Р Е Ш Е Н И Е № 561 София, 21 януари 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 21 ноември, двехиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова изслуша докладваното от съдия Пламен Петков касационно наказателно дело № 1427 / 2012 год. Производството е образувано по протест на прокурор в Апелативна прокуратура – гр. Бургас и жалба на подс. П. Г. П., депозирана чрез защитника му, срещу въззивно решение № 106 от 22. 06. 2012 год. постановено по ВНОХД № 118 / 2012 год. по описа на Апелативен съд – гр. Бургас. С протеста се релевират и трите касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК, поради и което се претендира за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят на Върховната касационна прокуратура не поддържа депозирания протест. Счита решението на въззивната инстанция за правилно и законосъобразно, като предлага същото да бъде оставено в сила. В жалбата на подсъдимия поддържана и в съдебно заседание, се релевират доводи за допуснати от въззивната инстанция нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 от НПК, поради което се моли за оправдаване на подсъдимия, алтернативно, за упражняване правомощията на касационната инстанция по чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК. След преценка доводите и съображенията на страните и проверка на въззивното решение на Апелативния съд – гр. Бургас в пределите по чл. 347 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение в настоящия състав намери следното: С присъда № 533 от 19. 12. 2011 год., постановена по НОХД № 1001 / 2011 год. по описа на Окръжен съд – гр. Бургас, подс. П. Г. П. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 11 във вр. с чл. 115 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, като при условията на чл. 58, б. „а” във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от пет години, при първоначален „строг” режим на изтърпяване, в затворническо общежитие от закрит тип. Със същата присъда, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, съдът постановил подс. П. да изтърпи и отложено при условията на чл. 66, ал. 1 от НК, наказание „лишаване от свобода” за срок от два месеца, определено му по ЧНД № 119 / 2009 год. по описа на Окръжен съд – гр. Бургас, като замяна на неизтърпяна част от наказание „пробация”. Присъдата била протестирана с искане за увеличаване размера на наложеното на П. наказание и същевременно обжалвана от подсъдимия, с алтернативни искания – оправдаване, преквалифициране на деянието в такова по чл. 129 от НК или 119 от НК, връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. С атакуваното решение № 106 от 22. 06. 2012 год. постановено по ВНОХД № 118 / 2012 год. по описа на Апелативен съд – гр. Бургас, първоинстанционната присъда била изменена, като извършеното от подс. П. престъпление било преквалифицирано в такова по чл. 115 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК /подсъдимия бил оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 11 от НК/, размера на наложеното му при условията на чл. 58, б. „а” във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, наказание „лишаване от свобода” за срок от пет години, бил намален на три години и шест месеца, а първоначалният режим на изтърпяване на това наказание и активираното по реда на чл. 68, ал. 1 от НК наказание „лишаване от свобода”, бил определен на „общ”, в затворническо общежитие от открит тип. Доводите изложени в протеста и жалбата, за наличие на касационните основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, свързани с правната квалификация на извършеното от подсъдимия деяние и правилата за проверка и оценка на доказателствения материал, са неоснователни. Това е така поради следните съображения: Въз основа на проведена комплексна преценка на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал, както окръжния съд, така и въззивната инстанция законосъобразно са приели, че на инкриминираната дата и място, подс. П. е направил опит умишлено да умъртви пострадалия Б. нанасяйки му удари с нож в областта на гърба, като деянието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини. Този именно извод на инстанциите по фактите, е изграден на базата на различни доказателствени източници, които взаимно си кореспондират - показанията на разпитаните по делото свидетели, заключенията по съдебно-медицинските и комплексната съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертизи, приобщените писмени доказателства. Апелативен съд – гр. Бургас макар и лаконично, е извършил собствен анализ на доказателствата установени посредством гласните доказателствени средства, като оценъчната дейност на доказателствената съвкупност, е извършена при принципно съобразяване с разпоредбата на чл. 14 от НПК. Вследствие на същия, обосновано въззивния съд е достигнал до извод за отсъствие на квалифициращия признак „хиулигански подбуди” поради и което е упражнил правомощията си по чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК, преквалифицирайки извършеното от подс. П. престъпление от такова по чл. 116, ал. 1, т. 11 във вр. с чл. 18, а. 1 от НК в основния състав на „умишленото убийство”. За да е налице хипотезата на т. 11 на чл.116, ал. 1 от НК е необходимо, именно посредством извършеното, дееца да показва своите явно неуважение към обществото, пренебрежение към етиката и морала, а и към човешката личност, като същевременно следва да отсъстват лични отношение между дееца и пострадалия като например омраза или вражда, както и евентуални други конкретни мотиви. В конкретният случай, извод, че с деянието си подсъдимия е искал да изрази явно неуважение към обществото и пренебрежение към морала и човешката личност не може да бъде сторен, като същевременно са налице данни за наличие на конкретен мотив у извършителя, насочен против пострадалия Б.. Поради и това, правилно и законосъобразно подс. П. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 115 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК и оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение. В мотивите на своето решение, апелативния съд е изложил съображения касателно осъществения от П. престъпен състав от обективна и субективна страна, като по този начин по същество е обосновал липсата на законова възможност да бъдат удовлетворени исканията на защитата на подсъдимия, както за приложението на чл. 119 от НК, така и за приложение на разпоредбите на чл. 129 и чл. 12 от същия наказателен закон. В рамките на проведеното въззивно производство липсват допуснати нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата довели до неправилно приложение на закона, като същевременно не са били и допуснати нарушения на процесуалните правила явяващи се съществени, по смисъла на разпоредбата на чл. 348, ал. 3 от НПК. Поради всичко гореизложено, настоящият съдебен състав счита, че направените с жалбата на подсъдимия искания за упражняване правомощията на касационната инстанция по чл. 354, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК и по чл. 354, ал.2, т. 2, пр. последно от същия кодекс, не могат да бъдат удовлетворени. Що се касае до наведения довод за явна несправедливост на наложеното на подсъдимият П. наказание, настоящата инстанция счита, че същото се явява частично основателно. Това е така защото, за по-ефективното постигане на целите на наказанието визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, а именно, да се поправи и превъзпита дееца към спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления, в конкретния случай не се налага с абсолютна категоричност, подсъдимия П. да бъде изолиран от обществото в определения му от въззивния съд, срок. Съобразно установената по делото доказателствена съвкупност /включая и конкретното процесуално поведение на подсъдимия/ преценена през призмата на чл. 54 от НК и разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от НК, наложеното на подсъдимия П. наказание следва да бъде намалено по размер, а именно на три години „лишаване от свобода”, като съответстващо в по – пълна степен на обществената опасност на дееца и на констатираните по делото от съдилищата смекчаващите наказателната му отговорност, обстоятелства. В този пункт на настоящето решение следва да се отбележи, частичната основателност на касационния протест касаеща определените от въззивния съд първоначални режими и места за изпълнение на наказанията „лишаване от свобода” наложени на подсъдимия - както наложеното такова за извършеното деяние по чл. 115 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, така и активираното при условията на чл. 68, ал. 1 от НК наказание, „лишаване от свобода” за срок от два месеца. В тази част волята на апелативния съд се явява в противоречие с материалния закон /в случая е налице хипотезата на чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС/, което пък съставлява касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 2 от НПК, обстоятелство налагащо отмяната на атакуваното решение в тази му част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд в производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 2 от НПК. Водим от всичко гореизложено и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 106 от 22. 06. 2012 год. постановено по ВНОХД № 118 / 2012 год. по описа на Апелативен съд – гр. Бургас, като НАМАЛЯВА размера на наложеното на подс. П. Г. П. наказание от три години и шест месеца „лишаване от свобода” на три години „лишаване от свобода”. ОТМЕНЯВА посоченото решение в частите с които е определен първоначален „общ” режим на изпълнение на наказанията „лишаване от свобода” в затворническо общежитие от открит тип и ВРЪЩА делото за ново разглеждане в тези части от друг състав на въззивния съд в производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 2 от НПК. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.