Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 26


гр. София, 26.01.2022 г.


Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание на осми ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА

разгледа докладваното от съдия Г. Никова гражданско дело № 2752 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството e по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 262 819 от 10.03.2021 г., подадена от С. Р. Б. чрез адвокат К. Д. от АК – П. против въззивно Решение № 260 020 от 28.01.2021 г. по в.гр.д.№ 411/2020 г. на ОС – Пазарджик, І възз.състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора иск с правно основание чл. 109 ЗС.
Ответниците по касация Ф. А. А. и З. М. А. са подали отговор на касационната жалба чрез адвокат В. К. от АК – Пазарджик. Възразяват срещу искането за допускане на касационно обжалване, както и срещу основателността на жалбата. Претендират разноски.
В срока по чл. 287, ал. 2 ГПК Ф. А. А. и З. М. А. са подали и насрещна касационна жалба.
Не е постъпил отговор на насрещната касационна жалба.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:

Обжалваното решение е постановено по реда на чл. 294 ГПК – след като делото е върнато за ново разглеждане от въззивния съд съгласно Решение № 64 от 25.06.2020 г. по гр.д.№ 2941/2019 г. по описа на ВКС, І г.о. С последното е прието, че непосочването на конкретни пречки, създавани от построеното в съседен имот за пълноценното ползване на имота на ищеца, не би могло да обуслови отхвърляне на иска. В изпълнение на дадените от ВКС указания, ОС е дал указания на ищеца за отстраняване недостатъци на исковата молба. В дадения от съда срок е постъпила молба от С. Р. Б., в която е посочено, че стрехата на построената от Ф. А. А. и З. М. А. жилищна сграда навлиза в имота на ищеца и при обилен снеговалеж и дъжд водата застрашава стопанската му постройка. Новата сграда засенчва дворното място, фасадата й от югозапад е оставена на калканна стена и покриването й ще доведе до невъзможност за ползване на дворното място от ищеца. Въззивният съд е допълнил доклада по делото с така заявените обстоятелства, разпределил е доказателствената тежест и в съответствие с исканията на страните е събрал нови доказателства, след което се е произнесъл по предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС.

С молба вх.№ 262 197 от 29.10.2020 г., извън определения от ОС срок за отстраняване недостатъци на исковата молба, ищецът е заявил искане да се счита заявено и обстоятелството, че част от терасите на незаконната жилищна сграда навлизат в имота на ищеца, с което също се създават пречки по смисъла на чл. 109 ЗС. Искането е оставено без уважение с протоколно определение от о.с.з. 11.11.2020 г. по съображения, че е заявено извън определения срок.

От фактическа страна е установен, че ищецът С. Р. Б. е собственик на УПИ ** в кв. 153 по плана на [населено място]. Ответниците Ф. А. А. и З. М. А., в режим на съсобственост, притежават имот № *, попадащ в парцел **, 2500 в кв. 153 по плана на [населено място]. В имота на ответниците е извършено строителство на жилищна сграда, като е изследван въпроса за законността на последната. Формиран е категоричен извод, че се касае за незаконно строителство, тъй като е издадено разрешение за строеж № 186 от 29.12.1998 г., което обаче не съответства на предвижданията на ЗРП, одобрен със Заповед № 4 от 07.01.1998 г. на Кмета на [населено място]. Разрешението за строеж не е презаверявано и на основание чл. 153, ал. 2 ЗУТ е загубило действие по право още в края на 2003 г. Изготвеният и одобрен проект през 1998 г. предвижда строителство на еднофамилна жилищна сграда само в източната част на парцел **, 2500 в кв. 153 по плана на [населено място], като липсва предвиждане и за останалите съсобственици, с което не е изпълнено и условието на тогава действалия чл. 56 (3) ЗТСУ (отм.) за съгласие от страна на съсобствениците. Представеният по делото Протокол за определяне на строителна линия и нива на строеж № 77 от 29.12.1998 г. за парцел **, 2500, кв. 153 по ЗРП на [населено място] е формално попълнена бланка с окомерна скица, която не отразява разрешената през 1998 г. за строеж сграда, а посоченият парцел не съответства на парцела по действащия и тогава ЗРП. Освен така констатираните формални нарушения, които се отразяват на законността на строителството от гледна точка на оформяне на документите и съобразяване с интересите на другите съсобственици, установено е също, че строителството на сградата е изпълнено в отклонение от одобрените през 1998 г. проекти. Няма отстояние от западната имотна граница, като застрояването е в разрез с предвиждането на действащия ЗРП. Прието е, че застроената в отклонение част от сградата не би могла да бъде определена като търпим, по смисъла на § 127, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, строеж тъй като не е допустима, както по разпоредбите, действали при започване на строителството, така и по сега действащите.
Оспорвайки изводите за незаконност на строителството ответниците Ф. и З. А. се позовават на издадено удостоверение от 23.01.2014 г. от Община Пещера, с което е прието, че се касае за търпим строеж на основание § 127 от ПЗР на ЗИД ЗУТ. Пред въззивната инстанция те са поддържали, че не е направено искане от страните, а и с оглед разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ГПК не може да се упражни инцидентен контрол върху този административен акт. Съдът е приел, че удостоверението за търпимост съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК. Съответно - материализиращият го документ по своя характер е официален диспозитивен и обективира валиден или невалиден, законосъобразен или незаконосъобразен правен акт. Прието е, че следва да се прецени законосъобразността на удостоверението за търпимост на основание чл. 17, ал. 2 ГПК. То установява само благоустройствената допустимост на строежа от гледище на обществения интерес, но когато засяга правата на трети лица, те могат да се защитят с негаторен иск, при преценката за чиято основателност удостоверението не може да послужи като безусловно основание за запазване на строежа и съответно за отхвърляне на негаторния иск. В случая се касае за незаконно строителство в същинския смисъл на термина.
Същевременно е подчертано, че както съобразно съдебната практика, така и съобразно указанията, дадени в отменителното решение на ВКС, установяването на обстоятелството, че се касае за незаконен строеж не е достатъчно, за да бъде уважен негаторния иск. Прието е, че когато източникът на неоснователното въздействие е строеж в съседен имот, извършен от собственика му или от трето лице, заинтересованият може да иска премахването на строежа, за да бъде прекратено неоснователно създаденото състояние, представляващо източник на пречки по смисъла на чл. 109 ЗС.
Като неоснователни са преценени доводите на ответната страна, че с оглед изложените обстоятелства в изпълнение указанията на съда, ищецът цели защита на своя постройка, която според експертите представлява паянтов навес. Твърденията на ищеца са, че понеже стрехата навлиза в имота му, то при стичане на води от дъжд и сняг се застрашавала тази постройка. Правото на ищеца да защитава имота си по този ред се разпростира и върху всички постройки и съоръжения в собствения му имот, като не следва в това производство да се държи сметка за фактическото им състояние и законността им.
От въззивния съд са приети две заключения на експерти по искане на страните. Допустимостта на тези действия съдът е обосновал с допълването на доклада след изпълнение указанията на касационната инстанция. В заключението на в.л. И. е описано настоящото състояние в имота на ищеца, констатирано при огледа. Установено е наличието на паянтова постройка - дървен едноскатен навес, покрит с ламарина и керемиди с размери 6,23 / 2,74 м. и височина било 2,20 м. Едноскатната дървена конструкция на навеса е подпряна на съществуващите зидове: на едноетажната масивна сграда - кланнично помещение; на съществуваща постройка по страничната регулационната линия с УПИ **, кв. 153, подлежаща на събаряне; на съществуващ ограден зид с УПИ **, кв. 153 и съществуваща сграда в УПИ **, кв. 153. На север навесът е затворен с лека преградна стена от талашитени плоскости и дъски и дървена дограма - прозорец и входна врата на дървена рамка. Към момента на огледа постройката се използва като склад за отоплителни и неизползваеми домакински материали и стопански инвентар. Навесът не е нанесен в кадастралния, застроителния и регулационни планове на [населено място], одобрени със Заповед № РД - 14.02.1144 от 04.12.1985 г. на Министерството на строителството и селищното устройство и проекта за изменение на ЗРП, кв. 153, одобрен със Заповед № 4 от 07.01.1998 г. на кмета на Община Пещера. Ищецът е заявил, че за него няма одобрени строителни книжа. Според заключението на в.л. И. новоизградената от ответниците двуетажна сграда с партерен етаж има трискатна дървена покривна конструкция с използваем таван и стоманобетонни елементи, оформящи калкана от запад. Скатовете се отводняват от атмосферни води чрез улуци и водосточни тръби. Улукът, който се намира на северния скат се включва във водосточна тръба, която се спира в източния скат на съществуващата и предвидена за събаряне сграда в ПИ № *. Източният скат на съществуващата и предвидена за събаряне сграда се отводнява с улук и водосточна тръба, която преминава в съществуващата стара сграда и се включва в канализацията. При така проектираното и изпълнено отводнение на трискатна дървена покривна конструкция с използваем таван на новопостроена сграда е осигурено отвеждане на атмосферните води в имот № *, така че те да не оказват вредно въздействие на имота на ищеца и намиращата се там второстепенна постройка, заключена между съществуващата и предвидена за събаряне сграда в ПИ № *и едноетажната масивна сграда - кланнично помещение в УПИ **, кв. 153. Според тази експертиза новопостроената сграда не засенчва дворното място на ищеца, като в тази част заключението на експерта е оспорено от неговия процесуален представител.
Съдът е приел, че, видно от всички заключения по делото, както и от снимките, приложени към заключенията на експертите, всъщност имота на ищеца граничи с имота на ответниците само в една малка част. Като незадоволителен е приет отговора на в.л. И. по въпросите относно разположението на стрехата на построената в имота на ответниците жилищна сграда и налице ли е съответно навлизане в имота на ищеца, поради което е допуснато изготвянето на заключение от експерт – геодезист. Това заключение, на в.л. Ж Д. съдът възприел изцяло, като компетентно и убедително обосновано. При извършените два огледа в имота на ищеца експертът е констатирал, че границата между имотите на ищеца и ответниците е изцяло застроена със сгради. Поради това, че зидовете са от разнородни материали, неравни и криви, неизбежна е неточност при измерването около 10 см. Констатирано е, че новата жилищна сграда на ответниците не навлиза в имота на ищеца, включително е изрязана част от плочата на терасата на втория етаж. Стрехата над нея обаче навлиза в имота на ответника. След направени измервания с нужната съвременна техника, данните за измереното навлизане на покрива са показани на схема приложение № 9 към СТЕ (приподписана от съдебния състав и представляваща неразделна част от решението). Стрехата над терасата заедно с улука са на 1,09 м от стената на сградата. На схемата относимите имотни граници са показани в синьо, а линията очертаваща покрива в червено. Заключението на експерта е, че е налице навлизане в имота на ищеца, като стрехата на новопостроената сграда е разположена над имота на ищеца, а точното навлизане е отразено на схема приложение № 9, където са показани размерите. В посока от изток на запад навлизането на стрехата, включително улука, на сградата на жалбоподателите спрямо източната имотна граница на имота на ответника е от 67 см до 74 см. В посока от юг на север навлизането е от 19 см до 32 см спрямо южната имотна граница на имота на ищеца.
В.л. Ж. Д. е дала отговор и на въпросите, касаещи засенчването на имота на ищеца от новопостроената сграда, с оглед и направеното оспорване на първото депозирано заключение от експерта И.. Съгласно § 5, т. 28 от ДР на ЗУТ „Разположение на жилищна сграда откъм по-благоприятната посока за ослънчаване” е разположението на сградата при определяне на разстоянията до съседни сгради, което съответства на следната степенуваност на географските посоки: юг; югоизток и югозапад; изток; запад; североизток и северозапад; север. При разположение, междинно на тези посоки, се приема по-близката географска посока. Аналогичен е и текстът на чл. 77 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Чл. 32, ал. 2 ЗУТ дефинира изискуемото разстояние между жилищни сгради на основното застрояване през дъното на урегулиран поземлен имот – най-малко един път и половина от височината на сградата, разположена откъм по-благоприятната посока за ослънчаване. Новопостроената жилищна сграда е с височина Н=8,23 м, съответно изискуемото разстояние е 12,34 м. На схема приложение № 10 са показани благоприятните географските посоки за ослънчаване и спрямо тях е нанесено изискуемото разстояние от новопостроената сграда. Разположението на сградата е такова, че същата би могла да засенчва имота на ответника само в сутрешните часове до около 11 ч. Новопостроената жилищна сграда в имота на ответниците е разположена източно и южно от югоизточния ъгъл на имота на ответника. При това разположение сградата не засенчва имота на ответника от изток (от изток засенчва съседния имот на трети лица). Частично засенчване може да има от югоизток и юг в сутрешните часове до около 11 ч., като се има предвид ориентацията на крайната западна стена на жилищната сграда, и че слънцето в 12 ч. на обед е точно на юг. В останалата част от деня новопостроената жилищна сграда на жалбоподателите не засенчва дворното място на ответника. Същевременно, нормите, касаещи осигуряването на слънчева светлина, са насочени по-скоро към осигуряване нормални условия за живот в жилищните сгради. Засенчването на дворното място също би могло да бъде пречка, стига собственикът на имота да установи за какво използва дворното си място и че използването по това предназначение се затруднява от липсата на слънчева светлина.
Въззивният съд е обсъдил и събраните пред първата и пред въззивната инстанции гласни доказателства. От показанията на Г. Ж. е установено, че в началото новата къща на ответниците е била на разстояние от три до пет метра от стопанската постройка на ищеца. След известно време ответниците изградили нова част и новата им къща се долепила до стопанската постройка на ищеца. Според свидетеля новата сграда на ответниците засенчва дворното място на ищеца. Стрехата е широка около метър и нещо и влиза в двора му, както и застрашава стопанската постройка при обилен снеговалеж и лед. Свидетелят Щ. Ж. депозира показания, идентични с тези на Г. Ж. и са кредитирани, тъй като се подкрепят и от заключението на в.л. Д. относно оттичането на дъждовните води. Експерта е изяснила, че част от дъждовните води от новата сграда се отвеждат върху покрива на стара сграда, пак в имота на ответниците и вече чрез покрива на тази стара сграда попадат в имота на ищеца. Видно е и от изготвените от експерта снимки, че има един улук, поставен на покрива на новата къща, който отвежда водите на покрива на старата къща и съответно от там е оттичането в имота на ищеца. В съдебно заседание процесуалният представител на ответниците е заявил, че след огледа този улук вече е премахнат; ищецът не е оспорил това твърдение. Показанията на свид. Д. Ю. не противоречат на установеното от останалите доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че предявеният негаторен иск е основателен, но не в обема, в който е заявено искането за защита на права. Безспорно се касае за незаконен строеж, но за да се произнесе по основателността на претенцията съдът е обсъдил конкретните доводи за създавани пречки на ищеца да ползва собствения си имот, съобразно предназначението му.
Ищецът е подържал, че пречките за ползването на имота му се състоят в евентуално застрашаване от бъдещо строителство в съседен имот на калкан с новопостроената сграда, което щяло да доведе до вредно въздействие и ще затрудни реализирането на правото на собственост върху имота. Не са събрани никакви доказателства в подкрепа на този довод, а евентуално строителство на калкан на тази сграда всъщност ще попада в друг имот (ПИ № *) и едва при предприемането му, ако са налице пречки за ищеца, той би могъл да реализира правата си по защита на своя имот.
На следващо място ищецът е подържал, че новопостроената сграда засенчва имота му. Засенчването на дворното място би могло да бъде пречка за ползване на имота, която собственикът не е длъжен да търпи, но за да се стигне до такива изводи е необходимо тези твърдения да бъдат доказани - именно, че се касае за засенчване -прекомерно по характера си и, че това пречи на собственика да ползва дворното си място според предназначението му. В конкретния случай и двамата експерти са единодушни, че, поради разположението си съобразно посоките на света, новопостроената сграда не засенчва имота на ищеца. Сградата е разположена източно и южно от югоизточния ъгъл на имота на ответника, а само в тази част имотите на страните имат обща граница. При това разположение сградата не засенчва имота на ответника от изток. От изток засенчва съседния имот на трети лица. Частично засенчване може да има от югоизток и юг в сутрешните часове до около 11 ч., като се има предвид ориентацията на крайната западна стена на жилищната сграда, и че слънцето в 12 ч. на обед е точно на юг. В останалата част от деня новопостроената жилищна сграда на ответниците не засенчва дворното място на ответника.
В обобщение съдът е приел, че строителството на новата сграда не създава пречки за ищеца, като собственик на имота, по-големи от обичайните.
Ищецът е подържал и довод, че стрехата на новопостроения имот навлиза в имота му и при обилен снеговалеж, лед и дъждовна вода застрашават стопанската му постройка.
Относно оттичането на дъждовни води е установено по делото, че новопостроената сграда има улуци, които отвеждат дъждовните води. Част от дъждовните води от новата обаче се отвеждат върху покрива на стара сграда, пак в имота на ответниците и вече чрез покрива на тази стара сграда попадат в имота на ищеца. Видно е и от изготвените от експерта снимки, че има един улук, поставен на покрива на новата къща, който отвежда водите на покрива на старата къща и съответно от там е оттичането в имота на ищеца. В съдебно заседание ответниците са заявили, че този улук вече е премахнат.
Безспорно е обаче, че стрехата на жилищната сграда навлиза в имота на ищеца. Тя е разположена над имота на ищеца, а точното навлизане е отразено на схема приложение № 9, където са показани размерите. В посока от изток на запад навлизането на стрехата, включително улука, на сградата на жалбоподателите спрямо източната имотна граница на имота на ответника е от 67 см до 74 см. В посока от юг на север навлизането е от 19 см до 32 см спрямо южната имотна граница на имота на ответника.
Съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Съдът се е позовал на ТР № 4 по тълк.д.№ 4/2015 г. на ВКС, ОСГК, съгласно което двете задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. За уважаване на негаторен иск ищецът следва да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това действие или бездействие създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените. Прието е, че следва да се извърши преценка кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, като се съобразят особеностите на конкретния казус. Изхождайки от заключенията на експертите и житейските норми е прието, че частичното засенчване за определено време върху дворното място, на което не е придадено някакво специфично предназначение от собственика, не надминава обичайните пречки. Но навлизането на стрехата на сградата на ответниците в имота на ищеца представлява неоснователно въздействие и засягане на неприкосновената собственост, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот. Тъй като правото на собственост е абсолютно и неограничено, което задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и да било въздействия върху собствения на ищеца имот, а собственикът не е длъжен да търпи в имота си каквото и да било действие, което се извършва без негово съгласие, самото пряко въздействие върху имота на собственика представлява пречка и не е необходимо да се доказват конкретни неблагоприятни въздействия. Това състояние ищецът не е длъжен да търпи, без значение дали то създава или не конкретни пречки или в конкретния случай – без значение дали дъждовните води са надлежно отведени или попадат в имота на ищеца. Ето защо по отношение на тази част от строежа е прието, че негаторният иск следва да бъде уважен. Експертът е обяснил в съдебно заседание, че това е технически възможно – да се премахнат само стрехите, без да се засяга останалата част от жилищната сграда. За яснота въззивният съд е отменил решението на първата инстанция изцяло, като вместо това е постановил осъждането на ответниците да премахнат стрехите, препращайки към заключението на експерта и е отхвърлил иска в останалата част - за премахване на жилищната сграда като цяло.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата на С. Р. Б. са поставени следните въпроси в контекста на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК:
1. Следва ли при редовно заседание от 11.11.2020 г. повторно да се извършат обезсилените процесуални действия и да се допълни Доклада и с Молба-уточнение от 27.10.2020 г. с твърдението, че терасите на незаконната жилищна сграда навлизат в имота на ищеца ?
2. Следва ли съдът, след приемане на експертизите, не дали отговор на даден въпрос, да откаже назначаване на нова експертиза ?
3. Въззивният съд, при определяне на компетентността на вещото лице при замяна с друго и при подадено възражение от страната по делото, следва ли да изложи мотиви при определянето на ново вещо лице ?
4. Следва ли съдът при постановяване на решението да анализира всички събрани по делото доказателства, включително и в първата инстанция, като ги съобрази и с четения доклад по чл. 148 ГПК пред първата инстанция, както и допълване на доклада на съда по смисъла на чл. 146, т. 1, т. 4 и т. 5 ГПК ?
5. Следва ли съдът при разглеждане на иск по чл. 109 ЗС и направено възражение да приема Удостоверение за търпимост, без да изследва вписаните в него обстоятелства с оглед фактическото и правното положение при осъществяване на строежа ?
По отношение на първия въпрос се поддържа произнасяне в противоречие с т. 6 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК, както и т. 2 и т. 3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. на ВКС, ОСГТК, а по отношение на въпрос № 5 - противоречие с ТР № 31 от 06.02.1985 г. по гр.д.№ 10/1984 г. на ВС, ОСГК и ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4/2015 г. на ВКС, ОСГК.
Поддържа се наличието и на основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато.
Въпросите с №№ 1, 2, 3 и 4 обобщават оплакванията за допуснати от въззивния съд нарушения на процесуални правила. Съгласно т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК представляващият общо основание за допускане на обжалването правен въпрос следва да е конкретно формулиран и да е от значение за изхода по конкретното дело, да произтича от предмета на спора и да е от значение за решаващата воля на съда, но не следва да касае правилността на обжалваното решение, възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или обсъждане на събраните по делото доказателства. По тази причина касационното обжалване не може да се допусне въз основа на доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, тъй като те имат отношение именно към правилността на акта и подлежат на обсъждане само ако бъде допуснато касационното обжалване. Наред с несъответствието на обсъжданите въпроси с изискванията, на които следва да отговаря общото основание за допускане на обжалването, следва да се отбележи изрично, че изложеното от касатора в подкрепа на формулираните питания представлява негова собствена трактовка за дължимите от съда процесуални действия, която не намира опора в закона и съдебната практика. Не е налице твърдяното противоречие с ТР № 1/2001 г. на ОСГК и ТР № 1/2013 г. на ОСГТК във връзка с въпрос № 1. При констатация за недостатък на исковата молба, съдът дължи даването на указания за отстраняването му и срок за изпълнението им, като само направените в този срок изявления подлежат на съобразяване от съда и имат последиците по чл. 129, ал. 5 ГПК. Липсата на процесуална активност от страна на ищеца в определения му от съда срок е основание за връщане на исковата молба съгласно чл. 129, ал. 3 ГПК, а изявленията, посредством които извън срока по чл. 129, ал. 2 ГПК се въвеждат нови обстоятелства и/или искания представляват изменение на иска, каквото не е допустимо да се предприема във въззивното производство. Във връзка с останалите питания следва да се подчертае, че въззивното решение съдържа мотиви, в които са изложени изводите на съда досежно релевантните за спора факти, формирани въз основа на извършения анализ на събраните по делото доказателства; подведено е установеното фактическо положение под приложимите към спора правни норми, с което е обоснован извода относно обема, до който е признато съществуването на спорното право, както и е изложено становището на въззивния съд по заявените с жалбата оплаквания. Допускането, събирането и обсъждането на доказателствата е дейност на съда, която е подчинена на установените с ГПК процесуални правила, спазването на които обезпечава правилността на решението. По спазването на тези правила ВКС може да вземе становище само в решение по чл. 290 ГПК, но не и във фазата на селектиране на жалбите.
Поставения от касатора въпрос № 5 почива на становището му, че въззивният съд е обосновал частичното отхвърляне на негаторния иск с факта на постановеното Удостоверение за търпимост от 23.01.2014 г. Това становище е в пряко противоречие с формираната правораздавателна воля. В съответствие с правомощието, произтичащо от чл. 17, ал. 2 ГПК, въззивният съд е упражнил инцидентен контрол за законосъобразността на обсъждания индивидуален административен акт и е приел, че новата жилищна сграда в имота на ответниците е незаконна. Частичното отхвърляне на иска е резултат не от зачитане на удостоверението за търпимост (каквото отсъства, видно от мотивите на въззивното решение), а от извода, че ищецът не е доказал неоснователното действие на ответниците да му пречи да упражнява своето право на собственост. Произнасянето на въззивния съд е в съответствие с практиката по приложението на чл. 109 ЗС, обективирана с т. 3 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4/2015 г. на ВКС, ОСГК, поради което не е налице основание за допускане на обжалването при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК. Служебната проверка за основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК не поставя под съмнение валидността, допустимостта и правилността на съдебния акт. Относно очевидната неправилност в практиката на ВКС се приема, че това основание визира квалифицирана степен на пороците, регламентирани с чл. 281, т. 3 ГПК (нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост), проявени по начин, установим от самия прочит на въззивния акт. В случая не се установява наличие на порок от вида на визираните в чл. 281, т. 3 ГПК, още по-малко такъв, проявен по изискуемия съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК начин. Въззивното решение е постановено в съответствие със закона и приложимата задължителна съдебна практика.
С оглед изхода от настоящото произнасяне касаторът следва да заплати на ответниците по касация направените от тях разноски за защита срещу касационната жалба, които са доказани в размер на 900 лв. (л. 11).
На основание чл. 287, ал. 4 ГПК, тъй като касационната жалба не се допуска до разглеждане по същество, то насрещната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :


НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно Решение № 260 020 от 28.01.2021 г. по в.гр.д.№ 411/2020 г. на ОС – Пазарджик, І възз.състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора иск с правно основание чл. 109 ЗС по касационната жалба с вх.№ 262 819 от 10.03.2021 г., подадена от С. Р. Б. чрез адвокат К. Д. от АК – П..
ОСЪЖДА С. Р. Б. ДА ЗАПЛАТИ на Ф. А. А. и З. М. А. сумата 900 (деветстотин) лева за защита пред ВКС.
В тази част определението не подлежи на обжалване.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещната касационна жалба с вх.№ 264 656 от 05.05.2021 г., подадена от Ф. А. А. и З. М. А..
В тази част определението може да се обжалва в 1-седмичен срок от съобщаването му пред друг тричленен състав на ВКС.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК препис от настоящото определение да се изпрати на Ф. А. А. и З. М. А. чрез адвокат В. К. от АК – Пазарджик.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: