Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 241   София, 29 юли 2009 год.     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. четиринадесети май …........... 2009 год. в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Вероника Имова .................................   ЧЛЕНОВЕ: ..Фиданка Пенева ...................................                                     .. Севдалин Мавров ..............................              при секретар  .. Лилия Гаврилова .................................. и в присъствието на прокурора от ВКП .. Мадлина Велинова .........., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров .............................. КНОХД № .. 238 .. / .. 09 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитата на подсъдимия В, атакуваща въззивна присъда № 52 от 06.02.09 год., постановена по ВНОХД № 327/08 год. по описа на Благоевградския окръжен съд, с която е отменена присъда № 2* от 22.05.08 год. по НОХД № 7/08 год. на Благоевградския районен съд и М. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 212, ал.3, пр.1, вр. ал.1, пр. 2 НК /редакция ДВ № 101/2001 год./. Сочат се всички касационни основания. Иска се алтернативно отмяна на съдебния акт и оправдаване на подсъдимия или преквалификация на деянието по чл. 316, вр. чл. 308 НК и прекратяване на делото поради изтекла давност. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Прокурорът пледира за основателност на жалбата и моли присъдата да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане. Върховният касационен съд, като взе предвид сочените в жалбата основания, доводите и становището на страните, намира следното: С присъда № 2* от 22.05.08 год. по НОХД № 7/08 год. на БлРС М. е признат за виновен в това, че на 05.05.07 год. в РУС. – Благоевград съзнателно се е ползвал от неистински официален документ – Удостоверение обр. П-30 № 154/24.03.97 год. и Удостоверение обр. П-2 № 204/17.04.97 год., издадени от „Софгеопроучване” ЕООД – София, с цел да бъде използван, представен пред К. М. на длъжнаст „специалист” и Веселинка Треновска на длъжност „контрольор” в отдел „Пенсии” при РУС. – Благоевград, за да докаже, че има право да получи от РУС. – Благоевград пенсии и компенсации за периода 02.11.96 год. – 20.09.00 год. в размер на 5 857.07 лв., като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал.1 НК. На осн. чл. 24, ал.1, т.3 НК е прекратено наказателното производство по делото поради изтекла давност. Осъден е да заплати на Р. „Социално осигуряване”, представлявано от директора З. З. сумата 5 857.07 лв., представляваща нанесената с престъплението имуществена вреда – стойността на неправомерно изплатените пенсии. Подсъдимият е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 212, ал.3, пр.1, вр. ал.1, пр.2 НК. Съдът се е произнесъл и по разноските. С атакуваната въззивна присъда е отменена присъдата на районния съд. М. е признат за виновен в това, че на 05.05.07 год. в РУС. – Благоевград, ч. използване на неистински документи – Удостоверение обр. П-30 № 154/24.03.07 год. и Удостоверение обр. П-2/17.04.97 год., издадени от „Софгеопроучване” ЕООД – София, удостоверяващи трудов стаж в дружеството и ФРЗ за изчисляване на пенсия, въвел в заблуждение К. М. на длъжност „специалист” и Веселинка Треновска на длъжност „контрольор” в отдел „Пенсии” при РУС. – Благоевград и получил без правно основание 5 857.07 лв., представляващи пенсии и компенсации за периода 02.11.96 г. – 20.09.00 год., собственост на РУС. Благоевград, с намерение да ги присвои, като полученото имущество е в големи размери, поради което и на осн. чл. 212, ал.3, пр.1, вр. ал.1, пр.2 НК /ред. ДВ № 101/01 год./ е осъден на ЕДНА година и ШЕСТ месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание е отложено на осн. чл. 66, ал.1 НК за срок от три години. Осъден е да заплати на РУС. – Благоевград сумата от 5 677.43 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането, като иска в останалата му част е отхвърлен като неоснователен. Съдът се е произнесъл и по разноските. Неоснователен е доводът за незаконосъобразност на съдебния акт. Подсъдимият не само се е ползвал от двата неистински документа, но ч. тях е въвел в заблуждение съответните длъжностни лица за наличието на необходимия трудов стаж за пенсия, каквато му е била отпусната и той я е получавал в инкриминирания период. Съставът на документната измама по чл. 212 включва като елемент използването на престъпно съставен документ, който е послужил като средство на престъплението. В този смисъл е ППВС № 7 от 1978 год. Деянието е извършено виновно при форма на вината – пряк умисъл. М. е съзнавал, че няма необходимия трудов стаж, за да му се отпусне пенсия. Независимо кой е съставил инкриминираните неистински документи и кой ги е представил заедно с молбата за отпускане на пенсия пред съответните длъжностни лица, той се е ползвал от тях, като за посочения в присъдата период е получавал съответните суми със съзнанието, че изобщо няма право на пенсия. Въззивният съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила, което да е довело до явна несправедливост на наложеното наказание. Присъда № 3* от 29.09.04 год. по НОХД № 611/02 год., с която подсъдимият е осъден по чл. 212, ал.3, вр. ал.1 НК и чл. 55, ал.1, т.1 НК на пет месеца лишаване от свобода за престъплението е отменена по негова жалба с решение № 52 от 15.05.06 год., но делото е върнато на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. За новото разглеждане на делото е внесен нов обвинителен акт, по който М. е признат за виновен и осъден с атакуваната нова присъда на въззивния съд. При това положение последният не е бил обвързан от наказанието наложено на подсъдимия при предходното разглеждане на делото. В този смисъл не е допуснато процесуално нарушение, а наложеното наказание е справедливо. Във връзка с изложените съображения жалбата е неоснователна и присъдата следва да бъде оставена в сила. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,   Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 52 от 06.02.09 год., постановена по ВНОХД № 327/08 год. по описа на Благоевградския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................   ЧЛЕНОВЕ:.................................................   ..................................................