Ключови фрази


Р Е Ш Е Н И Е
№ 60140
София, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева по гр. д. № 3733 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Х. С. срещу решение № 139 от 02.07.2020 г. по в. гр. д. № 30/2020 г. на Габровски окръжен съд, в частта, с която е бил уважен предявеният срещу жалбоподателката иск по чл.109 ЗС.
Жалбоподателката поддържа, че съдът не ѝ е дал указания да докаже, че процесната сграда е със статут на суперфициарна собственост, а освен това не обсъдил доказателства по делото, които имат значение за правилното разрешаване на правния спор.
Ответникът по жалбата Г. Т. С. счита, че решението на Габровския окръжен съд е правилно.
С определение № 191 от 07.05.2021 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса длъжен ли е съдът да обсъди доказателствата по делото, от които може да се изведе суперфициарното право на ответника да държи сграда в имота на ищеца, ако не е дал указания при разпределяне на доказателствената тежест за установяване на това обстоятелство.
По поставения въпрос настоящият състав на ВКС приема следното:
При действащия ГПК от 2008 г. съдът е длъжен да укаже на страните как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите за доказване факти, както и за кои от твърдените от тях факти те не сочат доказателства – чл.146, ал.1, т.5 и чл.146, ал.2 ГПК.
Когато страна по спор за вещно право твърди, че е собственик на сграда, построена върху чужда земя, и този факт е от значение за спорното право, съдът е длъжен да даде на страната указание да докаже наличието на право на строеж за сградата. Следва да се има предвид също, че правото на строеж възниква не само при изричното му учредяване – чл.63, ал.1 ЗС, но и чрез правни сделки, при които възниква разделна собственост между земята и сградата – чл.63, ал.2 и ал.3 ЗС.
Когато съдът не е дал указания за разпределяне на доказателствената тежест по отношение на твърдяното суперфициарно право, но страните са представили всички доказателства, с които разполагат, и от тях това право може да се извлече пряко или косвено чрез прилагане на разпоредбите на чл.63, ал.2 или ал.3 ЗС, съдът е длъжен да обсъди тези доказателства и да изложи мотиви дали е налице суперфициарна собственост. Ако е налице система от косвени доказателства, които установяват суперфициарното право, съдът е длъжен да го зачете.
По съществото на касационната жалба:
С решение № 139 от 02.07.2020 г. по в. гр. д. № 30/2020 г. на Габровски окръжен съд е отменено частично решение № 73 от 12.11.2019 г. по гр. д. № 56/2019 г. на Дряновски районен съд и е уважен предявеният от Г. Т. С. срещу Р. Х. С. иск по чл.109 ЗС – ответницата е осъдена на основание чл.109 ЗС да премахне сграда с идентификатор ...........със застроена площ 55 кв.м., едноетажна, с предназначение: хангар, депо, гараж, намираща се в поземлен имот с идентификатор ............., новообразуван от парцел ..., от кв.... по плана на [населено място], собственост на Г. Т. С..
Въззивният съд е приел, че ищецът Г. Т. С. е собственик на ПИ с идентификатор .........по КККР на [населено място], закупен от него с нотариален акт № .., том .., рег. № .., дело № ../2013 г. на нотариус А. А. с район на действие Дряновски РС. В този имот се намира процесната сграда, предмет на иска по чл.109 ЗС. Сградата е придобита от ответницата Р. С. с постановление за възлагане на недвижим имот от 04.07.2008 г., издадено по изпълнително дело № 492/2002 г. на АДВ Р.. Изрично в постановлението е посочено, че сградата се възлага без земята и без отстъпено право на строеж. Публичният изпълнител е въвел ответницата във владение на сградата с протокол от 10.07.2008 г. Въводът е извършен в присъствието на двама свидетели, един от които е бил ищецът Г. С.. Съдът е обсъдил свидетелските показания, които изясняват кога е строена сградата, кой е нейният бившият собственик, как се е осъществявал достъпът до сградите в имота на ищеца преди и сега. Обсъдено е и удостоверение за търпимост изх. № О. 3-27-4/17.06.2019 г. на [община], според което за процесната сграда са налице условията на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. За сградата няма строителни книжа, но е била допустима по действащите подробни устройствени планове и нормативите, действали по време на построяването ѝ, поради което тя е търпим строеж и не подлежи на премахване или забрана, като ползването ѝ може да бъде предмет на прехвърлителни сделки.
При тези данни съдът приел от правна страна, че искът по чл.109 ЗС е основателен. Позовал се е на т.3 на ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 на ОСГК на ВКС, в която е прието, че за уважаване на иска по чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право, но понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем; например, такива са случаите, в които в исковата молба се твърди и по делото е доказано, че ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот. Тъй като правото на собственост е абсолютно и неограничено право, което задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и да било въздействия върху собствения на ищеца имот, а собственикът не е длъжен да търпи в имота си каквото и да било действие, което се извършва без негово съгласие, самото пряко въздействие върху имота на собственика, без негово съгласие и от лице, което няма право да осъществява такова въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява правото си.
Решението е неправилно.
Когато съдът разглежда иск по чл.109 ЗС, с който се иска ответникът да бъде осъден да събори сградата, която държи в имота на ищеца, следва да се установи дали за ответника съществува някакво вещно или облигационно право по отношение на тази сграда. Съдът дължи и разпределяне на доказателствената тежест за това обстоятелство.
В настоящия случай ищцата не е получила указания да докаже, че процесната сграда, която е придобила с възлагателно постановление, е нейна суперфициарна собственост. Нещо повече, в самото постановление е посочено, че сградата се възлага без земята и без отстъпено право на строеж. Това отбелязване обаче не освобождава съда от задължението да прецени доказателствата по делото в тяхната взаимна връзка и сам да изгради извод относно вещноправния статут на сградата, а оттам – дали с тази сграда ответницата нарушава правото на собственост на ищеца в контекста на т.3 на ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 на ОСГК на ВКС. Въззивният съд не е извършил такава преценка на доказателствата по делото, поради което е достигнал до грешния правен извод, че ответницата Р. С., която е жалбоподател в настоящото производство, следва да събори процесната сграда на основание чл.109 ЗС. Въпреки отбелязването на публичния изпълнител в постановлението за възлагане, че сградата се прехвърля без земя и без право на строеж, по делото е налице система от косвени доказателства, които убедително сочат обратното – че сградата е в режим на суперфициарна собственост. Установява се от скиците на стр.7, 8 и 13 от първоинстанционното производство, че имотът на ищеца - ПИ с идентификатор ...............по КККР на [населено място], е реална част от терена на държавно търговско предприятие „З.“, който е бил застроен с множество сгради на предприятието. От отбелязването в скицата на ср. 7 се вижда, че земята е била предмет на реституция в полза на наследниците на бившето акционерно дружество „З.“. При съпоставката между скиците на стр. 6 и 7 се вижда, че на мястото на първоначално отразената в скицата на стр.7 от 1995 г. автомивка /автоканал според скицата на стр.5/ съществува сградата, която е предмет на настоящото дело. В постановлението за възлагане № ........./2002/306758 от 04.07.2008 г., от което черпи права ответницата, е посочено, че продадената на публична продан сграда е на длъжника „З.“ Е. Д.. Видно от отбелязването в скицата на стр.8, която ищецът е представил с исковата молба, ЕТ „Д.-ти-ес-тех – Г. С.“ /едноличният търговец, под чието име действа ищецът/ е придобил масивна стопанска сграда в същия имот с постановление за възлагане № ........../2002/306756 от 04.07.2008 г., т.е. на същия публичен търг, на който ответницата е закупила спорната сграда.
От тези доказателства може да се направи извод, че разделната собственост между земята и сградите на Д. „З.“ е възникнала при реституцията на земята, като сградите са останали собственост на държавното предприятие, преобразувано в „З.“ Е. и са продадени на публична продан за дълговете на това предприятие. Налице е хипотеза, аналогична на чл.63, ал.2 ЗС – суперфициарната собственост на Д. „З.“ върху сградите е възникнала при реституцията на земята. Данните за разделна собственост между земя и сгради се съдържат и в показанията на свидетеля А., син на ответницата, който потвърждава изложената информация, че земята, върху която се намират сградите на бившето ДП „З.“, е била реституирана, а сградите са продадени на публична продан за дълг на държавното предприятие. Независимо от отбелязването в постановлението за възлагане на ответницата, следва да се приеме, че на публична продан са изнесени сградите на „З.“ Е., които са били суперфициарна собственост на дружеството, съответно – при публичната продан собствеността върху сградите е прехвърлена с право на строеж. Затова ответницата има право да държи процесната сграда в имота на ищеца и искът за премахването ѝ по чл.109 ЗС е неоснователен.
Следва да се посочи и това, че сградата представлява търпим строеж, който не подлежи на премахване, съгласно удостоверение за търпимост № О. 3-27-4/17.06.2019 г. на [община]. Удостоверението е своевременно представено в първото съдебно заседание по делото и срещу него не е направено в срок възражение за упражняване на косвен съдебен контрол по чл.17, ал.2 ГПК, а и не са опровергани с категорични доказателства констатациите в конструктивното становище към удостоверението, че строежът е извършен през 1985 г. Само обстоятелството, че в отговора на исковата молба, както и в молбата за издаване на удостоверението за търпимост Р. С. е посочила като година на построяване на процесната сграда 1991 г., не е достатъчно, за да се приеме за опровергана посочената в удостоверението година – 1985. Ответницата е приобретател на сградата в един по-късен момент и не би могла да знае точно кога тя е била построена. Към настоящия случай е неотносима практиката на ВКС, на която ответникът в настоящото производство Г. С. се е позовал във въззивната си жалба – ТР № 31/84 г. от 06.02.1985 г. по гр. д. № 10/84 г. на ОСГК; решение № 401 от 21.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2770/2008 г., II г. о., решение № 238 от 17.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1081/2011 г., I г. о., решение № 129 от 22.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4880/2013 г., I г. о., решение № 74 от 9.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6580/2013 г., II г. о. и решение № 493 от 24.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 719/2009 г., I г. о. В тази практика се подчертава, че гражданският съд, който разглежда спор по чл.109 ЗС, е компетентен да упражнява косвен съдебен контрол върху удостоверението за търпимост по § 16 ПР на ЗУТ и че в определени хипотези негаторният иск може да бъде уважен, въпреки че има такова удостоверение. В настоящия случай обаче констатациите на удостоверението за търпимост не са опровергани и затова съдът не би могъл да уважи иска по чл.109 ЗС, при наличието на суперфициарно право на ответницата за спорната сграда, чието събаряне се иска.
Неотносима е и практиката на ВКС, посочена в отговора на касационната жалба. Решение № 42 от 8.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3841/2019 г., I г. о., е постановено при съвършено различна фактическа обстановка и разрешава други правни проблеми. Действително, според това решение собственикът на земята може успешно да проведе иск по чл. 109 ЗС срещу суперфициарния собственик и да иска събаряне на построената от него сграда или част от сграда, ако въпреки валидно учреденото право на строеж сградата е незаконна и му пречи да упражнява пълноценно правото си на собственост. Разгледани са и случаи, при които това може да стане – когато сградата е построена извън определеното от застроителния план и издадените книжа строително петно и това създава пречки за собственика на земята – било защото пречи на застрояването на друго строително петно в имота, било поради нарушаване на необходимото отстояние от други сгради в имота или по други причини. Подобна е хипотезата, при която суперфициарният собственик построи пристройка към своята сграда, която става едно цяло с главната вещ, но собственикът на земята /или съсобственикът/ не е длъжен да я търпи, ако тя е на такова отстояние от жилищната му сграда, което му пречи да упражнява правото си на собственост върху нея. В настоящия случай такива обстоятелства не са налице. Вярно е, че процесната сграда към настоящия момент препречва пътя на ищеца до неговия имот откъм изградената улица. Това състояние обаче не е съществувало изначално. До него се е достигнало поради това, че земята на бившето държавно предприятие „З.“, която е била реституирана, след това е била разделена на няколко отделни имота, които понастоящем имат различни собственици и по този начин вътрешният път, който преди е обслужвал един собственик, понастоящем трябва да осъществява достъп до няколко имота с различни собственици. Именно в резултат на тези действия процесната сграда е получила местоположение, което създава пречки на ищеца. Ответницата обаче няма никакъв принос към това състояние, т.е. тя не е извършвала противоправни действия, които да бъдат санкционирани по реда на чл.109 ЗС. По същите съображения неотносимо към спора по настоящото дело е и решение № 493 от 24.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 719/2009 г., I г. о., което разглежда неоснователно действие на ответника, с което се нарушават санитарно-хигиенни изисквания. Изцяло неотносима е и останалата практика на ВКС, посочена в отговора на касационната жалба - решение № 46 от 26.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 438/2010 г., I г. о., решение № 127 от 12.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 484/2010 г., II г. о., с които се уважава иск по чл.109 ЗС по отношение на временни сгради, които нямат траен градоустройствен статут; решение № 132 от 30.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 66/2009 г., II г. о., което разрешава спор по чл.109 ЗС за премахване на незаконно изградена в имота на ответника септична яма, която не е на предписаното от закона отстояние от имота на ищеца; решение № 149 от 13.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3830/2008 г., III г. о., с което е отхвърлен иск по чл.109 ЗС за осъждане на ответника „Водоснабдяване“ О. да възстанови неправомерно прекъснато водоподаване към имота на ищцата; решение № 273 от 26.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 102/2009 г., I г. о., с което въззивното решение е било отменено и делото е върнато, за да се разгледат предявените искове по чл.108 ЗС, чл.109 ЗС и чл.45 ЗЗД.
По изложените съображения обжалваното решение на Габровския окръжен съд следва да бъде отменено и предявеният иск по чл.109 ЗС - отхвърлен.
При този изход на делото на ответницата и жалбоподател в настоящото производство Р. Х. С. следва да се присъдят сторените разноски за всички инстанции: 800 лв. по договор за правна защита и съдействие, приложен към отговора на исковата молба; 800 лв. по договор за правна защита и съдействие от 01.06.2020 г., представен във въззивното производство и 800 лв. по договор от 05.08.2020 г., както и 135 лв. държавни такси за касационното производство, или общо 2535 лв.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 139 от 02.07.2020 г. по в. гр. д. № 30/2020 г. на Габровски окръжен съд в обжалваната част, с която е бил уважен предявеният срещу Р. Х. С. иск по чл.109 ЗС, както и в частта за разноските и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Т. С. от [населено място], [улица] срещу Р. Х. С. от [населено място], [улица] иск по чл.109 ЗС за премахване на сграда с идентификатор .................със застроена площ от 55 кв. м., едноетажна, с предназначение „хангар, депо, гараж“, намираща се в ПИ с идентификатор .............., новообразуван от парцел I от кв.122 по плана на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], с площ от 1071 кв. м. , при граници ПИ с идентификатори ...........; .............; .................; .............; ..............; .................
ОСЪЖДА Г. Т. С. от [населено място], [улица], да заплати на Р. Х. С. от [населено място], [улица] сумата от 2535 лв. разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: