Р Е Ш Е Н И Е
№ 216
София, 09.09.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в открито съдебно заседание на 04.12.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Бобатинов
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Алексиева
М. Славчева
при участието на секретаря Л.Златкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 693/2008 година
Производството е по чл.290 и сл.ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Р. И. И. от гр. С. против въззивното решение на П.ския окръжен съд № 1053 от 27.06.2008 год., по гр.д.№ 706/2007 год., в частта, с която е оставено в сила решение № 151 от 26.12.2006 год., по гр.д.№ 2579/ 2005 год. и е осъден касатора, като ответник по първоначалния иск, основан на чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.284, ал.2 ЗЗД да заплати на “Т. К.” ЕООД, гр. П. сумата 4 950 щ.д., представляваща получени въз основа на договор за възлагане на управлението от 04. 09. 2000 год., от разплащателната сметка на търговеца - през м. октомври 2000 год. парични средства, останали неотчетени от получателя им, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 31. 08. 2005 год. до окончателното и изплащане, както и в частта, с която е отхвърлен предявения от настоящия касатор, като насрещен ищец, иск по чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.21 ТЗ за разликата над сумата общо 1 563.80 лв., или за: 1264 лв., представляваща възнаграждение по договор за възлагане на управлението за периода 04.09.2000 год.-01.04.2001 год.; 1190 лв., възнаграждение за периода- 01.04.2001 год.-01.10.2001 год. и 2 836.20 лв., представляваща възнаграждение за времето от 01.10.2001 год.- 17. 01.2003 год., ведно със законната лихва върху тези суми, възлизащи общо на 4 440 лв., начиная от 17.01.2006 год. до окончателното им изплащане.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила – чл.188, ал.1 ГПК и чл.133, б.”в” ГПК и на материалния закон – чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.284, ал.2 ЗЗД и чл.21, ал.3 ТЗ, поради което и на осн. чл.281, т.3 ГПК се иска отмяната му.
При обосноваване основателността на подадената касационна жалба касаторът излага подробни доводи срещу приетата от въззивния съд неоснователност на направеното от него с въззивната жалба провопогасяващо възражение за давност, основано на чл.111,б.”б” ЗЗД, считайки, че с предявения първоначален иск, основан на чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 284, ал.2 ЗЗД се претендира не реално изпълнение, а обезщетение за неизпълнен, от страна на ответника договор, по възлагане на управлението, като същевременно оспорвайки периодичния характер на вземането си спрямо първоначалния ищец, възразява срещу приложимостта на законовото правило на чл.111, б.”в” ЗЗД.
Допълнително са въведени и съображения, както относно липсата на възникнало в тежест на страната задължение за връщане на процесните суми, предвид безспорно установените в хода на делото разходи по осъществяване търговската дейност на ТД- ищец, напълно отчетени по надлежния ред, така и относно задължението за заплащане на възнаграждение, което според изложеното в обстоятелствената част на касационната жалба, следва да бъде съобразено с действителната дата на сключения договор- 14.09.2000 год.
Ответната по касационната жалба страна не е взела становище по основателността и.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира:
С определение № 371 от 01.07.2008 год. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК на горепосоченото въззивно решение на П.ския окръжен съд по жалбата на Р. И. И., само в частта, с която е оставено в сила решението на П.ския районен съд и е отхвърлен като неоснователен предявения срещу “Т. К., насрещен иск за сумата 4 440 лв., представляваща неплатено възнаграждение по договор за възлагане на управлението за периода 01.10.2001 год.- 04.09.2003 год.
Прието е, че поставеният от касатора материалноправен въпрос, за началната дата, от която започва да тече тригодишната погасителна давност за вземането, предмет на предявения насрещен иск, поради липса на задължителна съдебна практика и създадена практика на съдилищата, приравняваща начина на неговото престиране с този на трудово възнаграждение по КТ, се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.
За да постанови обжалвания съдебен акт по предявения насрещен иск, П.ският окръжен съд е приел за доказано наличието на валидно сключен между страните договор за възлагане на управлението, по силата на който насрещният ищец Р. И. е поел задължение, в качеството си на прокурист, да управлява и представлява дружеството при осъществяване на търговската му дейност за срок от три години. С оглед формата на едностранната упълномощителна сделка- писмена с нотариална заверка на подписите е изграден правен извод, че в случая се касае до надлежно учредена прокура, за действителността на която липсата на осъществено вписване на същата по партидата на търговеца – ЕООД, имащо само декларативно действие е правно ирелевантно и следователно непротивопоставимо на страните, което е в съгласие и с възприетото в тази насока разрешение в постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение № 66/2009 год. по т.д.№ 649/2008 год. на второ т.о. на ВКС.
Доколкото, обаче, по изрична воля на съконтрахентите, материализирана в чл.2, раздел “Финансови и социално битови въпроси” от сключения между страните договор за възлагане управлението възнаграждението на прокуриста И. е поставено в зависимост от дяловото му участие в дружеството, то обстоятелството, че по делото е безспорно отсъствието на придобити от насрещния ищец дялове в ответното ТД“Т. К.” ЕООД, а съгласно императивната разпоредба на чл.21, ал.3 ТЗ договорът за прокура е възмезден, според съдържащите се в съобразителната част на обжалвания съдебен акт съждения на въззивния съд, в случая следва да намери приложение процесуалното правило на чл.130 ГПК/ отм./ и по аналогия нормата на чл.37 ТЗ.
В съответствие с така прието за приложимо законово разрешение, дължимото на И. възнаграждение е изчислено въз основа на заключението на изслушаната съдебно- счетоводна експертиза, възприето от решаващия съд за обективно и компетентно.
Съобразени данните от същото, че обичайният размер за този вид дейност в региона за процесния период възлиза на 546.60 лв. месечно, при претендирани 200 лв. на месец , ПОС е присъдил в полза на насрещния ищец общо сумата 1 563.80 лв., дължима за периода от 18.01.2003 год.- 04.09.2003 год., заедно със законната лихва, от датата на предявяване на насрещната искова претенция.
При обосноваване размера на следващото се на прокуриста И. възнаграждение решаващият съд, позовавайки се на периодичния характер на задължението за заплащане на възнаграждение по сключения мандатен договор с прокуриста, е счел за основателно въведеното от ответника по НИ - “Т. К.” ЕООД правопогасяващо възражение за давност, основано на чл.111, ал.1 б.”в” ЗЗД, поради което е отхвърлил като неоснователна, поради погасяването и по давност насрещната искова претенция над присъдената сума .
Решението е неправилно, поради допуснато нарушение на материалния закон.
Основният спорен въпрос между страните в настоящето производство по предявената насрещна искова претенция е относно характера на правоотношението, по което се претендират процесните суми, като дължими, с оглед приложението на чл.111, ал.1, б.”в” ЗЗД.
Неправилно въззивният съд е приел за основателно направеното от ответника по насрещния иск възражение за давност, което е обосновано единствено с периодичния характер на задължението му спрямо насрещния ищец.
Сключеният между страните договор, по силата на който на насрещния ищец е възложено управлението е граждански договор, близък по своята правна характеристика до поръчката, но не и до трудовия договор. Поради това употребеното в него понятие “възнаграждение” няма смисъла, вложен от законодател в същото по КТ.
Следователно, доколкото това възнаграждение е дължимо за определен трудов резултат, а не за простираната от довереника работна сила и отношенията между страните, когато не са уговорени, се уреждат съобразно чл.280 и сл. ЗЗД, който не предвижда ежемесечно изплащане на дължимите суми, а не по КТ, то същото не попада и в хипотезата на чл.111, ал.1, б.”а” ГПК, поради което спрямо него кратката погасителна давност не намира приложение.
Основателно е оплакването и за неправилно приложение на чл.111, ал.1, б.”в” ЗЗД.
Освен, че по делото липсват ангажирани доказателства, съобразно въведената с чл.127, ал.1 ГПК/ отм./ доказателствена тежест относно наличие на поето от доверителя “Т. К.” ЕООД, задължение за заплащане възнаграждение на довереника на равни месечни вноски, то при изрично постигнатото между съконтрахентите съгласие дължимите на И. суми за възложеното му управление на стопанската дейност на ЮЛ - търговец да са в зависимост от дяловото участие на последния в дружеството, въобще изключва твърдяната от ответника по насрещния иск периодичност в изпълнението.
Затова и вземането на касатора за исковия период не би могло да се възприеме за периодично плащане по см. на чл.111, б.”в” ЗЗД, т.е. за повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с конкретно посочен падеж.
Що се касае до отделните посочени в насрещната искова молба месеци, определили различните визирани от насрещния ищец периоди на претендираното вземане, то те са част от едно единно задължение на доверителя, относимо за целия период на възложеното управление на ЮЛ- търговец, правно и структурно обособен в ЕООД.
Допълнителен аргумент в тази насока е самото обстоятелството, че ввземането на Р. И., като прокурист, не е било изискуемо с изтичането на всеки месец от визирания в насрещната искова молба период, каквито доводи и въобще не са били поддържани, а след изтичане на целия период, за който е сключен договора за мандат и дадения на доверителя отчет..
Отделен в тази вр. е въпросът, че при договора за мандат, правилата за който са приложими и при процесния договор, сключен с прокуриста И., ако доверителят заплати по- голямо от уговореното или законно установеното възнаграждение, то независимо от добросъвестността на довереника, по силата на чл.34 ЗЗД същият разполага с правото да иска връщане на надплатеното обратно, каквото право законодателят не само не е предоставил на работодателя при добросъвестно получено от работника трудово възнаграждение, но изрично е отрекъл да съществува.
Или от изложеното следва в случая кратката погасителна давност е въобще неприложима, нито при условията на чл.111, б.”а” ЗЗД, нито в хипотезата на чл.111,б.”в” ЗЗД, а вземането на касатора, произтичащо от възнаграждение по договор за мандат, съчетан с учредена за довереника прокура, се погасява с изтичане на общия петгодишен срок от възникването му, съгласно законовото правило на чл.110 ЗЗД, във вр. с чл.114 ЗЗД.
Затова, като не е съобразил горното ПОС е постановил неправилен съдебен акт, който следва в тази му част да бъде отменен.
Несъмнено е, че за правната характеристика на задължението е правно ирелевантно и съизмеряването му от в.л. по допуснатата ССЕ с отделни сходни вземания, обусловено от приложението на процесуалното правило на чл.130 ГПК/ отм./.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че вземането на ищеца за периода след 17.01.2001 год. не е погасено по давност, предвид началото на общия давностен срок по чл.110 ЗЗД и датата на исковата молба, поради което обжалвания съдебен акт на ПОС, като неправилен следва да бъде отменен на осн. чл.293, ал.3 ГПК.
Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на П.ския окръжен съд, поради необходимост от изслушване на допълнителна съдебно - счетоводна експертиза за определяне на претендираното вземане за посочения по- горе период по размер, с оглед неговата изискуемост и общата петгодишна погасителна давност.
Водим от тези съображения и на осн. чл.293 , ал.3 ГПК, настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА въззивното решение на П.ския окръжен съд № 1053 от 27.06.2008 год., по гр.д.№ 706/2007 год., в частта, с която е оставено в сила решението на П.ския районен съд № 151 от 26.12.2006 год., по гр.д.№ 2579/2005 год. и е отхвърлен предявения от Р. И. И. срещу “Т. К.”ЕООД, гр. П. иск за заплащане на възнаграждение за осъществена от същия дейност като прокурист, по време на действието на сключен между страните на 04.09.2000 год. договор за възлагане на управлението, за разликата над присъдената сума от 1 563.80 лв., за периода 18.01.2003 год.- 04.09.2003 год., до пълния заявен размер от общо 5 290.20 лв., за посочения в исковата молба период, съобразно извършената конкретизация на същия.
ВРЪЩА делото тази му част за ново разглеждане от друг състав на П.ския окръжен съд.
В останалата част въззивното решение на ПОС е влязло в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|