Ключови фрази
Неустойка * разваляне на предварителен договор * неизпълнение на договорни отношения * договор за покупко-продажба * отпаднало основание


6


Р Е Ш Е Н И Е


№75

София01.07.2014 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публичното съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА

при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 3723/2013 година

Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 50 от 05.02.2014 г. настоящият съдебен състав на ВКС, Търговска колегия, ІІ-ро отделение е допуснато касационно обжалване на решение № 241 от 10.10.2012 г. по в.гр.д. № 346/2012 г. на Апелативен съд –Велико Т. в обжалваната от [фирма] част, с която след отмяна на решение № 10/02.04.2012 г. по гр.д. № 537/2011 г. на Окръжен съд- В.Т., дружеството е осъдено да заплати на С. и Л. Х. сумата 53 386.20 евро, представляваща платена част от продажната цена по предварителен договор от 14.12.2007 г., ведно със законната лихва от 03.05.2011 г., както и в частта, с която е признато, че не е установена истинността на конкретно посочени електронни писма. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по посочените в определението материалноправни въпроси, свързани с предпоставките за разваляне на предварителния договор по чл.87, ал.1 и ал.2 ЗЗД.
В жалбата се поддържат касационни доводи за допуснато нарушение на материалния закон – чл.87, ал.1, ал.2 и ал.4 ЗЗД, съществено нарушение на съдопроизводствени правила – 184, ал.1 и чл.193 ГПК и необоснованост, с искане за отмяна на решението в посочените части и постановяване на ново решение, с което да се признае за недоказано оспорването на електронните писма и да се отхвърли изцяло предявения иск за сумата 53 386.20 евро, ведно със законната лихва, с присъждане на разноски. Касационните доводи са поддържани и в съдебно заседание на 14.05.2014 г. от процесуалния пълномощник на дружеството – адвокат В. К., както и в представена писмена защита.
Ответниците по касационната жалба С. Х. и Л. Х., чрез процесуалния си пълномощник адвокат С. Й., считат, че въззивното решение, като краен резултат в допуснатата до касационно обжалване част, е правилно. Твърдят, че правото да развалят предварителния договор е надлежно упражнено, което е констатирано от Апелативен съд – В.Т., настъпили са съответните правни последици и затова правилно са уважени исковете с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните и провери правилността на въззивното решение, на основание чл.290 ГПК, приема следното:
За да постанови обжалвания съдебен акт, въззивният съд е приел, че с оглед недоказване автентичността на електронните писма, както и, че същите са били изпратени от ответното дружество и получени от ищцовата страна, продавачът е неизправна страна по предварителния договор – не е изпълнил задължението си да уведоми купувачите за въвеждане на сградата в експлоатация, да подготвят необходимите декларации, да платят последната вноска от продажната цена, както и, че по негова вина не се е стигнало до насрочване на дата и час за сключване на окончателния договор. Неизпълнението е съпричинило нефинализиране на сделката, с извод, че то не е несъществено по смисъла на чл.87, ал.4 ЗЗД. Изразено е становище, че тъй като посоченото задължение е следвало да се изпълни непременно в уговореното време, а именно в 30-дневен срок от въвеждане на сградата в експлоатация, не са били необходими специална покана с предупреждение, отправени от купувачите до продавача съгласно чл.87, ал.1 ЗЗД. Формиран е извод за приложимост на разпоредбата на чл.87, ал.2 ЗЗД, като е зачетено изявлението за разваляне на договора, обективирано в исковата молба.
Решаващият въззивен състав е приел, че и купувачите са допуснали неизпълнение на задължението за плащане на втората вноска по договора, като вместо на 05.11.2008 г., след изграждане на сградата в „груб строеж”, съответната сума е постъпила по банковата сметка на продавача едва на 12.02.2010 г. За ирелевантно е счетено обстоятелството, че на 04.12.2008 г. тази вноска е внесена по друга банкова сметка, а не по посочената в анекс от 09.02.2008 г. Като неизпълнение от страна на купувачите е отчетено и неплащането на последната вноска по предварителния договор.
С оглед обратното действие на развалянето на предварителния договор и на основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, въззивният съд е приел за основателен иска за връщане на получената от дружеството сума в общ размер 53 386.20 евро, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба.
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но е неправилно.
По материалноправните въпроси, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав съобрази следното:
Относно принадлежността на потестативното право за разваляне на двустранен договор Върховният касационен съд, Търговска колегия е имал повод да се произнесе със задължителна по смисъла на т.2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. практика – решение № 178 от 12.11.2010 г. по т.д. № 60/2010 г.,ІІ т.о., решение № 231 от 25.03.2010 г. по т.д. № 226/2009 г., ІІ т.о. решение № 203 от 30.01.2012 г. по т.д. № 116/2011 г., ІІ т.о. решение № 257 от 24.03.2010 г. по гр.д. № 508/2009 г., І г.о., решение № 63 от 21.06.2013 г. по т.д. № 1133/2011 г., І т.о., решение № 35 от 06.03.2013 г. по т.д. № 74/2012 г., ІІ т.о. и др. В посочените съдебни актове е прието, че правото на разваляне на двустранен договор по реда на чл.87, ал.1 или ал.2 ЗЗД принадлежи на изправната страна и е обусловено от виновно неизпълнение на поето договорно задължение на насрещната страна. За да настъпи правното действие на изявлението за разваляне на договора/ с изискване за писмена форма когато договорът е в писмена форма, вкл. и възможността развалянето на договора да се реализира с исковата молба/, е необходимо да е доказано, че са били налице законовите предпоставки на чл.87, ал.1 ЗЗД, с предоставяне от изправната страна по договора на подходящ срок за изпълнение, или чрез безусловно изявление за разваляне при невъзможност за изпълнение, за която длъжникът носи отговорност, при безполезност на изпълнението, или при уговорка за изпълнение непременно в определено време. В приложеното към изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решение по т.д. № 396/2010 г. на ВКС, І т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК е изразено разбирането, че по правило договорът за продажба на недвижим имот не е фикс-сделка по смисъла на чл.87, ал.2, предл.3 от ЗЗД, освен ако страните не са му предали характер на такъв, като съдебният състав е взел становище и по останалите хипотези от посочената разпоредба, при които не следва да се определя допълнителен срок за изпълнение. Настоящият съдебен състав възприема изцяло дадените разрешения в цитираните съдебни актове на ВКС, съставляващи задължителна практика по см. на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и т.2 от ТР № 1/19.02.2010 г. ОСГТК на ВКС.
Даденото от въззивния съд разрешение по тези въпроси е в отклонение от посочените решения на ВКС. Независимо от приетото за безспорно установено виновно неизпълнение на договора и от страна на ищците – купувачи по предварителния договор, които са платили втората вноска от продажната цена с повече от една година закъснение – вместо на 05.11.2008 г., плащането по посочената в анекс от 09.02.2008 г. сметка е постъпило на 12.02.2010 г., въззивният съд неправилно е приел, че направеното от тях изявление за разваляне на договора е породило валидно действие. Този извод е в противоречие с разпоредбата на чл.87, ал.1 ЗЗД в частта й относно предоставеното право на кредитора да развали едностранно договора.
От друга страна, при несъобразяване на задължителната практика на ВКС, решаващият съдебен състав е счел, че неизпращането на уведомление от страна на продавача за дата и час на сключване на окончателен договор в 30-дневен срок след получаване на разрешение за ползване е довело до нефинализиране на сделката, като този срок попада в хипотезата на чл.87, ал.2, предл.трето от ЗЗД. Направеният извод не съответства и на данните по делото, предвид договореностите между страните относно срока за сключване на окончателния договор за покупко-продажба на процесния апартамент. Преценявайки клаузите на чл.8.2. и 8.4. от предварителния договор, не би могло да се направи извод, че вмененото задължение на продавача за уведомяване на купувача за настъпване на условията за сключване на окончателен договор, както и за самото изповядване на сделката, е следвало да стане непременно в посочения 30 – дневен срок, считано от датата на въвеждане на сградата в експлоатация. Посочените клаузи, на които купувачите са основали изявлението си за разваляне на предварителния договор, не обуславят квалифицирането на договора като фикс-сделка и съответно не би могло да се обоснове становище, че забавеното изпълнение е равнозначно на пълно неизпълнение по смисъла на чл.87, ал.2, предл.трето от ЗЗД. Затова развалянето на предварителния договор / дори и при изправност на купувачите, каквато в случая не е налице/ не би могло да се извърши без изпращането на предупреждение и без даване на подходящ срок за изпълнение на задължението на обещателя по цитираните по-горе договорни клаузи. Или, преустановяването на облигационната връзка между страните би могло да се осъществи само в хипотезата на чл.87, ал.1 ЗЗД, за спазването на която разпоредба не са представени доказателства.
Твърденията на ищците за безполезност на изпълнението поради прекомерната забава от страна на продавача, както и поради рязката негативна промяна на финансовия климат и на пазара на недвижими имоти, не са преценявани от въззивната инстанция, съответно не попадат в обхвата на касационното производство.
Липсва изрично произнасяне и по твърденията в обстоятелствената част на исковата молба за наличието на уговорена между страните фикс клауза по чл.10.1, във вр. с чл.5.2 съгласно която при неизпълнение на продавача с повече от 180 дни купувачите могат да прекратят и да се откажат едностранно от договора. Доколкото тази клауза е относима към отговорността при неизпълнение и възможността за купувачите да претендират не само връщане на даденото по договора, но и неустойка и връщане на задатък в двоен размер/ последните два иска отхвърлени с въззивното решение, влязло в сила в тази част/, не е необходима преценка на клаузата и във връзка с потестативното право за разваляне на процесния договор. Този извод се подкрепя както от липсата на доказателства за виновно неизпълнение на задълженията на продавачапо чл.5.2 с повече от 180 дни, така и от невъзможността визираният срок да доведе до квалифициране на договора като фикс-сделка.
Предвид недоказаността на предпоставките за надлежно разваляне на предварителния договор за покупко-продажба от страна на купувачите, не е необходимо да се обсъжда подробно дали е доказана истинността на представените от ответното дружество/ касатор/ и оспорени от ищците електронни писма и съответно доколко чрез тези писма се установява изправност на дружеството – продавач по предварителния договор. Независимо от откритото от първоинстанционния съд производство по оспорване автентичността и верността на електронни писма от пощата на М. Б., И. Т. и Н. Магдичева, следва да се има предвид, че от съдържанието на тези писма/ с изключение на писмо от 11.02.2010 г. и писмо от 04.08.2010 г./ не е видно относимостта им към конкретен обект и конкретни купувачи по сключени предварителни договори, съответно релевантността на писмата към настоящия спор.
С оглед на изложеното и на основание чл.293, ал.1, предл.3 от ГПК, въззивното решение следва да бъде отменено изцяло в допуснатата до касационно обжалване част като незаконосъобразно и необосновано и тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, следва да се постанови ново решение по същество, с което да се отхвърли предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
При този изход на делото, ответниците по касация дължат на касатора разноски в размер на 5 118.29 лева, съобразно доказателствата по делото за действително направени разноски, съответстващ и на списъка по чл.80 ГПК.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение № 241 от 10.10.2012 г. по в.гр.д. № 346/2012 г. на Апелативен съд –Велико Т. в допуснатата до касационно обжалване част, вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Д. Х. и Л. Н. Х. срещу [фирма] искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.трето от ЗЗД за заплащане на сумата 53 386.20 евро, представляваща платена част от продажната цена по предварителен договор от 14.12.2007 г., ведно със законната лихва от 03.05.2011 г.
ОСЪЖДА С. Д. Х. и Л. Н. Х. да заплатят на [фирма] сумата 5 118.29 лева – разноски по делото.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: