Р Е Ш Е Н И Е № 21 София, 07.03.2018 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в ОТКРИТО съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретар Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 1860/2017 година и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290-293 ГПК. Б. Б. Х. от [населено място] , област К. чрез процесуалния представител адв. Е. Д. АК С. З. обжалва и иска да се отмени въззивно Решение Nо 15 от 13.02.2017 година, постановено по гр. възз.д. Nо 207/2016 година на ОС –Кърджали. Поддържа доводи за незаконосъобразност и неправилност , поради нарушение на процесуални правила – чл. 247 ГПК и чл. 270 ал.3 ГПК . С изложението по делото се иска да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК с довод , че по правния въпрос/ доформулиран от съда/ : процесуално недопустимо ли е съдебно решение по заявен иск по чл. 108 ЗС в хипотези на непълно посочване на юридическото основание на възникване на защитаваното право на собственост в диспозитива на съдебния акт касаещ установителната част на решението, но несъответстващо отчасти на заявено с исковата молба и разгледано с мотивите на решението правно основание по см. на чл. 77 ЗС, липсва задължителна съдебна практика което обстоятелство обуславя основателността на искането да се допусне касационното обжалване. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор и в открито съдебно заседание защитата на ответника Р. Б.- адв.Н. П. АК-К. поддържа се , че обжалваното решение е правилно и не са налице основания за неговата отмяна.Претендират се разноски за касационното производство. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на поддържаните с касационната жалба основания за отмяна на обжалвания съдебен акт , доводите на страните и в правомощията си по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК / ред. до изм. ДВ. бр.86/2017 год./ ,намира : С посоченото решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е обезсилил решението на първата инстанция , с което е признато за установено по отношение на Р. Я. Б./ ответник/, че Б. Б. Х. е собственик на ПИ с идентификатор 40909.113.214 с площ от 872.43 кв.м. по КККР на [населено място] , с номер от предходен план 6254 в кв. 171 парцел X по ПУП-ПРЗ , находящ се в кв. В. , [населено място] на основание Решение No 2335/22.06.2000 год. на ОбСЗ- [населено място] за възстановяване право на собственост на земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници и е осъдил ответникът да предаде владението на посочения недвижим имот на основание чл. 108 ЗС , като е върнал делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. В мотивите на съдебния акт е прието, че констатираната процесуална недопустимост в резултат на разгледан на незаявено правно основание установителен иск за собственост. По правния въпрос , обусловил допускане на касационното обжалване Не е процесуално недопустимо съдебно решение по заявен иск по чл. 108 ЗС при непълно посочване на юридическото основание на възникване на защитаваното право на собственост в диспозитива на съдебния акт касаещ установителната част на решението. Несъответстващо отчасти на заявено с исковата молба и разгледано с мотивите на решението правно основание по см. на чл. 77 ЗС, посоченото непълно в диспозитива на съдебния акт не може да бъде приравнено на разгледан иск на незаявено правно основание по см. на чл. 270 ал.3 изр. последно ГПК . При спор за собственост , заявен на основание чл. 108 ЗС страната ищец иска от съда да и бъде признато право на собственост едновременно с искане ответникът, който е във владение на имота , да бъде осъден да предаде владението. За да се приеме , че е налице разгледан недопустим ревандикационен иск , в неговата установителна част, на незаявено правно основание , следва решаващият съд да не е подвел установените правно релевантни факти под онази правна норма , визираща установения фактически състав , породил претендираното право на собственост, а под хипотезиса на друга за чиито фактически състав няма твърдения в исковата молба. Доколкото от мотивите на съдебния акт безусловно може да се направи извод какъв фактически състав съдът приема за правопораждащ правото на собственост на ищеца/ като конкретна правна норма/ , но в дипозитива на съдебния акт правното основание е посочено отчасти , то този „порок“ не може да обуслови извод за процесуална недопустимост. По основателността на касационната жалба Предвид на изложените мотиви по въпроса за тълкуване разпоредбата на чл. 270 ал.3 изр. последно ГПК в хипотезата когато при заявените иск по чл. 108 ЗС е налице частично посочване на правното основание/ материалната норма под което следва да се подведат установените по делото факти/ относно установителната част на заявен ревандикационен иск, касационната жалба се явява основателна . Решението на въззивния съд е постановено в нарушение на процесуалните правила за въззивно обжалване, обобщени с дадените задължителни разяснения на ТР 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС. Окръжният съд , действащ като втора инстанция по жалба срещу постановено от първата инстанция решение , има процесуалното задължението да изложи самостоятелни мотиви по установените факти по делото правно релевантни за конкретния спор факти и да даде положителен или отрицателен отговор , подвеждайки същите под хипотезиса на правната норма на чл. 108 ЗС , съобразявайки задължителните разяснения на ТР 4/2014 год. на ОСГК на ВКС. Доколкото въззивният съд би съобразил и изпълнил процесуалните си задължения на втора първа инстанция , имаща задължението да разгледа спора по същество в контекста на релевираните с въззивната жалба доводи за незаконосъобразност, същият неминуемо би следвало да даде и отговор на „непроизнесеното“ с диспозитива на районния съд, но не и неразгледано от първата инстанция деривативно придобивно основание на което се основават твърденията на ищеца , че е собственик на процесния недвижим имот. Изложените съображения налагат отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, от етапа на устните прения и за произнасяне на законосъобразно решение в установените от закона правомощия на окръжния съд като въззивна инстанция. Ето защо и на основание чл. 293ал.1-3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно Решение Nо 15 от 13.02.2017 година, постановено по гр. възз.д. Nо 207/2016 година на ОС –Кърджали и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, от етапа на устните прения и за произнасяне на законосъобразно решение в установените от закона правомощия на окръжния съд като въззивна инстанция. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: