О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 360 София, 03 август 2023г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на трети август две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина Топузова ЧЛЕНОВЕ: Биляна Чочева Даниел Луков при секретаря при становището на прокурора от ВКП Б. Джамбазов като изслуша докладваното от съдия Даниел Луков ч.н.д. № 712/2023г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК за промяна на местната подсъдност. С определение № 493/18.07.2023г., постановено по чнд № 413/2023г. по описа на Хасковския окръжен съд е прекратено производството по делото и същото е било изпратено на СГС по компетентност по съображения, че се касае до производство по реда на чл. 8, ал. 1 от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции (ЗПИИСРРПОУНВПМАС) и тъй като осъденото от чуждестранния съд лице Х. Ф. обичайно местопребивава в [населено място], делото е било изпратено по компетентност на Софийски градски съд. С разпореждане № 1970/27.07.2023г., постановено по чнд № 4157/2023г. по описа на СГС, съдебното производство по делото е било прекратено по съображения, че лицето има постоянен и настоящ адрес на територията на страната, попадащ в района на Окръжен съд – Хасково, поради което и делото е изпратено на ВКС за решаване на повдигнатия спор за подсъдност. Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че подсъдността по делото следва да бъде определена съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗПИИСРРПОУНВПМАС и делото следва да се разгледа от Окръжен съд – Хасково. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, намери следното: Чнд № 413/2023г. по описа на Хасковския окръжен съд е било образувано по искане, намиращо своето основание в ЗПИИСРРПОУНВПМАС от страна на Окръжен съд – Арад - Румъния и въз основа на удостоверение за изпълнение на решение, с което се налагат пробационни мерки на българския гражданин Х. Ф., а именно съдебно решение № 467/22.11.2022г. по дело № 2733/108/2021г. на румънския съд, влязло в законна сила на 31.01.23г. С това решение българският гражданин Х. Ф. с адрес [населено място], е бил осъден на три години лишаване от свобода, отложено за срок от три години, като в срока на надзор спрямо Ф. има определени пробационни мерки за наблюдение за срок също от три години. Съгласно чл.8, ал. 1 от ЗПИИСРРПОУНВПМАС компетентен по искането се явява окръжният съд по местоживеенето на лицето. От събраните по делото доказателства е видно, че адресната регистрация на Х. Ф. е в [населено място], където са неговият постоянен и настоящ адрес. При липсата на легална дефиниция за понятието „местоживеене“ в българското позитивно право, отговор се извлича от посоченото в Решение № 3/ 08.02.2001г, постановено по кд №16/2000г.по описа на Конституционния съд на РБ „ ..живеенето е физическо състояние на едно лице. За да се свърже пребиваването на едно лице с определено място в смисъла на местоживеене, трябва да са налице още признаците на продължителност и трайност. Живеенето представлява именно фактическото пребиваване на определена територия за един относително продължителен период, в който лице трайно се е установило на тази територия. Признакът трайност характеризира връзката на лицето с това място чрез установяване на лични връзки (семейство, родители) или професионални връзки (месторабота)….“ В конкретния случай лицето не е разкъсало трайната си връзка с територията на страната и по-конкретно с мястото, в което се намира неговата адресна регистрация. Този адрес е посочен от него и пред румънския съд. Обстоятелството, че в съдебно заседание пред ОС – Хасково лицето е заявило, че временно живее в [населено място], докато се раздели със съдружника си, с който са имали съвместен магазин в столицата, не променя извода, че местоживеенето в [населено място] на лицето Ф. не е загубило своята трайност и продължителност с временното му пребиваване на територията на [населено място], а продължава и в момента. Установеното преимуществено живеене на място, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение сочи само на обичайно местопребиваване, но не и на местоживеене, каквото се изисква от ЗПИИСРРПОУНПМАС. А след като това е така, то местно компетентен съд, който да се произнесе по искането на румънския съд, съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗПИИСРРПОУНВПМАС се явява Окръжен съд – Хасково, комуто делото следва да се изпрати за разглеждане и решаване по същество. Предвид изложеното и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ИЗПРАЩА чнд № 4157/2023г. по описа на Софийски градски съд за разглеждане в Окръжен съд – Хасково. Копие от определението да се изпрати на Софийски градски съд за сведение. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: