Р Е Ш Е Н И Е № 3 Гр. София, 10 февруари 2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети януари, две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ПЕТЯ ШИШКОВА При участието на секретаря НЕДЕВА В присъствието на прокурора ДОЛАПЧИЕВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.1203/19 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по реда на чл.422,ал.1, т.5 НПК. С определение № 2032/22.05.19 г. по Н.Ч.Д.1823/19 г. на основание чл.306, ал.1,т.1 НПК, Софийският градски съд (СГС), НО,13 състав, е приел за изпълнение по отношение на осъдения български гражданин Р. Л. Й. общо наказание лишаване от свобода в размер на 5 години по две постановени присъди - по Н.О.Х.Д.636/12 г. на Специализирания наказателен съд (СпНС) и по присъда №217/06.04.17 г. на Трето отделение на Окръжен съд-Мадрид по дело бързо производство №1031/16 г. На основание чл.59, ал.1 НК е приспаднато времето, през което Й. е бил в предварителен арест по присъдата на испанския съд. На основание чл.25,ал.2 НК е приспаднато изтърпяното наказание по двете осъждания. Определен е първоначален строг режим за изтърпяване на определеното общо наказание лишаване от свобода. По жалба на Й. чрез упълномощения му защитник е образувано В.Н.Ч.Д.662/19 г. по описа на АС-София (САС), НО, 4 състав. С решение №297/ 10.07.19 г. съдебният акт на СГС е изменен, както следва: групирани са наказанието от 5 години лишаване от свобода, наложено на осъдения по присъда №217/06.04.17 г. на Трето отделение на ОС-Мадрид по дело бързо производство №1031/16 г. за извършено деяние на 06.11.09 г., влязло в законна сила на 27.06.17 г., с определеното наказание от 6 години лишаване от свобода, наложено с присъда №15/13.07.17 г. на 2 състав на Националния върховен съд на Кралство Испания по дело №PO-5/16 г. за извършено деяние в периода 13 - 14.10.15 г., влязла в законна сила на 13.07.17 г., като е определено общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от 6 години, търпимо при първоначален строг режим. С цитираното решение е постановено наказанието по споразумение по Н.О.Х.Д. 636/12 г. по описа на СпНС за деяния, извършени до месец ноември 09 г., с общо наказание от 4 години лишаване от свобода, влязло в законна сила на 30.05.12 г., да бъде изтърпяно отделно при първоначален строг режим. В предвидения от процесуалния закон шестмесечен срок от влизане на съдебния акт в сила /10.07.19 г./, на 18.12.19 г. във ВКС е постъпило искане с дата 02.12.19 г. от заместник на главния прокурор при ВКП въз основа на заповед №РД-08-1512/26.11.19 г., по силата на която главният прокурор на Република България /РБ/ се замества от посочения негов заместник. В искането е релевирано касационното основание по чл.348,ал.1,т.1 НПК. Основният акцент в него е, че съставът по В.Н.Ч.Д.662/19 г., който е групирал наказанията по посочените по-горе две испански присъди (приети за изпълнение с определение на СГС по Н.Ч.Д.568/19 г., постановено в производство по чл.457 НПК, съгласно което наложените с отделните присъди на испанските съдилища наказания следва да се търпят отделно, потвърдено в тази му част с решение №148/08.04.19 г. на САС, НО, 8 състав по В.Ч.Н.Д.293/19 г.), не е съобразил декларацията на РБ по чл.9,т.1,б.„а“ и чл.10 от Конвенцията за трансфер на осъдени лица от 21.03.83 г. на Съвета на Европа /КТОЛ/. Според нея изпълняваща държава- РБ- била обвързана с правния характер и срока на наложеното наказание лишаване от свобода така, както е определено от осъдилата държава. Като определил едно общо наказание от наказанията, наложени с присъдите на испанските съдилища, без да е налице отделен акт за групиране съгласно нормите на испанското законодателство, въззивният съд по В.Н.Ч.Д.662/19 г. допуснал нарушение на закона, тъй като неправилно е приложил чл.25,ал.1 вр.чл.23,ал.1 НК. Моли се наказателното производство да бъде възобновено, постановеното по В.Н.Ч.Д.662/19 г. решение на САС да бъде отменено и делото- върнато за разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа искането. Осъденият, редовно призован, не се явява. Неговият упълномощен представител адвокат П. намира искането за недопустимо, поради което същото следва да бъде оставено без разглеждане, доколкото не попада в обсега на касационната проверка на чл.422,ал.1,т.5 НПК. В представените писмени бележки защитникът поддържа тезата, че веднъж приети за изпълнение в РБ, постановените испански присъди се приравняват на български такива и подлежат на групиране, ако са налице условията на чл.23 НК. С това не се засягала и ревизирала автономната воля на испанския съд да квалифицира дейността на осъдения и да индивидуализира наказанията, които следва да бъдат наложени за всяко едно от деянията. Изразява се тезата, че приложението на чл.23 НК, респективно чл.25 вр.чл.23 НК, не било свързано с индивидуализацията на наказанието, а с неговото изпълнение. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изложените в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, в рамките на компетенциите си в това производство, намира за установено следното: Най-напред върховната съдебна инстанция по наказателни дела намира,че следва да вземе отношение касателно заявената от защитата недопустимост на искането. Тук трябва да се отбележи липсата на съмнение, че същото, освен че е депозирано в шестмесечния срок от влизане на атакувания съдебен акт в сила, който следва да бъде спазен, доколкото със сезиращия настоящата инстанция документ се претендира влошаване на положението на осъденото лице, е и процесуално допустимо. И това е така, тъй като съгласно чл.419,ал.1 НПК на проверка по реда на глава 33 НПК подлежат и определенията и разпорежданията по чл.341,ал.1 НПК. Сред изрично посочените в процесуалния кодекс актове по цитирания текст са и тези по чл.306,ал.1,т.1 НПК, в каквото производство са постановени Н.Ч.Д.1823/19 г. на СГС и В.Н.Ч.Д.662/19 г. на САС. Погледнато по същество, искането за възобновяване е основателно, макар и не по всички изложени в него доводи. За да се отговори на отправеното основно възражение, изискващо възобновяване на производството поради нарушение на материалния закон във връзка с правилното разбиране и разрешаване на процесния казус, е изискано и получено трансферното производство по реда на чл.457 НПК по Н.Ч.Д. 568/19 г. по описа на СГС, НО, 13 състав. По него е постановено определение №849/27.02.19 г., съгласно което наложените с отделните присъди на испанските съдилища наказания следва да се търпят отделно, потвърдено в тази му част с решение №148/08.04.19 г. на САС, НО, 8 състав по В.Н.Ч.Д.293/19 г. Разрешаването на въпроса по това производство се явява във функционална връзка с настоящото такова. В този ред на мисли, видно е, че предаването на Й. на българските власти за изтърпяване на наложените му наказания от 5 и от 6 години лишаване от свобода, се е развило по КТОЛ, тъй като към датата на иницииране на процедурата по трансфер от Министерство на правосъдието (МП) на Кралство Испания – 09.05.18 г. (писмо № 0TEBU E./18 от 09.05.18 г. на МП на Кралство Испания до МП на РБ, вх. № 99-Н-Т-32/18 от 16.05.18 г. от трансферната преписка, приложена по Н.Ч.Д.568/19 г.). РБ не е била въвела Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.08 г. за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз („РР 2008/909“, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26.02.09 г. за изменение на рамкови решения 2002/584/ПВР, 2005/214/ПВР, 2006/783/ПВР, 2008/909/ПВР и 2008/947/ПВР, с което се укрепват процесуалните права на лицата и се насърчава прилагането на принципа за взаимно признаване на решения, постановени в отсъствието на заинтересованото лице по време на съдебния процес). Само с оглед пълнота на изследването, според информацията, предоставена на интернет-страницата на Европейската съдебна мрежа по наказателноправни въпроси (Е.), от 11.12.14 г. е в сила испанският закон, въвеждащ разпоредбите на рамковото решение. Съгласно чл.29, „Изпълнение“, пар. 1 от рамковото решение държавите-членки на Европейския съюз (ДЧ на ЕС) следва да предприемат необходимите мерки за съобразяване с разпоредбите му до 05.12.11 г. От така определената дата за прилагане на РР 2008/909, по отношение на ДЧ, съобразно чл. 26 „Отношение с други споразумения и договорености“,пар.1,то заменя съответните разпоредби на КТОЛ и Допълнителния протокол към нея от 18.12.97 г. Българският Закон за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода, с който се въвеждат изискванията на РР 2008/909, изменено с РР 2009/299, е приет от 44-то Народно събрание на 29.05.19 г., обнародван в „Държавен вестник“, бр. 45/07.06.19 г., в сила от 01.01.20 г. Независимо че РБ е въвела изискванията на рамковото решение в един по-късен период, следва да се отбележи, че съобразно постоянната съдебна практика на Съда на Европейския съюз (СЕС), която е задължителна за всички субекти на правото на ЕС, включително и за националните юрисдикции, досежно тълкуването на правото на ЕС, от датата на изтичане на срока за въвеждане на РР 2008/909 българската държава е длъжна да спазва принципа на съответстващо тълкуване (решение на СЕС от 16.06.2005 г., Maria P., C-105/03, т. 43, решение на СЕС от 08.11.16 г., А. О., C-554/14, т.61, както и постановеното във връзка с последното дело Тълкувателно решение № 3/12.04.17 г. по тълкувателно дело № 3/16 г. по описа на ВКС, с което се ревизира т.3 от ТР № 3/12.11.13 г.). Той е задължителен по отношение на рамкови решения, приети съобразно дял VI от предишния Договор за ЕС, каквото е РР 2008/909. Съобразно принципа на съответстващо тълкуване, когато се прилага национално законодателство националният съд, който извършва това тълкуване, трябва да го направи възможно най-точно в светлината на формулировката и целта на рамковото решение, за да се постигне преследваният резултат. Постоянната съдебна практика на СЕС не оставя никакво място за съмнение относно правилното тълкуване на РР 2008/909 във връзка с правото, приложимо към изпълнението на наказанието, както и относно правното действие на рамковите решения. Във връзка с последното казано, на следващо място следва да се отбележи, че рамковите решения, като актове от вторичното право на ЕС, се основават на взаимното доверие в правните системи на ДЧ на ЕС, каквито са България и Испания. Отнесено към РР 2008/909, това конкретно означава, че решенията на съдебния орган в издаващата държава следва да се спазват и по принцип не се допуска промяна на наложеното от компетентния орган на издаващата държава наказание - било то преразглеждане или адаптиране, освен ако срокът или характерът му е несъвместим с националното законодателство на изпълняващата държава. Нужно е да се наблегне и на това, че трансферът и изпълнението на наказанието от изпълняващата държава по рамковото решение следва да спомогнат за постигането на целта за улесняване на социалната реинтеграция на осъденото лице, но преди това да се случи, издаващата държава – в процесния казус Кралство Испания, има суверенното правомощие и да не подходи към трансфер на осъденото лице, ако при прехвърлянето му в изпълняващата държава- в случая РБ- вместо да изпълни тази цел, изпълняващият орган би го върнал в престъпните среди на държавата му. За изясняване на тези обстоятелства е издаден и Наръчник относно трансфера на осъдени лица и наказанията лишаване от свобода в ЕС“ (публикуван в Официален вестник на ЕС, бр. C-403 от 29.11.19 г.), който си заслужава да бъде споменат предвид цялостно разискване на проблема, макар да не е бил познат към момента на произнасяне на съдилищата по производството,чието възобновяване се иска. Позоваването на него само утвърждава заетата от този съд позиция. По-нататък в контекста на разискваното по изложението дотук, за да се произнесе по въпроса,с който е сезиран, този съд обръща внимание на следните документи от трансферната преписка по Н.Ч.Д.568/19 г. на СГС, защото те са от значение за правилното решаване на настоящото дело: - Решение на Националния върховен съд, Централен съд за непълнолетни с надзорна функция на затвора, постановено на 14.12.17 г. в [населено място], във връзка с производство за сливане въпросните две испански присъди на осъдения Й.-затвор Мадрид III, съгласно което съдът е одобрил „предложението за сливане на присъдите на гореспоменатия затвор относно осъденото лице, Р. Л. Й., за да може той да бъде освободен условно, на базата на фактите, посочени в т. 1 от настоящото решение“; - Извадка от Наказателния кодекс на Кралство Испания – чл. 73 и чл. 75. Съгласно чл. 73 „На всеки, който е виновен за две или повече нарушения, ще му бъдат наложени всички свързани с това наказания, за да бъдат изпълнени едновременно, ако е възможно, поради тяхното естество и последици“. Чл.75 : „Когато някои или всички от наказанията за различните нарушения не могат да бъдат излежани едновременно от осъденото лице, то тогава ще се спазва редът на съответната им тежест за тяхното последователно изпълнение, когато това е възможно“; - Съдържанието на горепосочените разпоредби е възпроизведено и в абзац 3 на писмо от 03.09.18 г. на МП на Испания, изпратено в отговор на писмо от МП на РБ, с което е изискана допълнителна информация относно трансфера на Р. Й., като на последно място испанската страна е посочила, че: „..За целите на евентуалното условно освобождаване, законодателството на затворите гласи, че когато затворникът е осъден два или повече пъти, сумата от настоящите наказания ще се смята за едно цяло. Следователно, общият сбор на периодите на наложените наказания е: 11 години лишаване от свобода.“; - Кратка справка от Главен секретариат „Пенитенциарни институции“ пенитенциарно заведение Мадрид III – Валдеморо, съгласно която, считано от 17.07.17 г. осъденият Й. търпи „общо присъда: 11-00-00“; - Подробна справка от център: МП на Кралство Испания от 03.09.18 г., именувана „Нормално изчисление“, в която отново е посочено, че осъденият Й. търпи „обща присъда: 11-00-00“. Всички тези документи не се цитират самоцелно. Съдържанието по тях извежда на заключение, че макар и досежно осъдения Й. да са налице две присъди от по 5 и 6 години лишаване от свобода за престъпления против общественото здраве, същият се предава за изтърпяване на общо наказание от 11 години лишаване от свобода. Именно това е волята на издаващата държава – Кралство Испания, с която следва да се съобрази РБ, в качеството й на изпълняваща държава. Че осъденият следва да изтърпи наказанията, равни на общо 11 години лишаване от свобода, е посочено и в предложението на главния прокурор на РБ относно решаване на въпроси в производството по чл.457 НПК, във връзка с което е било и образуваното Н.Ч.Д.568/19 г. на СГС. Без съмнение това е общият срок на наказанието лишаване от свобода, което подлежи на изтърпяване (с приспадане на съответното предварително задържане) и следва да се вземе предвид от изпълняващата държава, която както по КТОЛ, така и по рамковото решение (чл. 17, пар. 3) може да постанови предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното наказание. Ето защо, съставът по В.Н.Ч.Д.662/19 г.на САС, като е групирал наказанията на двете испански присъди, е допуснал нарушение на материалния закон. Той не е съобразил въобще документацията по трансферната преписка, която установява освен това,че в случая не става дума за изпълнение на наказанието, а за неговото определян. Тогава изпълняващата държава не може да пререшава въпроса с наказанието, решен в издаващата такава. В тази връзка, в отговор на частта от съображенията в писмената защита за приложението на разпоредбите относно множеството престъпления, следва да се отбележи, че няма спор, че след приспособяване на чуждестранна присъда в производството по чл.457 НПК, за изпълнение на наказанието се прилага правото на изпълняващата държава (чл.17,пар.1 от РР 2008/909). При две или повече присъди, по отношение на които са налице предпоставките на чл.25 НК за определяне на осъдения Й. на едно общо наказание за извършените от лицето множество престъпления, за които е бил осъден с определение, одобряващо споразумение по Н.О.Х.Д.636/12 г. по описа на СпНС, и присъдите на испанските съдилища по горецитираното наказателно дела, няма пречка същите да се групират. И това е така, тъй като съобразно чл.8,ал.2 НК, с който се въвеждат изискванията на РР 2008/675 на Съвета от 24.07.08 г. за вземане на предвид присъдите, постановени в ДЧ на ЕС в хода на новообразувани наказателни производства („РР 2008/675“), влязла в сила присъда, постановена в друга ДЧ на ЕС, за деяние, което съставлява престъпление по българския НК, се взема предвид във всяко наказателно производство, което се провежда срещу същото лице в РБ. САС следва да съобрази и задължителната за националните юрисдикции на държавите-членки на ЕС съдебна практика на СЕС - решение от 21.09.17 г. по дело C-171/16, постановено по преюдициално запитване на Софийски районен съд в рамките на производство по групиране на наказания по чл.25 вр.чл.23 НК. В т.1 от същото СЕС (пети състав) е посочил, че РР 2008/675 „трябва да се тълкува в смисъл, че е приложимо за национално производство, което има за предмет да се определи за изтърпяване едно общо наказание лишаване от свобода, като се вземе предвид наказанието, наложено на дадено лице от националния съд, и това, което е наложено с предишна присъда, постановена от съд на друга ДЧ срещу същото лице за различни деяния.“ Казаното по никакъв начин не влиза в колизия с обстоятелството,че що се касае до наказанието от общо 11 години лишаване от свобода, решено по двете испанските присъди, то същото трябва да бъде изтърпяно с това му дълготраене. Водима от изложените аргументи, настоящата инстанция следва да възобнови второинстанционното наказателно производство – за правилно групиране на наказанията на осъдения Й., съобразено с актуалното българско, европейско законодателство и съдебна практика на СЕС по тълкуването му. Затова на основание чл.425,ал.1,т.1 вр.чл.422,ал.1,т.5 вр.чл.354,ал.3 вр.ал.1, т.4 вр.чл.348,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА В.Н.Ч.Д.662/19 г. по описа на АС-София. ОТМЕНЯВА определение №297/10.07.19 г., постановено от АС-София по В.Н.Ч.Д. 662/19 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/