Р Е Ш Е Н И Е
№ 401
София, 25 януари 2012 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесети септември ……........... 2011 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Елияна Карагьозова ..........................
ЧЛЕНОВЕ: .. Кети Маркова ......................................
.. Севдалин Мавров .............................
при секретар .. Иванка Илиева ....................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Руско Карагогов ..............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ............................ КНОХД № .. 1837 .. / .. 11 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалби от страна на подсъдимия В. М. и такава от гражданските ищци и частни обвинители Д. И., А. Т. и М. Т.. Атакува се въззивно решение № 68 от 18.03.11 год., постановено по ВНОХД № 821/11 год. по описа на Софийски апелативен съд, с което е изменена присъда от 27.11.10 год. по НОХД № 4995/09 год. на Софийски градски съд.
Подсъдимият обжалва решението само в гражданската му част, като незаконосъобразно. Визира нарушение на чл. 52 ЗЗД. Иска изменяване на съдебния акт с намаляване на присъдените обезщетения на съпругата и двете деца на пострадалия. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Защитата му пледира жалбата от страна на гражданските ищци и частни обвинители да се остави без уважение.
И., Т. и Т. обжалват решението в изменителната му част. Считат, че незаконосъобразно М. е оправдан престъплението, за което е осъден, да е извършено и при нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП и в нарушение на закона са намалени обезщетенията за неимуществени вреди на И. и Т. от 70 000.00 лв. на 60 000.00 лв. Искат да се отмени решението и да се потвърди присъдата. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Пледира се за неоснователност на жалбата на подсъдимия.
Прокурорът счита присъдата в наказателната част за законосъобразна, а по отношение на присъдените обезщетения предоставя въпроса за решаване от касационната инстанция.
Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилите жалби, доводите, исканията и становището на страните, намира следното:
С цитираната присъда подсъдимият В. М. е признат за виновен в това, че на 13.01.09 год. в [населено място], при управлението на товарен автомобил марка „Мерцедес” с рег. [рег.номер на МПС] , в нарушение на правилата за движение по чл. 20, ал. 2, изр. 1 и 2 ЗДвП, по непредпазливост причинил смъртта на И. Т., като след извършване на деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на осн. чл. 343а, ал. 1, б. „б”, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в” и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” и чл. 42а, ал. 2, т.т. 1 и 2, вр. ал. 1 НК е осъден на пробация, изразяваща се в следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от две години, с периодичност два пъти седмично; за същия срок „задължителни периодични срещи с пробационен служител”. На осн. чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК е лишен от правоуправление на МПС за срок от две години.
Осъден е на осн. чл. 45 ЗЗД да заплати, ведно с лихвата, считано от 13.01.09 год., обезщетения за неимуществени вреди на съпругата, сина и дъщерята на починалия – А. Т., М. Т. и Д. И. - сумата от по 70 000.00 лв. на всеки един от тях.
В останалата им част, до сумата от по 100 000.00 лв., исковете са отхвърлени като неоснователни.
Съдът се е произнесъл по държавната такса върху уважените части на исковете и по разноските, направени по делото от страна на държавата и гражданските ищци.
С атакуваното решение присъдата е изменена. Подсъдимият е оправдан престъплението да е извършено и при нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП. Обезщетенията на М. Т. и Д. И. са намалени от 70 000.00 лв. на по 60 000.00 лв. за всеки един от тях, съответно е намалена и държавната такса. В останалата част присъдата е потвърдена.
По силата на чл. 353, ал. 5 НПК в касационното производство не се провежда съдебно следствие, поради което настоящата инстанция не може да удовлетвори направените от страна на гражданските ищци и частни обвинители доказателствени искания. Няма правомощие и да приема нови фактически обстоятелства, различни от приетите от контролираните инстанции, ако не са допуснали съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3 НПК, каквито не се констатират от ВКС, за да се отмени решението и делото да се върне за ново разглеждане. Безспорно е установено, че в районна на местопроизшествието не е имало пешеходна пътека, поради което пострадалият не е предприел пресичане на пътя на регламентирано от закона място в тъмната част на денонощието. Ето защо, приемайки съпричиняване на вредоносния резултат, предходните инстанции не са нарушили основния принцип по чл. 14, ал. 1 НПК да вземат решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, ръководейки се от закона.
Законосъобразно САС е приел, че подсъдимият не е нарушил правилото за движение по чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП. Отразените в обвинителния акт фактически обстоятелства, които М. изцяло е признал при условията на съкратено съдебно следствие, не обосновават от правна страна несъобразена с пътните условия скорост, движейки се с 50 км/ч при максимално допустима в участъка – 60 км/ч, съгласно знак № В 26. В този смисъл, правилно въззивният съд е игнорирал приети от СГС факти /интензивно присъствие на пешеходци, наличие на автобусна спирка и др. /, с които последният е обосновал нарушението на правилата за движение, но които прокурорът не е очертал в обвинителния акт във връзка със събраните на досъдебното производство доказателства. От друга страна, съдебната практика е последователна в решенията си, че двете нарушения по чл. 20, ал. 2 ЗДвП са взаимно изключващи се.
От друга страна, въззивният съд изцяло е възприел всички обстоятелства приети от СГС, имащи значение за решаване на въпроса за гражданските претенции на ищците: напредналата възраст на пострадалия; доброто му здравословно състояние до произшествието; активната му социална ангажираност, работещ като сътрудник на обществени организации; уважаван член на обществото; добрите семейни отношения; вредите, които търпи Т. от това, че е лишена от подкрепата на съпруга си – емоционална и материална; обстоятелството, че тежко преживява внезапната загуба на дългогодишния си спътник в живота; търпените болки и страдания от загубата на родителя си от страна на И. и Т.; съществуващите между тях и баща им морална подкрепа, разбирателство, доверие и взаимопомощ. От своя страна, обаче, е отчел, че последните са пълнолетни зрели хора, които не са живеели в едно домакинство с пострадалия. Последните две обстоятелства, справедливо са довели до решението на въззивния съд, да намали присъдените им от първата инстанция обезщетения от 70 000.00 лв. на 60 000.00 лв.
Това, което в значителна степен е повлияло на взетото решение от апелативния съд по отношение на гражданските претенции, е обстоятелството, че пострадалият е допринесъл в немалка степен със своето поведение за настъпването на вредоносния резултат. Той е предприел пресичане на силно натоварена пътна артерия на нерегламентирано място в тъмната част на денонощието, което е нарушение на чл. 113-114 ЗДвП. Посоченото обстоятелство не е отчетено от първоинстанционият съд. Степента на съпричиняване, с оглед реализирането на посоченото нарушение от страна на пострадалия, законосъобразно е намерило израз при обсъждане параметрите на гражданската отговорност от САС. Това в никакъв случай не обезличава високата степен на обществената опасност на деянието, а само види до корекция при определяне на размера на присъдените обезщетения, което е стандартна практика.
Оплакванията на гражданските ищци И. и Т. за несправедливост на обезщетенията поради намаляването им от въззивния съд до размера от 60 000.00 лв. са неоснователни. Актуалната съдебна практика и разумното тълкуване на чл. 52 ЗЗД демонстрира тенденция към уважаване на гражданските претенции в по-големи размери, които при случаи без принос на пострадалия, присъдените обезщетения са ориентирани в порядъка около 100 000.00 лв. В конкретния случай е установен принос на пострадалия, който не е незначителен и не е надценен от САС. Затова, отчитайки степента на съпричиняване, очертана от допуснатите от пострадалия нарушения, които са в причинна връзка с удара и настъпилата му смърт, ВКС намира, че с въззивното решение е постигнат справедлив баланс между престъпните вреди в резултат на деликта и паричното измерение на нуждата от обезвреда, като са намалени до 60 000.00 лв. за всеки от пълнолетните и живеещи в различни домакинства деца на починалия. Присъдените и на тримата наследници обезщетения са съобразени с практиката на ВКС, поради което не са налице основания за коригирането им по размер.
При посочените съображения жалбите са неоснователни и атакуваното решение на САС следва да се остави в сила.
Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 68 от 18.03.11 год., постановено по ВНОХД № 821/11 год. по описа на Софийски апелативен съд, с което е изменена присъда от 27.11.10 год. по НОХД № 4995/09 год. на Софийски градски съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|