О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 325 Гр.София, 22.04. 2021г. Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Първанов ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова Майя Русева при участието на секретаря., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.527 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Юробанк България“АД срещу решение №.12306/11.11.20 по г.д.№.1068/20 на АС София, ТО, 13с., с което е обезсилено решение №.8321/5.12.19 на СГС, І ГО, 27с., за осъждане на Агенцията по вписванията към Министерството на Правосъдието да плати на праводателя на касатора „Банка Пиреос България“АД на основание чл.49 ЗЗД 46342,25лв. обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от неотговарящи на книгите по вписванията удостоверения за вещни тежести /№.5070/2.06.08 и №.5355/10.06.08/, издадени от Служба по вписванията при РС В.Търново - представляваща сбор от сумите, разпределени на ипотекарните кредитори с вписана първа по ред ипотека от публична продан на недвижим имот /ап.№.24 на [улица], В.Търново/, които ищецът би получил, ако удостоверенията са имали съдържание, съответстващо на отразеното в книгите за вписвания относно съществуващи вещни тежести върху имотите към датите на издаването им. Ответната страна Агенция по вписванията оспорва жалбата; претендира юрисконсултско възнаграждение. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лица, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е прието, че с исковата молба се претендира имуществена вреда от незаконосъобразни действия на служители на Агенцията по вписванията при осъществяване на административна дейност – невярно удостоверяване, обективирано в удостоверения за тежести. Посочено е, че този иск подлежи на разглеждане съгласно чл.1 ал.2 ЗОДОВ по реда на АПК, а не по общия ред на ГПК. Изложени са мотиви, че издаването на предвидените в чл.42 и сл. от Правилника за вписванията справки по вписванията, отбелязванията и заличаванията е по съществото си административна услуга по пар.1 т.2 б.“а“ ДР на Закона да администрацията /ЗА/. Агенцията по вписванията е изпълнителна агенция към Министъра на правосъдието, която съгласно чл.54 ал.1 ЗА извършва административно обслужване на физически и юридически лица, както и изпълнение на дейности и услуги, свързани с осигуряване на дейността на органите на държавната власт и на администрацията; дейността на служителите на Агенцията по вписванията по издаване на справки и удостоверения по чл.42 и следващите от Правилника за вписванията се явява административна дейност, поради което и исковете за вреди, причинени в изпълнение на тази дейност, са с правна квалификация чл.1 ЗОДОВ и са подведомствени на административните съдилища. При тези обстоятелства е намерено, че, доколкото функционалната подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, липсата на подсъдност опорочава първоинстанционното решение. Поради това то е обезсилено като недопустимо и производството е прекратено и изпратено по подсъдност на АССГ. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с въпроса „Производството по издаване на предвидените в чл.42 и сл. от Правилника по вписванията справки по писванията, отбелязвания и заличавания представлява ли административна услуга или има характер на функция на охранително производство и представляват ли индивидуални административни актове издадените по този ред удостоверения за вещни тежести?“ /т.7 ТП №.2/14 на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, опр.№.468/6.11.19 по ч.г.д.№.3479/19, ІІІ ГО, опр.№.571/11.07.19 по г.д.№.1004/19, ІІІ ГО, опр.№.56/15.08.17 по а.д.№.32/17, 5членен състав/ В цитираната практика е прието , че съгласно разпоредбата на чл.569 т.5 и т.7 ГПК вписванията, отбелязванията и заличаванията в предвидените от закона случаи, както и издаването на удостоверения за наличието или липсата на тежести, представляват нотариални удостоверявания; по своята същност производството по вписване, съответно и по издаване на справки и удостоверения за извършени вписвания, отбелязвания и заличавания, е акт на безспорна съдебна администрация, която законодателят изрично е регламентирал като вид нотариално удостоверяване с оглед субсидиарното прилагане на правилата за охранителните и нотариалните производства, в който смисъл са и мотивите към т.6 от Тълкувателно решение № 7/25.04.15 г. по т.д.№ 7/12, ОСГТК на ВКС. Макар съгласно чл.2 ал.1 от Устройствения правилник на Агенцията по вписванията последната да е уредена като администрация към Министъра на правосъдието, службите по вписванията извършват вписвания, заличавания и отбелязвания по разпореждане на съдия по вписванията, издадени в рамките на едностранно и безспорно производство. Заключителните актове в това охранително по своя характер производство не представляват индивидуални административни актове по смисъла на чл.21 АПК, тъй като с тях нито се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, нито представляват волеизявление за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. Правилното или погрешно удостоверяване на вписано обстоятелство е негодно както да породи или погаси права, респ. задължения, така и да спомогне или възпрепятства тяхното упражняване. В този смисъл и позоваването на пар.1 т.2 б.“а” от ДР към ЗА е несъстоятелно. С разпоредбата е обявена за административна услуга онази дейност, в резултат на която се издават индивидуални административни актове по смисъла на чл.21 АПК, които удостоверяват факти с правно значение /такива могат да бъдат, например, актовете за гражданско състояние и свидетелства за завършено образование/, тъй като същите, макар само да удостоверяват факт, притежават характеристиките на административен акт, доколкото наличието им е необходимо за съществуването или упражняването на субективни права, произтичащи от факта. При тези обстоятелства е формиран краен извод, че отговорността за незаконосъобразни действия на служители на Агенцията по вписванията при осъществяване на дейност по извършване на вписване в имотния регистър следва да се реализира по общия исков ред. Въззивният съд, като е приел, че издаването на предвидените в чл.42 и сл. от Правилника за вписванията справки по вписванията, отбелязванията и заличаванията по съществото си е административна услуга по пар.1 т.2 б.“а“ ДР на ЗА, респективно че извършваната от служителите на Агенцията по вписвания дейност е административна, е дал разрешение на горепосочения правен въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС. С оглед на изложеното по него следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК. На касатора трябва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 926,85лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.12306/11.11.20 по г.д.№.1068/20 на АС София, ТО, 13с. ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 926,85лв. /деветстотин двадесет и шест лева и осемдесет и пет стотинки/ и да представи доказателства за това в деловодството, като при неизпълнение касационното производство ще бъде прекратено. ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА след изпълнение на указанията на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване, или, при неизпълнение, за прекратяване. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: