Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 353   София, 06.07.2010 година   В  ИМЕТО  НА НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България,Второ  гражданско отделение,в съдебно заседание на седемнадесети юни през две хиляди и десета година,в състав:                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева                                                             ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова                                                                    Зоя Атанасова при участието на секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 621 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Ю. С. /Салиф Ю. Ю. / от с. С.,община Х. срещу въззивното решение на Хасковския окръжен съд, постановено на 12.02.2009г. по гр.д. №368/2008г. С определение №645/27.07.2009г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроси по приложното поле на чл.5,ал.2 ЗВСВОНИ и по-специално по въпроса възможно ли е придобиване по давност на дворно място,в което е построена жилищна сграда и променя ли се с факта на застрояването характера на имота като земеделски. Касаторът поддържа,че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон,тъй като неправилно въззивният съд е приел,че имотът е запазил земеделския си характер въпреки че още през 1965г. е бил застроен с жилищна сграда,предназначена за жилищни нужди. Поддържа също така,че извършеното застрояване е пречка за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ,а оттам и че е допустимо придобиването на такъв имот по давност. Моли обжалваното решение да бъде отменено. В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба И. П. Д.,С. И. С. и Т. И. И. изразяват становище,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: С. Ю. С. /Салиф Ю. Ю. / е предявил срещу И. П. Д.,С. И. С. и Т. И. И. иск за признаване право на собственост върху имот №122003 по плана за земеразделяне на с. С.,м.”Н”,община Х. ,а по кадастрален план от 1990г.-имот пл. №15 в кв.20 и на построените в имота жилищна сграда,лятна кухня,стопанска постройка и навес. С обжалваното решение Хасковският окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция,е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което предявеният от С. Ю. С. /Салиф Ю. Ю. / иск е отхвърлен като неоснователен. Прието е,че процесният имот представлява част от нива,закупена от наследодателя на И. П. Д.,С. И. С. и Т. И. И. през 1902г. и притежавана от тях до образуване на ТКЗС, който по реда на ЗСПЗЗ е възстановен с решение №31П61/08.02.2007г. на ОСЗ-гр. Хасково. Доводите на ищеца,че е придобил правото на собственост по давност са приети за неоснователни,тъй като имотът представлява земеделска земя, собствеността върху която се възстановява по реда на ЗСПЗЗ и за която съгласно чл.5,ал.2 ЗВСВОНИ изтеклата до влизане на тази разпоредба придобивна давност не се зачита. Нова давност започва да тече от датата на влизане на тази разпоредба в сила /21.11.1997г./,но до момента на предявяване на иска /30.05.2007г./ не е изтекла предвидената в чл.79 ЗС 10-годишна придобивна давност. Прието е,че изтеклата до влизане в сила на ЗСПЗЗ придобивна давност не се зачита с оглед разпоредбата на чл.10,ал.13 ЗСПЗЗ,като не е налице и хипотезата на чл.10,ал.7 ЗСПЗЗ,тъй като сградите в имота са строени без разрешение за строеж,а не е установено и обстоятелство,обуславящо приложението на §4а ПЗР ЗСПЗЗ. Прието е също така,че застрояването на имота само по себе си не променя характера му от земеделски в селищен и в този смисъл не е налице пречка за възстановяване на собствеността. По въпроса дали извършено за задоволяване на остра жилищна нужда застрояване на един имот променя предназначението му и земеделския му характер и намира ли приложение по отношение на такива имоти разпоредбата на чл.5,ал.2 ЗВСВОНИ настоящият състав приема следното: Разпоредбата на чл.5,ал.2 ЗВСВОНИ не намира приложение по отношение на застроен с жилищна сграда имот,който към момента на застрояването е бил урегулиран,дори към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ имотът да е бил изключен от регулационния план. От съществено значение е статутът на имота към момента на неговото застрояване,както и вида на застрояването,тъй като самото застрояване,ако е извършено за задоволяване на остри жилищни нужди ,както и ако представлява търпим строеж по смисъла на ЗУТ,променя предназначението на имота. Придобиването по давност на жилищна сграда,построена за задоволяване на остри жилищни нужди и сградата,представляваща търпим строеж, обуславя приложимостта на чл.10,ал.7 ЗСПЗЗ. Строежът в този случай представлява пречка за възстановяване на собствеността дори имотът да се намира извън регулационния план,тъй като извършеното застрояване в момент,когато имотът е бил включен в регулационния план, променя предназначението на имота и същият вече не може да се счита за земеделски. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно. След като по делото е установено,че процесният имот е предоставен на С. Ю. С. /Салиф Ю. Ю. / от ТКЗС за построяване на жилище за задоволяване на остра жилищна нужда и сградата е построена още през 1965г.,когато имотът е бил включен в регулационния план,неправилно въззивният съд е приел,че имотът е запазил земеделския си характер. Фактът на застрояване на имот,включен в регулационния план,с жилищна сграда за задоволяване на остра жилищна нужда,променя неговото предназначение. А след като предназначението на имота е променено с факта на застрояването,последващото изключване на имота от регулация само по себе си не може да обуслови връщане на статут на земеделска земя,доколкото фактически имотът продължава да бъде използуван за задоволяване на жилищни нужди,а не за производство на земеделска продукция.становяването на фактическа власт върху такъв имот от построилото жилищната сграда лице може да обуслови придобиване правото на собственост по давност,като по отношение на такъв имот разпоредбата на чл.5,ал.2 ЗВСВОНИ не намира приложение с оглед неговия характер. В случая по категоричен начин е установено,че С. Ю. С. /Салиф Ю. Ю. / е установил самостоятелна фактическа власт върху имота от момента на неговото застрояване и е упражнявал фактическата власт върху него явно, необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години,вкл. и след отпадане на установената в чл.86 ЗС забрана,поради което неправилно въззивният съд е приел,че придобивното основание,на което същият се позовава /чл.79,ал.1 ЗС/ не се е осъществило. Неправилно е прието също така,че не е налице пречка за възстановяване на собствеността по смисъла на чл.10,ал.7 ЗСПЗЗ. Както вече беше отбелязано, извършеното застрояване с жилищна сграда в урегулиран имот съставлява пречка за възстановяване на собствеността дори към момента на постановяване на решението на ОСЗ имотът да е изключен от регулация. Изводите на въззивния съд,че осъществяването на фактическия състав на придобивната давност по отношение на процесния имот не е установено е неправилен. С оглед гореизложеното по реда на чл.293,ал.1 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това предявеният от С. Ю. С. /Салиф Ю. Ю. / установителен иск бъде уважен. С оглед изхода на спора на основание чл.78,ал.1 ГПК в полза на С. Ю. С. /Салиф Ю. Ю. / следва да бъде присъдена сумата 842.50лв., представляваща направените по делото разноски съобразно изхода на спора. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ въззивното решение на Хасковския окръжен съд, постановено на 12.02.2009г. по гр.д. № 368/2008г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. П. Д. от с. С.,община Х. ,С. И. С. от с. С.,община Х. и Т. И. И. от гр. Х., ж.к.”О”,бл.36а,вх. А,ет.2,ап.19,че С. Ю. С.,ЕГН ********** от с. С.,Хасковска община е собственик на недвижим имот с площ от 1264кв.м.,представляващ имот №122003 по плана за земеразделяне на землището на с. С.,м.”Н” и на построените в него жилищна сграда с РЗП 60кв.м.,лятна кухня с РЗП 45кв.м.,стопанска постройка с РЗП 10кв.м. и навес с оградни стени 10кв.м. ОСЪЖДА И. П. Д.,С. И. С. и Т. И. И. на основание чл.78,ал.1 ГПК да заплатят на С. Ю. С. сумата 842.50лв /осемстотин четиридесет и два лева и 50ст./,представляваща направените по делото разноски. Председател:   Членове: