Р Е Ш Е Н И Е № 103 гр. София, 29 август 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и седемнадесета година , в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА ВАНЯ АТАНАСОВА При участието на секретаря Северина Толева, като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело №4266 /2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез адвокат П. С. против решение № 174 от 27.06.2016 г., постановено по в. гр. д. № 225/2016 г. на Окръжен съд – Добрич, с което е отменено решение № 238 от 22.02.2016 г., постановено по гр. д. № 3316/2015 г. по описа на Районен съд – Добрич и вместо него е постановено ново , с което е отхвърлен предявеният от Етажна собственост на жилищно – търговски рекреативен комплекс „М. сити“, [населено място], срещу С. Г. Й. иск за признаване за установено, че дължи сумата от 10 814, 94 лв. годишни вноски за управление и подържане на общите части на комплекса за апартамент № 94/С – 401/ за периода 2010 – 2015 г., сумата от 3 133, 89 лв., представляваща общ размер на обезщетение за забава в размер на законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от 07.07.2015 г. за периода 01.03.2010 г. -1.07.2015 г., сумата от 1 081, 50 лв. неплатени вноски фонд „Реконструкция и обновяване“ за периода 2010 – 2015 г., както и сумата от 307, 22 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатените вноски фонд „Реконструкция и обновяване“ за периода 2010 – 2015 г. В касационната жалба се навеждат оплаквания за недопустимост на обжалваното решение, евентуално се подържа, че същото е неправилно. Твърди се, че въззивният съд е действал в противоречие с даденото разрешение в ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като е отменил първоинстанционното решение, излагайки доводи за нарушение на императивна материално правна норма, без има такова оплакване, релевирано от страната във въззивната жалба и без да сочи същата. Претендира разноски. Ответникът по касация С. Г. Й., чрез адвокат Н. К. оспорва основателността на касационната жалба в писмен отговор по делото.Застъпва становище че не дължи сумите по предявения установителен иск. С определение № 209816.03.2017 г. по делото ,Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, е допуснал въззивното решение до касационно обжалване по въпроса: „Може ли въззивният съд да отмени решение на първоинстанционния съд на основание допуснато нарушение на императивна материално правна норма, без да посочи конкретната императивна норма, позовавайки се на ТР № 4 от 29.04.2015 г. г. по т. д. № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС?“ Прието е, че по този въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с ТР 1/09.12.2013 г. , прието по ТД №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС ,поради което касационното обжалване е допуснато при условията на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно, че ответницата по иска е собственик на недвижим имот апартамент №94 /С-401/ в жилищно-търговски и рекреативен комплекс „М. С.”, [населено място], който съставлява етажна собственост . Прието е, че представените по делото протоколи от общи събрания на етажната собственост установяват, че [фирма] е избран за управител на етажната собственост , както и че е взето решение относно събирането на годишна такса за разходите за поддръжка и управление на общите части на сградата в размер на 10 евро на кв.м. застроена площ без ДДС, както и вноска във фонд „Ремонти и обновяване” на комплекса от 1 евро на квадратен метър, застроена площ, с цел покриване на разходите за ремонт и поддръжка на общите части на сградата.Решенията не са били предмет на съдебен контрол и са влезли в сила. Посочено е , че на осн. чл. 410 ГПК по заявление на управителя на етажната собственост [фирма] , е издадена заповед за изпълнение №294/03.08.2015 г. относно дължимите от ответницата такси и вноски , като сумите не са отразени в евро, а в тяхната левова равностойност.Посочено е също така, че макар и да няма оплакване във въззивната жалба съдът, съгласно т.1 от ТР /09.12.2013 г. ОСГК на ВКС, е длъжен служебно да приложи императивните правни норми. Не е посочено обаче, кои императивни норми, относими към решаването на спора не са били съобразени от първоинстанционния съд и следва да се съобразят служебно от въззивната инстанция.Вместо това въззивният съд се е позовал на ТР №4/29.04.2015 г. на ОСГТК , според което, когато задължението е да се даде една сума във валута , изпълнението му не може да се търси в неговата левова равностойност. Следователно, според съда, ответницата не дължи плащане на суми във валута, различна от установената в решението на Общото събрание на етажната собственост. С оглед на това и етажната собственост няма вземане от ответника. По тези съображения съдът е приел, че искът е неоснователен и след отмяна на първоинстанционното решение е постановил неговото отхвърляне. Решението е постановено в грубо нарушение на процесуалните правила. Съгласно т.1 от ТР №1/19.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС , при проверка правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.Императивната правна норма, както правните норми въобще, представляват обективно право , части от съответните нормативни актове. Тълкувателните решения имат за предмет изясняване смисъла и съдържанието на правните норми , когато те се прилагат неправилно или противоречиво, но тези решения нямат характер на правна норма, както очевидно в случая е прието от въззивната инстанция. С оглед на това, позоваването на т.1 от ТР №1/19.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС е неправилно и обжалваното решение е постановено в противоречие с неговите разяснения. Съдът е следвало да посочи изрично императивната правна норма, която е приел за нарушена и съответно да я приложи. Предвид този отговор на поставения правен въпрос, обжалваното решение се явява неправилно като постановено в нарушение на процесуалния закон. Съдът неправилно е приложил и ТР №4/29.04.2015 г. на ОСГТК. Вярно е , че съгласно решението на общото събрание, задължението на етажните собственици за такси и вноски е определено в евро. При това положение съгласно разясненията, дадени в цитираното тълкувателно решение, ищецът е следвало да претендира размера на неизплатените такси и вноски за фонд „Ремонти и обновяване” в евро, още повече, че основанието, на което сумите се претендират като дължими са решенията на общото събрание. С оглед на това и представената още в заповедното производство проформа фактура №83/05.03.2015 г., която отразява отношения на управителя на етажната собственост с трето лице , е ирелевантна, както за спора, така и относно валутата, в която задълженията е следвало да се изпълняват.Обстоятелството, че ищецът е претендирал левовата равностойност на задълженията в евро обаче, само по себе си не прави неговата претенция неоснователна, както е прието от въззивната инстанция. Паричните задължения са дългове за стойност и това, че тази стойност не се претендира в надлежната парична единица , не ги прави недължими. Съдът е следвало да изследва и изложи самостоятелни мотиви относно основателността на претенцията като обсъди и наведените във въззивната жалба оплаквания и ако установи дължимостта на претендираните суми, да уважи предявеният иск служебно в евро. Според цитираното ТР това не би представлявало нарушение на диспозитивното начало в процеса. Като не е сторил това въззивният съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено.Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд , който да се произнесе относно дължимостта на сумите в евро като относно размера на главница и мораторна лихва следва да бъде изслушана съдебно счетоводна експертиза, която може да бъде назначена служебно от съда. Същевременно, както се посочи вече, съдът следва да изложи мотиви относно основателността на претенцията, основателността на възражението за изтекла погасителна давност и отговори на всички наведени във въззивната жалба оплаквания. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 174 от 27.06.2016 г., постановено по в. гр. д. № 225/2016 г. на Окръжен съд – Добрич и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда . РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: