Р Е Ш Е Н И Е № 182 гр. София, 18 декември 2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №893/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби от подсъдимия К. Ц. К. и от гражданските ищци и частни обвинители Г. Й., П. Й. и А. Й. чрез повереника им – адв. Г., срещу решение № 191 от 10.05.2018г. по внохд № 376/2018г. по описа на Софийски апелативен съд. С присъда № 2 от 23.01.2018г., постановена по нохд № 688/2017 г. по описа на Окръжен съд – Враца, подсъдимият К. Ц. К. е признат за виновен в това, че на 20/21.03.2017г. в [населено място], умишлено умъртвил Ц. К. Й., като убийството е извършено с особена жестокост и при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 3 и т. 12, вр. чл. 115, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК, вр. чл. 58а, ал. 3, вр. ал. 1, предл. 2 от НК е осъден на двадесет и пет години „лишаване от свобода“ при първоначален строг режим на изтърпяване. Извършено е приспадане по реда на чл. 59 от НК. Подсъдимият К. Ц. К. е осъден да заплати на Г. К. Й. сумата от 70 000лв., на П. Ц. Й. – сумата от 50 000лв. и на А. Ц. Й. – сумата от 50 000лв., представляващи обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди, заедно със законната лихва от деня на увреждането, като предявените граждански искове са отхвърлени до пълните размери от по 150 000лв. Съдът се е произнесъл по възлагане на разноските по делото. Първоинстанционната присъда е била проверена по реда на въззивното производство по жалба от защитника на подсъдимия – адв. К., с искания за намаляване на размера на наложеното на подс. К. наказание лишаване от свобода, както и за намаляване на размера на присъдените на наследниците на починалия обезщетения. Пред въззивния съд е била подадена жалба и от Г. Й., П. Й. и А. Й. – граждански ищци и частни обвинители, с искане за увеличаване на размера на наложеното на подсъдимия наказание, както и за уважаване на предявените граждански искове в пълен размер. С решение № 191 от 10.05.2018г. по внохд № 376/2018г. по описа на Софийски апелативен съд атакуваната присъда е била потвърдена. Касационната инстанция първоначално е била сезирана с жалба, изготвена лично от подс. К., в която е изразено общо недоволство от въззивното решение. С оглед привеждане на подадената касационна жалба в съответствие със законовите изисквания, на подсъдимия е бил назначен служебен защитник – адв. М. Г., който е изготвил подробна касационна жалба. В нея се прави общо оплакване за наличие на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК. Конкретно се развиват доводи за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при допускане, събиране и оценка на доказателствения материал по делото, като посочва, че въззивният съд е нарушил правата на подсъдимия, като не е допуснал и назначил допълнителна съдебно психиатрична и психологична експертиза по въпроса за вменяемостта на К.. Също така се прави оплакване, че съдът не е изяснил обективно, всестранно и пълно обстоятелствата по делото, в нарушение на процесуалните изисквания по чл. 13 и чл. 14 от НПК. Доводи се развиват и в подкрепа на оплакване на явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, като се сочи, че не са отчетени всички обстоятелства, влияещи върху отговорността, както и че смекчаващите отговорността обстоятелства са били подценени, а също неправилно е отказано приложение на чл. 55 от НК. Прави се искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения. Защитникът не е направил искане, съответно на оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. В касационната жалба, подадена от гражданските ищци и частни обвинители Г. Й., П. Й. и А. Й. чрез повереника им – адв. Г., се развиват подробно съображения за явна несправедливост на наложеното на подс. К. наказание, като се твърди негова необоснована заниженост, поради неотчитане на изключителен превес на отегчаващи вината обстоятелства. Твърди се и несправедливост на присъдените обезщетения за причинени на ищците неимуществени вреди. Правят се алтернативно искания – за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с оглед увеличаване на размера на наложеното на подсъдимия наказание, както и на размера на присъдените обезщетения, или за изменение на въззивното решение с увеличаване на размера на обезщетенията за неимуществени вреди до пълния предявен размер. В съдебното заседание пред касационната инстанция служебният защитник на подс. К. К. – адв. М. Г., излага доводи в подкрепа на оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на атакувания съдебен акт, като посочва липса на отговор от въззивната инстанция на възръжения на защитата, неизпълнение на задължението й за цялостен анализ на доказателствата по делото и за излагане на собствени аргументи във връзка с авторството на деянието. Поддържа доводите за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание и счита, че са налице основания за намаляването му, както и пледира за намаляване на размера на присъдените на наследниците на починалия обезщетения за причинени неимуществени вреди. Представителят на ВКП дава мотивирано становище за неоснователност на касационните жалби. Излага съображения за неоснователност на доводите за допуснати съществени процесуални нарушения, като счита, че с оглед на реда на провеждане на съдебното следствие съдът правилно е възприел заключението на СППЕ, изготвено на досъдебното производство. Намира, че наказанието на подсъдимия отговаря на изискването за справедливост, както и размерът на присъдените обезщетения. Счита, че атакуваното решение следва да бъде оставено в сила. Гражданските ищци и частни обвинители Г. Й., П. Й. и А. Й., както и повереникът им, не участват в касационното производство. Подсъдимият К. К. моли делото да бъде върнато за ново разглеждане поради завишеност на присъдата. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Извършената от ВКС проверка за наличието на твърдяните в жалбите касационни основания, сочи на извод за НЕОСНОВАТЕЛНОСТ както на жалбата от подсъдимия и неговия защитник, така и на тази от частните обвинители и граждански ищци по делото. Изтъкнатото в жалбата, изготвена от служебно назначения защитник на подсъдимия, съществено нарушение на процесуалните правила, не се констатира при извършената от касационната инстанция проверка на материалите по делото. Направеното от защитата оплакване е общо – че не е изяснена обективната истина по делото – в нарушение на чл. 13 и чл. 14 от НПК, а конкретно се излага теза, че въззивният е следвало да назначи и изслуша съдебно психиатрична и психологична експертиза за вменяемостта на подс. К., което не е сторил, независимо че експертизата е била задължителна. Формулираното от защитника общо оплакване за неправилна доказателствена дейност и за неизпълнение на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, е лишено от всякаква конкретика, което предпоставя невъзможност на касационната инстанция да провери основателността на оплакването, още повече че не се касае до заявени нарушения от категорията на абсолютните, нито пък такива се констатират по делото. От друга страна, производството е протекло по реда на съкратено съдебно следствие с признаване на фактите от страна на подсъдимия, така че изпълнението на претендираните от защитата задължения на инстанционните съдилища се изразява в преценката за подкрепеност на направеното от подс. К. признаване на обвинителните факти от доказателствата, събрани на досъдебното производство. Тази преценка е направена от първоинстанционния съд, който я е обективирал в мотивите на присъдата, излагайки съображения за доказателствена обезпеченост на признанието на подсъдимия, анализирайки доказателствата, даже над дължимия според процесуалните изисквания стандарт. Въззивният съд е проверил нейната правилност и законосъобразност. По този начин е удовлетворено изискването на процесуалния закон и няма основание оплакването на защитника за неговото нарушаване. При проведената диференцирана процедура съдът не дължи цялостен анализ на доказателствата по делото, а само извод за подкрепеност на признанието, направено от подсъдимия, така че доводите на защитника в тази насока са неоснователни. По отношение на конкретно формулираното оплакване, свързано с неизясняване на въпроса за вменяемостта на подсъдимия, касационната инстанция също го намира за неоснователно. Той е бил поставен пред въззивната инстанция, макар и само във връзка с определяне на наказанието на подсъдимия, и е намерил правилен отговор в мотивите на атакуваното решение, така че не може да се поддържа оплакване за неизпълнение от този съд на задължението по чл. 339, ал. 2 от НПК, каквато претенция има защитата. Съставът на САС правилно е отчел базисния характер на въпроса за вменяемостта на подсъдимото лице, защото, ако то не е вменяемо, няма да има виновно извършено деяние, съответно и наказателна отговорност. Въззивният съд е изложил верни съображения за правилност на първоинстанционната присъда по отношение на въпроса, че няма съмнение във вменяемостта на подс. К.. Този извод е направен въз основа на изготвеното на досъдебното производство заключение на съдебно психологична и психиатрична експертиза, което е било ценено и от двете инстанции като професионално изготвено, при посочване на емпиричната база и обосноваване на научните методи. С оглед на проведеното съкратено съдебно следствие с признание на подсъдимия по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, както и предвид на направената преценка за подкрепеност на това признание, а също и за достатъчност и надеждност на доказателствената съвкупност, събрана на досъдебното производство, въпросът за вменяемостта на подсъдимия не би могъл да бъде преценен като неправилно решен. Освен това експертното заключение, даващо извод за способността на К. да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, макар да страда от диссоциално разстройство, преценено като обосновано и компетентно изготвено, както и липсата на други фактически данни по делото, поставящи под съмнение експертния извод, сочат, че не са били налице основания за допълнително експертно изследване по въпроса за вменяемостта на подсъдимия. Поради тези съображения не се констатира наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от НПК и следователно претенцията в касационната жалба, аргументирана от служебно назначения защитник на подс. К., за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, е неоснователна. Касационният съд не намира да е допуснато нарушение на материалния закон при постановяване на атакувания съдебен акт. Това касационно основание само декларативно се заявява в жалба от защитника на подсъдимия, без да са изложени каквито и да е доводи в негова подкрепа. По-нататък, спорният въпрос в производството, поставен както в жалбата от подсъдимия, така и в тази, от частните обвинители и граждански ищци, е този за правилното отмерване на наказанието на подс. К. за извършеното престъпление. Същият въпрос, поставен и с въззивните жалби, е бил предмет на разглеждане от въззивния съд, който е обективирал преценката си за това, че първата инстанция правилно и законосъобразно е определила наказанието на подсъдимия. Необходимо е да се посочи, че в настоящото производство нито в касационната жалба от подсъдимия, нито в тази от гражданските ищци и частни обвинители, не се сочат нови обстоятелства, които следва да бъдат самостоятелно отчетени от ВКС при отмерването на санкцията, които да не са били взети предвид и от Софийски апелативен съд. Доколкото производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на Глава двадесет и седма от НПК, в хипотезата на чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК, като подс. К. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти, то определянето на наказанието за извършеното от подсъдимия престъпление е било подчинено на законово разписаните правила по чл. 58а от НК. В рамките на преценката за справедливостта на наложеното на подсъдимия наказание, която се оспорва в двете жалби, касационната инстанция намира, че правилно въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съдебен състав за определяне на наказанието в хипотезата на чл. 58а, ал. 2 и ал. 3 от НК. Определянето като подходящо по вид наказание на наказанието „доживотен затвор“ е било законосъобразно преценено според изискванията на чл. 38а, ал. 2 от НК, като е прието, че престъплението, което е извършил подсъдимият, е изключително тежко, с оглед както данните за личността на дееца, така и предвид конкретните характеристики на инкриминирана престъпна дейност. При спазване на правилата по чл. 58а, ал. 3 от НПК, инстанционните съдилища правилно са диференцирали рамките, в които е следвало да бъде определен размерът на наказанието „лишаване от свобода“ след замяната на определеното наказание „доживотен затвор“ и в тези предели са извършили дейността по индивидуализация на размера на това наказание. Като смекчаващи вината обстоятелства съдилищата са възприели тези, свързани с обстоятелството, че подс. К. страда от диссоциално личностово разстройство и че той е направил самопризнания на досъдебното произвовдство. От друга страна като отегчаващи вината обстоятелства са възприети високата степен на обществена опасност на подсъдимия, както и тази на конкретно извършеното деяние, предвид начина на извършването му и конкретните характеристики на престъпната дейност. Няма основание претенцията в касационната жалба от защитника на подс. К. за подценяване на смекчаващите вината обстоятелства. Обстоятелствата, водещи до смекчаване на отговорността на подсъдимия, са били правилно определени от инстанционните съдилища и те са само тези, свързани с психологичните специфики на личността на К. и с направените от него самопризнания на досъдебното производство, които, макар да не са пълноценни с оглед всички характеристики на престъпното деяние, допринасят за изясняване на обстоятелствата по делото. Други смекчаващи вината обстоятелства не могат да бъда изведени от данните по делото, а и не се сочат от жалбоподателя. Така описаните обстоятелства не са били подценени при определяне на конкретния размер на наказанието лишаване от свобода по отношение на подс. К., защото тяхното значение е било претеглено с установените отегчаващи вината обстоятелства, които са били преценени правилно като обосноваващи налагане на наказание при превес именно на последните. Установените смекчаващи отговорността на подс. К. обстоятелства нито са изключителни, нито многобройни, така че да обосноват по-благоприятно наказателно правно третиране на подсъдимия. Във функция от изложените съображения е и отговорът на оплакванията, направени в касационната жалба от частните обвинители и граждански ищци Г. Й., П. Й. и А. Й., които претендират подценяване в процеса на определяне на наказанието на отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства. Като такива обстоятелства правилно са били отчетени тези, свързани с личността му на плоскостта на предходните осъждания, които не са изиграли необходимия превъзпитателен и възпиращ ефект, както и тези, относими към конкретно извършеното деяние – времето, мястото и начина на извършването му и характеристиките и поведението на жертвата. Жалбоподателите не претендират неотчитане на отегчаващи вината обстоятелства, а и такива, извън установените от инстанционните съдилища, не се констатират. Едновременно с това, не може да бъде споделена тезата в касационната жалба от посочените страни за подценяване на отегчаващите вината обстоятелства. Тези обстоятелства са правилно установени и е аргументирана тяхната относително по-голяма тежест в сравнение със смекчаващите такива. Решаващите съдилища не са имали основание да отдадат на отегчаващите обстоятелства по-голямо значение и превес, понеже дейността по определяне на наказанието съставлява логически процес и в неговите рамки отчитането на конкретно установените отегчаващи вината обстоятелства не може да обоснове налагане на по-тежко като размер наказание, защото относителната тежест на смекчаващите такива не може да бъде подценявана. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав не констатира нарушения при индивидуализацията на наказанието, наложено на подс. К. К. за извършеното престъпление, нито негова несъответност на степента на обществена опасност на извършеното деяние и на тази на самия деец. Определеното на подсъдимия наказание съобразно правилата на диференцираната процедура е справедливо и съответно на тежестта на извършеното и с него в пълнота могат да бъдат постигнати целите на специалната и генерална превенция. Предвид изложените съображения, настоящият касационен състав намери, че не е налице развитото в жалбите от частното обвинение и от защитата касационно основание, поради което не са налице основания за изменение или за отмяна на въззивното решение с връщане на делото за ново разглеждане. По отношение на претенцията в жалбата на гражданските ищци и частни обвинители Г. Й., П. Й. и А. Й., за явна несправедливост на определеното от съдилищата обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди в резултат от смъртта на Ц. Й., касационната инстанция също я намира за неоснователна. Правилно в атакуваното въззивно решение са преценени като законосъобразни изводите на първоинстанционния съд за това, че с извършване на деянието – предмет на наказателното производство, подс. К. е реализирал фактическия състав на непозволено увреждане с причиняване на неимуществени вреди на съпругата и на дъщерите на починалия. При положителната констатация за основателност на предявените искове, съдилищата са изложили обосновани съображения по отношение на определяне на размера на обезщетенията за всеки един от гражданските ищци съобразно критериите за справедливост. Без съмнение, лишаването от човешки живот не може да има материален еквивалент, но възмездяването на претърпените от най-близките на починалия болки и страдания следва да бъде съобразено с обективни обстоятелства, които рамкират критериите за справедливо обезщетяване. По отношение на съпругата на починалия – гражданския ищец Г. Й., са съобразени обстоятелствата на дългогодишния семеен живот с починалия и емоционалната връзка с него, а от друго страна – обстоятелството, че двамата дълго не са живели фактически заедно. Обстоятелството на актуално влошено здравословно състояние на Г. Й. не може да промени изводите за трайно създадените отношения между нея и съпруга й, доколкото, независимо от емоционалната връзка между тях, няма данни за фактическа такава. По отношение на дъщерите на починалия – гражданските ищци П. Й. и А. Й., също е отчетена дълбоката емоционална връзка между родител и дете, добрите отношения между дъщерите и техния баща, но правилно е било взето под внимание обстоятелството, че двете дъщери фактически са живеели в рамките на продължителен период в чужбина и контактите с баща им са били само чрез средства за комуникация, а не лични. Следователно, емоционалната рана от лишаването от живот на техния баща, макар и дълбоко засягаща личните им преживявания, следва да намери адекватна компенсация чрез обезщетение в размер съобразно въззивното решение, с което е потвърдена първоинстанционната присъда. Претенцията за намаляване на размера на присъдените обезщетения за репарирате на неимуществени вреди на пострадалите се прави от защитника за пръв път в хода на пренията пред касационния съд, такова оплакване не е наведено в жалбата и доколкото е направено след срока за посочване на оплакванията и доводите в тяхна подкрепа, не следва да бъде обсъждано. По изложените съображения касационната инстанция не намери основания да упражни правомощието си по чл. 354, ал. 2, т. 5 от НПК. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 191 от 10.05.2018г., постановено по внохд № 376/2018г. по описа на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.