Р Е Ш Е Н И Е № 50151 гр.София, 25.10. 2022г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА ЧЛЕНОВЕ:МАЙЯ РУСЕВА ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА при участието на секретаря Райна Стоименова, като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 2378 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационни жалби на Столична община /СО/ и на Г. И. Ц. срещу решение № 10181/24.02.2019г. по в.гр.д. № 2975/2019г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на общината да плати на Г. И. Ц., на основание чл. 49 ЗЗД, сумата 10 000 лева като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от неупражняване на контрол от СО в качеството й на орган по настойничество и попечителство върху дейността на настойника на Ц., и за отхвърляне на иска за разликата до пълния предявен размер от 30 000 лева. С определение № 69/02.02.2022г. решението е допуснато до касационен контрол при условията на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК за проверка на неговата допустимост. При същата съставът на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение, намира, че въззивното решение е недопустимо по следните съображения: Предявеният иск е по чл. 49 ЗЗД срещу Столична община, чиято обезпечително – гаранционна отговорност се иска да бъде ангажирана поради неизпълнение на задължението по чл. 170 СК, който възлага на органа по настойничество и попечителство осъществяването на надзор върху дейността на настойника/ попечителя, и поради назначаването за настойник на ищеца на лице, което е едновременно и директор на институцията, в която ищецът е бил настанен от Агенцията за социално подпомагане. За да го уважи частично, въззивният съд е формирал извод, че отговорността на ответника следва да бъде ангажирана поради наличието на противоречие между интересите на настойника и на поставения под пълно запрещение, и поради неосигуряване на хуманно и неунизително отношение към ищеца при престоя му в Дом за възрастни с умствена изостаналост, [населено място]. В исковата молба и уточнителните молби от 19.12.2013г. ( депозирана пред АССГ, пред който първоначално е образувано делото) и от 19.12.2016г. (депозирана пред СГС) ищецът е твърдял, че за периода 30.07.2002г. - 01.12.2007г., като поставен под пълно запрещение, е бил настанен по съответния законов ред в Дом за възрастни с умствена изостаналост, [населено място], а за негов настойник е назначен д-р Г. Л., който към момента на настаняване и за целия исков период е бил директор на дома. Съвместяването на така посочените две качества на Г. Л. е определено от ищеца като конфликт на интереси. В уточнителната молба от 19.12.2013г. ищецът сочи, че неговите интереси са пренебрегвани за сметка на тези на институцията, на която Г.Л. е директор, а последният е имал персонално унизително отношение към него. В уточнителната молба от 19.12.2016г. ищецът твърди, че настойникът Л. е увредил правата и интересите му( без да сочи как е станало това) и заявява, че ответната община е бездействала да осъществява надзор върху дейността на настойника, така щото злоупотребата спрямо ищеца да бъде преустановена. В уточнителната молба от 19.12.2013г. ( т. 5 вр. с. т.1 от петитума на исковата молба) ищецът е посочил, че претендираното от СО обезщетение е за вредите от търпяното унижение, болки и страдания от заставянето му да живее въпреки волята си в дома, при мизерни битови условия, при нарушено право на личен живот. Същите вреди са предмет на искова претенция срещу Агенцията за социално подпомагане, заявена със същата искова молба, която след разделяне на производството е била разгледана от административния съд, чието решение е влязло в сила. Въпреки двете молби по чл. 129 ГПК, и обстоятелствената част, и петитума на исковата претенция срещу СО, са останали непълни и неясни. Ищецът не е посочил конкретното поведение – действие или бездействие - на Г. Л. в качеството му на негов настойник ( а не на директор на Д.,с.П.), проявено в рамките на исковия период, което счита за противоречащо на интересите си или изразяващо персонално унизително отношение към него. При липса на твърдения за тези обстоятелства, това за неосъществяване на надзор от страна на ответника, е останало лишено от съдържание, а искът по чл. 49 ЗЗД - лишен от фактическо основание. Останали са неконкретизирани и вредите, които се иска да бъдат обезщетени от СО в качеството й на орган по настойничество, което именно определя пасивната й легитимация по предявения иск. Същите следва да са в причинна връзка с бездействието на СО да осъществява надзор върху дейността на настойника д-р Г. Л., респ. с назначаването му при наличен конфликт на интереси, а такива вреди ищецът не сочи. Заявените от него са относими към петитум на друга искова претенция срещу друг ответник, по която има произнасяне с влязло в сила решение. Констатираните от касационната инстанция нередовности на исковата молба не са установени от въззивната инстанция. Съгласно разрешенията на ТР № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК и ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор. Следователно дължи даване на указания за поправяне на нередовности на исковата молба в хипотезите на чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК (каквито са процесните), за да изпълни задължението си да постанови допустим съдебен акт по същество на спора. Когато неизпълнението на това задължение доведе до разглеждане на нередовна искова молба, чиито дефекти са неотстраними от касационната инстанция (както в случая), решението на въззивния съд следва да се обезсили, а делото - да му се върне за отстраняване нередовността. В приложение цитираните постановки на задължителната практика на ВКС обжалваното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено на основание чл. 293, ал. 4, вр. чл. 270, ал. 3 от ГПК, а делото – върнато на въззивния съд за произнасяне след отстраняване нередовностите на исковата молба. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Р България Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА на основание чл. 293, ал. 4 вр. чл. 270, ал. 3 от ГПК решение № 10181/24.02.2019г. по в.гр.д. № 2975/2019г. на Софийски апелативен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: