Р Е Ш Е Н И Е
№ 196/31.10.2017г.
[населено място]
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публичното заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№796/17г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.307 от ГПК вр. чл.303 ал.1 т.1 от ГПК.
Образувано е по постъпила молба от Н. П. Я. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 от ГПК на влязлото в сила решение №198 от 20.05.2016г. по гр.д.№87/16г. на Районен съд Смолян,потвърдено с решение №488/25.10.16г. по гр.д.№320/16г. на Окръжен съд Смолян,с което молителят е осъден на основание чл.534 ал.1 ТЗ да заплати на Ж. Н. К. сума в размер на 8 320 лв., с която сума същият се е обогатил за сметка на ищеца,поради изтекла погасителна давност за предявяване правата по запис на заповед с дата на издаване 29.03.10г. и с падеж 29.04.10г.,ведно със законната лихва и разноски.
Молителят е поискал посоченото решение да бъде отменено по реда на чл.303 и сл. от ГПК,тъй като след влизането му в сила му станало известно обстоятелството,че през 2010г. ищецът не е работил, не е реализирал и не е декларирал доходи,които е могъл да предостави като заемни средства в размер на сумата по записа на заповед.Евентуално подадени от последния данъчни декларации за 2010г. и 2011г. , относими към установяването на това обстоятелство ищецът счита,че представляват нови писмени доказателства от съществено значение за делото ,които не са могли да му бъдат известни при решаването му и с които не е могъл да се снабди своевременно. Претендира отмяна на влязлото в сила съдебно решение на СмРС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.
Ответникът по молбата Ж. Н. К. я е оспорил с твърдения за липса на основания за отмяна.Изложил е съображения ,че молителят е могъл своевременно да се снабди с посочените доказателства и да ги представи още в първоинстанционното производство,както и,че твърдяното от него обстоятелство е ирелевантно за разглеждания от съдилищата казус,поради което установяването му не би обусловило друг правен резултат.
Върховният касационен съд,Търговска колегия, Първо отделение, намира подадената молба за допустима, като депозирана от надлежна страна в процеса в срока по чл.305 ал.1 от ГПК.
Производството по отмяна на влезли в сила съдебни решения е предвидено в гл.24 от ГПК като извънреден способ за защита чрез упражняване на извънинстанционен контрол върху актовете на съда,ползващи се със сила на пресъдено нещо. Предвид това,основанията за отмяна са посочени от законодателя конкретно и изчерпателно и не кореспондират с основанията за касационно обжалване,предвидени в чл.281 от ГПК.В отменителното производство правилността на решението не е предмет на проверка,като Върховният касационен съд проверява единствено наличието на обстоятелства,осъществяващи сочения от молителя фактически състав на чл.303 ал.1 от ГПК.
В молбата , с която е сезиран настоящият състав на ВКС , молителят се е позовал и на двете посочени в разпоредбата на чл.303 ал.1 т.1 от ГПК основания.Съгласно тази норма, се допуска отмяна на влязлото в сила решение,когато молителят докаже наличието на новооткрити обстоятелства или представи нови писмени доказателства от съществено значение за делото,които не са могли да му бъдат известни при решаването му или,с които не е могъл да се снабди своевременно.
Твърдените от молителя обстоятелства , както и представените в производството пред настоящия състав писмени доказателства – годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ за 2010 и 2011г. не обосновават предпоставките за отмяна,сочени в хипотезите на т.1 на чл.303 ал.1 от ГПК. За да са налице последните, твърдените обстоятелства и новооткритите доказателства следва да са съществували преди постановяването на решението, незнанието на обстоятелствата и невъзможността страната да ангажира своевременно доказателствата в процеса следва да са се дължали на обективни причини,а не на субективното поведение на страната.При това новото обстоятелство и/или новото писмено доказателство следва да бъдат от такова естество,че да биха могли да променят постигнатия правен резултат по делото.
В случая,видно от данните по делото, молителят е участвал в производството,като активно се е защитавал срещу предявения срещу него иск за неоснователно обогатяване по чл.534 ал.1 ТЗ.С отговора на исковата молба същият,освен възражения за липса на предпоставките за прилагането на чл.534 ал.1 ТЗ, е навел и доводи за наличие на каузално правоотношение /заем/,за обезпечаване на което е бил издаден записът на заповед. В това производство ответникът изобщо не е релевирал твърдения,че не са му били предоставени средствата по заема, каквато теза именно би могъл да установи с доказателства като представените в настоящото производство - за липса у поемателя /заемодател/ на средства, които би могъл реално да предаде в заем, поради недекларирани от него доходи към този момент. Подобни твърдения и биха били в противоречие с възражението на ответника-молител за наличие на каузално правоотношение,доколкото договорът за заем е реална сделка и липсата на предаване на сумата по него води до отричане на правоотношението изобщо. Единственото защитно възражение на молителя,касаещо заемната сделка,е било,че вземането на ищеца по него е погасено по давност. Следващият от тези обстоятелства извод е,че твърдяното с молбата новоузнато обстоятелство и свързаните с установяването му нови писмени доказателства не са от съществено значение за спора,възникнал между страните и разрешен с влязлото в сила съдебно решение,доколкото възраженията, в подкрепа на които биха се явили те, не са направени своевременно в производството, не са относими и са преклудирани.
Изложеното води до извод за неоснователност на молбата,която следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, Върховен касационен съд, състав на първо търговско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. П. Я. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 от ГПК на влязлото в сила решение №198 от 20.05.2016г. по гр.д.№87/16г. на Районен съд Смолян.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
|