1 Р Е Ш Е Н И Е № 87 София, 10.05.2016 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД ТК І т.о. в публичното заседание на двадесет и пети април през две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: ДАРИЯ ПРОДАНОВА Членове: ЕМИЛ МАРКОВ ИРИНА ПЕТРОВА при участието на секретаря Елеонора Стоянова като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 680 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] против Решение № 2278 от 10.12.2014г. по в.т.д.№ 3866/2014г. на Софийски апелативен съд за потвърждаване на решението по т.д.№ 2866/2013г. на СГС, с което са отменени, на основание чл.74,ал.1 ТЗ, по иска на акционера С. Б., решенията на ОСА от 15.05.2013г. по т.1,т.2,т.3,т.4 и т.5 от дневния ред поради нарушение на чл.18,ал.2 и чл.17,ал.4 от Устава на дружеството. С Определение № 922 от 07.12.2015г. настоящият състав допусна касационно обжалване на решението при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК по материалноправния въпрос императивна или диспозитивна е нормата на чл.227, ал.3, изр.първо ТЗ и какъв е редът за промяна или отмяна на разпоредби от учредителния акт на акционерното дружество. В съдебно заседание касаторът поддържа искането си за отмяна на решението на САС като неправилно. Счита, че отговорът на въпроса, по който е допуснато обжалването е положителен - разпоредбата на чл.227,ал.3 ТЗ е императивна, тя е в обществен интерес, въвежда задължително правило на „спадащ кворум” и е гаранция срещу блокиране дейността на акционерното дружество. Посочва, че предвиденото в разпоредбата на чл.18, ал.2 от Устава /при липса на кворум, може да се насрочи ново заседание не по-рано от 14 дни, за което се изисква посоченият в ал.1 кворум - 2/3 от капитала/ възпрепятства дейността на дружеството, тъй като кворумът, необходим за провеждане на отложеното заседание на Общо събрание, може да не бъде достигнат поради неучастието на акционерите. Поддържа, че когато уставна разпоредба /на чл.18,ал.2/ противоречи на императивна разпоредба на закон - на чл.227,ал.3 ТЗ, първата не намира приложение и съдът следва да приложи закона, с оглед на което заседанието от 15.05.2013г. на ОСА при 50% представено капиталово участие е законно проведено, могло е да вземе решения, от което следва неоснователността на предявения от акционера С. Б. иск по чл.74 ТЗ. Ответникът в касационното производство не изпраща представител в откритото съдебно заседание. Не е представен и писмен отговор по чл.287 ГПК. Върховният касационен съд, ТК, Първо т.о. като взе предвид доводите в жалбата и становищата на страните и при проверката по чл.290,ал.2 ГПК намира следното: Произнасяйки се по наведения от ищеца довод за нарушение на разпоредбата на чл.18,ал.2 от Устава при провеждането на отложеното на основание същия текст, поради липса на кворум, ново заседание на дата 15.05.2013г., на което е присъствал само представител на собственика на ½ от капитала, при изискуем кворум две трети, първоинстанционният съд е обсъдил възражението на ответника, който се е позовал на разпоредбата на чл.227,ал.3, изр.първо ТЗ. СГС е приел, че тя е диспозитивна и предвижда правило, което в минимална степен гарантира правата на акционерите като осигурява законосъобразното провеждане на общото събрание. Мотивирал е, че всяко акционерно дружество може да уреди правила за провеждане на събранието, като предвиди по-тежки условия за законосъобразното му провеждане и в този случай правилата на устава имат превес пред установеното в ТЗ. Счел е, че за законосъобразното провеждане на ОСА от 15.05.2013г. е следвало да присъстват акционери, притежаващи 2/3 от акциите от капитала, а на процесното е присъствал само акционерът [фирма] с 50% участие, т.е. събранието е проведено в нарушение на чл.18,ал.2 от Устава и взетите решения като незаконосъобразни подлежат на отмяна по предявения от акционера С. Б. иск. Обсъждайки довода в жалбата на дружеството, което е поддържало становище за задължителния характер на текста на чл.227,ал.3, изр.първо ТЗ, въззивната инстанция е счела, че дори нормата да е императивна, клаузата на чл. 18,ал.2 от Устава, предвиждаща, че при липса на кворум за провеждане на общо събрание, може да се насрочи ново заседание не по-рано от 14 дни, за което се изисква същият кворум, какъвто е необходим за отложеното заседание - 2/3 от капитала, обвързва дружеството и акционерите, тъй като уставът има характер на вътрешен нормативен акт и те следва да се съобразяват с него. Счетено е, че за да се релевира противоречие на клауза от Устава с материалния закон, е необходимо тя да бъде отменена по реда на чл.74 ТЗ, тъй като има същата правна природа, като всяко едно решение на ОСА и при евентуално противоречие със закона не е нищожна, и отделният акционер не може да се позовава на незаконосъобразност до нейната отмяна по съответния ред. Прието е, че уставът е решение на ОС по аргумент от ТР №1/2002г. и отмяната на разпоредби от него може да бъде поискана по реда и в сроковете на чл.74 ТЗ. Изведено е, че след като няма данни разпоредбата на чл.18,ал.2 от Устава на [фирма] да е отменена по този ред, дружеството следва да се съобразява с нея. Касационното обжалване е допуснато по въпроса за възможността уставът да предвижда кворум и за провеждането на новото заседание на общото събрание на АД /чл.227,ал.3 ТЗ/, когато при откриването на първото, не е достигнат предвиденият /чл.227,ал.1 ТЗ/ в устройствения акт кворум. Произнасянето по този въпрос е свързано с преценката, дали в производството по чл.74,ал.1 ТЗ, страната може да се позовава на противоречие на разпоредба на устава със закона и дали съдът има възможност да се произнесе по този довод, без разпоредбата на устройствения акт да е отменена. Изводите на САС са, че без значение е какъв е характерът на разпоредбата на чл.227,ал.3, изр.първо ТЗ, защото дори да е императивна, за да се релевира противоречие на клауза от Устава с материалния закон, е необходимо тя да бъде отменена по реда на чл.74 ТЗ, тъй като има същата правна природа като всяко едно решение на ОСА и при евентуално противоречие със закона не е нищожна, и страната не може да се позовава на незаконосъобразност до нейната отмяна по съответния ред - по реда и в сроковете на чл.74 ТЗ. По правния въпрос относно характера на нормата на чл.227,ал.3, изр.първо ТЗ. В разпоредбата на чл.227 ТЗ - „Кворум” е въведено императивно правило относно минимално необходимо представителство на капитала единствено за законността за провеждане на общото събрание на акционерното дружество за приемане на решения за изменение и допълнение на устава, увеличение и намаление на капитала и преобразуването и прекратяването на дружеството. Изискването за минимално необходим кворум е задължително само по отношение провеждането на ОС за вземане на решенията, посочени в императивната разпоредба на чл.227,ал.2, изр.първо ТЗ. Уставът може да предвиди необходимост от по-голямо представителство за законност на ОС както за приемане на решенията, визирани в чл.227,ал.2, изр.първо ТЗ, така и да уреди изискване за представителство на капитала при гласуване на всички останали решения по чл.221,т.4-11 ТЗ. Разпоредбите на чл.227,ал.1 и чл.227,ал.2,изр.второ ТЗ са диспозитивни. Законът предоставя и диспозивната възможност, при недостигане на законовоустановения минимален кворум по чл.227,ал.2, изр.първо ТЗ или на уставно регламентирания кворум, да бъде насрочено ново заседание не по-рано от 14 дни, което е законно, независимо от представения на него капитал. След като тази възможност е диспозитивна, следва че уставът може да я изключи и да отрече възможността за провеждането на новото заседание при условията на спадащ кворум. Допустимо е уставът да предвиди при недостигнат кворум да бъде определена само датата на новото заседание, но да забрани използването на способа за намаляващо представителство на капитала. В този случай също би се постигнала оперативност в работата на дружеството, тъй като ще отпадне необходимостта от спазване на процедурата по чл.223,ал.3,4 и 5 ТЗ /нова обява в търговския регистър, нови писмени покани и спазване на тридесетдневния срок/. Диспозитивният характер на разпоредбата на чл.227,ал.3,изр.първо относно кворума следва и от правилото на чл.227,ал.2,изр.второ ТЗ - че уставът винаги може да предвижда по строги правила относно минималната граница на капиталово представяне, т.е. включително и за случаите на отлагане на заседанието при същия дневен ред. Когато уставът на акционерното дружеството предвижда по-строги правила относно кворума за провеждане на общото събрание, те имат приоритет пред законово регламентираните, тъй като са задължителни за дружеството и членовете му като акт на орган на мнозинството. Неспазването на уставните правила относно условието за провеждането на ОС на акционерното дружество - неспазването на необходимото представителство за законност за провеждането му води до процесуална незаконосъобразност. Разпоредбата на чл.227,ал.3, изр.първо ТЗ относно кворума е диспозитивна и е допустимо уставът на акционерното дружество да предвижда необходимо представителство на капитала и за законосъобразното провеждане на новото заседание на общото събрание на АД /чл.227,ал.3 ТЗ/, когато при откриването на първото, не е достигнат предвиденият /чл.227,ал.1 ТЗ/ в Устава кворум, в което се състои отговорът на първата част на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване. Съобразеността на съдържанието на учредителния акт /чл.165 ТЗ/ със закона се преценява от длъжностното лице по регистрацията по реда на чл.19 ЗТР, доколкото на вписване подлежат данните по чл.165, т.1-4 и т.5 и т.10, но уставни разпоредби не могат да бъдат отменяни от съда и в производство по чл.25 и чл.29 ЗТР. Разпоредбите на устава, които противоречат на императивни разпоредби на закона не са отменяеми по реда на чл.74 ТЗ, тъй като на контрол по този ред подлежат решенията на общото събрание на дружеството ако противоречат на императивни разпоредби на закона и на устава. В исковото производство съдът може да тълкува учредителния акт - чл.68 ТЗ, както и да преценява съответствието на неговите текстове с императивните разпоредби на закона. Тази проверка обаче е опосредена и се извършва чрез проверката за законосъобразност на обжалваното решение на ОСА. Ако решението е прието въз основа на противоречащ на императивна разпоредба на закона текст от устава, то би подлежало на отмяна по чл.74 ТЗ и в този случай преценката на съда по отношение на законосъобразността на устройствения акт е инцидента. Указанията на съда по тълкуването на устава биха били задължителни за дружеството при повторно разглеждане от него на същия въпрос /чл.75,ал.1 ТЗ/, и повторното решение би било нищожно ако не бъде съобразено с тях. Във всички случаи и при първоначална отмяна и при нищожност /при повторност на отменено решение/, предмет на произнасянето на съда е решението на общото събрание, а не уставът на дружеството. Единствено компетентен да отмени, измени разпоредба на устройствения акт е Общото събрание на акционерното дружество, съобразно правомощието му по чл.221,т.1 ТЗ, а редът за отмяна по чл.74 ТЗ по отношение на уставни разпоредби е неприложим, в което се състои и отговорът на втората част на въпроса, по който е допуснато обжалването. По касационната жалба. Изводът на САС, че разпоредбата на чл.18,ал.2 от Устава противоречи на императивна разпоредба на закона е неправилен. Разпоредбата на чл.227,ал.3 ТЗ относно кворума за провеждането на отложеното заседание на ОСА е диспозитивна и в компетентността на акционерите е да уредят по-строго правило, включително и да изключат възможността за приемане на решения в условията на спадащ кворум. Разпоредбата на чл.18,ал.2 от Устава не противоречи на закона, тя обвързва акционерите и дружеството като акт на общата воля, акт на мнозинството, задължителен и за негласувалите и за гласувалите с отрицателен вот, до отмяната й по реда на чл.221,т.1 ТЗ от компетентния орган на акционерното дружество. На отмяна чрез съдебния контрол по чл.74 ТЗ подлежи не разпоредба на устава, а решението на ОСА за съответната промяна на устройствения акт. Изводите на апелативния съд са в противоречие с ТР № 1/2002г. на ОСГК на ВКС, тъй като на съдебен контрол по реда на чл.74 ТЗ подлежи решението на ОС за приемане, изменение или допълване на устава, а не самият устройствен акт. Извън правомощията на съда е отмяната на уставни разпоредби. Неосъществимо при застъпената от състава на САС теза би било спазването на преклузивния срок по чл.74,ал.2 ТЗ, и по съществено - по тази логика, ако разпоредбата на Устава, противоречаща на закона не е атакувана по чл.74 ТЗ, това изключва изобщо възможността на съда в производството по конститутивния иск да проверява съответствието на решението на ОСА със закона - извод, който пряко противоречи на разпоредбата на чл.74 ТЗ. При безспорния факт, че при проведеното на 15.05.2013г. Общо събрание на [фирма] не е бил представен изискуемият от Устава 2/3 от капитала, взетите решения като противоречащи на устройствения акт на дружеството подлежат на отмяна по предявения по реда и в сроковете на чл.74 ТЗ иск на акционера. Доводът на касатора, че изискването на чл.18,ал.2 от Устава за същия кворум за провеждането на второто заседание, както за отложеното, може да доведе до блокиране дейността на дружеството е по целесъобразността, а не по законосъобразността на разпоредбата, която не е предмет на преценка в производството по чл.74 ТЗ. Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, но по съображенията за основателност на предявения иск, посочени по съществото на спора от настоящия състав. Разноски за касационното производство на насрещната страна не се присъждат. Поради изложеното, ВКС, ТК, състав на Първо т.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2278 от 10.12.2014г. по в.т.д.№ 3866/2014г. на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: