О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 24 София, 04.02.2016 г. Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. дело № 77 от 2016 година и за да се произнесе взе предвид: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/, чрез П. Я. П., обжалва и иска да се отмени Определение № 3253 oт 18.11.2015 г., постановено по ч. гр. д. № 4374/2015г. на АС- София, ГО, VI­ІІ състав, с което е отменено определението от 18.02.2015 г., постановено по гр.д. № 4222/2011 по описа на Софийски градски съд, І ГО, 20 състав и е уважено искането на [фирма], с основание чл. 23, ал. 4, т. 3 ЗОПДИППД/отм./, за извършване на плащане на публични задължения, предмет на покана за доброволно изпълнение, с изх. №19270/01.10.2014г. и на покана за доброволно изпълнение, с изх. № 21574/05.11.2014г. и двете по изп.д. № 20147600400846, образувано при ЧСИ Ц. Г.. Жалбоподателят твърди, че таксите по изпълнението не са публични вземания и не попадат в хипотезата на чл. 23, ал. 4 ЗОПДИППД/отм./, поради което поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като с него е разрешено плащане на задължения, които не са публични. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е подаден отговор от ответника в настоящото производство - [фирма] . Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима по критерия на разпоредбата на чл. 274, ал.4, във вр. с чл. 280, ал.2 ГПК. Преди да разгледа по същество частната жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се обжалва въззивно определение, с което е дадено разрешение по същество на друго производство, т. е. налице е хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 2, предложение първо ГПК. Въззивният съд, решавайки по същество въпроса, дали да се уважи молба на [фирма], по чл. 23, ал. 4, т. 3 ЗОПДИППД/отм./ е приел, че същата е основателна и е разрешил изпълнение със запорирано имущество по обезпечение в полза на КОНПИ по реда на ЗОПДИППД/отм./ на публични задължения на молителя, представляващи: задължения за корпоративен данък, данък сгради, такса битови отпадъци, ведно със законните лихви и такси по изпълнението. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят се позовава на основанието по чл. 280, ал 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса – „Следва ли да се уважи искане по чл. 23, ал. 4, т. 3 ЗОПДИППД/отм./ за заплащане на задължения извън тези, имащи характер на публичноправни“, в противоречие с Определение № 494 от 04.07.2012г. по ч.гр.д. № 393/2012г., Г.К., ІV г.о. на ВКС, имащо характер на задължителна практика. Настоящият състав на ВКС намира, че въпросът, посочен от касатора, е обуславящ правните изводи в обжалваното определение. Въззивният съд, произнасяйки се по същество, е съобразил кои задължения на молителя, от посочените в искането, имат характера на публични задължения, т.е. направил е правен извод относно характера на задълженията, така направеният извод е обусловил преценката на въззивния съд по основателността на молбата, като разрешавайки извършване на плащане на задължения, имащи характер на такси по изпълнението и уважавайки искането се е произнесъл в противоречие с цитираната задължителна практика, поради което следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, като съобрази доводите на страните, намира : Разгледана по същество, частната жалба е основателна, в частта, с която се иска отмяна на Определение № 3253 oт 18.11.2015 г., постановено по гр. д. № 4374/2015г. на АС- София, ГО, VIІІ състав, в частта му, с която е разрешено да се извърши плащане на задължения за такси по изпълнението. Както е прието в Определение № 494 от 04.07.2012 г. по ч.гр.д. № 393/2012г., Г.К., ІV г.о. на ВКС – „ условие за уважаване искане по чл. 23, ал. 4, т. 3 ЗОПДИППД/отм./ е в патримониума на молителя да съществуват изискуеми публичноправни задължения към българската държава“. Въззивният съд е разрешил да се извърши плащане от запорирани по обезпечение в полза на КОПНИ вземания по сметки на ЧСИ И. Х., на задълженията, обективирани в покана за доброволно изпълнение с изх. № 19270/01.10.2014г. и в покана за доброволно изпълнение с изх. № 21574/05.11.2014г., възлизащ общо на 82 643,93 лева. Видно от горепосочените покани за доброволно изпълнение задълженията на молителя са с различен предмет: задължения за корпоративен данък, данък сгради, такса битови отпадъци, законни мораторни лихви и такси по изпълнението, като таксите по изпълнението са част от общата стойност на разрешеното плащане. Таксите по изпълнението нямат правна характеристика на публични вземания, когато производството по принудителното изпълнение е образувано от частен съдебен изпълнител. Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЧСИ частен съдебен изпълнител е лице, на което държавата възлага принудителното изпълнение на частни притезания, т.е. е частно лице, на което държавата е възложила функцията по изпълнението на частни притезания. Таксите, събирани от частния съдебен изпълнител са нормативно установени, но постъпват не в патримониума на държавата, а в патримониума на частния съдебен изпълнител. Според чл. 162, ал. 2 ДОПК публични са държавните или общинските вземания, които възникват от основанията, предвидени в чл. 162, ал. 2, т. 1- 9 ДОПК, т.е. само вземанията включени в патримониума на държавата или общината имат характера на публични. Поради това и в тази част въззивното определение следва да се отмени. По изложените съображения и на основание чл. 278, във вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 3253 oт 18.11.2015 г., постановено по гр. д. № 4374/2015 г. на АС- София, ГО, VIІІ състав. ОТМЕНЯ Определение № 3253 oт 18.11.2015 г., постановено по гр. д. № 4374/2015г. на АС- София, ГО, VIІІ състав в частта, с която по молба на [фирма], по чл. 23, ал. 4, т. 3 ЗОПДИППД/отм./ е разрешено да се извърши плащане от налични по сметките на ЧСИ И. Х. /рег. 832/, постъпили от разпределение от 22.06.2010г. – 426 471, 81 лева, запорирани по наложено от КОНПИ обезпечение, на задължения, предмет на покана за доброволно изпълнение с изх. №19270/01.10.2014г. и на покана за доброволно изпълнение с изх. № 21574/05.11.2014г. по изп.д. № 20147600400846, образувано при ЧСИ Ц. Г., представляващи такси по изпълнението, в общ размер на 5 582,35 лева, като вместо това постановява:. ОТХВЪРЛЯ молбата на [фирма] да се извърши плащане от налични по сметките на ЧСИ И. Х. /рег. 832/, постъпили от разпределение от 22.06.2010г. – 426 471, 81 лева, запорирани по наложено от КОНПИ обезпечение, на задължения, представляващи такси по изпълнението, предмет на покана за доброволно изпълнение с изх. №19270/01.10.2014г. и на покана за доброволно изпълнение с изх. № 21574/05.11.2014г. по изп.д. № 20147600400846, образувано при ЧСИ Ц. Г., в общ размер на 5 582,35 лева. ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3253 oт 18.11.2015 г., постановено по гр. д. № 4374/2015г. на АС- София, ГО, VIІІ състав в останалата му част. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: