатирал и отстранил допуснатите в няколко насоки нарушения и това е довело до потвърждаване на присъдата, без да са налице основания за това. Възприел е фактическите контатации, че на 28.08.2003 год. в къща, наета от св. Х. било извършено претърсване, при което в гаражна клетка бил открит автомобил марка “М. 230 С, а в него били намерени различни вещи, между които и автомат “К.” При изследването им били открити биологичен материал и мирисови следи от И. С., С. Г. и от починалия в процеса Б. А.. За да оправдае подсъдимите по двете обвинения е възприел изводите на първоинстанционния съд, че липсват доказателства относно съпричастността на подсъдимите с намереното оръжие, а също така и за обвинението по чл. 321 НК. Този извод е направен като съдилищата на първо място са се позовали на доказателства, които не са събрали по надлежния процесуален ред. Съдът може да основава фактическите си и правни изводи само на доказателства, които лично е събрал и проверил в откритото съдебно следствие с участието на страните. Позоваването на доказателства, които не са събрани по надлежния процесуален ред ограничава основните права на обвиняемия. От друга страна обаче той ограничава и правата на прокурора, които повдига и поддържа обвинението. По делото Софийският градски съд не е изпълнил това си задължение, като е направил изводите си въз основа на доказателства, които не е събрал и проверил, а въззивната инстанция не е констатирала и отстранила нарушението. В съдебно заседание на 17.01.2006 год. първонстанционният съд е изслушал Д. експертиза от в.л. И. И. представена в досъдебното производство/ л.62-65 и л. 86-90 т.5/, обект на изследване на които са автомати “К.” открити при огледа на лекия автомобил в гаражната клетка на къщата, наета от[населено място] и при претърсване във връзка с друго престъпление в района на ресторант “П.”. По възражение на защитата, че експертът е изготвил заключенията си като е използвал образци от веществени доказателства от друго дело, заключението не е прието. Съдът е преценил, че вещото лице следва да се изслуша след изясняване на въпроса веществените доказателства по протокол № 140 от какви обекти и във връзка с кое следствено дело са иззети. Поискал е да бъдат представени протоколите, с които са иззети, за да бъдат предявени на страните. След събирането на поисканите доказателства не е призовал и изслушал заключението на вещото лице. Въпреки това в мотивите към присъдата/ л.6/ се е позовал на това заключение и на допълнително дадените обяснения от вещото лице. Въззивната инстанция е възприела този неправилен подход, като на стр.9 от мотивите на решението подробно е обсъждала двете заключения на вещото лице. Въззивният състав не само се е позовал на доказателства, които не са приобщени към доказателствените материали, но избирателно е кредитирал една част от тях. Подробно е обсъдил само заключението на вещото лице на л.86-90 от т.5, в което е посочено, че изследвания генетичен материал съдържа биологичен материал от поне две лица от мъжки пол, без да е установена тяхната идентичност. Не е обсъдил обаче другата експертиза, назначена с постановление от 17.12.2003 год., с което на вещото лице е поставена задача да изследва генетичния материал от автомат “К.” открит в лекия автомобил. В това заключение вещото лице по категоричен начин е установило, че иззетия биологичен материал изхожда от подсъдимия Й. Й.. Съдът е следвало да изслуша двете заключения на вещото лице и при необходимост да изясни коя експертиза какъв обект е изследвала, при положение, че двата автомата имат известни отличителни белези. Нарушението е съществено и е основание за отмяна на постановеното въззивно решение. Допуснато е нарушение на правилата при оценка на достоверността на свидетелските показания на св. Х.. Надеждността на свидетелските показания е въпрос, който всеки съд е суверен на реши по вътрешно убеждение.Съдилищата не са изпълнили в пълнота задълженията си при оценката на показанията на този свидетел, дадени в двете фази на процеса, като не са оценили всички съобщени от свидетеля факти и не са ги съпоставили с останалите доказателствени източници. При констатираното противочение са били длъжни да изяснят на какво се дължи и след като внимателно ги съпоставят с останалите доказателства да изложат убедителни съображения кои от тях кредитират. Показанията му от досъдебното производство не могат да бъдат отхвърлени само защото са събрани доказателства за съпричастност към извършените престъпления. В тази фаза на процеса, в присъствието на съдия, при два разпита последователно и подробно е обяснил по какъв начин и с каква цел е била наета къщата, кои лица са я посещавали, какви вещи са оставяни там. Разпитът пред съдия е гаранция за законосъбразно извършване на процесуално следственото действие, поради което тези обяснения не могат да бъдат отхвърлени като мотивирани чрез упражнен натиск и обещание за смекчаване на собственото наказателно положение. При тези разпити е съобщил кои лица са го посещавали и са имали достъп до автомобила. Не е било възможно тези данни да са му внушени, при положение, че снемането на обясненията му е приключило в 2.00 часа, а огледът на автомобила е започнал в 15.30 часа. Ако беше съпоставил показанията му от тази фаза на процеса и с изслушаните експертизи за биологичните следи, в това число и на одорологичната екпертиза. съдът би могъл да достигне до други изводи за тяхната цялостна достоверност, а не само в частта относно извършените разпознавания. Във връзка с мирисовата експертиза следва да се посочи, че миризмата има веществен характер и може да бъде обект на научна експертиза. Реакцията на кучето по отношение на миризми не съставлява законосустановен способ за събиране на доказателства, но може успешно да насочи разследването в определена насока и да подкрепи дадено друго доказателство. Освен това неговият водач може да установява обстоятелства свързани с предварителната подготовка, фактическото осъществяване на оперативното мероприятие и резултата от него. Допуснатите нарушения са съществени по смисъла на чл. 348 ал.1т.1 НПК и са отстраними при ново разглеждане на делото. Те са основание за отмяна на постановеното въззивно решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. На това основание въззивното решение следва да бъде отменено и делото върнато на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото и в рамките на въззивния протест, съдът следва да събере необходимите доказателства, да ги оцени поотделно и в логическата им връзка и с оглед на установеното от тях да приложи точно материалния закон. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1 т.4 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: Отменява въззивно решение № 161 от 19.05.2010 год. постановено по ВНОХ дело № 203/2010 год. по описа на Софийски апелативен съд. Връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното засеание във въззивната инстанция. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: