Р Е Ш Е Н И Е № 205 София, 19 януари 2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ЛАДА ПАУНОВА при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Ивайло Симов като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 671/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационни жалби, подадени от адв.Л., защитник на подсъдимия Р. П. и от частните обвинители Ж. и П. А., чрез адв.Е., срещу въззивно решение № 95 от 12.04.2016г., постановено по внохд №98/16г. по описа на Апелативен съд-Пловдив. В жалбата на адв.Л. се сочи касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК- явна несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане за изменение на въззивното решение, като се намали размера на наложеното наказание лишаване от свобода до възможния минимум. В жалбата на частното обвинение също се релевира касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, като се прави искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативната инстанция с указания за увеличаване размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата, подадена от защитата на подсъдимия. Намира, че конкретният казус сочи на завишеност на обществената опасност на деянието, поради което наложеното наказание към минимума на предвиденото в закона, се явява прекалено леко по размер. За основателна счита жалбата на частните обвинители, като нейното уважаване изисква отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Адвокат Е., повереник на частите обвинители Ж. А. и П. А. поддържа касационната жалба на доверителите си и моли за уважаването й по изложените в нея съображения. Изразява становище за неоснователност на касационната жалба на подсъдимия, която инкорпорирала оплакванията, релевирани във въззивната жалба, поради което моли да бъде оставена без уважение. Частният обвинител В. Б. и поверениците му-адв.О. и адв.К., редовно призовани, не се явяват. Частният обвинител С. Д., редовно призован, не се явява. Повереникът му - адв.Б. моли за вземане на решение по жалбите според събраните доказателства и по справедливост. Адвокат Л., защитник на подсъдимия Р. П. пледира за уважаване на касационната жалба по изложените в нея съображения. Твърди, че независимо от възприетата от въззивния съд основателност на доводите на защитата и подсъдимия, обусловила намаляване размера на наказанието, то все още оставало прекомерно завишено, предвид наличните смекчаващи обстоятелства. Претенцията на защитата е за намаляване на наказанието лишаване от свобода при значителен превес на смекчаващите обстоятелства. Подсъдимият Р. П., редовно призован, не се явява. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 114 от 22.12.2015г., постановена по нохд №1632/15г., Окръжен съд - Пловдив е признал подсъдимия Р. П. за виновен в това, че на 13.07.2014г. на път ІІ-56, в участък между [населено място] и [населено място], обл.П., при управлението на МПС-л.а.”марка”, с ДК [рег.номер на МПС] е нарушил правилата за движение по пътищата- чл.5, ал.3, т.1 от ЗДП, чл.20, ал.1 от ЗДП и чл.21, ал.1 от ЗДП, при което по непредпазливост е причинил смъртта на две лица - Б. Б. и С. И., както и средни телесни повреди на две лица - С. Д. и И. И., като деянието е извършено в пияно състояние и случаят е особено тежък, поради което и на основание чл.343, ал.3, пр.1, 4 и 5, вр. б.”Б”, пр.2, вр. ал.1, б.”Б”,, пр.2, и б.”В”, вр. ал.4, вр. чл.342, ал.1, вр. чл.2, ал.2 от НК и чл.58а, ал.1 от НК му е наложил наказание шест години и осем месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл.343г от НК, съдът е наложил на подсъдимия и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от осем години. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и разноските. С въззивно решение № 95 от 12.04.2016г., постановено по внохд № 98/16г., Апелативен съд - Пловдив е изменил атакуваната пред него първоинстанционна присъда в частта досежно наказанието, като е намалил размера на наказанието лишаване от свобода за срок от шест години и осем месеца на шест години. В останалата част присъдата е била потвърдена Двете касационни жалби са допустими, но неоснователни. Пределите на касационната проверка, лимитирани от касационните основания, поддържани от жалбоподателите, са само за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода. Първоинстанционното производство е проведено по реда на Глава двадесет и седма от НПК, в рамките на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК. При тази диференцирана процедура наказанията подлежат на определяне по правилата, визирани в разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, която препраща към нормата на чл.58а от НК. В настоящия случай решаващите инстанции са индивидуализирали наказанието лишаване от свобода при предпоставките на чл.58а, ал.1 от НК. Вярно установените от въззивния съд и значими за определяне на наказанието обстоятелства, преценени при хипотезата на чл.54 от НК, в тяхната взаимна връзка и в контекста на степента на обществена опасност на деянието и дееца, са обусловили налагането на законосъобразно и съответно на целите по чл.36 от НК наказание, а именно лишаване от свобода за срок от шест години. Апелативният съд вярно е извел наличните смекчаващи обстоятелства/за разлика от първата инстанция/, като наред с чистото съдебно минало на подсъдимия е ценил и младата му възраст, добрите характеристични данни и трудовата му ангажираност. Правилно съдът не е приел за допълнително смекчаващо обстоятелство, извън контекста на добрите характеристични данни факта, че подсъдимият живее на съпружески начала с една от свидетелките по делото и полага грижи за нейно дете от предходна връзка. Също така, настоящата инстанция намира за правилни изводите на въззивния съд за това, че здравословното състояние на подсъдимия, предвид медицинската документация и заключението на тройната СМЕ, не сочи на влошаване, което да бъде ценено сред смекчаващите обстоятелства. По отношение на отегчаващите обстоятелства е необходимо да се посочи правилно възприетия от апелативния съд подход да кредитира само тези обстоятелства, които не са припокриващи се с характеризиращите правната квалификация на деянието “особено тежък случай”. В тази насока съдебната практика е трайна и непротиворечива. Апелативният съд вярно е отчел следните отегчаващи обстоятелства: твърде висока концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия от 1,28 промила, надвишаваща повече от два пъти критерия за квалифициращия белег “пияно състояние”; високата скорост на движение, която също надвишава с близо 30км/ч. максимално разрешената извън населено място; допуснатите няколко на брой сериозни нарушения на правилата за движение и предходни многобройни санкционирания по административен ред за нарушения на правилата за движение – 9 броя наказателни постановления и 3 броя с фиш по реда на ЗАНН. Следва само да се посочи, че този състав не споделя изводите на решаващите съдилища за допуснато от подсъдимия нарушение на разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДП, което е прието сред нормите от специалния закон, запълващи бланкета на престъпния състав. Тази разпоредба визира забрана за управление на МПС под въздействието на алкохол, а в случая подсъдимият е признат за виновен по квалифицираният състав на чл.343, ал.3, пр.1, 4 и 5 от НК, включващ съставомерен признак от обективна страна- “пияно състояние”. Независимо, че в конкретния случай настоящата инстанция не следва да се произнася по въпроси, касаещи приложението на материалния закон/доколкото касаторите не релевират касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК/ , горното беше необходимо да се посочи във връзка с отчетения брои на допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за движение като отегчаващо вината обстоятелство.Това обаче не води до промяна на приетите индивидуализиращи наказанието признаци, тъй като от една страна подсъдимият е допуснал сериозни нарушения на правилата за движение, намиращи се в пряка причинна връзка с настъпилия резултат, а от друга страна при ПТП е допуснал и други нарушения на ЗДП, макар и несъставомерни такива. Във връзка с определянето на наказанието е необходимо да бъде посочено принципното разбиране на настоящия състав за това, че при индивидуализацията на наказанието няма място за механичен формален подход при съпоставката между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически величини, а за различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към конкретната степента на обществена опасност на деянието и дееца. В контекста на това разбиране и при вярно отчетени от АС-Пловдив смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода е законосъобразно определено и съответно за постигане целите по чл.36 от НК. Обстоятелствата на които се позовават страните в подкрепа на исканията си за увеличаване размера на наказанието лишаване от свобода, респективно за неговото намаляване, са вярно отчетени от контролираната инстанция, на чието внимание са били поставени с въззивните жалби. С оглед на всичко гореизложено, определеното на подсъдимия Р. П. наказание лишаване от свобода не разкрива белезите на явна несправедливост, поради което не се налага намесата на ВКС, както в насока за неговото намаляване, така и за връщане на делото за ново разглеждане за увеличаването му. Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 95 от 12.04.2016г., постановено по внохд № 98/16г., Апелативен съд -Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: