О   П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е                                                               №  430                                        София,  03.08.2009 г.                                                В   ИМЕТО   НА    НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, трето   гражданско отделение, в закрито съдебно заседание петнадесети юли      две хиляди и девета    година в състав:                                       Председател :  ТАНЯ МИТОВА                                                Членове :   АНИ САРАЛИЕВА                                                                         ЕМИЛ ТОМОВ   изслуша докладваното от съдията Томов   ч. гр. дело № 282/2009 г. и за а се произнесе , взе предвид следното : Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 вр. чл. 288 от ГПК Образувано е по частна жалба на Д. П. А. ,приподписана от адв. А. Радев , срещу определение № ІV-151 от 01.04.2009г по ч. гр.дело № 77/2009г на Бургаски окръжен съд , с което е оставена без уважение частна жалба на касатора срещу определение от 05.02.2009 на БРС за прекратяване на производството по гр.д. 4832/2008г с предмет иск по чл. 60 от КТ(нов,ДВ бр.25/2001г) за нищожност на колективен трудов договор. В изложението по допускането на касационно обжалване се посочва ,че съдилищата неправилно са застъпили изискване за необходимо другарство в процеса и задължително участие в лицето на подписалата договора синдикална организация и всички присъединили се работници и служители по реда на чл. 57 ал.2 от КТ,наред с ответния работодател. Развиват съображения за наличие на основание по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. Частната жалба е депозирана в срок, по отношение на нея следва да бъде допуснато касационно обжалване , предвид поставения въпрос кои са необходимо легитимираните страни по иска с правно основание по чл. 60 от КТ(нов,ДВ бр.25/2001г) за нищожност на колективен трудов договор,в случай че искът е предявен от присъединил се работник . Върховен касационен съд не приема довод за наличие на основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК,тъй като по този въпрос на трудовото право липсва трайна съдебна практика или изведени по тълкувателен път задължителни разрешения. Поставеният в изложението по настоящата частна жалба правен въпрос обективира критерия по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК ,тъй като разрешението следва да се изведе по тълкувателен път и е от значение за точното прилагане на закона. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Искът за обявяване на недействителност е предявен от касатора А. самостоятелство , в качеството му на присъединил се към конкретния колективен трудов договор работник ,като ответник е привлечен единствено работодателя „Б” ЕООД Исковата молба е оставена без движение с указание дали жалбоподателя иска конституирането на синдикалната организация ,която е страна по колективния договор и в която организация ищецът не членува ,включително дали иска конституиране на присъединилите се към атакувания КТД работници. Заявеното в отговор нежелание,т.е упражнения в резултат на указанието избор , е обусловил прекратяване на производството по трудовия спор поради липса на надлежни страни , с разпореждане на Бургаски районен съд от 27.01.2009г , потвърдено с обжалваното понастоящем определение . Определението е неправилно . Служебната преценка , която съдът прави по въпроси на пасивната процесуална легитимация в хипотезата на необходимо другарство, при непосочване на някои от необходимите другари като ответна страна ,е обусловена от изискването за редовност на исковата молба. За да се стигне до надлежно конституиране,т.е до законосъобразно развитие на процеса , по реда на чл. 129 от ГПК съдът следва да постави на ищеца срок за отстраняване на конкретната нередовност , а не да се поставя въпрос за избор , дали същият желае или не желае конституиране на определено лице. При отстраняване на нередовности в искова молба и при възлагане последиците от неотстраняването им , съдът изхожда от служебното, а не от диспозитивното начало като принцип на гражданския процес и поради това не може да поставя с указанията си избор на две алтернативи , едната от които пряко води до прекратяване на производството поради недопустимост,а другата до отстраняване на констатирана нередовност. Като не е съобразил гореизложеното , въззивният съд неправилно е потвърдил прекратителното определение на Бургаски районен съд , макар преценката на съдилищата относно необходимостта от конституиране и участие в процеса на сключилата колективния трудов договор на ниво предприятие синдикална организация „Б”, да е правилно . Естеството на правоотношението при колективния трудов договор ,спецификата на неговото приложно поле , специалното правило на чл. 74 ал.5 от КТ по отношение на недействителността , приложимо и за този вид договори и самостоятелно изведеното в закона право на всеки работник или служител ,по отношение на който споразумението се прилага , да иска по съдебен ред обявяване на недействителност на договора или отделни негови клаузи поради противоречие или заобикаляне на закона , определя предмета на конкретния трудов спор ,а от тук и процесуалното положение са страните в него . При наличието на определени формално(чл.57 ал. КТ),но същевременно и материалноправни (чл.60 , предл. второ КТ) условия , правото на иск по чл. 60 от КТ (нов,ДВ бр.25/2001г) е изведено самостоятелно за лице , което не е представлявана страна при сключването на КТД. Не се касае за процесуална субституция ,а за самостоятелна активна легитимация и на ответната страна в процеса следва да бъдат привлечени страните по споразумението – синдикат и работодател . Другарството им по делото е необходимо , а не факултативно, на първо място с оглед гарантираното от процесуалния ред право на сключилите едно съглашение лица да защитят правните му последици пред съда. Страните по колективния трудов договор - работодател и синдикат , имат общ, но и самостоятелен правен интерес да защитават законността на споразумението помежду им , съдебният процес по иска за недействителност следва да осигури тази защита, гарантирайки участие. На следващо място ,съгласно изричното правило на чл. 74 ал.5 от КТ позоваването на недействителността е обусловено не само от обявяването й по съдебен ред , но и от връчване на решението на страните , тоест, качеството страна е необходимо условие. Видно ,за тези случаи ще е необходимо и другарството в делото. Както вече бе изтъкнато , качеството страна в процеса има работникът или служителят ,спрямо който колективният трудов договор се прилага поради факта на присъединяване по заявление и същият е упражнил право на иск ,а на ответната страна са страните по атакувания колективен трудов договор – синдикат и работодател . Останалите присъединили се работници са в положението на евентуални ищци ,но не и необходими участници в това производство ,тъй като упражняване правото на иск не може да се изисква служебно. В случай на обявяване на недействителност , решението на съда ще има правоустановителни последици по отношение на тази категория лица включително . Горните съображения по тълкуването и прилагането на закона първостепенният съд следва да има предвид при по-нататъшните си процесуални действия По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІг.о.   О П Р Е Д Е Л И :   ОТМЕНЯВА определение № ІV-151 от 01.04.2009г по ч. гр.дело № 77/2009г на Бургаски окръжен съд Връща делото на Бургаски районен съд за по- нататъшни процесуални действия .   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.     2.